Решение по дело №265/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 292
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20227100700265
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 292/27.07.2022 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                               СИЛВИЯ САНДЕВА

 

        При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 265/2022 год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мичела 5505“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Добрич, бул. „Осми март“ № 41, представлявано от управителя Л.А.Б., срещу решение № 29 от 03.02.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 991/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 08-002268/157 от 16.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда“ – Добрич, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, като на основание чл. 415в от КТ е определена санкция в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка и неправилна оценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски по делото.             

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

С процесното наказателно постановление на „Мичела 5505“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредбата) за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа на 14.07.2021 г. лицето Д. Х. М. на длъжност “машинен оператор – обработка на ядки”, преди да й предостави за подпис копие на хартиен носител от завереното от ТД на НАП уведомление за сключен трудов договор.   

За да измени наказателното постановление, районният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, но неправилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като от данните по делото е видно, че нарушението е отстранено непосредствено след извършването му.       

Така постановеното решение е неправилно.

Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства, но при преценката им необосновано е приел, че в случая е налице нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредбата. Посочената норма е идентична на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ и задължава работодателя да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.  Следователно, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, трябва да е установено безспорно, че между работодателя и работника има сключен трудов договор, подписан от двете страниЕдва тогава за работодателя възниква задължение да връчи на работника преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното от ТД на НАП уведомление. 

От попълнената от наетото лице декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и от показанията му във въззивното производство ясно се вижда, че към момента на самата проверка писмен трудов договор, подписан от двете страни, не е имало. При липсата на такъв договор към релевантния момент няма как да бъде връчено копие на хартиен носител от уведомление до НАП по чл. 62, ал. 3, във вр. ал. 5 от КТ. Следователно за наказващия орган са били налице доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, поради което отговорността на работодателя е следвало да бъде ангажирана именно за това нарушение. Вярно е, че няколко дни по-късно в изпълнение на задължението си по чл. 45, ал. 1 от АПК жалбоподателят е представил сключен писмен договор от 14.07.2021 г., но от доказателствата по делото, включително от справката относно датата и часа на подаване и приемане на уведомлението от НАП е видно, че той е подписан от работника след извършването на проверката, т.е. след като вече е бил допуснат до работа, което изключва приложимостта на процесната разпоредба от Наредбата. За съставомерността на деянието е необходимо наличието на писмен трудов договор, подписан от страните, към момента на проверката, а не след това. Ето защо, законодателят разграничава като самостоятелни хипотези допускането на работник на работа без сключен писмен договор и без връчени екземпляри от трудов договор и уведомление, като за всяко от тях е предвидено налагане на отделна имуществена санкция. Тъй като в случая е безспорно установено, че към момента на проверката  между санкционираното дружество и лицето Д. Х. М. не е имало сключен писмен трудов договор, неправилно отговорността на работодателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредбата.  

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е постановено в противоречие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.  

Касаторът е претендирал разноски по делото, но не е представил доказателства за извършването им, поради което и такива не му се присъждат. 

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2  от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 29 от 03.02.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 991/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-002268/157 от 16.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда“ – Добрич, с което на „Мичела 5505“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : хххххххх, представлявано от управителя Л.А.Б., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: