№ 11062
гр. ., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:З.А.Е.
при участието на секретаря А.В.Т.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20211110162578 по
описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Д. И. предявява против „.“ ЕООД искове за признаване за установено, че не
дължи чрез принудително изпълнение на ответника, поради изтекла погасителна давност,
сумата от 16692,32 лева главница , както и сумата 2373,76 лева неолихвяеми вземания,
сумата 396,81 лева разноски по изпълнително дело. С разпореждане, влязло в сила, исковата
молба по исковете на ЕТ „. – З. И.“ е върната.
Ответникът, в срока за отговор, признава иска, като прави искане по чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 2012г. До ЧСИ с приложен
изпълнителен лист. Ответното дружество „.” е встъпил в делото, конституиран от ЧСИ през
2014г., след която дата са налагани запори на трудово възнаграждение на ищеца И.. С
постановление от 29.9.2021г, ЧСИ е прекратил изпълнителното производдтво, на основание
чл.433,ал.1,т.6 и 8 ГПК.
Настоящото производство е образувано по искова молба от 2.11.2021г., към която е
приложен от ищеца препис на изпълнителния лист, с вписване, че изпълнителното
производство е прекратено с постановление от 29.9.2021г. Последното изявление на
взискателя – ответник с искане за извършване на изпълнителни действия, е от 18.6.2021г. В
изявлението от 19.7.2021г. не се съдържа искане за извършването им, ето защо, същото не
може да се приеме за изявление за извършване на изпълнителни действия.
1
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
Интересът на ищеца е в отблъскване на ново изпълнително производство, което
ответникът винаги може да инициира, въз основа на изпълнителния лист.
Обстоятелството, че ответникът не е пристъпил към принудително събиране на
вземането си по изпълнителния лист, следва да се разгледа на плоскостта на разноските,
доколкото твърдението за погасителна давност е признато с отговора на исковата молба.
Налице е хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, доколкото с признанието на основния факт по
делото – че вземането е погасено по давност, и липсата на доказателства, че от
прекратяването на изпълнителното производство/29.9.2021г./, до предявяване на иска
/2.11.2021г./, ответникът е пристъпил към събиране на вземането, удовлетворява правния
интерес на ищеца от предявяването на иска. Едновременно с това, ответникът не е станал
повод за завеждането на делото – не се събраха доказателства вземането да е било
претендирано от ищеца, дори и извънсъдебно.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи, а на основание чл.78,ал.2 ГПК, на
ответника се следват разноски. Ответното дружество е представлявано от адвокат. С ТР №
6/2012г. на ВКС по т.д.№ 6-2012г. на ОСГКТ, се прие, че разноските за адвокатско
възнаграждение претендирани в производството се присъждат от съда, само ако са доказани.
По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с ответното
дружество, от който да е видно плащането на адвокатско възнаграждение, а само
пълномощно за процесуално представителство. Ето защо, искането не може да се
удовлетвори от съда.
2
Ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса, ето защо, на основание
чл.78,ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да плати държавна такса в
полза на СРС.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. З. И. ЕГН ********** с адрес град ., улица „.” . не
дължи чрез принудително изпълнение на „.” ЕООД ЕИК . със седалище и адрес на
управление град ., ж.к.., улица „. неплатени вземания по изпълнителен лист, издаден на
21.9.2012г. от Районен съд- град . по гр.д.№ 825/2012г., 16692,32 лева главница, сумата от
2191,16лева неолихвяеми вземания за наказателна лихва за период 7.11.2021г.-17.9.2012г.,
по изпълнителния лист и сумата от 396,81 лева разноски в производството по гр.д.№
825/2012г.
ОСЪЖДА „.” ЕООД ЕИК . със седалище и адрес на управление град ., ж.к.., улица „.
на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд
сумата от 719,69 лева държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. З. И. ЕГН ********** с адрес град ., улица „.” . за
присъждането на разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на .” ЕООД ЕИК . със седалище и адрес на управление
град ., ж.к.., улица „. за присъждането на разноски
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3