О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр. София, ………………………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ въззивен състав, на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
2. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от съдията Кехайова ВНЧД № 2998 по описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 328 и сл. от НПК.
С определение от 31.05.2018 г. по НЧД № 2179/18 г.
по описа на СРС, НО, 99 състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК са групирани наложените наказания „лишаване от свобода“ на осъдения П.Н.Д.
по НОХД № 5313/2012 година по описа на СРС, по НОХД № 1952/2012 г. по описа на
PC Благоевград, по НОХД № 946/2012 г. по описа на PC Велико Търново, по НОХД №
17317/2014 г. по описа на СРС и по НОХД № 21856/2013 г. по описа на СРС в
размер на най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален строг режим. На основание чл.
24 от НК е увеличено така определеното общо най-тежко наказание с шест месеца,
като определеното и увеличено едно общо най-тежко наказание от общо три години
лишаване от свобода е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК е
приспадната изтърпяната част от наказанията по посочените по-горе осъждания,
включени в съвкупността, както и времето, през което осъденият Д. е бил
задържан по реда на НПК или ЗМВР по горепосочените наказателни дела,
включително е приспаднато задържането му по следствено дело № 2208/1991 г. на СОСлС.
Срещу определението е постъпил протест от СРП, с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения от СРС съдебен
акт в частта, с която е била приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от НК и е
било приспаднато времето на задържане по следствено дело № 2208/1991 г. на
СОСлС, както и в частта, в която не са посочени конкретните времеви периоди,
които са били приспаднати от определеното общо най-тежко наказание на основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК. Искането е за отмяна на приспадането от определеното едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода на времето, през което Д. е бил
задържан по следствено дело № 2208/1991 г. на СОСлС, както и за конкретизиране
на периодите от време, приспаднати от определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода на основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП предлага
обжалваното определение на СРС да бъде изменено в предложения от СРП смисъл.
Пред настоящия въззивен състав защитникът на
осъдения Д. - адв. Н., моли протестът на държавното обвинение да бъде оставен
без уважение, а определението на СРС да бъде потвърдено, тъй като се касае за
задържане по производство, което е било прекратено и отмяната на приспадането
му би било неправилно, незаконосъбразно и несправедливо.
Осъденият П.Д. не явява в с.з. и не взема
становище по депозирания протест.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на
обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено
следното:
Въз основа на оценката на събраните в
производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК доказателства първостепенният съд
е достигнал до правилни фактически констатации, касаещи наличието на релевантните
към предложението на СРП осъждания на П.Д. с различни присъди, а именно:
1.
По НОХД № 5313/2012 година по описа на СРС, със споразумение влязло в сила
на 21.06.2012 г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 9 /девет/ месеца при първоначален строг режим за деяние, извършено на
12.02.2011 г.;
2.
По НОХД № 1952/2012 г. по описа на PC Благоевград, със споразумение влязло
в сила на 22.10.2012 г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим за срок от 6 /шест/ месеца за деяние, извършено на
25.11.2011 г.;
3.
По НОХД № 946/2012 г. по описа на PC Велико Търново, с присъда влязла в
сила на 02.01.2013 г., с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален строг режим за
деяние, извършено на 27.02.2007 г.;
4.
По НОХД № 17317/2014 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила на
17.10.2015 г., с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
8 /осем/ месеца при първоначален строг режим за деяние, извършено на 03.03.2011
г.;
5.
По НОХД № 21856/2013 г. по описа на СРС, с присъда влязла в сила на
19.12.2017 г., с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
2 /две/ години при първоначален строг режим за деяние, извършено на 01
-02.11.2007 г.
Въззивният съдебен състав намира, че при така
установените обстоятелства от фактическа страна, първоинстанционният съд
правилно и обосновано е извършил групиране на наказанията, като е проверил
наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за
определяне на общо наказание измежду наложените с отделните присъди.
При преценка на отделните осъждания, правилно и
законосъобразно са групирани наказанията, наложени на П.Д. по НОХД № 5313/2012
година по описа на СРС, по НОХД № 1952/2012 г. по описа на PC Благоевград, по
НОХД № 946/2012 г. по описа на PC Велико Търново, по НОХД № 17317/2014 г. по
описа на СРС и по НОХД № 21856/2013 г. по описа на СРС, като е определено общо
най-тежко наказание, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода.
Престъпленията, за които Д. е осъден, са извършени преди да има влязла в сила
присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид,
поради което между тези пет осъждания са налице условия за определяне на общо
наказание. Именно така е сторено от първоинстанционния съд, с което са
съобразени материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК.
При спазване на законовите правила на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл.
25, ал. 2 от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което Д. е бил с
мярка за неотклонение задържане под стража, времето, през което е бил задържан
по реда на НПК и/или ЗМВР, както и изтърпените наказания по кумулираните
присъди.
Настоящата инстанция преценява, че обосновано и
правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК. За да
извърши преценката, че определеното на осъдения общо най-тежко наказание е
необходимо да бъде увеличавано, СГС съобрази няколко групи обстоятелства. В
случая е определено общо наказание измежду наложените на осъдения Д. наказания
за пет различни престъпления, което обосновава и по-висока степен на обществената
им опасност. Правилно е била съобразена и завишената обществена опасност на
дееца - деянията, за които е била
ангажирана наказателната му отговорност са осъществявани в продължителен период
от време от 2007 г. до 2011 г., което свидетелства за проявена от него
престъпна упоритост. За да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК правилно първоинстанционният съд е обсъдил и обстоятелството, че по
отношение на осъдения Д. са били определяни наказания лишаване от свобода,
които са били изтърпявани ефективно и въпреки това не са постигнали своя
превъзпитателен и възспиращ ефект. Вярно е бил оценен и високият размер на
всяко от наказанията, предмет на извършената кумулация. С обжалваното
определение е бил запазен принципът увеличеното наказание да не надминава нито сбора
от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид
наказание. В конкретния случай определеното и увеличено общо наказание не
надвишава срока на наказанието лишаване от свобода, визиран в разпоредбата на
чл. 39 от НК, правилно са били преценени обстоятелствата, свързани с
реализиране на целите на наказанието. Изложените съображения мотивират извод,
че с оглед данните за личността на осъдения и броя и вида на престъпленията, за
които е осъден, в това число и вида и размера на определените му наказания
обуславят увеличаване на размера на наложеното му общо наказание, със срока, с
който това е било сторено от първоинстанционния съд, а именно с шест месеца, тъй
като такъв подход би съответствал на целите на специалната и генералната
превенция.
Настоящата инстанция преценява, че обосновано и
правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК, поради което намира протестът в частта, с която се прави
искане за конкретизиране на периодите от време, приспадани от определеното общо
най-тежко наказание, за неоснователен.
СРС не разполага със самите дела, вкл. и с досъдебните производства по тях, поради
което правилно в определението е посочено, че на осн. чл. 25, ал. 2 от НК и чл.
59, ал. 1 и, ал. 2 от НК се приспада времето на изтърпяната част от наказанията
по обсъжданите осъждания, както и предварителното и фактическо задържане на Д..
Приспадането на конкретните периоди е задължение на затворническата
администрация. Друг е въпросът, че при наличие на гореописаните пречки за
установяване от СРС, а и от настоящия съдебен състав на обстоятелството кое
задържане по кое НОХД се отнася, резонно приспадането е допустимо да стане с
акт на прокурор по реда на чл. 417 от НПК като орган по изпълнение на
наказанията.
На следващо място не се споделя и доводът на прокурора за неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 НК. Посоченият текст от наказателния закон
предвижда, че предходните алинеи на тази разпоредба се прилагат и когато
осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което
производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по
отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК.
Съгласно чл. 23, ал. 1 НК ако с едно деяние са извършени няколко престъпления
или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи
наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Спорният въпрос
по делото е дали деянието, за което е било образувано сл.д. № 2208/1991 на
СОСлС, прекратено на 14.02.2008г. и по което П.Д. е търпял мярка задържане под
стража за периода от 06.08.1991г . до 08.01.1992 г., се намира в реална
съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК с деянията, предмет на разглежданата
кумулативна група, извършени в периода 2007 г. – 2011 г.
Действително част от деянията, предмет на
настоящето групиране са извършени много след влизането в сила на акта за
прекратяване на сл.д. № 2208/1991г. на СОСлС, по което Д. е бил задържан под
стража. Доколкото обаче производството по сл.д. № 2208/1991г. на СОСлС е било
прекратено, без по това дело Д. да е бил осъден, то са налице предпоставките по
чл. 59, ал. 3 НК. Деянието по това досъдебно производство може да бъде счетено,
като извършено в реална съвкупност с деянията по групираните осъждания, тъй
като по това дело няма влязла в сила осъдителна присъда. Следователно всички деяния
предмет на кумулативната група и това по сл.д. № 2208/1991г. на СОСлС са
извършени без между тях лицето да е било осъждано с влязла в сила присъда и е
приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. С оглед изложеното в конкретния случай
са налице всички предпоставки на чл. 59, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 1 НК и правилно
(макар и с различни мотиви) СРС е приспаднал и времето, през което Д. е бил
задържан под стража по сл.д. № 2208/1991г. на СОСлС от определеното и увеличено
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 3 години по НОХД №
5313/2012 година по описа на СРС, по НОХД № 1952/2012 г. по описа на PC
Благоевград, по НОХД № 946/2012 г. по описа на PC Велико Търново, по НОХД №
17317/2014 г. по описа на СРС и по НОХД № 21856/2013 г. по описа на СРС. Правомощието
на съдът да приложи приспадането по чл. 59, ал. 3 НК, включително и в
настоящото производство без да са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 НК,
произтича и от основните начала и принципи на наказателното правосъдие, а
именно съдът да гарантира неприкосновеността на личността. Аргумент в обратна
посока не може да се черпи от разпоредбата на чл. 417 НПК, доколкото това е
едно изключение и не освобождава съдът от задължението и правомощието му по чл.
59 НК. В този смисъл следва да се съобрази, че чл. 59 НК е императивна
материална разпоредба, гарантираща основни права на осъдените лица, поради
което следва да се съблюдава от съда, като пропускът на съда при налагане на
наказанието да приложи чл. 59 НК не може да се отрази негативно на осъденото
лице и то да бъде лишено от своето право да му бъде приспаднато времето, през
което е задържан неправомерно. По тези причини СРС в крайна сметка правилно е приспаднал
времето, през което Д. е бил задържан по сл.д. № 2208/1991г. на СОСлС.
С оглед изложените съображения, въззивният съдебен
състав намира, че атакуваното определение на СРС следва да бъде потвърдено като
обосновано и законосъобразно, а подаденият протест на СРП - оставен без
уважение.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 31.05.2018
г. по НЧД № 2179/18 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.