Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 27.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 837 по описа за 19 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.625 ТЗ
Молителят „В.“ ЕООД твърди, че ответникът не е в състояние да изпълни
изискуеми парични задължения изходящи или свързани търговска сделка, поради което моли да се
обяви неплатежоспособнността, евентуално свръхзадължеността и се открие производство по
несъстоятелност на ответника.
Сочи, че вземане изхожда от
следното: между „В.“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД е сключен предварителен договор за
учредяване право на строеж върху урегулиран поземлен имот срещу задължение за
строеж от 05.06.2013 г. и нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 92, том VI, peг. № 8098, дело №
976/2009 г. от 01.09.2013 г., по описа на нотариус И.Н., с район на действие
Районен съд - гр. София.
Съгласно т. VI от Нотариалния акт „Т.Б.“ ЕООД се е задължило да построи и
да предаде сградата и обектите, посочени в Нотариалния акт, с разрешение за
ползване, издадено от ДНСК, най - късно до 24 месеца, считано от датата на
издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво.
Протоколът
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво е
издаден на 14.11.2013 г.. Следователно, посоченият в т. 2, по-горе, срок е
изтекъл на 14.11.2015 г. Доколкото
посочената дата е неприсъствен ден (събота), то по аргумент от чл. 72, изр. 2
от Закона за задълженията и договорите, за последен ден от посочения срок
следва да се приеме датата 16.11.2015 г. (понеделник). С оглед на горното, „Т.Б.“
ЕООД е следвало да изпълни задължението
си, договорено в т. VI от Нотариалния акт в срок до 16.11.2015 г.
Съгласно
т. VI, изр. последно от Нотариалния акт при неизпълнение на задължението си в
горепосочения срок „Т.Б.“ ЕООД дължи на „В.“ ЕООД неустойка в размер на 100 000
евро. Поради това че до 16.11.2015 г. „Т.Б.“
ЕООД не е построило и предало сградата и обектите, посочени в Нотариалния акт,
с разрешение за ползване, издадено от ДНСК, то е в изпаднало в неизпълнение на
задълженията по т. VI от Нотариалния акт и на 17.11.2015 г., като за „ВАМ - 2011“ ЕООД е възникнало правото да
получи уговорената неустойка в размер на 100 000 евро.
Молителят признава извършено погашение в
хода на процеса.
Допълнително молителят е въвел вземане, явяващо се обезщетение
за пропуснати ползи в размер на
71 237, 08 лв., тъй като по направено искане от „Т.Б.“ ЕООД за допускане на обезпечение на предявени от него искове по по ч. гр. д. № 15815/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, с определение от 10.12.2015 г. СГС е допуснал обезпечителна мярка запор
върху банкова гаранция. С решение от 08.05.2019 г. по т.д.№973/2018 г., с искът е бил отхвърлен.
Молителят “В.Х.” ЕАД твърди, че е
кредитор на “Т.Б.” ЕООД, като вземането му произтича от договор за строителство
от 21.10.2014 г., по силата на който ответната страна, в качеството й на
строител, се е задължила да изпълни довършителни строително-монтажни работи на
обект „Жилищна сграда за сезонно ползване с ДКЦ и Фитнес център“, находяща се в гр. Черноморец, в УПИIII-404, кв. 44, с адрес
ул. „-********, при уговорена обща цена на строително-монтажните работи в
размер на 1 216 985,45 лв. без ДДС. Вземането
му произтича от последиците от прекратяване на посочения договор за
строителство в едната му част и от клаузата на чл. 28, ал. 1 от договора,
надживяваща неговото прекратяване, в другата част.
Между „В.Х.“ ЕАД и „Т.Б.“ ЕООД е бил сключен договор за строителство от
21.10.2014 г. като ответникът се е задължил да извърши довършителни
строително-монтажни работи по обект, който към датата на подписване на договора
е бил изграден до степен „груб строеж“. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора за
строителство „Т.Б.“ ЕООД се е задължило да завърши и предаде обекта с акт
образец 15 в срок до 15.05.2015 г. В чл. 27, ал. 1 от договора за строителство
е била предвидена неустойка, която строителят дължи в случай че изпадне в
забава и не предаде обекта в уговорения срок. В посочената клауза е предвидена
неустойка в размер на 500 лв. за всеки просрочен ден.
В чл. 30, ал. 3 от договора за строителство е била предвидена неустойка при
прекратяване на договора за строителство поради забава на строителя, продължила
повече от 30 дни. В посочената договорна клауза е предвидено, че „ако стане
явно, че Строителят ще просрочи предаването на обекта като цяло с повече от 30
(тридесет) дни, настоящият договор се прекратява автоматично с всички
произтичащи от това правни последици за строителя. В хипотезата на предходното
изречение, Строителят дължи на възложителя неустойка в размер на 10 % от
стойността на договора.“. Счита, че с посочената клауза страните са уговорили
автоматично прекратяване на договора за строителство в случай че „Т.Б.“ ЕООД не
е завършило всички Строително-монтажни работи и не е предало обекта с акт 15 на
„В.Х.“ ЕАД до 16.06.2015 г.
Възнаграждението на строителя за изпълнението на Строително-монтажните
работи, съответно общата им цена по договора, е било уговорено в чл. 20, ал. 1
от него и е било в размер на 1 216 985,45 лв. без ДДС, съответно в размер на
била 1 460 382,54 лв. с ДДС. Тази сума представлява стойността на договора, по
смисъла на чл. 30, ал. 3 от него.
В чл. 23, ал. 2 от договора е бил предвиден редът за заплащане на цената на
отделните етапи, а именно в 7 дневен срок от приемането им от възложителя с
констативен акт 19, подписан от страните.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора за строителство, „В.Х.“ ЕАД се е
задължило да преведе в полза на ответното дружество сума в размер на 182 547,75
лв. без ДДС, съответно 219 057,30 лв. с ДДС, в 14 дневен срок от подписване на
договора, съответно не по-късно от 04.11.2014 г. Тази сума е служела като
аванс, който да финансира започването от строителя на изпънението
на уговорените Строително- монтажни работи. „В.Х.“ ЕАД е заплатило посочения
аванс съответно на 24.10.2014 г., т.е. в срок от 3 дни след подписване на
договора за строителство., за което плащане ответникът е издал фактура 82 от
24.10.2014 г.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от договора за строителство, възложителят е имал
право да задържи 5 % от стойността на Строително-монтажните работи като
гаранция за качественото им изпълнение и липсата на появили се дефекти в
гаранционния срок след предаването на обекта от строителя на възложителя. „В.Х.“
ЕАД е задържало сума в размер на 65 559,29 лв. на основание на посочена
договорна клауза като гаранция за качество. Съгласно клаузата на чл. 25, ал. 2
от договора за строителство, възложителят е длъжен да възстанови на строителя
1/5 от задържаната сума след изтичането на 1 месец на всяка от календарните
години от 5 годишния гаранционен срок. В случай че бъдат установени дефекти
след предаване на обекта в рамките на гаранционния срок, то строителят се е
задължил да отстрани дефектите лично, съгласно чл. 25, ал. 3.
В случай че строителят не отстрани дефектите лично, то възложителят
разполага с правата, предвидени в чл. 265 от ЗЗД, както изрично е посочено в
чл. 28, ал. 1 от договора за строителство. В чл. 28, ал. 2 пък е предвидено, че
възложителят може да откаже да възстанови задържаната гаранция, в случай че
строителят не отстрани установените дефекти по предвидения в чл. 25, ал. 3 ред,
като в този случай строителят дължи сума (неправилно квалифицирана в чл. 28,
ал. 2 като „неустойка“) в размер на разноските, които възложителят е направил
за отстраняване на дефектите. В тази хипотеза страните са предвидили в чл. 28,
ал. 1 от договора също така неустойка в размер на 10 % от стойността на некачествено
извършените Строително-монтажни работи, в случай че строителят не отстрани
дефектите по тях лично.
След подписването на договора за строителство, „Т.Б.“ ЕООД е започнало
извършването на възложените Строително-монтажните работи по обекта. Молителят обаче постоянно е установявал
забава в графика на работа на ответната страна. „Т.Б.“ ЕООД се е оплаквало от
липса на средства за по-бързо извършване на уговорените Строително-монтажни
работи. Ето защо молителят, с цел да даде съдействие на строителя и без да
дължи такова съдействие по договора, е предплатил на ответната страна сума в
размер на 146 000 лв. на 31.03.2015 г. като авансово плащане. За извършеното
плащане „Т.Б.“ ЕООД е издало фактура 106 от 31.03.2015г.
На 11.06.2015 г. е бил подписан
Анекс към договор за строителство от 21.10.2014 г., с който страните по взаимно
съгласие са изменили размера на общата цена на Строително-монтажните работи,
съобразно установената им по-ниска пазарна стойност. Страните са уговорили в
чл. 1 от Анекса, че общата цена за извършване на Строително-монтажните работи
се изменя на 1 092 654,76 лв. без ДДС или съответно 1 311 185,71 лв. с ДДС.
Страните изрично са предвидили, че всички останали клаузи, съдържащи се в
договора за строителство, с изключение на чл. 20, ал. 3, който се отменя,
„остават в сила“. Съответно всички други договорни клаузи в договор за
строителство не са били изменяни с подписването на Анекс от 21.10.2014 г.
Твърди, че към датата на подписване на Анекса, „Т.Б.“ ЕООД вече е било в
договорна забава. Строителят е поел задължение в много кратък срок след
подписването му да завърши възложените довършителни работи като преустанови
продължителността на своята забава.
Въпреки съдействието на молителя, ответникът не е завършил обекта в кратки
срокове. Ето защо, „В.Х.“ ЕАД е направило оглед на състоянието на обекта на
25.06.2015 г. с цел да установи степента на завършеност. Видно от писмо с изх.
№ 27/26.06.2015 г., „В.Х.“ ЕАД при
огледа на място на 25.06.2015 г. е установило множество незавършени
Строително-монтажни работи, подробно описани в посоченото писмо, което обуславя
невъзможност обектът да бъде предаден от строителя на възложителя. Ппредупредил е строителя за наличието на забрана за
строителни работи до приключване на летния сезон, с която забрана именно е бил
съобразен срокът на договора при неговото подписване, не по-късно от 10.07.2015
г.
Обектът представлява Жилищна сграда за сезонно ползване, а „В.Х.“ ЕАД е
предвидило, че ще търпи пропуснати ползи от невъзможността да използва обекта
през летния сезон, ако довършителните Строително-монтажни работи не са били
надлежно завършени и обектът не е бил надлежно предаден.
„В.Х.“ ЕАД с писмо от 26.06.2015 г.
е заявило, че част от Строително-монтажните работи, не били уговорени между
страните и строителят не следвало да ги извърши.
На 30.06.2015 г. страните са подписали „Акт 4“, с който са установили
описаните в него Строително-монтажни работи и са ги остойностили.
Посоченият акт не е подписан от инвеститорския контрол.
На
14.07.2015 г. молителят е уведомил ответната страна с писмо изх. № 28 от
14.07.2015 г., какъв е списъкът от необходими документи за съставяне на акт 15,
които строителят следва да представи при предаване на обекта. „В.Х.“ ЕАД е
посочило, че тези документи са необходими за предаването на сградата с акт 15
от строителя на възложителя. Писмото е било получено от управителя на „Т.Б.“
ЕООД лично.
На 15.07.2015 г. страните са подписали Констативен протокол след оглед на
място на обекта, с който са установили описаните в него незавършени
Строително-монтажни работи към тази дата.
На 16.07.2015 г. страните са установили Строително-монтажни работи, които
са описани в Акт Образец 19 № 5 от същата дата..
На 03.09.2015 г молителят е превел на ответната страна остатък от дължими
суми по договора за строителство в размер на 30 726,69 лв., като е посочил, че
това представлява окончателно плащане на всички дължими суми по договора. В
отговор на изпратена електронна кореспонденция от ответната страна от
04.09.2015 г., с която същата претендира остатък за плащане по договора за
строителство в размер на 214 677,87 лв.,
молителят е изпратил писмо с изх. № 33 от 04.09.2015 г.
Посоченото писмо инкорпорира
изявление за прихващане по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, като „В.Х.“ ЕАД
изрично и ясно е конкретизирало своите вземания по договора за строителство, с
които прихваща претендирани суми от строителя за твърдяни от него извършени
Строително- монтажни работи по същия договор. Молителят е посочил, че удържа,
съответно прихваща, следните суми, дължими от „Т.Б.“ ЕООД към него по силата на
договора за строителство:
Неустойка за забава по чл. 27, ал. 1
от договора в дневен размер от 500 лв., с общ размер от 15 000 лв. без ДДС и 18
000 лв. е ДДС за срок от 30 дни, съответно за периода от 16.05.2015 г. до
16.06.2015 г.;
Неустойка
за прекратяване на договора по чл. 30, ал. 3 от договора за строителство в размер
на 10 % от стойността на договора. Стойността на договора след подписването на
Анекс от 11.06.2015 г. е била съответно 1311185,71 лв. с ДДС. Ето защо молителят
е удържал неустойка в размер на 131 118,57 лв.
Едновременно с това „В.Х.“ ЕАД е уведомило ответната страна, че е задържало
сума в размер на 5 % от стойността на договора на основание на чл. 25, ал. 2 от
него, като гаранция за качество, съответно сума в размер на 65 559,29 лв.
Молителят е посочил, че е заплатил суми по договора в полза на „Т.Б.“ ЕООД
в общ размер на 1 096 507,85 лв. с ДДС или 913 756,54 лв. без ДДС, която
надвишава с 35 779,56 лв. дължимото от него възнаграждение, след
извършване на прихващането с дължимите от ответника неустойки. Тази дадена без
основание сума в размер на 35 779,56 лв., се явява и вземанитето
му.
Сочи, че 8 месеца след предаването на обекта от строителя на възложителя,
молителят е установил множество скрити дефекти и некачествено извършени работи,
довели до увреждане на състоянието на обекта. Ето защо, „В.Х.“ ЕАД е изпратило
писмо от 31.03.2016 г., получено от ответната страна на 01.04.2016 г., с което
я е уведомило за установените дефекти на Строително-монтажните работи. С
писмото молителят е поканил строителя да
предприеме действия по отстраняване на дефектите в 7 дневен срок на основание
на чл. 25, ал. 3 от договора за строителство. Едновременно с това той го е
информирал, че ако „Т.Б.“ ЕООД не предприеме необходимите действия, то „В.Х.“
ЕАД ще възложи отстраняването на дефектите на друг изпълнител, като ще
приспадне разходите за отстраняването им от удържаната съгласно договора
гаранция за качество, на основание на чл. 28, ал. 2 от договора. Ищецът не е
предприел никакви действия след получаването на уведомлението за дефекти.
Молителят се е обърнал към следните дружества за отстраняване на дефектите,
а именно: „А.Т.К.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Д.“ ООД, „А и XБ.“ ООД. Първите 3
дружества са извършили съответните Строително- монтажни работи в периода
11.04.2018 г. - 23.04.2018 г., като фактурираната от тях цена е в общ размер на
11 583,50 лв. С „А и XБ.“ ООД е бил сключен договор за строителство от
02.04.2018 г., като извършените Строително-монтажните работи по него са на обща
стойност от 31 921,80 лв., които са били надлежно заплатени. Всички фактурирани
суми за ремонт са били заплатени на изпълнителите. „В.Х.“ ЕАД е заплатило общо
43 505,30 лв. за отстраняване на дефектите.
Поради това ответното дружество дължи също така неустойка по договора на
основание на чл. 28, ал. 1, в който е било е уговорено, че строителят дължи неустойка на възложителя
в случай, че в гаранционните срокове бъдат установени дефекти по изпълнените Строително-монтажни работи, които дефекти
не бъдат остранени от строителя.
Тя е в размер на 10 % от стойността
на некачествено извършените CMP-та от „Т.Б.“ ЕООД в случай, че строителят не
е отстранил сам дефектите. В случая е в размер на 4 350,53 лв.
Ответникът
оспорва исковете. Оспорва наличието на вземанията, както и твърдението, че не е
в състояние да изпълни задълженията си. Твърди точно изпълнение в количествено,
качествено и времево отношение. Оспорва наличието на установени след приемането
на работата недостатъци.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно признанието на молителя „В.“ ЕООД в хода на съдебното
производство твърдяното от него вземане за неустойка в размер на 100 000 евро по предварителен договор между „В.“ ЕООД и „Т.Б.“
ЕООД за учредяване право на строеж
върху урегулиран поземлен имот срещу
задължение за строеж от 05.06.2013 г. и нотариален акт за учредяване право
на строеж върху недвижим имот № 92, том VI, per. № 8098, дело № 976/2009 г. от 01.09.2013
г.,
е било погасено.
Следователно към настоящия момент такова вземане липсва.
Видно от представените по делото
съдебни актове, по направено искане от „Т.Б.“ ЕООД за допускане на обезпечение на предявени от него искове по по ч. гр. д. № 15815/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, с определение от 10.12.2015 г. СГС е допуснал обезпечителна мярка запор
върху банкова гаранция. С решение от 08.05.2019 г. по т.д.№973/2018 г., с
което искът е бил
отхвърлен.
По делото не се спори относно наличието
на сключен между „В.Х.“ ЕАД и „Т.Б.“
ЕООД договор за строителство от 21.10.2014 г., като ответникът се е задължил да
извърши довършителни строително-монтажни работи по обект, който към датата на
подписване на договора е бил изграден до степен „груб строеж“. Съгласно чл. 15,
ал. 1 от договора за строителство „Т.Б.“ ЕООД се е задължило да завърши и
предаде обекта с акт образец 15 в срок до 15.05.2015 г.
Не се спори, че на 11.06.2015 г. е бил подписан
Анекс към договор за строителство от 21.10.2014 г., с който страните по взаимно
съгласие са изменили размера на общата цена на Строително-монтажните работи,
съобразно установената им по-ниска пазарна стойност. Страните са уговорили в
чл. 1 от Анекса, че общата цена за извършване на Строително-монтажните работи
се изменя на 1 092 654,76 лв. без ДДС или съответно 1 311 185,71 лв. с ДДС.
Страните изрично са предвидили, че всички останали клаузи, съдържащи се в
договора за строителство, с изключение на чл. 20, ал. 3, който се отменя,
„остават в сила“. Съответно всички други договорни клаузи в договор за
строителство не са били изменяни с подписването на Анекс от 21.10.2014 г. Към
момента на сключване на допълнителното споразумение срокът по чл. 15, ал. 1 от
договора за строителство не е бил изтекъл.
По делото е представена кореспонденция
между страните, договори между молителя „В.Х.“ ЕАД и трети лица за
извършване на СМР, както и документи за извършени плащания.
Прието
е заключение на ССЕ – основна и допълнителна, относно икономическото състояние
на ответника.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.
608, ал.1 ТЗ, по отношение на релевантната за спора част, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.
Съгласно ал.2 на с.з.,
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Последното обаче е обективно фактическо състояние, характеризиращо
имуществената сфера на длъжника търговец. То следва да се различава от
неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на
задълженията(Р№806/206г. по т.д.№476/06г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Следователно на първо място следва да се установи
наличието на вземане от посочената категория в полза на молителите.
По вземанията на „В.“
ЕООД.
Съдът намира, че в хода на
настоящото производство „В.“
ЕООД не е доказал
вземане, попадащо в приложното поле на на чл. 608, ал.1 ТЗ.
Вземането
в размер на 100 000 евро., поризтичащо от посочената по-горе облигационна
връзка, е било погасено към момента на устните състезания, по което не се
спори.
Твърдяното вземане явяващо
се пропуснати ползи в размер на
71 237, 08 лв. в следствие на неоправдано обезпечение, дори да се приеме за установено неговото съществуване,
не попада в хипотезата на чл.
608, ал.1 ТЗ. Това е така, тъй като търсената по този
ред отговорност е деликтна по своя характер отговорност(Р№156/18.12.2017 г. по т.д.№ 449/17 г. на І ТО на ВКС),
т.е. вземането не е породено от или отнасящо до търговска сделка. Последното
предложение следва да се тълкува в контекста на даденото изброяване - нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.
По
вземанията на „В.Х.“ ЕАД.
Договорът за строителство от 21.10.2014 г.
има
характер на такъв за изработка по чл.258 и сл ЗЗД, като изпълнителят следва да
установи наличието на точно изпълнение в количествено, качествено и времево
отношение, както и предаването на работата. Възложителят е длъжен да приеме
работата и да заплати договореното(чл.261 и чл.266 ЗЗД).
Молителят-възложител признава наличието на извършени
от ответника и приети от него СМР .
По делото не е спорно, че молителят е заплатил в полза на „Т.Б.“ ЕООД СМР
на стойност 1 096 507,85 лв. с ДДС или
913 756,54 лв. без ДДС. Мотивирал е
плащането в намален размер, с
това че е удържал посочените в писмото
му от 04.09.2015 г суми: Неустойка за забава по чл. 27, ал. 1 от договора в
дневен размер от 500 лв., с общ размер от 15 000 лв. без ДДС и 18 000 лв. с ДДС
за срок от 30 дни, съответно за периода от 16.05.2015 г. до 16.06.2015 г.; Неустойка за прекратяване на договора по
чл. 30, ал. 3 от договора за строителство в размер на 10 % от стойността на
договора(стойността на договора след подписването на Анекс от 11.06.2015 г. е
била 1311185,71 лв. с ДДС за това е удържал неустойка в размер на 131 118,57 лв.);
Сума в размер на 5 % от стойността на договора на основание на чл. 25, ал. 2 от
него, като гаранция за качество, съответно сума в размер на 65 559,29 лв.
Вземането което твърди, че има спрямо ответника, е надплатена, т.е. дадена
без основание сума- 35 779,56 лв.,
предвид наличието на извършено прихващане.
Съдът намира, че писмото инкорпорира изявление за прихващане по смисъла на
чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, като „В.Х.“ ЕАД е
посочило своите вземания по договора за строителство, с които прихваща суми за извършените
СМР по същия договор – посочените
по-горе неустойки.
Съгласно нормата на чл. 103, ал.1 ЗЗД, когато две лица
си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно
от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Страната се
позовава на извънсъдебно настъпил факт – извършено прихващане, инкорпорирано в писмото. В случая
обаче липсва законова предпоставка за това – ликвидност на активните вземания,
предвид наличието на спор между страните относно дължимостта на неустойкана.
Това налага извода, че не е налице валидно
прихващане. Платената от молителя сума
35 779,56 лв. не е дадена без основание, а при наличие на такова –
стойността на признатите от молителя и приети от него СМР. Следователно
вземането за сумата 35 779,56 лв. с правно основание чл.55 ЗЗД не
съществува.
По отношение на вземането за неустойка по чл.28, ал.1 от
ДС.
Съгласно посочената
норма от договора, при виновно некачествено извършване на СМР, освен
задължението за отстраняване на
дефектите и другите възможности по чл.265 ЗЗД, строителят дължи и неустойка в
размер на 10% от стойността на некачествено извършените СМР. Съгласно ал.2 обезщетението
се дължи както при недостатъци констатирани при приемането на СМР, така и на
установени в гаранционните срокове.
СМР са били предадени
на 01.10.2015 г. Писмото на молителя с което е бил уведомен изпълнителят-ответника
е от 31.03.2016 г., след приемане на
работата, т.е. при приложимост на
условията на чл.264, ал.2 ТЗ.
При наличието на
оспорване от ответника на установени дефекти,
в тежест на молителя е да установи тяхното наличие.
Депозираното писмо,
явяващо се частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го
страна факти, не установява твърденията на молителя.
Представените фактури,
аналитични регистри и договори с трети лица не установяват извършването на СМР,
които да са в причинна връзка с неточно изпълнение в качествено отношение на
ответника. Следователно вземането за неустойка не е възникнало.
Тъй като по делото не се установи
наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на
чл.608, ал.1 ТЗ, исковете са неоснователни.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбите
по чл.625 ТЗ на „В.“ ЕООД, ***, ж.к.Витоша, ВЕЦ – С. №999 и “В.Х.” ЕАД, ***, ж.к.Витоша, ВЕЦ – С. №999 срещу „Т.Б.“ ЕООД, *** за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност на осн. чл.608 ТЗ и свърхдълженост на осн.чл.742,
ал.1 ТЗ
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дн. срок от връчването му.
СЪДИЯ: