Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260/15.06.2020г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Соня
Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при секретаря Петя
Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 219 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№78 от 16.04.2020 г. по АНД № 220 по описа за 2019г. на Районен съд – Лом, с
което е отменено наказателно постановление № 12-000720 от 22.05.2019 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „С*** 03”, ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя С.Т.К., за извършено
административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във
вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез
надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт С*** К*** , в жалбата и по съществото на делото навежда доводи
за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение, с което е отменено
НП. Твърди, че въззивния съд неправилно е преценил събраните по делото
доказателство и оттам е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния
закон. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП.
Претендира разноски. В случай на отхвърляне на жалбата прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски от ответника.
Ответника по касационната жалба „С***
03”, ЕООД с ЕИК * представлявано от управителя С.Т.К., чрез
процесуалния си представител адвокат Д.С. *** в отговор на касационната жалба и
по съществото на делото сочи, че не са налице касационните основания за отмяна
на решението, тъй като са налице доказателства че вмененото административно нарушение,
квалифицирано по чл.62, ал.1 от КТ не е извършено, поради наличие на писмени
доказателства за сключен трудов договор преди извършване на проверката от
контролните органи. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящето производство и във въззивното.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното
производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което
същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана в обект на „С*** 03”, ЕООД с ЕИК * находящ се в
гр.Лом на ул.“Д*** Ц*** В*** “ №45 представляващ многофамилна жилищна сграда е констатирано,
че търговското дружество в качеството си на работодател, представлявано от
управителя С.Т.К. е допуснало да работи лицето Б*** К*** Т*** , престирайки
работна сила, като „строителен работник” извършвайки строително – монтажни
работи, без сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа.
Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка на място на 17.04.2019г.
и по документи на 19.04.2019год.
Съставен бил АУАН №12-000720 от 19.04.2019год., в който за нарушена е
посочена разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, като във
възражения на нарушителя е отразено, че „…Б*** К*** Т*** е назначен по трудов
договор в търговското дружество.“ В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на „С***
03”, ЕООД с ЕИК * е постъпило писмено становище с приложени доказателства, а
именно сключен трудов договор №724/25.03.2019год., уведомление за сключения
трудов договор по чл.62, ал.5 от КТ до НАП с изх.№12388193004588 от
25.03.2019г. в 18:37:07часа и книга за първоначален инструктаж.
При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в
случая не е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.62, ал.1 от КТ, като е кредитирал приложените по административната
преписка писмени доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното
съдебно следствие, тъй като към датата на проверка от страна на контролните
органи на ДИТ – Монтана търговското дружество е имало сключен трудов договор с
лицето Б*** К*** Т*** , както и регистриране на същият в НАП.
Според разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор
се сключва в писмена форма. Както бе посочено и по – горе предоставянето на
работна сила, респ. съществуването на трудови отношения между Б*** К*** Т*** и
„С*** 03”, ЕООД с ЕИК * , към 25.03.2019г. се доказва по безспорен начин от
приложеният по делото трудов договор №724/25.03.2019год., като същият е сключен
в писмена форма много преди извършване на проверката, както правилно е приел
въззивния съд и в каквато връзка са неоснователни възраженията на касатора.
На следващо място следва да се има предвид, че на 25.03.2019
г., въпросният договор, сключен с Б*** К*** Т*** на същата дата, е бил и
надлежно регистриран в ТД на НАП, видно от уведомление за сключения трудов
договор по чл.62, ал.5 от КТ до НАП с изх.№12388193004588 от 25.03.2019г. в
18:37:07часа, което е следвало да бъде взето предвид от актосъставителя при
съставянето на АУАН на 19.04.2019 г., още повече, че в тази насока са постъпили
и възражения от страна на нарушителя.
Наличието на описаните по – горе писмени доказателства,
събрани още преди съставянето на АУАН, не са обсъдени и съответно взети предвид
и при издаването на НП. Тези възражения, както и доказателствата за това
правилно са обсъдени от въззивния съд, което е довело и до незаконосъобразност
на НП. Нарушена е разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която преди да
се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства. Горното не е извършено. От приложената преписка е видно, че не
са обсъдени събраните доказателства. Следва да се посочи също, че според
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно - наказателното
производство започва със съставянето на АУАН. Оказва се, че към момента на
съставяне на АУАН не е имало нарушение, тъй като макар към момента на
проверката Б*** К*** Т*** , да е работил в проверяваното търговско дружество и
съответно да е имал сключен писмен трудов договор, то преди съставянето на АУАН,
този писмен трудов договор е бил вече сключен и надлежно регистриран, което е
констатирано от проверяващите и съответно отразено в констативния протокол от
проверка на л.25. В тази връзка и издаденото въз основа на въпросния акт НП
правилно е прието за незаконосъобразно.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът, в качеството
си на работодател не е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ, при което положение не може и да носи
административно-наказателната отговорност по чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.
3 от КТ, в каквато връзка решението на РС - Лом, се явява правилно и
законосъобразно. Нарушението следва да е установено по един несъмнен и
безспорен начин. В тежест на административно наказващият орган е да опише,
докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите
си, относно извършеното административно нарушение. При установената фактическа
обстановка обаче това не е сторено.
Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил
закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно наказателните
разпоредби по Кодекса на труда. Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона и на
процесуалните правила.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски
от касационният ответник, то с оглед изхода на спора, по силата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН такива се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на
ответника за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции в размер на 550.00лева за касационното производство по приложен
договор за правна защита и съдействие на л.13 от КАНД и 650.00лева за
въззивното производство по договор за правна защита и съдействие на л.43 от
АНД, по отношение на които касатора прави възражение за прекомерност. Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящият случай, в предвид фактическата и правна сложност на спора, съобразно
действителното участие на страните в производството, следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/посл. изм. с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС на РБ - бр. 45 от
15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г. /, като се определи в минимален размер
от 230,00лева за всяка инстанция или общо 460.00лева които следва да му бъдат
присъдени, като се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
процесното НП, каквато в случая се явява Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" – гр. София.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №78 от 16.04.2020 г. по АНД № 220 по описа за
2019г. на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно постановление №
12-000720 от 22.05.2019 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" – гр. София да заплати на „С*** 03”, ЕООД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление ***, сумата от общо 460.00лева /четиристотин и шестдесет/,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за две
съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: