Определение по дело №9/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивната жалба на С. К. от Г. П., срещу решение №86/01.12.2009г., постановено по Г.д. № 32/2009г. по описа на районен съд-Чепеларе.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е обявил за относително недействителен по отношение на Е. Л. , британска гражданка, родена на 24.08.1956г. с постоянен А. Г. Х. Ф. Т., А., У. C. 3. В., договор за покупко-продажба от 17.09.2007г., обективиран в нотариален акт № **, том **, рег № ****, дело ***/ 2007г. на Нотариус А. В., вписан в Нотариалната камара под № *** с район на действие РС Ч., по силата на който „. М. Е. със седалище и А. на управление: Г. П., ул „. № 31 А. 4, представляван от управителя Д. Н. К. е продал на С. С. К., с ЕГН *, с А.: Г. П., Б.”. М. Л.№ 48 А. 2, собствения си недвижим имот: незастроено дворно място с площ 1030 кв.м., съставляващо УПИ III -** в кв.* по действащия регулационен план на с.Х.,общ.Ч., обл.С., при граници : от две страни улица, УПИ *-**,** и УПИ **-**, по предявения от Е. Л. срещу „. М. Е. Г. П. и С. С. К. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Недоволен от така постановеното решение процесуалният П. на жаллоподателката го обжалва по съображения за неправилност и незаконосъобразност. Иска се отхвърляне на иска поради недоказаност и неоснователност.

В защитата по същество се навеждат допълнителни съображения в посока, че в случая не са налице предпоставките на чл. 135, ал.1 ЗЗД.

На първо място районния съд не бил изяснил в мотивите си момента, в който е възникнало качеството "кредитор" за ищцата- момента на сключване на договора или този на започване на строителството. Липсвало твърдение в исковата молба за този момент, като по този въпрос съдът подходил твърде механично.

Счита се, че не е налице и третата предпоставка, а именно третото лице да е знаело, че сделката уврежда кредитора. Счита се, че само наличието на трудово правоотношение не води до извод за наличието на знание у нея за този факт.Навежда се аргумент, че в патримониума на дружеството била внесена сумата 36 000 лв, следователно сделката не увреждала кредитора. Липсвало и твърдение в исковата молба, че длъжникът не разполага с друго имущество, от което ищцата би могла да се удовлетвори. Това обстоятелство било в тежест на ищеца-доказателствена тежест с която той не се справил. Изложеното обосновавало незаконосъобразност на постановеното решение, а оттам и неговата отмяна.

В отговора си на нъззивната жалба въззиваемата Ч. процесуалния си П. навежда доводи за законосъобразност и правилност на постановеното решение. Твърди се, че елементите на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД били доказани. На първо място се счита, че покупко-продажбата, обявяването на относителна недействителност на която се иска е извършена на 17.09.2007г., при което вземането на И. Л. е възникнало преди извършване на това действие.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от А. П..

За въззиваемата Л. А. А. оспорва жалбата.

„. М. Е. не ангажира становище и не изпраща П..

След преценка на изложеното във въззивната жалба, като взе предвид и становищата на процесуалните представители на страните и събраните по делото доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна.Съображенията за това са следните: Доколкото пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства фактическата обстановка следва да се изгради на база представените доказателства пред районния съд. Досежно датата на възникване на качеството "кредитор" от страна на Л. страните не спорят, че увреждащата сделка е сключена между представителя на „. М. Е. и К. на 17.09.2007г. Няма спор по делото, че предварителния договор между дружеството-ответник и ищцата е сключен през м. май, предната година. От този факт следва извод, към момента на сключване на увреждащата сделка ищцата е притежавала качеството кредитор спрямо „. М.. Съдът приема за безспорен факта, че към момента на сключване на увреждащата сделка длъжникът е знаел, че с нея уврежда кредитора си. По делото не са ангажирани доказателства от стрна на Б. М., които да опровергават фактите, че изначално дружеството не е имало намерение да извърши престацията си по договора. Факт е, че година и четири месеца след сключване на договора изпълнението на тази престация не е започнало, не е поставено и начало на административна процедура по одобрение на строителните книжа. С оглед установените факти според преценката на съда сделката е била сключена от страна на представителя на ответното дружество единствено с цел да бъде увреден контрахента, в случая Е. Л..

С оглед установените по делото факти и в частност наличието на близки интимни отношения между К. и К. съдът приема за доказано, че същата е знаела за увреждащия характер на сделката. В тази насока възприема и кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели , установяващи наличието на такива отношения, при това свид. П. установява и обстоятелството, че въззиваемата К. е осъществявала електронна комуникация с Л., от което следва извода, че същата при последващата сделка е съзнавала, че пова правно действие уврежда кредитора.

В защитата по същество се навежда аргумент, че не било доказано по делото, че дружеството не разполага с друго имущество. Това твърдение не се споделя от въззивния съд, тъй като ищцовата страна е представила още пред първоинстанционния съд мейл на Д. К. до Е. Л., в който се потвърждава, че процесния имот е единственото имущество "което притежава компанията".

Въззивния съд не споделя и развитото съображение, че сделката не увреждала кредитора, тъй като сумата 36 000 лв. била постъпила в патримониума на дружеството, защото сумата 36 000 лв. не е еквивалентна на заплатената от ищцата цена от 20 000 паунда.

Предвид тези съображения следва решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и затова Смолянски окръжен съд в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № **/01.12.2009г., постановено по Г.д. № **/2009г. по описа на районен съд-Ч., като законосъобразно и правилно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: