Р Е Ш
Е Н И Е № 49
гр.Кюстендил, 26.02.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 423 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Н.Д.П. ***, чрез пълномощника си адв. Д.З., е подал жалба срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и липса на мотиви. По същество се отрича наличието на материалноправните предпоставки за постановяването му. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Димитър Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
Жалбоподателят Н.Д.П. е регистриран с УРН *** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), въз основа на подадено на 17.06.2015г. заявление за подпомагане с УИН *** за кампания 2015г., като е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР 2014-2020г., вкл. по мярка 11 „Биологично земеделие“. Видно от уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ на л.113 и сл. от делото, П. е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за култури ябълки, сливи и череши. В заявлението за подпомагане е посочен адрес за кореспонденция гр.Кюстендил, ул. „***“ №3 и мобилен телефон ***. Част от заявлението за подпомагане са документи, наречени Общи декларации, в т.1 до т.1.4 са възпроизведени изискванията на чл.16, ал.1 – ал.4, вкл. от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014-2020г.
Заявителят е приложил договор за контрол, сключен с „Аустрия Био Гаранти ГмбХ“, ТП – България, с предмет контрол и/или сертифициране на фирмата/ предприятието на основание стандартите/нормите в областта на селското стопанство. В съответствие с договорните задължения, контролният орган е издал сертификати на Н.Д.П. за различни продукти, като видно от последния сертификат от 30.10.2018г., продуктите от растениевъдството – ябълки, сини сливи и череши са окачествени като биологичен продукт /вж. л. 179-л.186 от делото/.
Заявителят е представил пред органа Диплома № 34187 от 07.06.2010г. на името на Н.Д.П. за образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление“ , издадена от Висша атестационна комисия по Протокол № 6 от 06.04.2010г. въз основа на защитена дисертация на тема „Оценка на устойчивостта на аграрния сектор“ , както и Удостоверение № ПВ-13/24.08.2011г. на името на Н.Д.П. за успешно завършен курс на обучение от 150 часа на тема „Традиции и иновации в отглеждането на роза, лавандула, кориандър и салвия“, проведен от лицензиран център за професионално обучение към „Евробул тренинг“ ООД – гр.Пловдив за периода 29.07.2011г. – 22.08.2011г.
Не е спорно по делото, а и от преписката се установява, че заявления за подпомагане / плащане/ по процесната мярка 11 „Биологично земеделие“ са подадени от жалбоподателя за кампании 2016г. и 2017г. , съотв. на 23.06.2016г. и на 29.05.2017г. Към заявлението за кампания 2017г., П. е приложил Удостоверение изх. № ***., изд. от УНСС, с данни за това, че същия е докторант по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление“ към катедра „Икономика на природните ресурси“ /“Агробизнес“/ със срок на обучението от 25.03.2003г. до 25.09.2008г., като на 14.01.2010г., П. е защитил дисертационен труд пред Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика.
В резултат на извършени административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент по процесната мярка 11 в кампания 2017г., органът констатира, че представените от жалбоподателя П. - Диплома № ***. за научна степен „доктор“ , Удостоверение изх. № ***г., изд. от УНСС и Удостоверение № ***г. от лицензиран център за професионално обучение, не отговарят на изискванията съгласно чл.16 от Наредба № 4/2015г. за преминато агорекологично или биологично обучение или демонстрационна дейност, както и за документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Предвид горното, с писмо изх. № 01-6500/940 от 02.02.2018г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, заявителят е уведомен за започване на административно производство за прекратяване на поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. Писмото е изпратено на посочения в заявлението адрес в гр.Кюстендил по пощата, като видно от обратните разписки с дата 26.03.2018г., същото не е връчено поради сменен адрес на адресата /вж. л. 21/. Следва процедура по съобщаване при усл. на 26, ал.2 вр. с чл.61, ал.3 от АПК чрез поставяне на уведомлението на таблото в ОД на ДФЗ-Кюстендил на 30.03.2018г. /вж. констативен протокол на л. 23 и уведомление на л.24/. След връщане като неполучени на писмата до бенефициента П., длъжностно лице при ОД на ДФЗ – Кюстендил Николай Матуски уведомява Н.Д.П. на 30.03.2018г. за откриване на производството по издаване на акт за пректаряване на многогодишен ангажимент по мярка 11, по телефона на номер **********, който е идентичен с посочения в заявлението, видно от уведомление на л. 22 от делото. С молба от 07.09.2018г., П. прави искане да му бъде предоставено копие от писмо изх. № 01-6500/940 от 02.02.2018г., като сочи, че е запознат за изпращането на писмото по административен път. Копие от писмото е връчено на жалбоподателя на 10.09.2018г.
На 24.07.2018г. П. прави запитване до министъра на МЗХГ, регистрирано с № 94-1868 от посочената дата, за това дали дипломата за научна степен „доктор“ която притежава, покрива критериите по чл.16 от Наредба № 4/2015г. Във връзка със запитването е изготвен отговор с писмо изх. № 94-1868/09.10.2018г. на зам. министъра на МЗХГ, с копие до ДФЗ, в който се съдържа становище, че представения документ не съответства на изискванията на Наредбата.
Следва издаване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2017год. с изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018г., издаден от Петя Славчева - заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл.15, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014-2020г. /наричана Наредбата/, е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2017год., поет от Н.Д.П., УРН 413424. Посочено е, че съобразно чл.15, ал.1 от Наредбата, подпомаганото лице възстановява 100% от получената финансова помощ, когато не са изпълнени изискванията по чл.16, ал.1 и/или ал.2 от Наредбата.
В акта са изложени мотиви за това, че в резултат на извършени административни проверки на осн. чл.46, ал.1 от Наредба № 4/2015г. за спазване на поет биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2017г., е установено, че заявителят не е изпълнил изискванията на чл.16, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4/2015г., за преминато агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност, свързана с приоритет 4 по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020 с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, както и че не е доказал наличие на опит в извършването на направлението, което е избрал да прилага. С оглед на последната констатация, органът е приел, че представените от заявителя документи - Диплома № ***г. за научна степен „доктор“ , Удостоверение изх. №***., изд. от УНСС и Удостоверение № ***., изд. от лицензиран център за професионално обучение, не отговарят на изискванията съгласно чл.16 от Наредба № 4/2015г.
Издаденият Акт е връчен лично на жалбоподателя на 05.09.2018г., а жалбата е подадена в съда на 18.09.2018г. , т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.
Към
административната преписка е приложена
Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а,
ал.1,2 и 4 от ЗПЗП и чл.10 т.1, т.2, т.7 и т.13 чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, са делегирани
правомощия на Петя Димитрова Славчева – заместник изпълнителен директор, да издава и подписва актове за прекратяване
агроекологични ангажименти, вкл. по мярка 11 „Биологично земеделие“ /т.7/.
В съдебното производство оспорващият е
представил извлечение от регистър за академични длъжност и дисертации при МОН,
с данни за Диплома № ***. на името на Н.Д.П. за образователна и научна степен „доктор“ по
научна специалност „Икономика и управление“
издадена от Висша атестационна комисия по Протокол № 6 от
06.04.2010г. въз основа на защитена
дисертация на тема „Оценка на устойчивостта на аграрния сектор“, ведно с автореферат на дисертацията.
В подкрепа на доводите си за наличие
на опит по см. на чл.16 от Наредбата, жалбоподателят е приложил писмо – потвърждение от 03.12.2018г. от декан
на Катедра „Строително инженерство“ в Салахадин университет, Инженерен колеж –
Ербил, Ирак за това, че Н.П. е представил 3 –дневен уоркшоп „Екологично
съзнание и човешки дейности“ в периода 28-20.20.2014г.; данни за публикации,
свързани с дисертационния му труд, за
статии в научни списания и сборници, както и за участие в научни конференции.
Във връзка с възраженията си за това, че не е уведомен за образуваното
административно производство, оспорващият е представил копие от страници от паспорта си и от
електронни билети за самолетен транспорт, видно от които за периода от
28.03.2018г. до 09.05.2018г. е бил извън страната.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
активно легитимирано лице с правен интерес, в
предвидения от закона срок по чл.149, ал.1 АПК и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК. Оспореният акт
съдържа волеизявление на
административен орган, с
което пряко се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на този акт.
Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, в законовия срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверен изцяло, съгласно изискванията на чл. 168,
ал.1 от АПК по критериите на чл.146
от АПК, оспореният акт е валиден административен акт, издаден
в писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с
целта на закона. Следва отхвърляне на
жалбата по следните
съображения:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Съгласно чл. 15, ал.1 от
Наредбата, Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват 100% от получената финансова помощ,
когато не са изпълнени изискванията по чл.16, ал.1 и/или ал.2. Видно е, че липсват специални правила в Наредбата,
уреждащи компетентността, поради което правомощието за издаване на акт за
прекратяване на ангажимент по схеми и мерки от ПРСР се извежда от общата
компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността и я представлява. Държавният фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/, а
Разплащателната агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки. В разпоредбата
на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на
законовата норма на чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност изпълнителният
директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения
на заместник-изпълнителните директори. В
случая със Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на Петя Димитрова Славчева – заместник
изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма за образуване на производства
за прекратяване на агроекологични ангажименти, както и за издаване и подписване
на актове за прекратяване на агроекологични
ангажименти, вкл. по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР /т.7/. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт.
Страните не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Прекратяването на поетия от жалбоподателя биологичен ангажимент е на основание чл.15, ал.1 от Наредба №4/2015г. и е мотивирано от преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не доказват изпълнение на изискванията по чл.16, ал.1 и/или ал.2 от Наредбата.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила, в който смисъл приема оплакванията в жалбата като неоснователни. Спазени са изискванията по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство. Както се посочи по-горе, уведомяването на П. е извършено по телефона, каквато възможност е нормативно предвидена /арг. от чл.26, ал.2 от АПК/. Твърденията на оспорващия, че телефонният номер не се ползва от него са в противоречие с доказателствата по делото - видно от подаденото заявление за подпомагате, заявителят е посочил за връзка същия телефонен номер. Доколкото уведомяването е чрез мобилен телефон, за извършването му не е пречка отсъствието на лицето от страната на релевантната дата. Извън горното и като допълнителна гаранция, органът е уведомил заявителя за образуваното административно производство и по реда на чл.61, ал.3 от АПК вр. с чл.26, ал.2 от АПК чрез поставяне на съобщение на таблото и на интернет страницата на ОД на ДФЗ – Кюстендил. Преди издаване на акта и въз основа на събраните писмени доказателства, са установени относимите за случая факти и обстоятелства съгласно правилото по чл.35 от АПК. Видно от мотивите, органът е обсъдил възраженията на заявителя за наличие на обучение и опит в извършването на процесното направление, както и представените от него диплома и удостоверения. Следва, че производството по издаване на оспорения акт е проведено при спазване на процесуалните правила, поради което не е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.
Съдът приема, че оспорения административен акт е материалноправно законосъобразен. Както се посочи, същият е издаден на основание чл.15, ал.1 от Наредба № 4/2015, съгласно която разпоредба, Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100% от получената финансова помощ, когато не са изпълнени изискванията по чл.16, ал.1 и/или ал.2. Според чл.16, ал.1 от Наредбата, кандидатът за подпомагане или изрично упълномощено лице трябва да премине агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност, свързана с приоритет 4 по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020г., с минимална продължителност от 3 дни, до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление или да докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. В случая, оспорващият не твърди, че е упълномощил друго лице да извършва биологичните дейности, поради което ал.2 на чл.16 е неприложима и не подлежи на преценка. Доказателствените средства, с които се установява изпълнението на изискванията на ал.1 на чл.16 от Наредбата са изброени в ал.3 и ал.4 на чл.16 от Наредбата, а именно: документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция, съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020г. , а опитът се доказва със: документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013г.; диплома за средно професионално, висше образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, с квалификация земеделие, зооинженерство или ветеринарна медицина; сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни, пчелни или животински продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице, който сертификат да удостоверява наличие на биологична продукция. В чл.16, ал.5 и ал.6 от Наредбата са уредени специални хипотези, в които се приема, че изискванията на чл.16, ал.1 са изпълнени, които са неприложими за случая, доколкото оспорващият не твърди, а и по делото липсват доказателства за поет предходен ангажимент по процесното направление.
Изводът, който следва от цитираната нормативна уредба и от обстоятелствата по казуса, е че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл.15, ал.1 от Наредбата за прекратяване на биологичния ангажимент, поет от жалбоподателя по мярка 11 „Биологично земеделие“. По делото е безспорно, че П. е подал заявление за подпомагане и е одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2015г., поради което крайния срок за провеждане на обучението по чл.16, ал.1 от Наредбата е 31 декември 2016г., която е втората година от първото одобрение на заявлението за подпомагане. Съобразявайки горното правило, органът е предприел административни проверки за спазването му през 2017год. В този смисъл възраженията в жалбата за неспазен срок на издаване на акта, респ. за липса на времева компетентност на органа, е неоснователно.
От друга страна, представените от жалбоподателя доказателствени средства за установяване на преминато обучение и придобит опит в извършване на процесното направление, не установяват изпълнението на изискването на чл.16, ал.1 от Наредбата, както законосъобразно е приел административния орган. Видно от съдържанието в жалбата и в пледоарията на пълномощника на оспорващия, поддържаната теза е за това, че е същия е преминал обучение и има опит в извършване на направлението. Така релевираните доводи са неоснователни. За доказване на преминато обучение и придобит опит, П. е представил Диплома № 34187 от 07.06.2010г. за образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „Икономика и управление“ , издадена от Висша атестационна комисия по Протокол № 6 от 06.04.2010г. въз основа на защитена дисертация на тема „Оценка на устойчивостта на аграрния сектор“ , както и Удостоверение изх. № НИД 21-03/04.10.2010г., изд. от Университета по национално и световно стопанство, с данни за това, че е докторант по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление“ към катедра „Икономика на природните ресурси“ /“Агробизнес“/ със срок на обучението от 25.03.2003г. до 25.09.2008г. Преценката на описаните документи в контекста на специалните норми на чл.16, ал.3 и ал.4 от Наредбата, сочи на изводи за това, че обучението на жалбоподателя, както и придобитата научна степен „доктор“ са в професионална сфера, различна от агроекологията и биологичното земеделие / растениевъдство /, в каквото направление е поетия многогодишен ангажимент по процесната мярка 11 от ПРСР. Приложената диплома за научна степен не доказва образование и квалификация по земеделие, зооинженерство или ветеринарна медицина, какво е изискването по чл.16, ал.4, т.2 от Наредбата. От съдържанието на автореферата на дисертацията на тема „Оценка на устойчивостта на аграрния сектор“ за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ е видно, че интересите и проучванията на жалбоподателя касаят икономическите, а не екологичните аспекти на земеделието. Именно по специалност „Икономика и управление“ към катедра „Икономика на природните ресурси“ при УНСС е и обучението, проведено от П. във връзка с докторантурата.
На следващо място, по делото не са представени от жалбоподателя документи от вида на изброените в чл.16, ал.3 и ал.4, т.1 от Наредбата, съотв. за преминато обучение, издаден от обучаваща институция, съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020г. или документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013г. Единственият документ, с който се удостоверява преминато обучение, относимо към земеделското производство, е Удостоверение № ПВ-13/24.08.2011г. на името на Н.Д.П. за успешно завършен курс на обучение от 150 часа на тема „Традиции и иновации в отглеждането на роза, лавандула, кориандър и салвия“, проведен от лицензиран център за професионално обучение към „Евробул тренинг“ ООД – гр.Пловдив за периода 29.07.2011г. – 22.08.2011г. От съдържанието на удостоверението не следват изводи, че обучението е проведено във връзка с поет ангажимент по мярка „Агроекологични плащания“, поради което същото не доказва обучение и опит по смисъла на чл.16, ал.1 от Наредбата.
Както се посочи, допустимо доказателство за опит по чл.16, ал.4, т.3 от Наредбата, е сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни, пчелни или животински продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице, който сертификат да удостоверява наличие на биологична продукция. По делото е представен договор за контрол, сключен между жалбоподателя и „Аустрия Био Гаранти ГмбХ“, ТП – България, с предмет контрол и/или сертифициране на фирмата/ предприятието на основание стандартите/нормите в областта на селското стопанство. Контролният орган е издал сертификати на Н.Д.П. за различни продукти, като едва с последния сертификат от 30.10.2018г., продуктите от растениевъдството – ябълки, сини сливи и череши са окачествени като биологичен продукт /вж. л. 185 от делото/. Следователно сертификатът, удостоверяващ наличие на биологична продукция е издаден след крайния срок по чл.16, ал.1 от Наредбата, вкл. след постановяването на оспорения акт за прекратяване на биологичния ангажимент.
Предвид изложеното, оспорващият като кандидат за подпомагане не е доказал обучение и опит в извършването на направлението „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“, с което е нарушил изискванията по чл.16, ал.1 от Наредбата. Представените по делото данни за публикации, свързани с дисертационния труд на П., за статии в научни списания и сборници, както и за участие в научни конференции, не са сред нормативно предвидените доказателства за установяване на обстоятелствата по чл.16, ал.1 от Наредбата. Осъществени са материланоправните предпоставки по чл.15, ал.1 от Наредбата за прекратяване на поетия биологичен ангажимент. Оспореният акт е законосъобразен, поради което оспорването му с жалбата е неоснователно и съдът го отхвърля.
Предвид изхода по спора и на осн. чл.143, ал.4 от АПК съдът осъжда
жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.,
определено на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.П. ***, ЕГН **********, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.Д.П. ***, ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №136 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: