№ 694
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Мария Яначкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500830 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от ищеца
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу решението на Благоевградския окръжен съд,
Гражданско отделение, 12 състав, постановено на 09.10.2020 г. по търговско дело №
40/2020 г.
Решението се обжалва в частта, с която окръжният съд е отхвърлил следните
обективно съединени искове: за сумата 5 983,10 лева, представляваща заплатени
съдебни разноски в производството по определяне на обезщетението на Р.К. –
пострадал при ПТП; за сумата 20 774,05 лева, представляваща заплатено обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от К. в резултат от усложнения,
настъпили след първоначално определеното обезщетение за вредите, причинени от
ПТП.
Във въззивната жалба се твърди, че необосновано окръжният съд е отхвърлил
претенциата за присъждане на разноските, направени в исковото производство, както и
че въобще не е обсъдил претенцията за сумата 20 774,05 лева, заплатени за вредите,
настъпили поради ексцес.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още
26 757,15 лева.
ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД е подал и частна жалба срещу допълнителното
1
решение на Благоевградския окръжен съд, постановено на 13.01.2021 г., с което съдът е
отказал да допълни решението си по отношение на част от претенциите.
Ответникът В. И. У., редовно призован пред въззивната инстанция, не се явява.
Срещу жалбата и частната жалба са подадени отговори от процесуалния му
представител, в които се изразява становище, че оплакванията на ищеца са
носнователни.
Третото лице, помагач на Гаранционния фонд – Р. И. К., не е изразил становище
по оплакванията на ищеца.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира следното:
Правното основание на предявените обективно съединени претенции е чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./. С исковата молба се претендира заплащане на сумите, които
Гаранционният фонд е изплатил на лицето Р. И. К. – обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени в резултат от пътно-транспортно произшествие,
причинено противоправно от водача на лек автомобил, незастрахован за риска
„гражданска отговорност“ – В. И. У..
Видно от представените писмени доказателства, с влязло в сила решение на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, постановено по гр. дело №
5344/2012 г., ответникът по това дело – Гаранционен фонд, е бил осъден да заплати на
ищеца Р. И. К. 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, начислявана от 06.04.2004 г. и 15 625,31 лева обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, начислявана от 05.04.2012 г. Освен за
обезщетенията, ГФ е осъден да заплати на К. 2 588 лева разноски по делото, както и
3 425,10 лева държавна такса.
За дължимите суми за обезщетения, лихви и съдебни разноски, на 20.02.2015 г. е
издаден изпълнителен лист в полза на Р.К..
В производството по гр. дело № 5344/2012 г. по описа на СГС делинквентът
В.У. е участвал като трето лице – помагач на ГФ, поради което е обвързан със силата
на пресъдено нещо по този спор.
Видно от приетата пред окръжния съд съдебно-счетоводна експертиза, ГФ е
внесъл сумите, присъдени в полза на Р.К., на 20.03.2015 г. – общо 165 086,64 лева.
След приключване на цитираното по-горе гражданско дело, по молба на Р.К. е
образувана щета № 210125/06.04.2015 г. – за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от усложнения на
травмите, причинени от ПТП.
С решение 13-2 от 10.04.2017 г. Управителният съвет на ГФ е одобрил
2
заплащане на сумата 896,35 лева, за които е представена фактура №
**********/20.01.2016 г.
С последващо решение 04-2 по същата щета, взето от УС на ГФ на 28.02.2018 г.,
на Р.К. е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева – за
алопластика на ЛТБС и 9 877,70 лева „за имуществени вреди за извършени разходи,
свързани с алопластика на ЛТБС и постоперативния период след нея“. Решението е
взето на базата на предложение на Застрахователно-медицинската комисия при ГФ.
Тази комисия е приела, че подмяната на лява тазобедрена става, която е била
извършена на К., се е наложила поради обстоятелството, че при ПТП е било увредено
дясното му стъпало, предприети са многократни оперативни интервенции и това е
довело до поемане на цялата тежест от „дясна тазобедрена става – довело до нейното
износване и необходимост от тотална подмяна на ЛБТС“.
С решението си Благоевградският окръжен съд е уважил исковете както следва:
за сумата 70 000 лева – заплатено от ГФ обезщетение за неимуществени вреди; за
сумата 15 625,31 лева – заплатено от ГФ обезщетение за имуществени вреди и за
сумата 69 160,37 лева – заплатени от ГФ лихви за забава. Относно заплатените в
исковото производство държавна такса и разноски, направени от ищеца, съдът е е
приел, че същите не могат да се определят като необходими разходи за определяне на
обезщетението, поради което е отхвърлил регресните искове.
Относно обезщетението, заплатено в производството по щета №
210125/06.04.2017 г. регресният иск е отхвърлен, без да са изложени каквито и да било
мотиви.
Пред настоящата инстанция са приети като доказателства 11 фактури,
установяващи направени от Р.К. разходи за лечение, които са му били одобрени и
заплатени от ГФ по административен ред.
От заключението на вещото лице д-р М.М., което не е оспорено от страните, се
установява, че част от тези разходи са направени във връзка с усложненията от
травмите, причинени при ПТП, а друга част – поради други заболявания на ищеца.
В причинна връзка с ексцеса на уврежданията са заплатените лекарства и
медицински материали на обща стойност 896,35 лева, за които е издадена фактура №
**********/20.01.2016 г. и за която сума претенцията на Р.К. е била уважена от УС на
ГФ.
Д-р М. е определил като свързани с усложнениято от ПТП и други разходи: за
заплащане на превръзки за секретиращи рани тип „Сорбалгон“, за които е издадена
складова разписка № **********/07.03.2017 г., на стойност 29,60 лева; за покупка на
3
антибиотичен цимент, за която е издадена фактура № **********/11.05.2017 за сумата
180 лева; за още една покупка на антибиотичен цимент по фактура №
100000/14.02.2017 г. – 150 лева; за покупка на два комплекта чехли, необходими за
подобряване на удобството при стъпване, за които е издадена фактура №
**********/15.05.2017 г. за сумата и 9 877,70 лева лева. За тези суми няма данни, ГФ
да е заплащал обезщетение, поради което те не подлежат на обсъждане.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Регресното право на ГФ да претендира от причинителя на вредата това, което е
заплатил на увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата,
които увреденото лице има срещу делинквента, са аналогични на регресното и
суброгационно право на застрахователя по чл.213 от КЗ /отм./. В случая със сила на
пресъдено нещо, в производство, проведено с участието на ответника В.У., е
установено наличието на предпоставките на чл.288, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение на увреденото при ПТП лице. Налице са предпоставките на чл.288, ал.12
от КЗ /отм./ за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на
вредите. Регресното право на ГФ обхваща не само заплатените обезщетения, а и
разноските, направени в производството по определянето им. Както приема и ВКС, I
т.о. в решение № 127, постановено на 18.10.2019 г. по т. дело № 2835/2018 г., тези
разноски представляват обичайни разходи за установяване на механизма на ПТП, вида
и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената
връзка между тези вреди и противоправното поведение на причинителя им.
Жалбата на ГФ е основателна относно тази част на първоинстанционното
решение, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на съдебните разноски,
направени в исковото производство по гр. дело № 5344/2012 г. на СГС. Въпреки че
тези разходи не произтичат пряко от деликта, доколкото са направени в
производството по определяне на обезщетенията, те подлежат на възстановяване в
полза на заплатилия ги ГФ. Същите са доказани в размер на 2 588 лева разноски по
делото, направени от ищеца и присъдени в негова полза, както и 3 425,10 лева
държавна такса, заплатена от ГФ на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Що се отнася до заплатените суми не по силата на съдебен акт, а по решение на
УС на ГФ, въззивният съд намира следното: На възстановяване от делинквента У.
подлежат само тези обезщетения, за които в настоящото производство е доказано, че
вредите – в случая усложненията, са в пряка причинна връзка с уврежданията,
получени при ПТП.
Както беше цитирано по-горе, такава причинна връзка е установена само
относно влошаването на състоянието на увреденото при ПТП дясно стъпало на Р.К., за
4
което ГФ е заплатил за лекарства и медицински материали обезщетение за
имуществени вреди на обща стойност 896,35 лева. За тази сума жалбата на ГФ е
основателна.
Вещото лице д-р М. е посочил, че извършената алопластика на лява тазобедрена
става е във връзка с дегенеративно заболяване на Р.К. и разходите за доплащане на
ендопротезата, за медикаменти и медицински материали, направени във връзка с
алопластиката, не са в причинна връзка с уврежданията, причинени при ПТП. С оглед
на тези изводи на вещото лице, които не са оспорени от ищеца, въззивният съд намира,
че за заплатените по щета № 210125/06.04.2015 г. 10 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 9 877,70 лева за имуществени вреди, свързани с извършената
алопластика, ГФ не притежава регресно право. Тази претенция е неоснователна,
поради което в частта, с която е отхвърлена, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното по-горе, въззивният съд намира, че жалбата на ГФ е
основателна за общата сума от 6 909,45 лева /2 588 + 3 425,10 + 896,35 лева/. В този
смисъл следва да бъде изменено първоинстанционното решение.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на жалбоподателя ГФ
следва да се присъдят разноски, изчислени съразмерно на уважената част от жалбата.
За производството пред апелативния съд жалбоподателят е документирал разноски в
размер на общо 800,74 лева. Обжалваният интерес е 26 787,15 лева. С оглед на
уважената част от жалбата, ответникът следва да заплати на ГФ 206,54 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение,
12 състав, постановено на 09.10.2020 г. по т. дело № 40/2020 г. и допълнително
решение, постановено на 13.01.2021 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която искът на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е отхвърлен за сумата 6 909,45 лева и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. И. У. с ЕГН ********** от с. ***, община ***, област ***, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 още
6 909,45 /шест хиляди, деветстотин и девет лева и 45 ст./ на осн. чл.288, ал. 12 от КЗ
/отм./, ведно със законната лихва, начислявана от 26.02.2020 г. до окончателното
5
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Благоевградския съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА В. И. У. с ЕГН ********** от с. ***, община ***, област ***, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 разноски
за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 206,54 /двеста и шест
лева и 54 ст./
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ищеца – Р.
И. К..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6