Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                27.05.2019 год.                    гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,           ІІ -ри въззивен  граждански състав

на       14     май     2019   година

в публично заседание в следния състав:                                                                                                

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                     ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

секретар    Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

възз.гр.дело № 103 по описа за 2019 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:           

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И.К.К., чрез адв. К.Д. *** против Решение  №51/18.01.2019г. постановено по гр.д. №1710/2018 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която тя е била осъдена да заплати на ищеца по делото А.К.А. общо сумата от 4700 лева, представляваща 1/2 идеална част от пазарната цена на трите автомобила предмет на спора по гр. д. №1710 /2018г. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва считано от 04.05.2018 г. и разноските по делото съразмерно уважената част от иска. Сочи се, че постановения от ЯРС акт, в обжалваната осъдителна част е постановен в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон, правните изводи на съда не съответстват на събрания доказателствен материал и в частност липсват, което прави решението необосновано. Жалбоподателката твърди, че претенцията на ищеца била, да я осъди да му заплати сумата от 13500 лева, с която се е обогатила без основание за негова сметка, като твърдял, че тази сума представлявала стойността, за която са закупени трите автомобила Опел Фронтера с per. № У 09 69 АС, Опел Фронтера с per. № У 09 69 АТ и Волво S 40, с per. № У 0960 АТ, нейна собственост, за които ищецът изплатил продажната цена на продавачите със свои лични средства. Твърди се, че съдът неправилно игнорирал свидетелските показания дадени в нейна полза-  че тя лично платила продажната цена на червения джип и заплатила цената посочена в договора. Твърди се, че съдът в нарушение на закона е допуснал гласни доказателства по отношение на лек автомобил Волво на стойност 7000лв. Сочи се, че неправилно била осъдена да заплати половината от пазарната цена на автомобилите, а следвало исковете да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като ищеца не успял да докаже заплащане на автомобилите с лични средства, а неправилно съдът приложил института на СИО при фактическо съжителство, каквото съжителство имало между страните по делото, към момента на придобиване на вещите. Твърди се също, че неправилно съдът назначил СТЕ за установяване на стойността на автомобилите, въпреки че в договорите за придобиването им такава била посочена. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковете изцяло, а така също да бъде оставена без уважение въззивната жалба на насрещната страна, и да бъде осъден ищецът по първоинстанционното дело да заплати разноските по воденето на делото.

В срока за обжалване на горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба и от А.К.А.,  чрез адв. М. Г. ***. Решението е обжалвано в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от А., против К., както следва:  иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 850 лв. до размера 1700лв. - пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ У 0969 АС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане; иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 1100лв. до размера 2200лв.- пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ У 0969 АТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2918г. до окончателното й изплащане; и иск по чл.59 от ЗЗД в разликата над 2750 лв. до размера 5500лв. - пазарната стойност на лек автомобил „ Волво С 40" с per. № У 0960 АТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане. В жалбата на А. се твърди, че решението на ЯРС в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че  за да постанови решението си в частта, с която уважава предявените искове за всеки от предявените искове поотделно само до размера на 1/2 част  от пазарната стойност на всеки от тях, съдът е приел, че тъй като страните са живеели на семейни начала, то всички придобити от тях леки автомобили са придобити с общи средства, но на името на ответницата. Твърди се, че този извод на съда не кореспондирал със събраните по делото доказателства. От писмени доказателства не било установено ищцата да е участвала по някакъв начин в придобиването на всеки от автомобилите с лични или общи средства. За периода, през който били закупувани същите, тя имала два вида декларации в НАП, както като фирма, така и лично, в които е декларирала минимални доходи, а за фирмата,че е на загуба. Сочи се, че от доказателствата било видно, че ищеца е теглил кредити, с които е закупувал тези коли, както имало безспорни данни, че баща му му дал конкретни суми при закупуването на лек автомобил „Волво С 40" с per. № У 0960 АТ, за който факт имало и показания на трети лица. За закупуването на този автомобил по никакъв начин не можело да се направи извод, че е закупен с общи средства на страните, и че ответницата се обогатила само  1/2 ид.ч. от пазарната стойност на същия. Изразено е недоволство и от начина на пресмятане на разноските от първоинстанционния съд. Претендира се  отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете до посочения в жалбата размер, а така също да бъде оставена без уважение въззивната жалба на насрещната страна, и да бъде осъдена ответницата по първоинстанционното дело да заплати разноските по воденето на делото.

В с.з. въззивните жалби се поддържат.

Жалбите са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Установено е, а и страните не спорят, че от края на 2013г. до средата на м. февруари 2018г., същите са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, след което са се разделили. Не се спори по делото, че по време на съвместното им съжителство ответницата И.К. е придобила процесните 3 автомобила, както следва:  с Договор за покупко-продажба от 10.05.2016 г. с нотариална заверка на подписите- лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ за сумата 100лв. /същия е бил регистриран с рег.№ У 0969 АС на името на ответницата, видно от представения регистрационен талон/. С Договор за покупко –продажба на МПС от 03.10.2016 г. с нотариална заверка на подписите -лек автомобил, марка и модел „Волво С40“ за сумата 500лв, /същия е бил регистриран с рег.№ У 0960 АТ на името на ответницата, видно от представения регистрационен талон/. С договор за покупко –продажба на МПС от 21.09.2016 г. с нотариална заверка на подписите -лек автомобил, марка и модел „Опел Форнетра“/същия е бил регистриран с рег.№ У 0969 АТ на името на ответницата, видно от представения регистрационен талон/. При сключване на последната сделка, К. е била представлявана от пълномощник- ищеца А., като по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 21.09.2016г., от което е видно, че ответницата е упълномощила ищеца до придобие от нейно име лек автомобил, марка и модел какъвто прецени, при цени и условия каквито договори, да я представлява пред нотариус и органи подробно изброени в същото, да управлява в Р.България и навсякъде закупения на нейно име лек автомобил, да я представлява пред органите на КАТ, като от нейно име се снабди с регистрационен талон на автомобила и нови регистрационни табели, да се снабдява и с други документи каквито прецени, включително временни талони, да  представя автомобила за извършване на годишен технически преглед.

От ответната страна пред ЯРС са били  представени четири броя извлечения от касовата книга на „Иванина-1989“ ЕООД, както и справка по лице от Агенцията по вписванията. Представен е бил и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 079,том 6,рег.№  6059, дело № 874 от 28.09.2016 г. от който се установява, че бащата на ответницата е продал свой недвижим имот за сумата от 4200 лв.

От договор за потребителски кредит от 16.12.2016 г. се установява, че ищеца е теглил кредит от ЦКБ АД в размер на 28000 лв. Видно от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.05.2016 г. ищецът е теглил от ОББ АД и кредит в размер на 9000 лв. 

Пред ЯРС са били изслушани две САТЕ: Според първата средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера, с рег. № У 0969 АС, към м.май 2016 г. е била 1300 лв., средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера, рег.№ 0969 АТ, към м.септември 2016г. е била 1700 лв., а средната пазарна стойност на лек автомобил Волво S40,с рег.№ У 0960 АТ , към м. октомври 2016 г. е била 5500 лв. Заключението е било оспорено, поради което е била назначена повторна САТЕ с друго вещо лице. Според второто заключение, средната пазарна стойност на лек автомобил Опел Фронтера с рег.№ У 0969 АС към годината на закупуване е била 1700 лв., пазарната стойност на лек автомобил Опел Фронтера с рег.№ 0969 АТ към момента на закупуване е била 2200лв., а средната пазарна стойност на лек автомобил Волво С40 с рег.№ У 0960 АТ към момента на закупуване е била 5500 лв.

Пред първата инстанция са били събрани и гласни доказателства:

Св.К. К.- баща на ищеца е заявил, че за джипа който бил купен от гр.Сливен не знаел нищо, тъй като страните си го били купили. За джипа който бил закупен от гр.Пещера, е заявил, че по време на закупуването той дал на сина си 1000 лв., а останалите средства били на сина му лични пари, като закупили автомобила за сумата от 2700 лв. За лекия автомобил Волво заявил, че го закупил той- направил сделка, защото продавача Влади му дължал 5000 лв., като доплатил за него сумата от 2000 лв. Свидетелят е посочил, че автомобилите били записани на ответницата, защото живеели заедно и си имали доверие.

Св.  И.Н. е посочил, че знаел, че лекия автомобил Волво бащата на ищеца го купил от В.. За джипа от гр.Сливен не знаел кой е давал парите за покупката му, но за джипа от гр.Пещера знаел, че ищеца и баща му пътували до там, за да го купят. Автомобилите били в добро състояние и били в движение.

Св.В.А.заявил, че знаел за двата джипа, като червения бил при бащата на ищеца, а сивия бил в ищеца. Лекия автомобил Волво бил негов, и тъй като дължал пари на бащата на ищеца сумата от 5000 лв. се разбрали да му се доплатят 2000 лв. и да вземат автомобила. Знаел, че след това автомобила бил прехвърлен на името на И..

Св.В.В. е посочил, че познава страните, като имал да продава джип Опел Фронтера, червен на цвят. По време на прехвърлянето на автомобила били и двамата, като пред нотариуса го прехвърлил на името на И., която му дала и парите. Колата я тествали, като я изпробвала И., която казала, че ще й върши работа.

Св.К. К.-баща на ответницата е заявил, че страните живели заедно около 4-5 години, като купили през това време автомобили. Когато е имал средства им помагал, като когато живеели заедно продал къща и дал на дъщеря си 3000 лв., като също така им дал 300-400 лв. за почивка, също така им е давал и дребни суми. Според свидетеля И. шофирала автомобилите.  

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Правилно е посоченото от първоинстанционния съд, че предявените три иска са с правно основание чл.59 ЗЗД и за уважаването им е необходимо доказване на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на намаляване на имуществото на друго лице, като обедняването и обогатяването да се намират във връзка на конекситет- произтичат от един и същи факт или от обща група факти, като неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи връщане на онова, с което се е обогатил, единствено да размера на обедняването.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че предвид липсата на безспорни доказателства, че процесните три автомобила са закупени с лични средства на ответницата, същите са били закупени  с общи средства на страните по време на съвместното им съжителство, като ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и дължи връщане на половината от тях, като предявените осъдителни искове по чл.59 ЗЗД, следвало  да бъдат частично уважени, като ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца половината от пазарната стойност на процесните автомобили. Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица твърди, че е финансирало разходи за закупуване на МПС на името на другото лице, следва да се прилага принципното правило на чл.154 ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В отношенията между съжителстващите лица не намират приложение разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това действие.

Безспорно е в случая, че и трите автомобила са придобити на името на И.К. и тя се легитимира като собственик на тези вещи с представените по делото писмени доказателства. При това положение, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че с оглед възраженията на ответницата, че процесните три броя автомобили са закупени с нейни лични средства, в нейна доказателствена тежест било да установи, размера на тези средства и техния произход. При иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи обедняването си по основание и размер, респективно обогатяване на ответника, като може да претендира само по малката от двете стойности. Предпоставките които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са: наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имуществено разместване. В настоящия случай, липсват категорични доказателства, от които да бъде направен извод с чий средства са били придобити процесните три автомобила, още повече това да са били средства собствени на ищеца А.А.. Както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционния съд, в тази връзка не могат да се ползват събраните гласни доказателства, тъй като от една страна показанията на двете групи свидетели-тези посочени от ищеца и тези от ответницата са противоречиви  и взаимно изключващи. Освен това, заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК са свидетелските показания К.К.-баща на ищеца и К.К.-баща на ответницата. От показанията на останалите свидетели, се установява, че процесните три автомобила са закупени по време на съвместното съжителство на страните, но не може да се установи произхода на паричните средства. Обстоятелството, че А. е теглил кредити от банки в този период не означава, автоматично, че тези средства са били вложени в закупуването на автомобилите, още повече, че по делото има и данни, че ответницата също е разполагала със средства да ги закупи на стойностите посочени в договорите. Не става ясно и защо първоинстанционния съд е основал решението си заключение на САТЕ, касаеща средни пазарни стойности на сходни автомобили, доколкото липсват доказателства от една страна, това да са договорените цени на автомобилите по сделките, а от друга това да са били реално заплатените цени и то с лични средства на ищеца.

Ето защо, ЯОС счита, че жалбата на И.К., против Решение  №51/18.01.2019г. постановено по гр.д. №1710/2018 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която тя е била осъдена да заплати на ищеца по делото А.К.А. общо сумата от 4700 лева, представляваща 1/2 идеална част от пазарната цена на трите автомобила предмет на спора по гр. д. №1710 /2018г. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва считано от 04.05.2018 г. е основателна и следва да бъде уважена, като решението в неговата осъдителна част по всеки един от трите иска с пр. осн. чл.59 ЗЗД, следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

По изложените по-горе съображения, неоснователна се явява жалбата на А.К.А.,  против решението в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от А., против К., както следва:  иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 850 лв. до размера 1700лв. - пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ У 0969 АС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане; иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 1100лв. до размера 2200лв.- пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ У 0969 АТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2918г. до окончателното й изплащане; и иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 2750 лв. до размера 5500лв. - пазарната стойност на лек автомобил „Волво С 40" с per. № У 0960 АТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане. В тази му част решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.

При този изход на делото в полза на И.К. следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 594лв. На същата следва да се доприсъдят и разноски направени пред първата инстанция в размер на 313,33лв. /от направените пред ЯРС разноски в размер на 900лв., пред първата инстанция са били присъдени 586,67лв./.

Водим от изложеното, ЯОС

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Решение  №51/18.01.2019г. постановено по гр.д. №1710/2018 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която е осъдена И.К.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.59 ЗЗД да заплати на А.К.А., с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***-адв.Г.-ЯАК, сумата от 850 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№ У 0969 АС, с която сума неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 04.05.2018 г.; в частта му, с която е осъдена И.К.К., на основание чл.59 ЗЗД да заплати на А.К.А., сумата от 1100 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№ У 0969 АТ, с която сума неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 04.05.2018 г.; в частта му, с която е осъдена И.К.К., на основание чл.59 ЗЗД да заплати на А.К.А., сумата от 2750,00 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Волво С 40“ с рег.№ У 0960 АТ, с която сума неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г.; както и в частта му, с която е осъдена И.К.К., да заплати на А.К.А. сумата от 630,58 лв.-разноски, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОХВЪРЛЯ предявения от А.К.А. против И.К.К. иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД за сумата от 850 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№ У 0969 АС, с която сума неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.

ОХВЪРЛЯ предявения от А.К.А. против И.К.К. иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД за сумата от 1100 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№ У 0969 АТ, с която сума неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца

ОХВЪРЛЯ предявения от А.К.А. против И.К.К. иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД за сумата от 2750,00 лв.-представляваща ½ ид.ч. от пазарната стойност на лек автомобил „Волво С 40“ с рег.№ У 0960 АТ, с която сума неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.

ПОТВЪРЖДАВА Решение  №51/18.01.2019г. постановено по гр.д. №1710/2018 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените от А.К.А. против И.К.К. искове, както следва:  иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 850 лв. до размера 1700лв. - пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ У 0969 АС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане; иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 1100лв. до размера 2200лв.- пазарната стойност на лек автомобил „Опел Фронтера" с рег.№ У 0969 АТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2918г. до окончателното й изплащане; и иска по чл.59 от ЗЗД в разликата над 2750 лв. до размера 5500лв. - пазарната стойност на лек автомобил „ Волво С 40" с per. № У 0960 АТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

В останалата необжалвана част решението на ЯРС, е влязло в сила.

ОСЪЖДА А.К.А. да заплати на И.К.К., както следва: сумата 313,33лв. доп. разноски направени пред първата инстанция, и сумата 594лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.