РЕШЕНИЕ
№ 17822
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110152920 по описа за 2022 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против М. Й. Т. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 989,83 лева,
представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен №
****, 148,77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022
г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 44,81 лева, представляваща стойност на
главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г.
до 30.04.2021 г. и 8,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до
22.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело
№ 18095/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата М. Т., в качеството й на ползвател, а с
това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния
недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ****, възникнало въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за
времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като
ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
1
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от
дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на
услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., М. Т., като
клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Същата не е погасила в срок дължимите суми,
както следва: 989,83 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2021 г.; 148,77 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г.
върху главницата за доставена топлинна енергия; 44,81 лева – главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и 8,22 лева –
лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело №
18095/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени
от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството предявява процесните установителни
искови претенции, имащи за предмет посочените вземания. Намира за дължима и
претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.04.2022 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения
[фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител
на ответницата – адв. С. П., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите
претенции като неоснователни. Оспорва М. Т. да е използвала реално процесния имот в
разглеждания период, доколкото същата не се е намирала в страната, а се е установила в
чужбина. Излага доводи, че апартамент № 30 е с демонтирани радиатори, поради което в
имота не е налице реално потребление на топлинна енергия за отопление. Ето защо счита за
неясно на какво основание топлофикационното дружество начислява суми за топлоенергия,
при липсата на отоплителни тела. Навежда възражение за погасяване по давност на
вземанията – главница и лихва във връзка с доставката на топлинна енергия. Оспорва
начислените суми за дялово разпределение, тъй като същите са определени на основание
формула по отменената Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради
– етажна собственост. С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се
явяват и акцесорните такива, имащи за предмет вземания за лихва за забава. С тези доводи
се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по
същество и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични
вземания от ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира
процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на
правен интерес от търсената защита.
2
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия,
както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден
недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник М. на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
„битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Между страните не се спори, че ответницата М. Й. Т. е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], доколкото проведеното оспорване от
ответната страна касае реалното ползване на имота.
Това правнорелевантно обстоятелство следва и от събраните по делото писмени
доказателства, които сочат, че с договор от 11.03.1991 г. за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти, председателят на ИК на Общински
народен съвет „С.“, въз основа на Заповед № 1171/13.02.1991 г., продава на Н.А.С. и на М.
Й. Й. – ответницата по делото по ½ идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот, собственост на държавата, представляващ апартамент 30, находящ се в жилищна
сграда – [адрес], със застроена площ от 64,85 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и
обслужващи помещения, с принадлежащото зимнично помещение с полезна площ от 3,39
кв. м. и 2,274 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя, попадаща в I ва зона, срещу покупно-продажна цена, за която е
удостоверено, че е заплатена изцяло от купувачите.
Изяснява се, че с договор от 08.06.2004 г. за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № **, том I, рег. № ****, дело № 51/2004 г. по описа на нотариус Е.З. с рег.
№ *** на НК и с район на действие Районен съд София, Н.А.С., в качеството си на дарител,
дарява на дъщеря си М. Й. Т., в качеството на дарена, а последната приема дарението, на
собствената си ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот –
[адрес], находящ се в [адрес] със застроена площ от 64,85 кв. м., заедно с избено помещение
№ 12 с площ от 3,39 кв. м. и с 2,274 % идеални части от общите части на сградата и правото
3
на строеж върху държавна земя, попадаща в I ва зона. В нотариалния акт е удостоверено, че
при съставянето му пред нотариуса са представени документи, установяващи правото на
собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, сред които: договор за
продажба на държавен недвижим имот от 11.03.1991 г., сключен с ОбНС С., София и
декларация за идентичност на имената от М. Й. Т..
Установява се също, че с пълномощно от 10.11.2016 г. със заверен подпис от
завеждащия консулската служба при посолството на Република България в град Вашингтон,
ответницата по делото М. Т. е упълномощила третото за процеса лице адв. С.ова, с правото
да подписва и прекратява договор за наем от името и за сметка на упълномощителя и
всички необходими документи във връзка с недвижим имот, находящ се на адрес: [адрес] –
нейна собственост, пред различни институции, с правото за извършване от упълномощеното
лице на всички правни действия, с изключение на разпоредителните такива.
Със заявление-декларация от 04.01.2018 г. М. Т., чрез пълномощника си адв. С.ова, е
отправила искане до ищцовото дружество [фирма] откритата партида за топлоснабден имот
на адрес: [адрес], с абонатен № **** да бъде променена на нейно име. В декларацията е
отразено, че дяловото разпределение на топлинна енергия в процесната сграда между
отделните абонати се извършва от ФДР „Б.“ съгласно избор на ОС на етажната собственост.
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че процесният недвижим имот – апартамент № 30, находящ се на адрес: [адрес] е придобит в
изключителна собственост от ответницата М. Т. към 08.06.2004 г., по силата на
транслативния ефект на договора за покупко – продажба от 11.03.1991 г. по реда на
Наредбата за държавните имоти и на договора за дарение от 08.06.2004 г. В подкрепа на
този извод са и изявленията на ответницата в представените и приети по делото
пълномощно от 04.01.2018 г. за извършване на правни действия с притежавания от нея
недвижими имот, идентичен на процесния, както и в заявлението-декларация до ищцовото
дружество за промяна партидата за имота на нейно име, които представляват извънсъдебно
признание относно правата й върху имота, в случая следващо и подкрепено от писмените
доказателства съгласно изискването на чл. 175 ГПК.
По делото няма данни, нито твърдения за извършени последващи разпоредителни
сделки по прехвърляне на права върху имота, поради което съдът приема, че с придобиване
на изключителната собственост върху същия считано от 04.01.2018 г., както и в рамките на
процесния период от м. май 2018 г. до м. април 2021 г., ответницата М. Т. е и страна по
продажбеното правоотношение с ищцовото дружество [фирма] във връзка с доставката на
топлинна енергия.
В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна за неоснователност на
исковите претенции, обоснована с обстоятелството, че имотът реално е бил необитаван,
съдът намира за необходимо да отбележи, че основанието за възникването на
правоотношение между страните е самият факт на притежавани от ответницата вещни права
върху имот, за който не се спори, че е топлоснабден, при което задължението за заплащане
на доставените количества е обусловено от установяване от ищеца на реално извършена
доставка, съответно потребление от абоната.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост –
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на
4
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, а и от представените и приети писмени доказателства се
установява, че между етажните собственици от процесната жилищна сграда и ФДР [фирма],
е сключен договор № ТС 556/03.10.2001 г. за извършване на услугата топлинно
счетоводство чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия
в сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес], въз основа на решение на ОС на
ЕС по протокол от 03.10.2001 г. Изяснява се също, че с договор № *-*-**/09.06.2020 г.,
сключен между [фирма], като възложител и „Б.“ ООД, като изпълнител, е възложено и
прието извършването на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС,
описани в приложение № 1 към договора. В последния е предвидено, че се сключва за срок
от 3 години с възможност за автоматично продължаване на действието му за още една
година.
За установяване на факта на извършена доставка до имота на ответната страна
топлинна енергия по делото е прието заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, което съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, намира за
обосновано, компетентно изготвено от специалист от съответната област, въз основана на
приетите по делото писмени доказателства и допълнително представени такива, останало
неоспорено от страните и го кредитира. В експертизата е изяснено, че в процесната сграда с
адрес: гр. [адрес] има монтирана една абонатна станция, която захранва двата входа – вх. А
и вх. Б, която е индиректна и автоматизирана. Посочено е, че количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост е измервана чрез определено от ЗЕ
средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, а между абонатите е
разпределяно само „чистото количество“ топлоенергия. Топломерът е преминал през
необходимите метрологични проверки, като макар последната от тях да е извършена след
законоустановения двугодишен срок от предходната проверка, със закъснение от 19 месеца,
то изводът не експертът е, че технически наличието на резултат от проверката „съответства“
дава основание за краен извод, че за този период общият топломер е бил годно СТИ.
Дяловото разпределение е извършвано от [фирма].
Съгласно данните от главните отчети и изравнителни сметки, вещото лице достига до
извод, че през процесния период в имота на ответната страна за процесния период
радиаторите в имота са демонтирани, поради което абонатът не ползва и не заплаща
топлинна енергия за отопление. За първите два отчетни периода, включени в рамките на
исковия такъв, а именно 2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г. съгласно протоколи от 20.06.2019 г.
и от 18.07.2020 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет, поради което е начислена
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване като за два броя водомери за топла вода
в имота според разхода по предходен период, който метод е в интерес на абоната, или общо
32,20 куб. м. вода за двата водомера за двта отчетни периода на обща стойност от 390,84
лева. За третия отчетен период – 2020 г./2021 г. до имота е осигурен достъп за отчет, при
който е установено, че няма действителен разход на вода и на абоната не са начислени суми
за БГВ. В експертизата е отразено, че са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект, като стойността й се определя от ФДР по
нормативно установена формула съгласно Методика за дялово разпределение на топлинна
енергия за сгради етажна собственост и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. В слумая
начислените суми за абоната са според отоплямия обем на процесното жилище – 151 куб. м.,
следващ от Акт за разпределение на кубатура, представен от топлорайон София. При
изслушването си в съдебното заседание експертът изяснява, че в случая начислените за
5
абоната суми не са реално потребление, а са касае за неосигурен достъп за отчет през
първите два отчетни периода, при което не са отчетени показанията на двата водомера в
имота, а е налице служебно начислен разход, както и за суми за сградна инсталация, които
също са служебно потребление, изчислено по нормативно предвидена формула. В
експертизата е разяснено, че целта на тази формула и разпределената топлинна енергия,
получена чрез нея, е да постави всички абонати в сградата при едни и същи условия, не се
касае за реално отделена топлоенергия в помещенията на имота. Вещото лице достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период възлиза на 1 102,12 лева, включваща
суми за сградна инсталация и суми за битово горещо водоснабдяване (БГВ) – за двата
отчетни периода с неосигулен достъп за отчет, след приспадане на сумата от изравнителните
сметки от – 43,25 лева, невключваща предишни просрочени суми, без изравнявавания извън
процесния период, без суми за дялово разпределение и без лихви. Заключението посочва, че
тези суми са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уередба.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същата в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, съдът намира
за установено по делото, че ищецът е изпълнил задължението си, произтичащо от
процесното правоотношение и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, с
което за последната е възникнало насрещното задължение за заплащане на стойността й.
В тази връзка и в отговор на възраженията на ответната страна за липсата на реално
потребление, доколкото имотът е бил необитаем, съдът намира за необходимо да отбележи,
че в случая това обстоятелство е било съобразено от ФДР, доколкото в изравнителните
сметки и главните отчети не са начислени суми за отопление, поради демонтиране на
радиаторите в жилището.
Експертно се установи, че в настоящия случай се касае за начислени два вида служебен
разход – в частта, касаеща битовото горещо водоснабдяване за част от процесния период и в
частта за разхода за сградна инсталация.
По отношение на служебно начислените суми за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване следва да се отбележи, че предпоставките за законосъобразното начисление
на суми по норматив следва, както от изводите по СТЕ, така и от представените от
подпомагащата страна констативни протоколи за извършен отчет по отношение на жилищна
сграда с адрес: [адрес], носещи подписите на представител от етажната собственост и
свидетелстващи, че на определените две дати за отчет, съответно 20.06.2019 г. и 29.06.2019
г.; 09.07.2020 г. и 18.07.2020 г., сред апартаментите с неосигурен достъп за това, както на
основна, така и на допълнителна дата, е и процесният апартамент № 30, собственост на
ответницата М. Т., обстоятелство по същество неоспорено по делото.
Ето защо, съдът намира, че в случая е било налице основание за служебно
начисляване, представляващо изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в
чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия,
определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, както и на реално изразходваните
количества гореща вода, определени по данните, отчетени от водомерите. Това изключение
следва от разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба № **-*** от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (в редакцията й, приложима към процесния период), издадена въз основа
на законова делегация. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, когато не е осигурен достъп
за отчитане на водомерите, изразходваното количество гореща вода от отделните
потребители се определя служебно, при норма за разход на гореща вода 140 л. потребление
за едно денонощие на всеки обитател. Следователно, при неосигурен достъп до водомерите,
е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално
потребление и който в случая е приложен при наличието на предпоставките за това. В
случая, в приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че приложения
6
метод за служебно отчитане на разхода – по разход да предходен период е в интерес на
абоната. Ето защо, ответницата дължи заплащане на стойността на този разход, в случая в
общ размер на сумата от 734,53 лева.
По отношение на цената за разхода на топлинна енергия за сградна инсталация следва
да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и дължат
заплащането . Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия
в сграда в режим на етажна собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ, която в случая не е налице. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени в
мотивите на Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството на етажната собственост отказът
от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на
Конституционния съд, постановено по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната
инсталация в сграда – етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект
придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да
участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната
енергия, отдадената от сградната инсталация. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се
извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на приложението към нея.
Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.
Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се
намира имотът на ответника, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към
Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 –
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 151 м3. Предвид
изложеното и като потребител М. Т. дължи заплащането на сумата.
Следователно за целия процесен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. поначало
абонатът дължи заплащане на сума в общ размер от 1 102,12 лева, включваща стойността на
топлинната енергия за БГВ за два отчетни периода, и за сградна инсталация.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда възражение за
погасяване по давност на процесните вземания. Съдът намира това възражение за частично
основателно, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
7
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 04.04.2022 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 27.01.2019 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване
с периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, погасени по давност са начислените суми за топлинна енергия, касаещи
периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. и доколкото изискуемостта на вземането за
главница за следващия месец – месец декември 2018 г. е настъпила след 27.01.2019 г.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че крайният размер на главното
задължение за цена на доставена топлинна енергия, определен по реда на чл. 162 ГПК и при
съобразяване с данните за помесечно начислените суми и за изравняването за съответния
период, съдържащи се в приетото по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., останал непокрит от давностния
срок, възлиза на сумата от 942,16 лева, което обуславя уважаването на иска за главница по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за тази част от вземането. За
разликата до пълния предявен размер от 989,83 лева или за сумата от 47,67 лева за периода
от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. исковата претенция се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, а и се установи, че се равнява на посочения от ищеца размер от 44,81 лева.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № **-***/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане – от месец март 2019 г. до месец
април 2021 г. не е покрит с тригодишната давност, то претенцията на ищеца за цена на
услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер,
поради което предявения иск за цена на услуга за дялово разпределение се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 04.04.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
8
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период, останали
непогасени по давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Предвид установения по делото размер на дължимата главница от 942,16 лева за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., то именно върху същата е дължимо и акцесорното
вземане за лихва за забава, като такова не се дължи върху погасената по давност част от
главното вземане – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на лихвата за забава за периода от
15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., дължима върху главницата от 942,16 лева за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., възлиза на сумата от 119,84 лева, определена от съда на
основание чл. 162 ГПК, вземайки предвид общия размер на начислената лихва за забава,
чийто размер не е оспорен, периода, за който е начислена и респ. размера и периода на
уважената част от главницата.
За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 148,77 лева или за
сумата от 28,93 лева – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 44,81 лева за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.04.2022 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 8,22 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 22.03.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена
сумата от 69,66 лева - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 18095/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви, и сумата от 645,53 лева – сторени разноски за държавна такса, депозит за съдебно-
техническата експертиза и за особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало
9
право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите, има ответната страна.
Същата не е претендирала и доказала извършването на такива (ответницата се представлява
в процеса от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК), поради което и не
следва да й бъдат присъждани. Съдът съобрази, че част от общия депозит за изслушване на
съдебно-техническата експертиза в размер от 60 лева е изплатен от бюджета на съда,
предвид формулираните задачи към експертизата от особения представител на ответницата,
предвид обстоятелството, че не последният, а представляваната от него страна, която не е
освободена от заплащането им, е задължена за заплащането на такси и разноски в
производството, в т.ч. за допуснатите задачи към СТЕ по нейно искане. Тези разноски
следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна,
съобразно изхода на делото (в т. см. т. 7 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
СОГТК на ВКС). Предвид изложеното, всяка от страните, съразмерно с
отхвърлената/уважената част от исковете следва да бъде осъдена за заплащане на тези
разноски в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на съда, съответно ищеца в
размер на сумата от 4,27 лева, а ответницата в размер на сумата от 55,73 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу М. Й. Т., с ЕГН: ********** и с поС.ен
адрес: [адрес] [адрес] обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Й. Т. дължи на
[фирма] сумата от 942,16 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
[адрес], с абонатен № ****, сумата от 119,84 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и
сумата от 44,81 лева, представляваща стойност на главница за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело
№ 18095/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважения размер от 942,16 лева до предявения размер от 989,83
лева или за сумата от 47,67 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г.; за сумата над уважения размер от 119,84 лева до
пълния предявен размер от 148,77 лева или за сумата от 28,93 лева, представляваща лихва за
забава върху отхвърлената част от главницата, както и изцяло за сумата от 8,22 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА М. Й. Т., с ЕГН: ********** и с поС.ен адрес: [адрес] да заплати на
[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, сумата от 69,66 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело
№ 18095/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от 645,53 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд
сумата от 4,27 лева, представляваща припадащата се част от изплатен депозит по приетата
по делото съдебно-техническа експертиза.
10
ОСЪЖДА М. Й. Т., с ЕГН: ********** и с поС.ен адрес: [адрес] да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд сумата от 55,73 лева,
представляваща припадащата се част от изплатен депозит по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11