Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
осми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11013 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Е.С.Д. срещу решение от 30.03.2020 г. по гр.д. №60943/2018 г. на
Софийския районен съд, 120 състав, с което е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 2734,09 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва от 28.02.2018 г. до окончателното изплащане, мораторна
лихва в размер на 435,58 лв. за периода 15.10.2015 г. - 19.02.2018 г., сумата
от 81,90 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за
периода 01.09.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 28.02.2018
г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 17,12 лв. за периода
15.10.2015 г. – 19.02.2018 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, процесните вземания не са погасени по давност. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва
същата.
Третото лице-помагач „М.Е.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.09.2014
г. - мес.04.2017 г., както и изравнителна сметка, отразена в общи фактури №№66196547/31.08.2015
г., 75576503/31.07.2016 г. и 81813258/31.07.2017 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. „*******,
и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.10.2015 г. - 19.02.2018
г.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва
предявените искове като погасени по давност, т.е. спорът е съсредоточен само
върху обстоятелството дали процесните вземания са погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението
за погасяване на дълга за главница и лихви по давност е частично основателно,
противно на приетото от СРС. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
За процесния период са действали Общите
условия от 2014 г., съгласно които клиентите заплащат топлинната енергия по
един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна
вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в
сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача.
В случая най-старото
задължение на ответника е станало изискуемо на 01.10.2014 г., поради което към
момента на предявяване на иска /28.02.2018 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл
тригодишния срок за вземанията за периода 01.09.2014 г. – 31.01.2015 г.,
които са в размер на сумата от 388,50 лв., видно от приетите по делото
заключение на СТЕ и ССчЕ, които настоящият съдебен състав кредитира с
изключение на ССчЕ в частта, в която вещото лице е отговорило, че няма погасени
по давност суми, доколкото това е правен въпрос и съдът не се нуждае от
специални знания.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е частично основателен до размера на сумата от 2345,59 лв.
Вземанията за дялово разпределение не са погасени по давност, доколкото същите
са за периода мес.05.2015 г. - мес.04.2017 г., т.е. към момента на предявяване
на иска не е изтекъл тригодишният период за тези вземания.
Основателността на иска предполага
наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 2345,59 лв. и
забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1,
т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. За разлика от предходните
Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно
чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са
заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на купувача.
Възражението за погасяване по давност на
дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за обезщетение за забава
върху главницата от 388,50 лв. са погасени по давност на основание чл.119 ЗЗД.
За непогасените по давност вземания за топлинна енергия ответникът дължи
обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, общият
размер на което е 373,69 лв. Вземанията за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение не са погасени по давност, тъй като към момента на
предявяване на иска не е изтекъл тригодишният период за тези вземания.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са уважени исковете за цена на потребена топлинна
енергия за разликата над сумата от 2345,59 лв. до пълния присъден размер от 2734,09
лв. и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
сумата от 373,69 лв. до пълния присъден размер от 435,58 лв. Решението следва
да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на
ищеца за исковото производство пред СРС за разликата над сумата от 926,17 лв. и
за заповедното производство за разликата над сумата от 99,47 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК въззиваемата
страна следва дължи заплащане на държавна такса във въззивното производство в
размер на сумата от 25,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №77768 от 30.03.2020 г., постановено
по гр.д. №60943/2018 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, срещу Е.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422
ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над
сумата от 2345,59 лв. до пълния присъден размер от 2734,09
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2014 г.
- 31.01.2015 г., ведно със законната лихва от 28.02.2018 г. до окончателното
изплащане, и
за разликата над сумата от 373,69 лв. до пълния присъден размер от 435,58 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.10.2015
г. - 19.02.2018 г., и
в частта, в която Е.С.Д., ЕГН
**********, адрес: ***, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в исковото производство за разликата над сумата от 926,17
лв., и разноски в заповедното производство за разликата над сумата от 99,47
лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, срещу Е.С.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 2345,59 лв.
до пълния присъден размер от 2734,09 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. - 31.01.2015 г. за имот, находящ се в
гр. София, жк. „*******, аб. ***, и за разликата над сумата от 373,69 лв.
до пълния присъден размер от 435,58
лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.10.2015 г. - 19.02.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №13607/2018
г. по описа на СРС, 120 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата
от 25,00 лв., представляваща държавна такса във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.