Р Е Ш Е Н И
Е №79
гр.Силистра, 12.10.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор……, като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №70 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на ЕТ“Ц.
- Ц.Ц.“ с.Нова
Черна,с ЕИК:*********, представлявано от Ц.Ц.Ц., срещу
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №65-ФК/31.03.2022г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,издадена на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по
вид „запечатване на търговски обект“ и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни.Обектът представлява „ведомствена бензиностанция“ в с.Нова Черна,стопански
двор, стопанисван от оспорващия ЕТ, за който при осъществен контрол, е било
установено неподаване на данни към НАП, които да дават възможност за определяне
на наличните количества течни горива в резервоарите за съхранение в обекта, по
аргумент от чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Обн.ДВ,бр.106/06г.,посл.изм.ДВ,бр.110/21г.) - занапред Наредба №Н-18/06г. С
жалбата се твърди,че заповедта била немотивирана и материално
незаконосъобразна,тъй като била издадена при липса на нарушение на данъчното законодателство.Поради
това и защото очевидно противоречала на материалния закон и неговата цел,се
настоява да бъде отменена изцяло.Поддържа се, че електронната система с
ФП,модел:DPS Q7S-KL, била изцяло
автоматична и не се влияела от външна намеса, поради което успешно предадената
информация от нивомерната измервателна система (НИС),практически
била създала пълна яснота за приходните органи относно постъпилите количества
дизелово гориво и тяхното разходване във ведомствената бензиностанция.В този
контекст се релевира и възражение за неприложимост на визираната от ответния
орган разпоредба на чл.59а ал.1 от Наредба №Н-18/06г.,по отношение на деловата
дейност на жалбоподателя,който разполагайки с ЕСФП счита,че за същата е било относимо
изключението от ал.3 т.1 чл.59а от с.н. Поддържа се още, че след като не бил
субект на възведеното в процеса задължение от чл.118 ал.10 ЗДДС, защото попадал
в кръга на изключенията от чл.118 ал.11 т.4 и т.5 ЗДДС, като „получател на
доставки, които са отчетени от доставчика чрез ЕСФП и получателят е краен
потребител“ (ползвайки горивото в деловата си дейност),както и е „получател на
доставките, които е отчел като получени чрез ЕСФП“,обжалваният акт бил
материално незаконосъобразен.
От жалбата се извежда и твърдение,че
оспорващият търговец бил лице от кръга по чл.118 ал.8 ЗДДС,т.е.
данъчнозадължено лице,което извършва зареждане на превозни средства, машини,
съоръжения и друга техника за собствени нужди с течни горива, които е длъжно да
регистрира и отчита по реда на Наредба №Н-18/ 06г.Последната,с чл.3 ал.12 и
ал.13,е освободила лицата от чл.118 ал.8 ЗДДС,които са регистрирани земеделски
производители (какъвто бил и жалбоподателят) и зареждат за собствени нужди ППС
и машини от резервоари, които не са стационарни подземни (резервоари). Съгласно
чл.3 ал.14 от с.н. лицата по чл.118 ал.8 ЗДДС, в случаите по ал.13,подават
данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на
чл.59а ал.3 Наредба №Н-18/06г,в какъвто смисъл е и изложеното по-горе. Ето защо
твърди, че ответният орган не е установил юридическите факти,поставящи или не
жалбоподателя в изключенията от базовото задължение по чл.118 ал.10 ЗДДС за
подаване на данни в НАП за всяка доставка и движение на течни горива на датата
на данъчното събитие по електронен път с КЕП,чието неизпълнение именно лежи в
основата на процесната ПАМ. Релевирано е и оплакване
за нейната несъразмерност, развито в ракурса на довод за немотивираност на
оспорения акт относно определения срок на административната принуда,когато
ответният орган действа в условията на дискреционна
власт, с констатираното „неспазване на
реда и начина да предава на НАП по установената с нея дистанционна връзка
данни,които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта“, преценено като нарушение на чл.59а
ал.1 Наредба №Н-18/06г.,вр. с чл.118 ал.6 ЗДДС. В
този контекст се твърди, че бил нарушен базовият принцип от чл.6 АПК,защото
приложената държавна принуда,в оспорения й вид и обем,надхвърляла
най-необходимото с оглед целта,за която е издадена атакуваната заповед,при
безспорния факт, че данни за процесните количества течни горива, доставени на съответните
дати,НАП е получила своевременно от нивомерната
система на обекта (чл.3 ал.3 изр.2 Наредба №Н-18/06г.),което опровергавало
извода за извършено нарушение. А щом това е така,поради липса на нарушение на
данъчното законодателство,вкл. констатираното с АУАН №F648027/08.04.22г. на чл.59а от Наредба №Н-18/06г., вр. с чл.118 ал.10 ЗДДС,според жалбоподателя,без нормативна
основа оставала и наложената ПАМ,която по дефиниция е преустановителна
или превантивна. Ето защо настоява да бъде отменена обжалваната заповед и
присъдени съдебни разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.203).
Ответникът по жалбата - Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, чрез упълномощен представител
ст.юрисконсулт Н.О. (л.19), в молба от 29.06.2022г. (л. 147),поддържа становище
за нейната неоснователност.Не излага аргументи, оборващи доводите на
жалбоподателя, но настоява оспорената
ЗНПАМ да бъде оставена в сила като съответна на закона.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност.Съдът,като
обсъди изложените в жалбата възражения,както и развитите в хода на съдебното
производство доводи от страните и прецени доказателствата по делото,извършвайки
проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Жалбата
е процесуално допустима,като подадена
от активно легитимирано лице - адресат на оспорения правоограничителен
административен акт; при спазване на срока от чл. 149 ал.1 АПК и е насочена
срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №65-ФК/31.03.2022г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ НАП,с надлежно делегирани
правомощия, съгласно приложената Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.17-л.18) на
изпълнителния директор на НАП.Оспореният акт е издаден на основание чл. 186
ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС,като с него е наложена ПАМ -„запечатване на търговски обект“
и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.Обектът представлява
„ведомствена бензиностанция“ и се намира в с.Нова Черна,стопански
двор,стопанисвана от ЕТ-жалбоподател. С Протокол №0058669/29.03.2022г.,след
извършена проверка по представени документи,изискани с друг протокол
№0058663/10.03. 2022г.,съставен при извършена физическа проверка в обекта, инспектори
по приходите констатирали,че въпросната бензиностанция е „търговски обект“ по
смисъла на §1 т.41 ДР ЗДДС,собствен на ЕТ и при осъществения контрол,е било
установено неподаване на данни (коректни) към НАП,които да дават възможност за
определяне на наличните количества течни горива в резервоарите за съхранение в
обекта,по аргумент от чл.3 ал.3 от Наредба №Н-18/2006г.
Съгласно чл.187 ал.1 изр.2 ЗДДС,ПАМ се прилага за обекта,където е
установено нарушението.Последното е регламентирано да става с Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН),какъвто е приложеният с №F648027/08. 04.22г.,връчен на същата дата на
пълномощник на жалбоподателя. С него е констатирано, че в обекта е монтирана и
надлежно регистрирана ЕСФП (електронна система с фискална памет - чл.2 ал.2 т.3
Наредба №Н-18/06г.) с дистанционна връзка с НАП.Налична е информация за
разположен на територията на ведомствената бензиностанция един надземен,
стационарен, трайно прикрепен, хоризонтален резервоар за дизелово гориво с
вместимост от 20 587 литра. Налична е една колонка за зареждане на гориво
и един пистолет.След изведен КЛЕН (контролна лента на електронен носител,съгл. чл.25
ал.9 Наредба №Н-18/06г.) проверяващите установили, че на 20.01.2022г., на
21.02.2022г. и на 01.03.2022г. е извършвано зареждане на гориво в същия
резервоар, за които три приети доставки, оспорващият е представил акцизни
данъчни документи (АДД),със съответен уникален контролен номер (УКН);
товарителници; фактури; декларации за съответствие на качеството от доставчика
и съответните експедиционни документи.
За
доставките,по подаден документ (електронен документ за получаване - ЕДП,съгл.
Приложение №23 към Наредба №Н-18/06г.),е отразен резултат от из-пращането им
„неуспешно“ (л.56-л.57).Нивомерната измервателна
система (НИС) в обекта, обаче, е отчела съответните доставени количества
дизелово гориво (при 15 градуса по Целзий), която информация успешно е
предадена в НАП на датата на данъчното събитие. От изведена справка от
информационните масиви на НАП (програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка“) се потвърдило установяването, че за процесните три
доставки на дизелово гориво не е подадена информация документално,съгласно
чл.59а ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/ 2006г. към НАП, с което същата е нарушена, тъй като
оспорващият ЕТ попада в кръга от задължените лица от чл.59а ал.3 с.н., като
„получател на доставка на течни горива“, във връзка с чл.118 ал.10 ЗДДС- като
ДЗЛ, което е длъжно да подава в НАП данни за всяка доставка и движението на
течните горива, на датата на данъчното събитие, по електронен път с
квалифициран електронен подпис.
Приложената в случая ПАМ е
законоустановена (арг.чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС) и
главният факт, подлежащ на установяване в съдебния процес - ДЗЛ получател по
доставките от 20.01.2022г.; 21.02.2022г. и 01.03.2022г. на дизелово гориво в
обеми, както следва: 2258.25 литра; 12 021.85 литра и 4 048.65 литра,
изпълнило ли е задължението от чл.118 ал.10 ЗДДС,да подаде в НАП данни за
полученото гориво на датата на данъчното събитие по електронен път с КЕП, или
попада в изключенията от чл.118 ал.11 т.4 и 5 ЗДДС и не е дължало поведението
от чл. 118 ал.10 ЗДДС.Проверяващите установили,че в обекта е инсталирана и
работеща електронна система с ФП, модел:DPS Q7S-KL,от одобрен тип,с изградена дистанционна връзка с НАП
и нивомерна система,състояща се от конзола и сонда Fafnir Visy-X. Същата е
изцяло автоматична и не се влияе от външна намеса, съгласно заключението по
въпрос 2 от приетата и неоспорена от страните Съдебно-техническа експертиза
(СТЕ). За ЕСФП е представено свидетелство за калибриране; паспорт; КДФО за
2022г.; валиден договор за сервизно обслужване.При самото зареждане на
дизеловото гориво се генерира служебен бон за постъпилото зареждане по нивомер-резервоар-информация за зареденото количество
гориво при външна температура и при температура 15 градуса по Целзий,което се
установява и от приложените служебни бонове от трите конфликтни дати за
„постъпило зареждане по нивомер“-„успешно“ предадено
в информационната система на НАП (л.56-л.57).От обстоятелствената част на СТЕ
по т.2 става ясно,че в нивомерната система не се
въвеждат никакви данни. Същата сама по себе си няма възможност да изпраща
информация към сървъра на НАП,затова трябва да е свързана с Електронната
система с фискална памет (ЕСФП),която осъществява дистанционната връзка с НАП и
което е категорично направено в обекта от ЕТ-жалбоподател.
Следователно, успешно предадената информация
от нивомерната система, е създала яснота за
приходните органи относно постъпилите количества дизелово гориво и тяхното
разходване във ведомствената бензиностанция. Освен това, от отговора на въпрос
3 от същата експертиза става ясно, че доставчикът на трите процесни доставки
„ДВМ Петрол“ЕООД е подал информация в НАП на датите на експедиране на
договорените количества дизелово гориво,видно от официалния отговор на НАП до
вещото лице (л.198).Налице е пълно съответствие между датите на изготвените
документи; номерата на АДД; УКН; вида гориво и неговото количество. Освен това,
в отговора на НАП (л.198-гръб) изрично е посочено, че до техните сървъри е получена
информация за доставено гориво от монтираната в обекта и регистрирана в НАП - ЕСФП,
FDRID 4339070 на ЕТ“Ц.- Ц.Ц.“,както
следва:- на 20.01.22г. за доставено гориво- дизел,количество 2258. 25л. при 15
градуса по Целзий; - на 21.02.22г. за доставено дизелово гориво, количество
12 021.85л. при 15 градуса по Целзий и - на 01.03.22г. за доставено гориво-
дизел,количество 4 048.65 л. при 15
градуса по Целзий,което напълно съответства на генерираните данни в обсъдените
по-горе Служебни бонове (л.56-л. 57), както и на данните от представената
Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4339070; ЕИК:2002 86105 ЕТ“Ц. - Ц.Ц.“
с.Нова Черна за периода:20.01.22г.-10.03.2022г.(л.59-гръб-л.60). В обобщение на горните установявания, в
отговора си на въпрос 8 от СТЕ, вещото лице приема, че процесните количества
доставено дизелово гориво са отчетени от нивомерната
система и то на датата на постъпване на горивото в резервоара.
Оспорващият
търговец е лице от кръга по чл.118 ал.8 ЗДДС,т.е. данъчнозадължено лице, което
извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за
собствени нужди с течни горива. Проверената бензиностанция е ведомствена и разполага
с един резервоар за съхранение на дизел с вместимост от 20 587 литра -
надземен, стационарен, трайно прикрепен (резервоар), като в обекта има една
колонка за зареждане на дизелово гориво и един пистолет (Вж.АУАН №F648027/08.04.2022г.) Горните обстоятелства изключват
ЕТ-жалбоподател от нормативните отклонения от правилата на чл.3 ал.13 и ал.14 от
Наредба №Н-18/06г. и водят до извод, че оспорващият търговец е длъжен да
регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 на чл.118 ЗДДС, коя-то
е Наредба №Н-18/06г. Съгласно чл.59а ал.1 от същата, лицата по чл.118 ал.10 ЗДДС подават данни в НАП чрез електронен документ за получаване (ЕДП)-Приложение
№23 за доставката и движението на течните горива,както и за промяната в тях,
когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД), единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата.Всеки от горните документи,както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително УКН, както е и в процесния случай.Въвеждането на
УКН на АДД за доставени количества горива по документ,постъпили в обект с
ЕСФП,се извършва чрез баркод четец при постъпването
им.Според разпоредбата на чл.53а ал.3 т.1 от Наредба №Н-18/06г. лице по ал.1 -
получател по доставка на течни горива следва да подава ЕДП, съгласно Приложение
№23, за потвърждаване на полученото гориво, с
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП,какъвто
именно е настоящият. Разпоредбата на чл.59а ал.5 Наредба №Н-18/06г. изрично
освобождава лицата - получатели на доставка, от задължението да подават данни
по ал.3 в случаите по чл.118 ал.11 т.5 ЗДДС-когато доставките на течни горива
са отчетени като получени чрез електронната им система с фискална памет. Последното
е категорично установено по делото,посредством нивомерната
система, видно от обсъдените по-горе служебни бонове и Справка от
информационната система на НАП (л.59-гръб-л.60).
Освен това, несъмнено е доказано, че
доставчикът „ДВМ Петрол“ЕООД е подал данни и за трите релевирани доставки на
датите на експедиция на съответните количества дизелово гориво (Вж.СТЕ по
въпрос 3, както и Отговор на НАП до вещото лице изХ-37538#1/01.09.22г.-л.198), а жалбоподателят е краен
потребител (няма данни да зарежда превозни средства или машини на други
лица,извън собствените си),което сочи и на изключението от чл.118 ал.11 т.4 ЗДДС.Следва да се има предвид,че задължението по чл.59а ал.1 и ал.3 т.1 от
Наредба №Н-18/ 06г. е различно от задължението по чл.118 ал.6 ЗДДС- да предават
по дистанционна връзка на НАП и данни,които дават възможност за определяне на
наличните количества в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива.В чл.3 ал.3 Наредба №Н-18/06г. е възпроизведена разпоредбата на
чл.118 ал.6 ЗДДС като за целта на определянето на наличните количества горива
като средство за измерване от одобрен тип, се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива,с информационен изход за свързване
с централното регистриращо устройство на ЕСФП и подлежаща на метрологичен
контрол,които обстоятелства в съвкупност са несъмнено установени,вкл. чрез СТЕ.
Следователно,
не е субект на задължението за подаване на данни по реда на чл.118 ал.10 ЗДДС
получателят на доставки, които е отчел като получени чрез електронната си
система с фискална памет (Вж.чл.118 ал.11 т.5 ЗДДС). Или, оспорващият търговец
не е дължал подаване на данни по електронен път с КЕП във формата на ЕДП за
получените: на 20.01.2022г.- 2258.24л. дизелово гориво (при 15 градуса по
Целзий); на 21.02.22г. - 12 021.85л. (при 15 градуса по Целзий) и на
01.03.22г.- 4 048.64л. (при 15 градуса по Целзий), за да бъде това
неизпълнение правопораждащ
юридически факт за правомощието на приходната администрация да приложи мерките
от чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС и по чл.187 ал.1 ЗДДС. Доколкото е установено, че
генерираните данни от нивомерната система са подаде-
ни в НАП,т.е. отчетена е промяната на нивото на горивото,както и доколкото се
установява,че документите за доставка на гориво са отчитани с ЕСФП, то
наличието на основания за издаване на заповед за налагане на ПАМ от вида на
процесната,не са доказани. (Вж.Решение № 2648 / 22.03.22г., адм.д.№8034/21г.,IО на ВАС).
Издаденият при липса на материални предпоставки административен акт е
незаконосъобразен по аргумент от чл.146 т.4 АПК. Разпоредената
с него правна промяна е по хипотеза израз на превратно упражняване на власт, поради
което и не може да е съответна на целта на закона,което налага отмяна на
оспорената заповед. (Вж.Решение №3456/12.04.22г.,адм.д.№7222/21г., IО Решение №10395/13.10.21г., адм.д.№4680/21г., IО; Решение №263/11.01.21г., адм. д.№8856/20г.,VIIIО; Решение №1187/09.02.22г.,адм.д.№8259/21г.,VIIIО; Решение №13889/10.11.20г., адм.д.№6457/20г.,VIIIО и др. от по-новата практика на ВАС).
За да бъдат изчерпени възраженията на
жалбоподателя, следва допълнително да бъде отбелязано,че действително липсват
конкретни мотиви за определения срок на ПАМ.Само по себе си установяването на някакво
нарушение е достатъчно условие ответният орган да наложи ПАМ, когато действа
при обвързана компетентност.В самостоятелен раздел (стр.2/3 от
заповедта),озаглавен „Мотиви относно продължителността на срока“ е записано,че
„[…] показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект,която
няма за цел спазването на данъчното законодателство.Целта на настоящата ПАМ е
да гарантира, че всички лица ще спазват законовите […]“ Фактите по делото, обаче, не сочат на създадена
организация във ведомствената бензиностанция, имаща за цел нарушаване на
данъчното законодателство,която да се налага да бъде променяна с налагането на
ПАМ. В мотивите на процесната ЗНПАМ няма констатация, че липсва дистанционна
връзка с НАП или, че по наличната не са подавани данни за количествата
горива,които са отчетени като влети по НИС в резервоара на обекта.Наред с
това,видно от заключението на СТЕ е, че НИС е от одобрен тип и няма информация,
същата да не разполага с информационен изход към централното регистриращо
устройство на ЕСФП. Напротив, в обстоятелствената част на експертизата, след
посещение на място и оглед на обекта, вкл. неговото оборудване, вещото лице заявява,че
всички нормативни изисквания към ЕСФП и свързаната с нея НИС, са стриктно
спазени.
Повдигнатият
спор относно съществения елемент от наложената ПАМ- срокът на нейното действие,
е за законосъобразността ѝ в контекста на базовия принцип от чл.6 АПК.По
този въпрос изложените мотиви (част от тях цитирани по-горе) са очевидно без
връзка с фактите по случая и субекта,който следва да претърпи принудата.Същите
не попълват нормативното изискване за мотивираност относно продължителността на
наложената принуда,до степен такава,че се приравняват на липса на мотиви, както основателно счита
жалбоподателят.А липсата на мотиви винаги е била преценявана като особено
съществено нарушение на административно-процесуалните правила,вкл. в контекста
на т.2 от Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС по дело №ТР-4/2002г. на
ОСС, тъй като при индивидуализирането на срока на административната мярка,приходният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност,което го задължава да
мотивира своето решение в тази му част.В ЗДДС не е посочена специална цел за
мерките по чл. 186 ал.1,поради което следва да бъде обсъдена регулацията от
Раздел III ЗАНН. Съгласно чл.22 ЗАНН принудителните
административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или преустановят
нарушението,както и да предотвратят или отстранят вредните последици от него. Същите
(ПАМ) нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите „предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя“, а също и „предупреждаване
на останалите правни субекти“,както е посочено в заповедта („Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми […]“-стр.3, абз.2, изр.3) Или, специалната и генералната превенции от пеналистиката нямат приложение в настоящия чисто
административен процес,което сочи на пълно отсъствие на мотиви,в горния
контекст.Наред с това,настоящият съд намира,че с оглед обстоятелството,че от
установяване на нарушението е изминал значителен период от време,запечатването
на обекта не може да изпълни целите от чл.22 ЗАНН а се превръща в
санкция,каквито функции принудителните административни мерки не могат да
изпълняват.
Видът на административната принуда е определен от закона, а нейното
индивидуализиране в темпорален аспект, задължава органа да съобрази принципа за
съразмерност/пропорционалност, установен с чл.6 ал.2 АПК.Наложената мярка за
срок от 14 дни е в нарушение на същия. Изложените мотиви в ЗНПАМ относно срока
на принудата не се отнасят нито за конкретния обект,нито за конкретния субект
на административното нарушение.Същите са общи и лишени от конкретност В
заповедта не са коментирани констатациите от проверката,което сочи на нарушение
на процесуалното изискване от чл.59 ал.2 т.4 АПК и е самостоятелно основание за
нейната отмяна.(Вж.Решение № 4037 /30.03.21г., адм.д.№10717/20г.;Решение
№2985/30.03.22г.,адм.д.№7168/21г. и др. на ВАС).
В обобщение настоящият състав
приема,че обжалваната Заповед,макар и издадена от компетентен орган, е
незаконосъобразна поради нарушение на изисква-нето за форма,в сегмента на
нейната мотивираност (фактическите основания),каквото изискване съществува не само
в общата разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 АПК, но и в специалната от чл.189 ал.3 ЗДДС.Същата е материално незаконосъобразна и несъответна и на целта на закона. При
този изход на делото и с оглед своевременното им поискване, разноски следва да
бъдат присъдени в полза на оспорващия ЕТ,съобразно удостоверения им размер.В
приложения на л.203 списък по чл.80 ГПК, е посочен разход за гориво, направен
за явяването на процесуалния представител на страната в съдебни заседания в АС-Силистра,
в размер на 49.98 лева,който обаче, не попада в обхвата на „съдебни разноски“,
макар и да е направен във връзка със съдебното производство. Съгласно трайната
практика на върховните съдебни инстанции (напр: Решение
№189/20.06.2014г. на ВКС по
гр.д.№5193/13г., IVГО и
др.) отговорността за разноските е уредена като ограничена
и включва само внесените такси и разноски по съдебното производство,както и
възнаграждението за един адвокат.Сумите за пътни разходи не са
съдебно-деловодни разходи, поради което не могат да се претендират по реда на
чл.78 ГПК.Ето защо искането на оспорващия за присъждане на разноски в размер на
49.98 лева,представляващи разходи за пътуванията му от гр.Тутракан до
гр.Силистра и обратно, за участие в съдебните заседания, е неоснователно.Тези
разноски не се включват в разноските по производството,които се присъждат по
реда на чл.78 ал.1 ГПК и каквито са посочените в чл.75 и чл.76 ГПК -за
свидетели, вещи лица, съдебни поръчки и др.Доказан е разходът за платена
държавна такса от 50.00 лева (л.30); за СТЕ от 300.00 лв. (л.174) и за възнаграждение за
един адвокат от 500.00 лв. (л.31),в какъвто размер следва да бъде уважено
искането - общо от 850.00 лева. По аргумент от чл. 143 ал.1 АПК,във връзка с §1
т.6 ДР АПК,разноските следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на
администрацията, в чиято структура е органът, издал акта и която може да
отговаря по имущественото задължение като юридическо лице. Такова, по аргумент
от чл.2 ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите, е Националната
агенция за приходите.
Предвид изложеното, се налага крайния извод, формиран
при проверката по чл.168 АПК, че
оспореният акт, като несъответен на фактите по делото и закона, следва да бъде
отменен, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният
съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ“Ц. - Ц.Ц.“ с ЕИК:*********, представляван от Ц.Ц.Ц.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№65-ФК/31.03.2022г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна
дирекция “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издадена на основание чл.186 ал.1
т.1 б.“г“ от Закона за данък върху добавената стойност, с която е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ и забрана
на достъпа до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, с административен
адрес: гр. София,бул.“Княз Дондуков“ №52, да
заплати на ЕТ“Ц. - Ц.Ц.“,с ЕИК:********* и адрес на управление:с.Нова
Черна,ул.“****“ №***, Община гр.Тутракан, представляван от Ц.Ц.Ц., с ЕГН:**********, сумата
от 850.00 (Осемстотин и петдесет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.137 АПК.
СЪДИЯ: