Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 25.06.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 15048 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.07.2019
г. по гр.дело № 52682/18 г., СРС, ІІ ГО,
66 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** и Ц.К.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** дължат
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 23Б, всеки
от тях сумата в размер на по 96,32 лева, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода от
01.10.2014 г. до 31.10.2014 г. в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******и абонатен № 086291, ведно със законната лихва от
28.11.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. № 83543/2017 г„ по описа на СРС, 66
състав, като е отхвърлил исковете за
главница за разликата над уважените размери от по 96,32 лева до пълния предявен
размер от по 216,67 лева и за периода 01.05.2014 г.- 30.09.2014г., както и
исковете за обезщетение за забава за периода 16.09.2015 г. - 21.11.2017 г. за
сумата в размер на по 175,16 лева. Осъдил е С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** и Ц.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата в
размер на 94,10 лева - разноски в исковото производство, както и
сумата в размер на 18,82 лева - разноски в заповедното
производството. Осъдил
е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 23Б да заплати на адвокат М.И.Д., с адрес ***, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА сумата в размер на 449,45 лева - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство и сумата
в размер на 449,45 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство.
Решението
е обжалвано с две въззивни
жалби:
С въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Р.С.в частта, в
която СРС,
ІІ ГО, 66 с-в е отхвърлил исковете за главница за
разликата над уважените размери от по 96,32 лева до пълния предявен размер от
по 216,67 лева и за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2014г., както и исковете за
обезщетение за забава за периода 16.09.2015 г. - 21.11.2017 г. за сумата в
размер на по 175,16 лева с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че задължението на ответниците за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г. е
погасено по давност. Ищецът депозира сума по обща фактура от 31.07.2015 г. за
отоплителен сезон от м.05.2014 г. до м.10.2014 г. Общата фактура за отоплителен
сезон 2014-2015 г. е публикувана на 15.08.2015 г.,във връзка с което има
издадени констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК на съответните дати,
поради което се прави извод, че счетоводният падеж на фактурата настъпва на
15.09.2015 г., съгласно чл.32, ал.1/ чл.33 от ОУ-02/03.02.2014 г./ купувачите на ТЕ/ в
т.ч. и ответниците/ са длъжни да заплащат дължимите
суми по издадените фактури за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно
до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. В ОУ е регламентирано,
че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява в случай,че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане
на 30 дневния срок от датата на публикуване на обшата
фактура за съответния отоплителен сезон. Както бе посочено, въззивникът/
ищец заявява, че общата фактура е публикувана на 15.08.2015 г., счетоводният
падеж на същата настъпва на 15.09.2015 г., дружеството е депозирало заявление
за издаване на ЗИ на 28.11.2017 г., т.е. не е изтекла кратката тригодишна
погасителна давност.
Относно обстоятелството,
че съдът е отхвърлил изцяло претенцията за мораторна
лихва се излагат отново същите доводи с допълнението, че съдът не е указал на ищцовото дружество да представи доказателства за
публикуване в интернет страницата му за дължими суми за ТЕ, за които са били
съставени констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК на съответните дати
на публикуването.
Ето защо моли съда да отмени решението в обжалваната част и да бъдат
уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** и Ц.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
двамата чрез пълномощника си по делото адвокат М.И.Д. от АК-гр.Перник, със
съдебен адрес:*** оспорват въззивната жалба. Претендират
разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, като подадена в двуседмичния срок
от връчването според цитирания текст, а
разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр.
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу С.К.Ц., ЕГН ********** и Ц.К.Ц., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца, сума в размер на 433,33 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, потребена
през периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. в топлоснабден
имот с адрес гр. София, ж.к. „*******и абонатен № 086291, ведно със законната
лихва от 28.11.2017 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 350,31
лева - лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 21.11.2017 г„
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 83543/2017 г„ по описа на СРС, 66 състав, като от всеки от ответниците претендира по /г част
от посочените суми, а именно по 216,67 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до
31.10.2014 г., ведно със законната лихва от 28.11.2017 г. до изплащане на
вземането, както и по 175,16 лева - лихва за забава за
периода 16.09.2015г. -21.11.2017 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали
в забава.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове с възражението за липсата на облигационна връзка и възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице - помагач на страната на
ищеца - „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по предявените искове.
От представените по делото писмени доказателства- нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 20.05.1974 г., нотариален акт
за дарение на недвижим имот от майка на синове от 22.07.1997 г. и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.10.2014 г., по силата на който С.Ц.
продава на Ц.Ц. собствената си ½ ид.ч. от процесния съсобствен имот, както и предвид обстоятелството, че в
съдебно заседание на 19 юни 2019 г., процесуалният представител на ответниците изрично е заявил, че не се оспорва
обстоятелството, че ответниците са наследници на К.Г., се установява, че през процесния период същите са притежавали по 1/2 идеална част
от правото на собственост върху процесния имот. Ето
защо СГС също приема, че ответниците са потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след
изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като исковият период обхваща времето от 01.05.2014г.
до м.10.2014г.
Действащата през процесния период нормативна
уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Ответниците своевременно
са направили възражение за изтекла погасителна давност, което е било зачетено
от съда. Според чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от Общите условия на топлофикационното
дружество задължението на потребителя на топлинна енергия да заплати месечните
дължими суми следва да бъде изпълнено в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че изискуемостта на задълженията за главница възниква с
изтичане на месеца, за който се отнасят, като задължението за главница възниква
след изтичане на 30-дневния срок за съответния месец, за който задължението е
изискуемо, поради което задълженията за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2014 г.
са погасени по давност. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 28.11.2017г.,
от който момент се счита подадена и исковата молба, с което се прекъсва
давността за вземанията, възникнали за периода след 01.10.2014 г. Непогасени по
давност са вземанията за периода 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г., които и съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ възлизат в размер на 60,88 лева, към която
сума следва да се добави и изравнението за доплащане от 131,75 лева, доколкото
задължението за плащане на същото не е погасено по давност, поради което
дължимата от ответниците стойност на потребената през периода топлинна енергия възлиза на сумата
в общ размер на 192,63 лева, при което дължимата от всеки от двамата ответници сума за главница е в размер на по 96,32 лева, до който размер
предявеният срещу всеки от тях иск за главница се явява основателен.
Относно иска за обезщетение за забава за периода
16.09.2015г. - 21.11.2017 г. за сумата в размер на по 175,16 лева, който съдът е отхвърлил изцяло, настоящата инстанция
намира, че законосъобразно е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за посочената сума.
Съгласно общите условия, приложими за процесния
период, а именно чл.33, ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като
съгласно чл.33, ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2 - т.е. фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30- дневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения за посочения период на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради
което следва да се приеме, че длъжниците не са
изпаднали в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответниците С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** и Ц.К.Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, двамата чрез пълномощника си по делото адвокат М.И.Д.
от АК-гр.Перник, със съдебен адрес:*** в частта, в която съдът е признал за
установено, че Ц.Ц. и С.Ц. дължат на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 193, 63 лв. главница за ТЕ за периода м.01.20.2014 г.-31.10.2014 г.
Сочи, че след като съдът е приел, че по делото липсват доказателства фактурата
да е публикувана в интернет страницата за ищеца, не е допустимо да се прави
предположение тя да е била публикувана. Сочи, че давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Издаването на обща фактура три
години след възникване на вземането е незаконосъобразен похват на „Т.С.“ ЕАД за
удължаване на погасителната давност. В този смисъл се сочи, че вземането,
възникнало в периода 01.10.2014 г.-31.10.2014 г. е погасено по давност към
момента на подаване на заявлението за издаване на ЗИ на 28.11.2017 г.
Незаконосъобразно съдът е приел и че ответниците
са собственици на по ½ от процесния имот, тъй
като те са получили чрез дарение от майка си 4/6 ид.ч.
от имота, но по делото липсват доказателства, че К.Ц.Г.е починал и че ответниците са негови наследници. По делото липсват
доказателства, че ЕС се е присъединила към АС, т.е. липсва договор между ЕС в
сградата и лицензирана фирма за дялово разпределение. Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното
в обжалваната част, като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендират
се присъждане на разноски, включително за адвокатско възнаграждение поотделно
за всеки един от двамата въззивници/ответници.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г. не
взема становище по тази въззивна жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивна жалба.
СГС намира, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна.
СГС намира за неоснователно
твърдението, че вземането, възникнало в периода 01.10.2014 г.-31.10.2014 г. е
погасено по давност към момента на подаване на заявлението за издаване на ЗИ на
28.11.2017г. Действително, както е посочено във въззивната жалба на ответниците, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. В случая, вземането става изискуемо след изтичане на 30-дневенния
срок за съответния месец, като в случая на потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, а значението на публикуването в
интернет страницата на ищцовото дружество, което на
практика има характер на покана, се отнася до обезщетението за забава.
Неоснователно е възражението, че съдът незаконосъобразно е приел, че ответниците са собственици на по ½ от процесния имот, тъй като те са получили чрез дарение от
майка си 4/6 ид.ч. от имота, но по делото липсват
доказателства, че К.Ц.Г.е починал и че ответниците са
негови наследници. Както бе отбелязано по-горе, в съдебно заседание на 19 юни
2019 г., процесуалният представител на ответниците
изрично е заявил, че не се оспорва
обстоятелството, че ответниците са наследници на К.Г.,
като това явно е пропуснато при излагането на доводите във въззивната жалба. Що се отнася до твърдението, че
ответникът С.Ц. е отчуждил притежаваните от него идеални части от имота на
14.10.2014 г., поради което няма задължения по фактура издадена през 2017 г.,
то видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.10.2014 г., по
силата на който С.Ц. продава на Ц.Ц. собствената си
½ ид.ч. от процесния
съсобствен имот, то отчуждаването е извършено не на
14.10.2014 г., а на 17.10.2014 г., т.е попада в процесния период от една страна, а от друга, задължението
възниква не от датата на издаване на общата фактура, а от момента, в който вземането е станало
изискуемо.
От представените по делото писмени доказателства, подробно
изброени по-горе, СГС приема за установено, че ответниците, като собственици на процесния
топлоснабден имот, са потребители на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици
и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата
на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл.
106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
между страните за процесния период
е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди
при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, като топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал.
2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка)
на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление
на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ
и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е било установено, че в
конкретния казус е била въведена системата за дялово разпределение. От
заключението на приетата по делото СТЕ се установява какво е количеството потребена ТЕ и БГВ, както и, че при отчитането на
стойностите са спазени законовите изисквания. Размерите на задълженията са
правилно определени от СРС, при отчитане на възражението за прилагане на
погасителната давност.
При този изход на спора и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.07.2019 г. по гр.дело № 52682/2018
г. на СРС, ІІ ГО, 66 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.