Р Е Ш Е Н И Е
№ 146/17.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина
Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно дело № 1103 по
описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Решение № 9001-12-314#2 от
10.11.2022 год. на директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Пазарджик (ТП на НОИ – Пазарджик), с което е потвърден
отказ за заверка на осигурителна книжка изх. № 4004-12-309#3 от 18.10.2022 год. на инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Пазарджик, с който е отказано зачитане на осигурителен стаж и на
осигурителен доход на жалбоподателката за времето от 01.01.2006 год. до
08.03.2006 год. В жалбата се излагат
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Моли се за
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и
поддържа изразените в жалбата оплаквания за отмяна на оспорения административен
акт.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез
пълномощника юрисконсулт С., оспорва жалбата с доводи за нейната
неоснователност. Моли за отхвърлянето й. Представя писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав,
като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката,
доводите и становищата на страните и след извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че В.А.С. е подала заявление с вх. № 4004-12-309
от 12.10.2022 год. за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна
книжка за упражняваната от нея трудова дейност като самоосигуряващо се лице –
земеделски стопанин, ЕИК ********** за периода от 01.01.2006 год. до 31.12.2006
год. Същата е вписана като земеделски стопанин, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Петър Бонев“ № 76, ет. 1, ап. 3. При извършена
проверка административния орган е установил, че С. е декларирала с декларация
образец ОКД – 5 за регистрация на самоосигуряващо се лице, че упражнява трудова
дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, ЕИК **********,
считано от 01.01.2006 год.
За периода от 01.01.2006 год. до 31.12.2006 год. са подадени
данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за самоосигуряващото се лице В.А.С. –
земеделски стопанин и за посочения период са внесени осигурителни вноски за
фондовете на държавното обществено осигуряване. На жалбоподателката е заверен
осигурителен стаж и осигурителен доход в осигурителна книжка за периода от
09.03.2006 год. до 31.12.2006 год., като за периода от 01.01.2006 год. до
08.03.2006 год. е отказано заверяване на осигурителен стаж и доход в
осигурителна книжка, поради начална дата на регистрация като земеделски
стопанин -09.03.2006 год.
Пред ответната страна е постъпило удостоверение с изх. №
РД-12-05-353-1 от 13.10.2022 год. от
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пазарджик (ОД „Земеделие“ – Пазарджик), от
което е видно, че В.С. има заверка като земеделски стопанин по реда на Наредба
№ 3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани в ОД „Земеделие“ гр. Пазарджик за стопанската 2006 год. на 09.03.2006 год.
С оглед разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 3 от 1999 год. и притежава това качество
до деня на отписването му, при условие, че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната
си карта в Областна дирекция „Земеделие“ (чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 1999 год.
в редакция към ДВ бр. 20 от 2005 год., в сила от 04.04.2005 год.),
административният органът е посочил, че за да е налице качеството „осигурено
лице“ или „самоосигуряващо се лице“ законодателят изисква кумулативно:
регистрация като земеделски стопанин, упражняването на дейност и внасяне на
дължимите осигурителни вноски. Моментът на придобиване качеството на
„регистриран земеделски стопанин“ може да е различен от момента на реалното
започване на дейност като самоосигуряващо се лице. Следователно, ако земеделският
стопанин упражнява трудова дейност без съответната регистрация в ОД
„Земеделие“, той остава извън обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и за това
време не се счита за осигурено лице по смисъла на тази разпоредба.
Въз
основа на тези факти и правни изводи административният орган е обосновал извод,
че осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващото се лице В.А.С.
не следва да бъде заверен за периода от 01.01.2006 год. до 08.03.2006 год.
С Решение № 9001-12-314#2 от 10.11.2022 год. Директорът на ТП
на НОИ – Пазарджик, жалбата срещу отказа за заверка на осигурителна книжка изх.
№ 4004-12-309#3 от 18.10.2022 год. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пазарджик,
е оставена без уважение, а отказът е потвърден.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу процесното решение на Директора на ТП на НОИ –
Пазарджик е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице с право и интерес
от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, извършвайки контрол
за законосъобразност на обжалвания акт, съдът не се ограничава с основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства,
да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
Решение № 9001-12-314#2 от 10.11.2022 год. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик.
Същото е издадено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Пазарджик –
по арг. на чл. 117, ал. 1 от КСО. По реда на чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Спазена е и
предвидената в закона писмена форма – чл. 117, ал. 3 от КСО. Административният
акт е мотивиран, в производството по издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Преди да пристъпи към издаване на процесното решение,
административният орган е съобразил вмененото му задължение, по силата на
приложимата по аргумент от чл. 117, ал. 5 от КСО и разпоредба на чл. 35 от АПК,
да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди възраженията
и обясненията на заинтересованите граждани и организации, поради което съдът
намира наведените доводи в жалбата в тази насока за несъстоятелни.
Спорният по делото въпрос е дали жалбоподателката С. е имала
качеството на осигурено лице за процесния по делото период, което е
предпоставка за заверка на осигурителната книжка.
Предпоставките за зачитане на осигурителен стаж се
регламентират посредством материално правни норми, за които действа основният
принцип в правото за действие „занапред“ във времето – те уреждат само онези
обществени отношения, които са възникнали и се развиват едва след влизането им
в сила, освен ако специална разпоредба не предвижда изключение от този принцип
и не регламентира действие с обратна сила, по отношение на заварени
правоотношения. През спорния период, за който С. твърди, че е придобила правото
да се счита за осигурено лице, а осигурителният орган отрича наличието на това
право.
Жалбоподателката е заявила пред териториалния осигурителен
орган, че иска да й бъде извършена заверка на осигурителната книжка за периода
от 01.01.2006 год. до 08.03.2006 год. като е посочила, че с оглед датата на
започване на дейност 01.01.2006 год., следва да й бъде зачетен осигурителен
стаж от тази дата, въпреки по-късната регистрация в Областна дирекция „Земеделие“
– Пазарджик.
По делото не е спорно, че жалбоподателката С. има
първоначална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999
год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от
09.03.2006 год., както и че е подала декларация образец ОКД-5 с която е
декларирала, че упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице –
земеделски стопанин, считано от 01.01.2006 год.
На основание чл. 4. ад. 3, т. 4 (редакция ДВ, бр. 112 от
2003 год.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт са регистрираните
земеделски производители и тютюнопроизводители. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от
Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина (редакция ДВ., бр. 1 от 2006 год., в
сила от 01.01.2006 год.) регламентира, че еднолични търговци, съдружници в
търговски дружества, собственици на еднолични дружества с ограничена
отговорност, земеделски производители, лица упражняващи по регистрация свободна
професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до прекратяването й.
С параграф 1, ал. 1, т. 4 (сегашна т. 5) от ДР на КСО
(редакция ДВ, бр. 112 от 2003 год.) законодателят е дал легална дефиниция на
понятие го „регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“, а
именно че това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по съответния
ред.
С разпоредбите на чл. 4. ал. 3. т. 4 от КС О и параграф 1,
ал. 1, т. 4 (сегашна т. 5) от ДР на КСО законодателят
изрично е поставил като изискване наличие на надлежна регистрация, за да
възникне основание за осигуряване за лицата, конто произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба.
В разглеждания случай, видно от представеното и прието по
делото Удостоверение № РД-12-05-353-1 от 13.10.2022 год. от Областна дирекция
„Земеделие“ – Пазарджик жалбоподателката има регистрация като земеделски
стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01. 1999 год. за създаване и поддържане
на регистър на земеделските стопани, считано от 09.03.2006 год.
С оглед изложеното и поради обстоятелството, че В.А.С. не е имала
качеството на „регистриран земеделски производител“ по смисъла на параграф 1,
ал. 1, т. 4 (сегашна т. 5) от ДР на КСО (редакция ДВ., бр. 112 от 2003 год.) за
периода от 01.01.2006 год. до 08.03.2006 год., не е възникнало за
жалбоподателката основание да се осигурява за този период, поради и което
същият не следва да се зачете за осигурителен стаж.
Ето защо, съдът намира, че оспореното решение на Директора
на ТП на НОИ – Пазарджик е правилно, поради което жалбата на В.А.С. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане
от пълномощника на ответника, жалбоподателката следва да бъде осъдена да му
заплати направените по делото разноски в размер на 100,00 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с
оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VII-ми състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № 9001-12-314#2 от 10.11.2022 год. на директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик (ТП на НОИ – Пазарджик),
с което е потвърден отказ за заверка на осигурителна книжка изх. №
4004-12-309#3 от 18.10.2022 год. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пазарджик,
с който е отказано зачитане на осигурителен стаж и на осигурителен доход на
жалбоподателката за времето от 01.01.2006 год. до 08.03.2006 год.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на
НОИ – Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100,00 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО, във връзка с чл. 117 ал. 1 т. 2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ: (П)