РЕШЕНИЕ №12
№ 13
гр. С., 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100156 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Б. Л. Н. е предявила срещу М. П. К. иск за установяване, че не съществува,
поради погасяването му по давност, вземане на ответника срещу нея за сумата 1356,36
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.2012 г. до окончателното й
изплащане, по изпълнителен лист, издаден от Р. с. – С. на 1.7.2014 г. по гр. д. №
631/2012 г. по описа на същия съд и по гр. д. № 129/2014 г. по описа на С.О.С.. Ищцата
претендира и присъждане на сторените от нея разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че за принудително събиране на вземането било
образувано изпълнително дело № 253/2020 г. по описа на ЧСИ Н.Д., с район на
действие съдебния район на С.О.С.. Ищцата получила покана за доброволно
изпълнение с изх. № 7219/18.9.2020 г., като върху банковите й сметки и трудовото й
възнаграждение били наложени запори. Ищцата депозирала възражение до съдебния
изпълнител за погасяване на задължението й по давност. Твърди, че такава давност е
изтекла, тъй като ответникът предприел действия по принудително изпълнение на
вземането си едва през 2020 г., т. е. шест години след издаване на изпълнителния лист,
а погасителната давност за вземане, установено със съдебно решение, била всякога пет
години и започвала да тече от издаване на изпълнителния лист. Изтъква съображения
относно правния си интерес от предявяване на иска като излага доводи, че
1
възражението й за изтекла погасителна давност не може да бъде разгледано по
същество от съдебния изпълнител във висящо изпълнително производство, а
единственият й способ за защита е успешното провеждане на иск за установяване на
несъществуването на задължението й поради погасяване на вземането на ответника по
давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен. Срещу
основателността на иска е изложил съображения, че погасителната давност за
вземането е прекъсвана многократно след издаване на изпълнителния лист. В тази
връзка е посочил, че въз основа на този изпълнителен лист било образувано на
10.7.2014 г. изпълнително дело № 405/2014 г. по описа на ЧСИ Г.К., с район на
действие съдебния район на С.О.С., по което на 15.7.2014 г. до ищцата била изпратена
покана за доброволно изпълнение, която й била връчена на 16.7.2014 г. Впоследствие
през м. септември 2014 г. по молба на ответника изпълнителното дело, по което той
бил взискател, било преобразувано под № 496/2014 г. по описа на ЧСИ Н.Д.. В
производството пред този съдебен изпълнител бил наложен запор върху трудови
възнаграждения на ищцата – длъжник по изпълнителното дело, като последната сума в
размер 50 лв. била събрана на 8.9.2016 г. С постановление от 22.7.2020 г. ЧСИ Д.
прекратила изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Впоследствие по молба на ответника въз основа на същия изпълнителен лист било
образувано ново изпълнително производство по изп. д. № 253/2020 г. по описа на ЧСИ
Д., по което също били предприети действия по принудително изпълнение за събиране
на дължимите суми, като били наложени запори върху банковите сметки и трудовите
възнаграждения на ищцата. Така изложените в отговора на исковата молба
обстоятелства обосновават доводите на ответника, че погасителната давност за
вземането му не е изтекла до предявяване на иска от ищцата предвид наличието на
основания за нейното прекъсване. Поради това ответникът моли предявеният иск да
бъде отхвърлен и претендира направените от него разноски за производството.
В писмена молба, постъпила в хода на делото на 21.10.2022 г., т. е. преди
началото на съдебното дирене, адв. Г.Х. – пълномощник на ищцата заявява, че
поддържа иска и оспорва отговора на исковата молба, като изразява становище за
основателност на иска и моли същият да бъде уважен. Представя списък на
разноските.
Ответникът се представлява от пълномощника си адв. П.А., която заявява, че
оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Представя
списък на разноските.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
чл. 439 от ГПК. Тази правна квалификация на иска се извежда от твърденията в
исковата молба, че при предявяване на иска е налице висящо изпълнително
производство за вземане на ответника срещу ищцата, което е погасено по давност,
изтекла след влизане в сила на съдебното решение, с което вземането е установено и
въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Изтичането на погасителна давност
по отношение на вземане погасява не самото вземане, а правото на кредитора да
осъществи принудително изпълнение за неговото удовлетворяване. Затова и с оглед
твърденията на ищцата в исковата молба следва да се приеме, че тя е поискала от съда
да установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение процесното
вземане.
Искът е допустим. Правният интерес на ищцата от предявяването му се основава
на установените по делото обстоятелства, че с влязло в сила решение по гр. д. №
631/2012 г. по описа на РС – С. ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата
1356,36 лв., ведно със законната лихва върху нея от 12.6.2012 г. до окончателното й
изплащане, като за принудително събиране на това вземане е налице висящо към
датата на предявяване на иска изпълнително производство по изп. д. № 253/2020 г. по
описа на служебния архив на ЧСИ Н.Д., с район на действие съдебния район на С.О.С..
Също така искът се основава и на твърденията на ищцата, че вземането е погасено по
давност. Погасяването по давност на вземане, за което е образувано изпълнително
производство, не е сред основанията за прекратяване на изпълнителното производство
от съдебния изпълнител – законът е изключил възможността за пряка правно значима
преценка на съдебния изпълнител за това обстоятелство. Възражението на ищцата -
длъжник по изпълнение за погасяване на подлежащото на принудително изпълнение
вземане по давност се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е постановено влязлото в сила решение по гр. д. №
631/2012 г. по описа на РС – С. и съгласно чл. 439 от ГПК може да бъде основание на
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Визираната в чл. 439 от ГПК
искова защита на длъжника има за непосредствена цел преустановяване на
принудителното изпълнение чрез прекратяване на висящо изпълнително производство
(чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК). Изводът за наличие на правен интерес у ищцата от
предявяване на иска се потвърждава и от обстоятелството, че с отговора на исковата
молба ответникът е оспорил иска, т. е. между страните е налице правен спор относно
дължимостта чрез принудително изпълнение на процесното вземане.
Искът е неоснователен.
Страните не спорят, а и се потвърждава от съдържанието на представения
изпълнителен лист, издаден на 1.7.2014 г. по гр. д. № 631/2012 г. по описа на РС – С.,
че с влязло в сила решение по делото ищцата е осъдена да заплати на основание чл.
127, ал. 2 от ЗЗД на ответника сумата 1356,36 лв., представляваща половината от
3
сумата 2712,71 лв., платена от последния след прекратяването на брака им в погашение
на получен от него по време на брака заем, отпуснат от „Ю.и Е.Д.Б.“ АД (с предишно
наименование „Б.П.Б.“ АД), оформен с договор за потребителски кредит от 5.9.2007 г.
в размер на 6000 лв., разходвани за семейни нужди, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 12.6.2012 г. – до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сумата 241,71 лв. разноски по производството пред РС – С.. Вземанията на
ответника за разноски по този изпълнителен лист, както и за разноските във въззивното
производство по гр. д. № 129/2014 г. по описа на С.О.С. в размер 472,16 лв. (за които е
издаден отделен изпълнителен лист по делото от РС – С. на 23.6.2014 г.) не са предмет
на предявения отрицателен установителен иск.
Следователно процесното вземане на ответника срещу ищцата за сумата 1356,36
лв. на горепосоченото основание е установено със съдебно решение и от влизането му
в сила на 23.4.2014 г. (посочената в изпълнителния лист от 1.7.2014 г. дата на
постановяване на окончателното решение на С.О.С. по гр. д. № 129/2014 г., образувано
по въззивна жалба срещу решението на РС – С. по гр. д. № 631/2012 г. по описа на
същия съд) теклите дотогава давностни срокове за вземането са изгубили своето
правно значение и на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е започнала да тече нова
петгодишна давност за това вземане (вж. Таджер, В., „Гражданско право на НРБ
Обща част, дял ІІ“, изд. „Софи-Р“, София, 2001 г., стр. 732-733).
От приложените в заверени преписи материали по изп. д. № 405/2014 г. по описа
на служебния архив на ЧСИ Г.К., с район на действие съдебния район на С.О.С.
(преобразувано на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК по искане на ответника – взискател
в изп. д. № 496/2014 г. по описа на служебния архив на ЧСИ Н.Д., с район на действие
съдебния район на С.О.С.) и изп. д. № 253/2020 г. по описа на служебния архив на ЧСИ
Н. Д., се установяват следните обстоятелства:
С молба от 10.7.2014 г. до ЧСИ Г. К. ответникът е поискал образуване на
изпълнително производство срещу ищцата основа на горепосочените изпълнителни
листа от 23.6.2014 г. и от 1.7.2014 г. По молбата е образувано изп. д. № 405/2014 г. по
описа на ЧСИ Г. К. и на 15.7.2104 г. на ищцата е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена лично от нея на 16.7.2014 г. По изпълнителното дело са
извършени справки за имущественото състояние на ищцата - длъжник по
изпълнението, но преди извършване на изпълнителни действия, с писмена молба от
23.9.2014 г. ответникът - взискател е поискал изпращане на делото на ЧСИ Н. Д.. Със
съобщение от 26.9.2014 г. ЧСИ К. е изпратил делото на ЧСИ Д., пред който съдебен
изпълнител по реда на чл. 427, ал. 5 от ГПК е образувано изп. д. № 496/2014 г., като
извършените дотогава действия по изпратеното изпълнително дело са запазили силата
си.
На 11.11.2014 г. ответникът - взискател е поискал от ЧСИ Д. извършване на
4
справка за наличие на трудов договор на ищцата - длъжник по изпълнение и налагане
на запор върху трудовото й възнаграждение. След извършена справка в НАП е
установен работодател на ищцата и със запорно съобщение от 5.1.2015 г. до
работодателя й ЕТ „Е. М.“ като трето задължено лице, връчено на същия на 24.1.2015
г., е наложен запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от нея от този
работодател. Запорът е изпълняван от работодателя до 19.11.2015 г., видно от
наличните платежни нареждания.
На 18.5.2016 г. ответникът - взискател отново е поискал от ЧСИ Д. извършване на
справка за наличие на трудов договор на ищцата - длъжник по изпълнение и налагане
на запор върху трудовото й възнаграждение. При извършване на такава справка е
установен нов работодател на ищцата – Д.-6“ ЕООД и със запорно съобщение от
26.5.2016 г. до него като трето задължено лице, връчено му на 1.6.2016 г., е наложен
запор на трудовото й възнаграждение, получавано от нея от този работодател. Запорът
е изпълняван от работодателя до 8.9.2016 г., видно от наличните платежни
нареждания, като работодателят е уведомил ЧСИ Д., че от 1.9.2016 г. трудовото
правоотношение между него и ищцата е прекратено.
С постановление от 22.7.2020 г. на ЧСИ Д. изпълнителното производство по изп.
д. № 496/2014 г. по неин опис е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй
като в продължение на 2 години ответникът - взискател не е поискал извършване на
изпълнителни действия по делото.
С молба от 22.8.2020 г. до ЧСИ Д. ответникът е поискал образуване на ново
изпълнително производство срещу ищцата за вземанията му по изпълнителния лист от
1.7.2014 г., посочен по-горе. По молбата е образувано изп. д. № 253/2020 г. по описа на
ЧСИ Д.. На 18.9.2020 г. до ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, която
й е връчена на 12.11.2020 г. чрез работодателя й и в поканата са посочени предприети
от съдебния изпълнител изпълнителни способи – запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата и запор върху банковите й сметки, за осъществяване на
които са изпратени запорни съобщения от същата дата – съответно до установения
неин работодател и до три банки. Работодателят е уведомил ЧСИ Д., че не може да
удържа суми по запора от получаваното от ищцата трудово възнаграждение, тъй като
то е под минималната работна заплата за страната и поради това е несеквестируемо.
Банките са уведомили ЧСИ Д. за обстоятелствата по чл. 508 от ГПК, но две от банките
са посочили, че по съществуващите при тях сметки на ищцата няма наличност (авоар).
Тези обстоятелства, установени от посочените изпълнителни дела, обосновават
следните изводи:
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД погасителната давност за процесното вземане, с
установен съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД неин петгодишен срок, се прекъсва с действия
за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
5
петгодишна давност (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД). В съответствие със съобразителната част и
диспозитива по т. 10 от Тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 от 26.6.2015 г. на ОСГТК
на ВКС, в рамките на изпълнителното производство погасителната давност за
вземането се прекъсва многократно, но само с исканията на взискателя до съдебния
изпълнител за прилагане на определен изпълнителен способ и с предприемане (по
искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.
18, ал. 1 от ЗЧСИ) на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана; присъединяването на кредитора; възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Следователно, по изп. д. № 496/2014 г. на ЧСИ Д. (предишно изп. д. № 405/2014 г.
на ЧСИ К.) петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за процесното
вземане, която е започнала да тече на 23.4.2014 г., е прекъсната за пръв път на
11.11.2014 г. с конкретното искане на ответника - взискател за налагане на запор върху
трудово възнаграждение на ищцата, след което е прекъсвана многократно в хипотезите,
описани в горепосоченото ТР, като за последен път е прекъсната на 8.9.2016 г. – когато
работодател на ищцата, в качеството си на трето задължено лице по наложения запор
върху трудовото й възнаграждение, е превел по сметка на ЧСИ Д. сума по запора. На
тази дата е извършено последното изпълнение по изпълнително действие, предприето
по изп. д. № 496/2014 г. на ЧСИ Д..
Така в съответствие със съобразителната част и диспозитива по т. 10 от
горепосоченото ТР, от 8.9.2016 г. е започнала да тече нова петгодишна давност за
процесното вземане. Преди изтичането й тя е прекъсната на 18.9.2020 г. с налагането
на запори върху трудовото възнаграждение на ищцата и върху нейни банкови сметки
по изп. д. № 253/2020 г. на ЧСИ Д.. С извършването на тези изпълнителни действия е
започнала да тече нова петгодишна давност за процесното вземане, която не е изтекла
до предявяване на иска, а и до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция. Обстоятелството, че част от предприетите на 18.9.2020 г. действия по
принудително изпълнение на процесното вземане в рамките на изпълнителния способ
– запор върху вземания на ищцата за трудово възнаграждение и по банкови сметки – са
останали безрезултатни, не се отразява на тяхната валидност и не ги лишава от
последицата им да прекъснат погасителната давност за вземането на основание чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД и така на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД да поставят началото на
течението на нов петгодишен давностен срок за това вземане (в т. см. съобразителната
част по т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и аргумент от
противното от т. 5 от ТР № 3/2015 г. от 10.7.2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Прекратяването на изпълнителното производство по изп. д. № 496/2014 г. на
6
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК няма за последица заличаването с обратна сила на
прекъсването на погасителната давност за процесното вземане, което е настъпило на
8.9.2016 г. Извод в обратния смисъл не произтича нито от разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД, нито от посоченото в съобразителната част и диспозитива по т. 10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Преди всичко – с оглед действителното съдържание на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, в
съпоставката му с чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, прекратяването на изпълнителното
производство, независимо на какво основание е постановено, стига това основание да е
различно от неотстраняване в срок на констатирани от съдебния изпълнител
нередовности на молбата за образуването му, само в какъвто случай би могло да се
приеме, че нередовно извършеното процесуално действие се счита неизвършено (а
конкретният случай не е такъв) няма за последица заличаване с обратна сила на ефекта
на прекъсване на погасителната давност за вземанията, който законът свързва с
последното искане за извършване на валидно изпълнително действие, респ. със самото
му извършване.
Второ – т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не дава никакви по-различни
тълкувания и разяснения на последиците от прекратяване на изпълнителното
производство. Ако се приеме, че с прекратяване на изпълнителното производство на
каквото и да било основание се заличават с обратна сила абсолютно всички
процесуално-правни и материално правни последици от извършените в това
производство изпълнителни действия, респ. редовните искания за предприемане на
такива действия, то това би означавало, че в такъв случай т. 10 от това ТР би била
напълно безпредметна, вътрешно противоречива и като краен резултат - безсмислена.
Този тълкувателен акт не може да бъде квалифициран по подобен начин поне по две
причини.
На първо място, в т. 10 от това ТР ясно е заявено, че в случай, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (т. нар.
„перемпция“) поради липса на искане от страна на взискателя за извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Щом след съдебно установяване на вземане
погасителната давност за него е всякога 5-годишна, то е напълно очевидно, че искането
на взискателя за извършване на изпълнително действие или последното предприето
валидно такова действие ще има двояк ефект – от една страна то ще постави началото
на 2-годишен срок за перемиране на изпълнителното производство, а от друга – ще
постави началото на нов 5-годишен срок за погасяване по давност на подлежащото на
принудително изпълнение съдебно установено вземане. Казано иначе, изтичането на 2-
годишния срок ще създаде абсолютна процесуална пречка за принудително
7
удовлетворяване на вземането в конкретното образувано изпълнително производство
поради възникване ex lege на основание за прекратяването му, но това прекратяване по
никакъв начин няма да засегне материално-правния ефект на искането на взискателя в
хода на производството преди прекратяването му за предприемане на изпълнително
действие, респ. валидното му предприемане от съдебния изпълнител, който ефект се
изразява в прекъсване на погасителната давност за вземането. Самото ТР предпоставя в
разрешението си, че макар изпълнителното производство да е прекратено, направеното
в хода му (преди прекратяването му) искане от взискателя за предприемане на
конкретно изпълнително действие, респ. възлагане от него на съдебния изпълнител да
определи начина на изпълнение или предприето от последния валидно изпълнително
действие, прекъсва погасителната давност и този негов ефект не отпада с обратна сила
при прекратяване на изпълнителното производство. И на второ място – това изрично е
аргументирано и в съобразителната част (мотивите) по т. 10 от ТР, където е посочено:
„Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са
неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността нито отпадане на ефекта на прекъсването“.
В обобщение, погасителната давност за процесното вземане е многократно
прекъсвана на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД в производствата за принудителното му
изпълнение по изп. д. № 496/2014 г. на ЧСИ Д. (преобразувано от изп. д. № 405/2014 г.
на ЧСИ К.) и по изп. д. № 253/2020 г. на ЧСИ Д. и не е изтекла до предявяване на иска
и до приключване на устните състезания в настоящото производство, като
прекратяването на изп. д. № 496/2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
заличава с обратна сила настъпилите в хода на това производство прекъсвания на
погасителната давност.
Ето защо искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на
разноски ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата 350 лв. за разноски за
платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Б. Л. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
8
„И.В.“ № , срещу М. П. К., ЕГН **********, с адрес с. Ш., Община С., иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника М. П. К., че поради претендирано погасяване по давност ищцата Б. Л. Н.
не му дължи чрез принудително изпълнение вземане за сумата 1356,36 лв. ведно със
законната лихва върху нея от 12.6.2012 г. до окончателното й изплащане, по
изпълнителен лист, издаден на 1.7.2014 г. по гр. д. № 631/2012 г. по описа на С.ския
районен съд.
ОСЪЖДА Б. Л. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „И.В.“ № да заплати на
М. П. К., ЕГН **********, с адрес с. Ш., Община С., сумата 350,00 лв. за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9