Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 06.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на шести октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1588 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба, подадена от Д.Х. против М.Ю.А.,
с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че с
договор за паричен заем на 23.09.2019 год. по банкова сметка ***ата 3800.00
евро, която вторият се задължил да върне при поискване. Тъй като сумата не била
върната след поискването, ищецът претендира наред с главницата, и законна лихва
от предявяване на иска до изплащане на задължението.
Ищецът
твърди че на 21.09.2019 год. сключил със съпруга на ответника договор за заем,
вследствие което и на същата с платежно нареждане получено на 23.09.2019 год.
по банковата сметка на ответника, превел сумата 3800 евро по сключения договор
за заем на ответника – съпруга на ползвателя на средствата. Сумата следвало да
бъде върната при поискване, като същото било отправено с писмена покана от
27.03.2020 год., но въпреки това и всички опити за доброволно уреждане на
отношенията, проведени телефонни разговори, ответникът не е погасил задължението към своя заемодател – ищеца в
настоящото производство.
Ответникът дава отговор, оспорва предявените искове, прави възражение за
липса на пасивна процесуална легитимация по делото, като твърди, че договорът
за заем е сключен между ищеца и нейния съпруг, като било уговорено заемната
сума да бъде върната чрез полагане на труд в дружеството на ищеца от съпруга на
ответника.
Ответникът не оспорва факта на
получаването на сумата от 3800 евро, но твърди, че не е страна по договора за
заем и е предала същата на съпруга си З* Ф* З*, след като била преведена по
нейната сметка. В случай, че съдът приеме, че е сключен договор за заем между
страните по делото, ответникът оспорва факта, че е била поканена да върне
заетата сума. Твърди, че съпругът й е имал с ищеца ненаименован договор,
съдържащ елементи на трудов договор с авансово заплащане на бъдещия труд на
работника. Заявява, че ищецът е превел процесната сума като авансово плащане по
този договор, въпреки, че в банковото бордеро е записано като основание „заем на пари“.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че на 23.09.2019 год. ищецът е превел по сметка на ответника сумата
3800.00 евро по сключен договор за паричен заем между ищеца и съпруга на
ответника.
Страните спорят относно
пасивната процесуална легитимация на ответника по делото. Ответникът навежда,
че всъщност сумата била преведена въз основа на ненаименован договор, съдържащ
елементи на трудов договор с авансово заплащане на бъдещия труд на работника-
нейният съпруг, който трябвало да започне работа при ищеца и по този начин,
чрез удръжки от трудовото възнаграждение, да върне заетата сума.
На практика ответникът признава
в отговора, че парите са били дадени в заем на З* З**, който се представил за неин
съпруг, като той се съгласил да ги върне като полага труд в дружеството на
ищеца след покана. Ответникът и З* З* нямат сключен граждански брак.
Ответникът също така признава,
че е получила парите по банковата си сметка. При това положение съдът приема,
че тя следва да отговаря по евентуалния иск за неоснователно обогатяване.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно чл.240 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият
се счита за сключен, когато въз основа на съгласието на страните заетите пари
или вещи бъдат предадени на заемателя. В настоящето производство не се доказа,
че е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за заем между
ищеца и ответника, а между ищеца и лицето, с което ответникът живее на
съпружески начала- З*
З*,
който не е страна по делото и от когото ищецът е следвало да претендира връщане
на сумата на договорно основание.
Според чл. 154, ал. 1, всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. Ищецът ангажира писмени доказателства- транзакция – разпечатка банков превод по електронен път № 287798
23.09.2019 год., от която е видно, че на 23.09.2019 год. Д.Х. е превел по сметка на М.А. в
Банка ДСК ЕАД сумата 3800.00 евро.
С
оглед изложеното настоящия състав намира, че са налице елементите от състава на
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Доказаността на предоставянето на парична сума
от ищеца на ответника по делото обосновава разбирането на съда за доказаност на
иска по основание и размер, поради което същия следва да се уважи.
Ищецът е заявил претенции за разноски, представен е списък
съобразно чл. 80 от ГПК. Ищецът е представил доказателства за платена държавна
такса в размер на 297.29 лева. Липсват доказателства за действително платени
разноски за адвокатски хонорар. Представено е писмо на немски език с упоменати
суми за плащане, но не и документ за паричен превод или разписка за
получаването им в брой. Поради това съдът приема за доказана претенцията за
разноски единствено за държавна такса. С оглед изхода от делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените от него разноски в производството в общ размер 297.29 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Х.,
гражданин на Федерална Република Г*,
роден на *** год. в гр. Е*,
ФРГ, представляван от адвокат Д.В. ат АК- В* против М.Ю.А., ЕГН
********** *** иск да бъде осъдена да заплати сумата 3800.00 евро,
представляваща получена от ответника сума въз основа на договор за заем от
23.09.2019 год.
ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН ********** *** да заплати
на Д.Х., гражданин
на Федерална Република Г*,
роден на *** год. в гр. Ер*,
ФРГ, представляван от адвокат Д.В. ат АК- В* сумата
3800.00 евро, представляваща получена
от ответника сума без основание, с която
тя неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска- 21.04.2020 год. до пълното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
М.Ю.А., ЕГН ********** *** да заплати
на Д.Х. ,
гражданин на Федерална Република Г*,
роден на *** год. в гр. Е*,
ФРГ, представляван от адвокат Д.В. ат АК- В* сумата 297.29 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: