РЕШЕНИЕ
№ 1600
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110202648 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 8192994, издаден от
МВР-СДВР, с който на Ж. К. П., ЕГН **********, в качеството на законен представител
на дружеството „ЖАСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева,
за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния фиш като
подлага под съмнение наличието на знак, с който е въведено ограничение на скоростта,
както и, че в издадения електронен фиш не са посочени доказателства, че такава въведеното
ограничение е законосъобразно въведено. Счита, че е налице процесуално нарушение, тъй
като не е посочен видът на системата, с която е установено нарушението. Твърди, че не са
спазени правилата за давността, тъй като електронният фиш е връчен след шестмесечния
срок на издаването му. На последно място твърди, че не е приложен снимков материал, с
което е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Претендира
присъждането на разноски в размер на 400/четиристотин/ лева.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на
съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението и неговия автор са установени с
устройство за контрол на скоростта по несъмнен начин, поради което моли за
потвърждаване на електронния фиш.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се представлява.
1
Депозира становище, чрез своя процесуален представител за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на 20.09.2023 г. в 19:02
часа, по бул. „Цариградско шосе“ (в близост до двореца “Враня) с посока на движение от
Околовръстен път към ул. „Патриарх Герман“, в населено място, при ограничение на
скоростта 50 км/ч, въведено в пътен знак В-26, управлява лек автомобил, марка/модел “БМВ
Х3“, с рег. № ...., със скорост на движение 86 км/ч, като по този начин е превишил
разрешената скорост със 36 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система, тип
Cordon M2, № MD 1197, което съгласно приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства (протокол от проверка на техническото средство, издаден
от Български институт по метрология и сертификати) се явява годно техническо средство за
контрол на скоростта.
Видно от писменото доказателство (справка за регистрация на МПС), приложено по
делото, автомобилът, с който е собственост на дружеството „ЖАСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********. Законен представител на дружеството е Ж. К. П., ЕГН **********. Електронния
фиш е бил връчен на законен представител на дружеството. Видно от доказателствената
съвкупност по делото, не е подадена декларация с правно основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с
оглед на което се явява правилно ангажирана отговорността на законния представител на
дружеството, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство.
Разрешената скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението била 50
км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените веществени
доказателствени средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни,
шоради това, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП
и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се съдържат данни за:
териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, кои
са нарушените разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на
това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй
като същите са опровергани от приложения по делото електронен фиш, от който е видно, че
същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че със своето
поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна, нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, да не превишава
2
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, извън населено място,
въведено с пътен знак. Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с
посочената скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
превишавайки разрешената скорост с 36 км/ч (жалбоподателят се е движел със скорост от 86
км/ч, а разрешената скорост е била 50 км/ч).
Нарушението е извършено в участък, в който е било въведено ограничение на скоростта
от 50 км/ч с пътен знак В-26, видно от приложените по делото доказателства, с оглед на
което наведеното в жалбата твърдение, че може и да не е имало пътен знак, се явява
неоснователно.
Нарушението е установено, посредством използването на АТСС, което е
сертифицирано и проверено, като е посочен и неговият фабричен номер. Тези обстоятелства
се установяват от приложените по делото писмени доказателства, в които не намира опора
твърдението на жалбоподателя, че не е посочен видът и данни за идентифициране на АТСС,
с оглед на което наведеното в жалбата твърдение, в тази насока, се явява неоснователно.
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че МПС, с което е извършено
нарушението е било собственост на дружеството жалбоподател, с оглед на което правилно
АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на неговия законен
представител. Същият не е посочил друго лице, което да го е управлявало, въпреки че в
електронния фиш са му били дадени указания, че може да представи писмена декларация
кой е управлявал автомобила. Следователно именно законния представител на дружеството
се явява административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен
участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е
искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно приложимата редакция
на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната
на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не е имало и изискване за обозначаване на мобилната
камера, поради което и на това основание не би могло да бъде отменен процесния
електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч, предвиденото административно
наказание е глоба в размер на 400 лв, с оглед на което размерът на наложената санкция се
явява правилно определен.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Поради това същият следва да бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата
инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 8192994, издаден
от МВР-СДВР, с който на Ж. К. П., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на дружеството „ЖАСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, Ж. К. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на СДВР, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, дължими за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4