№ 1282
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501669 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано пред БОС по повод подадена въззивна жалба от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:*********,с предишно наименование „Теленор
България“ЕАД чрез процесуалния представител адв. Виолета Герова от
САК,със съдебен адрес:гр.София,бул.“България“№81,вх.В,ет.8 против
съдебно решение №260033 от 27.07.2022г.,постановено по гр.д.№87/2021г.по
описа на НРС,с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивното
дружество с правно основание чл.422 ГПК вр.с чл.92 ЗЗД за признаване за
установено,че ответникът П. А. Х. с ЕГН-********** с адрес:******* дължи
на ищеца сумата от 62.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 03.04.2018г.за мобилен номер
+359*********.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
необоснованост,незаконосъобразност и неправилност на решението на НРС
Изложени са възражения за неправилно приложение на материалния
закон,като е изразено несъгласие с извода на съда,че не са били осъществени
предпоставките за заплащане на неустойката.Подчертава се,че
неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението му да
заплати дължимата сума/чл.26 от ОУ/ и се сочи,че след като страните са
уговорили срок за плащане ,не по-късно от 18 дни от издаването на месечната
фактура,то сумата става изискуема след изтичането на този срок.Позовава се
на чл.84 ал.1 ЗЗД относно момента на изпадане в забава на длъжника,като се
1
изтъква,че нито законът,нито договорените между страните условия вменяват
задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни
задължението си.Счита,че в случая не става въпрос за разваляне на писмен
договор,а за прекратяването на същия съгласно договорените условия и
операторът е прекратил едностранно договора по т.11 от същия,при условията
на чл.75 вр.с чл.19б.“ в“ от ОУ – а именно по вина на абоната да не плати
месечните дължими плащания. Направен е анализ на клаузи от ОУ,/чл.19 б и
чл.19 д/ ,като се сочи,че с уговорката,предоставяща право на оператора
едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред,правата на
потребителя не са накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира
общото правило на чл.87 ал.1 ЗЗД. По отношение на размера на неустойката
се сочи,че обезщетение за оператора в размер на три месечни такси не е
прекомерно и необосновано високо,при положение,че операторът ще се лиши
от всички 24-месечни такси ,доколкото неизпълнението е започнало веднага
след сключване на процесния абонамент. Отправеното до БОС искане е за
отмяна на решението на НРС и постановяване на решение от въззивната
инстанция,с което предявеният иск да бъде уважен.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника П. А. Х. чрез
назначения му особен представител адв. Герова Ч. Г. от БАК,който не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не
изпраща представител. Постъпила е писмена молба от процесуалния му
представител,в която е изразено становище,че се поддържа въззивната жалба
и се моли за уважаването и. Няма доказателствени искания,претендират се
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Х.,редовно уведомен чрез особения
представител адв. Герова,не се явява и не се представлява. С писмена молба
адв. Герова е изразил становище,с което оспорва въззивната жалба и моли
решението на НРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски за
възнаграждение на особения представител.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда
на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Ищецът е предявил иск по реда на чл.422 вр.с чл.415 ГПК с правно
основание чл.92 ЗЗД,като е претендирал да бъде установено по отношение на
ответника П. А. Х. че дължи на ищеца „Йеттел България“ЕАД сумата от
62.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 03.04.2018г.за мобилен номер +359*********.
Искът е оспорен от ответната страна,като са наведени твърдения за
неоснователността му.
За да отхвърли предявеният иск,районният съд е приел,че надлежното
2
прекратяване на процесните договори е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка,а тъй като то се подчинява на
общите правила на чл.87 ал.1 ЗЗД за срок и форма,то в случая и доколкото
процесният договор е бил сключен в писмена форма,изявлението за
прекратяването му също следва да е в такава форма,с даден подходящ срок за
изпълнение. Тъй като по делото не се установява ищецът да е отправил до
ответника писмено волеизявление,с което едностранно да е прекратил
договора,то липсват доказателства за надлежно прекратяване на договора
преди изтичане на уговорения срок,поради което е препятствано пораждането
на вземането за неустойка в полза на ищеца. Освен това,тъй като договорът е
със срок до 03.04.2020г.,то прекратяването не може да се счете,че е настъпило
с връчване препис от исковата молба на особения представител-14.09.2021г.
Въззивният съд споделя изложените от НРС мотиви,довели до извода
му за неоснователност на претенцията по чл.92 ЗЗД,като препраща към тях на
основание чл.272 ГПК.
Неоснователно е оплакването на въззивника,че съдът не е съобразил
клаузата на чл.19 б от ОУ,предоставяща право на оператора едностранно и
без предизвестие да прекрати договора занапред и тази клауза валидно
дерогира общото правило на чл.87 ал.1 ЗЗД.В чл.19 б от ОУ е предвидено
право на мобилния оператор да откаже да сключи индивидуален договор или
да прекрати едностранно договор с абонат в различни хипотези,изброени в
букви от „а“ до „л“. Клаузата на чл.19б,буква „В“ гласи,че операторът има
право да прекрати едностранно договор с абонат,ако абонатът не е заплатил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор,съответно с ОУ. За разлика от чл.19“в“,предвиждащ право на
оператора да прекрати едностранно договор с абонат с едномесечно писмено
предизвестие и чл.19“а“,предвиждащ право на потребителя да прекрати
едностранно договор с едномесечно писмено предизвестие,в чл.19 б от ОУ
правото на оператора да прекрати едностранно договор с потребител не е
обвързано с изпращане на едномесечно предизвестие. В клаузата на чл.19б от
ОУ обаче липсва яснота дали операторът въобще не следва да уведомява
писмено потребителя,а прекратяването ще се счита за настъпило при
настъпването на определяеми по ясни критерии факти и на определяема
спрямо конкретните факти дата,каквото например би било неплащане на
определен брой месечни такси и др.При това положение,въззивният съд
споделя становището на НРС,че по отношение на едностранното
прекратяване/разваляне на процесния договор за мобилни
услуги,включително и съгласно чл.19б буква“В“ от ОУ следва да намерят
приложение общите правила на чл.87 ал.1 от ЗЗД за срок и форма и тъй като
не са представени доказателства за отправено писмено волеизявление от
ищеца до ответника за едностранно прекратяване на сключеният договор
преди изтичане на срока,за който е бил сключен, то същото е останало
недоказано по настоящото дело. Що се касае до клаузата на чл.19д от
ОУ,същата дава възможност на оператора да предоставя мобилен номер по
прекратен договор на друг абонат,но няма отношение към волеизявлението на
оператора за едностранно прекратяване на договора.
3
По гореизложените съображения БОС намира въззивната жалба за
неоснователна,а решението на НРС за правилно,законосъобразно и
обосновано,поради което същото следва да бъде потвърдено,при споделяне и
на крайния извод на НРС за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция.
Въззиваемият П. А. Х. е представляван във въззивното производство от
особен представител в лицето на адвокат Г. Ч. Г. от БАК,назначен от първата
инстанция. Въззивникът не е внесъл депозит за възнаграждението на особения
представител във въззивното производство,а с писмена молба адв. Герова е
отправил искане да му се присъди възнаграждение.Съдът,като взе предвид,че
адв. Герова не е изготвил писмен отговор на въззивната жалба и не се е явил в
съдебно заседание,а е депозирал само становище по въззивната
жалба,докладвано в съдебно заседание,намери,че на адв. Герова следва да се
присъди възнаграждение за процесуалното представителство във въззивното
производство в размер на 150 лева,които възлага за плащане върху
въззивника „Йеттел България“ЕАД.
Водим от горните мотиви Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260033 от
27.07.2022г.,постановено по гр.д.№87/2021г.по описа на НРС.
ОСЪЖДА Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:*********,с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД да заплати на адвокат Г. Ч. Г. от АК-
Бургас,с адрес на кантората гр.Несебър,ул.“Любен Каравелов“№9А сумата от
150/сто и петдесет/лева,представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото особено представителство на П. А. Х. по в.гр.д.№
1669/2022г.по описа на БОС.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4