П Р О Т О К О
Л
12.11.2019
година град Карлово
Карловският
районен съд ІІ наказателен състав
на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДОНКОВА-КУТРОВА
Секретар:
Петя Василева
Прокурор: Петя Радева
НАХД № 509 по
описа за 2019 година
На именното повикване в 10,00 часа се
явиха:
За Р.п.К. – уведомена, явява се прокурор Петя Радева.
Обвиняемият Б.И.Р.– уведомен, явява се лично и с адв.
Б. с пълномощно по делото от по-рано.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Е.П.Р. - редовно призована, явява се лично.
Д.С.Ж.-редовно призован, явява се
лично.
К.Г.Д.-редовно призован, явява се лично.
Б.В.Н.-редовно призован, явява се лично.
Вещото лице М.К.Б.- редовно призован, не се явява.
ОТ СЪЩИЯ е постъпила молба, с която заявява невъзможност да се яви в
днешно съдебно заседание.
Вещото лице Т.П. П.-редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки относно даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА
Обвиняемият Б.И.Р. – със снета по делото самоличност.
Свидетелят Е.П.Р.- ** години, *** С., ****ЕГН **********, без родство с обвиняемия.
Свидетелят Д.С.Ж. - ** години, *** ЕГН **********, без родство с обвиняемия.
Свидетелят К.Г.Д. - ** години, *** ЕГН **********, без родство с обвиняемия.
Свидетелят Б.В.Н. - ** години, *** ЕГН **********, без родство с обвиняемия.
Вещото лице Т.П.П. - ** години, *** без
родство с обвиняемия.
СЪДЪТ разясни на
свидетелите наказателната отговорност по чл. 290 от НК, а на вещото лице
отговорността по чл. 291 от НК, след което свидетелите се изведоха от залата.
СТРАНИТЕ – Нямаме нови доказателствени искания, да се даде ход на съдебното
следствие.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА се делото.
Съдебното производство е
образувано по внесено предложение на РП-К. за освобождаване на обвиняемия
Б.И.Р. от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“, пр. 2-ро, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, извършено на 04.10.2016г. на главен път І-6 при
километър 252+700 метра в землището на гр. С..
Предостави се възможност на
прокурора да изложи обстоятелствата, включени в постановлението.
ПРОКУРОРЪТ –
Поддържам си фактическите положения, изложени в постановлението.
СЪДЪТ ПОКАНИ
обвиняемия да даде обяснения по обвинението, като му разясни правото да откаже
да дава такива, както и да дава обяснения във всеки един момент от съдебното
следствие
ОБВИНЯЕМИЯТ – Разбирам
обвинението, невинен съм, след разпита на свидетелите ще дам обяснения.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛЯ
Е.П.Р. – със снета по делото самоличност.
Напомни се наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят Е.П.Р. - Обещавам да говоря истината.
Вече познавам обвиняемия от делото, иначе се познавахме задочно, в
малките градове знаете как е. На 04.10.2016г. около
15 часа след обед тръгнах с личния ми автомобил Форд Феста
от С. в посока К.. На излизане от околовръстното на С. имаше ПТП, верижна катастрофа с два или три коли, и бяха паднали
в канавката, тъй като валеше и беше мокър асфалта. Подминах това ПТП и се движех с не повече от 70 км/час в посока К.. Пред
мен имаше микробус и аз карах след него. След като подминах разклона за язовир
С., срещу мен идваше колона от коли и в момента, в който микробусът подмина
колоната от колите, от същата излезе автомобил, който навлезе в моето платно и
предполагам, че предприемаше изпреварване, поне такъв беше хода на движението
на колата. Това беше някъде на около 15 метра разстояние и ме удари челно. Аз
натиснах спирачки, но нямах разстояние, съответно нямаше време за реакция
достатъчна. В следствие на удара се отвориха двете въздушни възглавници на
моята кола. Не мога да кажа колко минути са минали, може би 3-4 минути, докато
разбера за какво става въпрос. Като се задействаха възглавниците, аз не виждах
вече нищо отпред. Като излязох от колата, неговата кола вече беше преместена в
отсрещното платно в банкета в посока С.. Моят автомобил си остана в моето
платно.
Обадих се на съпруга ми. В първия момент единствено усещах заглъхнали
уши и не чувах почти нищо. Съпругът ми дойде до минути. Не усетих да имам други
травми, просто заглъхналите уши. Съпругът ми ме откара в болницата в Спешното и
оттам ме качиха при лекар уши, нос, гърло. Лекарят ме прегледа. Полиция не
дойде. Моята кола я изместихме извън платното, за да не пречи на движението,
оставихме я и тръгнахме за болницата. Не извиках полиция, защото аз като не
чувах нищо, съпругът ми ме грабна с неговата кола и ме закара на лекар. Докато
бяхме по лекари, тогава се обадиха от полицията, видели са, че има ПТП и съответно бяха до автомобила ние като отидохме. Ние
се върнахме, полицията беше до автомобила. Провериха ми документите, направиха
ни проба за алкохол, която беше отрицателна.
Пропуснах да кажа, че лекарят каза, че до две-три седмици, това било
масово явление, особено при военните, че ще ми се оправи слуха, но това не се
случи. Изписа ми лекарства, които приемах в рамките на месец, но тъй като
нямаше подобрение, направих втора консултация в П. Оттам ми направиха аудиограма и установиха неврид на
дясното ухо, което се оказа в последствие, че е трайно увреждане и е необратим
процес. Последното ми изследване е от януари тази година, което потвърждава
диагнозата.
Моите фарове бяха светнати, бях с предпазен колан, защото аербеците нямаше как да бъдат отворени, без да съм с колан
и в момента на удара се отварят аербеците и предните
седалки бяха дръпнати назад. Към онзи момент колата ми беше на 10 години и 2
месеца, юли месец 2006г. е производство.
Колата не беше минала преглед. Трябвало е да мине преглед до 30.09., аз
съм пропуснала този момент и ПТП става на 04.10. И
към датата на ПТП не беше минала преглед колата.
Гражданската отговорност също беше изтекла. Не се обадих заради това на съпруга
ми. На място с обвиняемия аз не съм разговаряла, че нямам гражданска
отговорност.
По информация на обвиняемия на тел. 112 са се обадили той със свидетеля,
който е бил в неговата кола.
В първоначалните ни разговори в полицията с обвиняемия по принцип
писахме, че нямаме претенции един към друг, като той пое отговорност за
имуществените щети. За неимуществените щети аз към онзи момент въобще нямах
представа за трайното увреждане. Той искаше да закара колата да я поправят в
негов сервиз, но аз отказах. Съответно той ме заведе при друг адвокат, който ми
предложи недопустимо споразумение, което аз отказах да подпиша. Не мога да
кажа, че е обезщетение, по повод имуществените вреди беше, но аз отказах
предвид на това, че имам неимуществени вреди, които за мен са по важни от
имуществените, както и до момента по това дело аз нямам претенции за
имуществени вреди.
Аз получих от гаранционния фонд обезщетение за неимуществените вреди в
размер на 5000 лева. Обвиняемият след ПТП каза, че
съжалява. Понеже навлизаме толкова в думата „съжалявам“ той потърси мои близки,
които идваха да ме уговарят, аз да не завеждам дело или да не подавам жалба в
РП – К. срещу него, ако е от значение това нещо, искам да го кажа.
Аз не съм видяла след ПТП обвиняемият да направи маневра назад. Просто аз като
слязох от колата, неговата беше преместена в отсрещното платно в банкета. Аз не
съм видяла самото местене на колата. Като го видях насреща, аз натиснах
спирачка, айбиесът дори не се включи, мокър беше
асфалта и на 10-15 метра разстояние айбиесът въобще
не се задейства.
Казах, че е мое мнение, че той извършваше маневра „изпреварване“, защото
автомобилът му излезе от колона автомобили. Аз карах зад микробус и не го
виждах. Микробусът просто като подминава колоната, той изведнъж ми излиза
насреща и моето предположение е, казвам предположение, че той просто не е
предполагал, че е имало друг автомобил, защото аз съм много по на ниско, Фордът не е голяма кола и той не ме е видял от микробуса и
предполагам, че като подминава микробуса
и веднага влиза в моето платно.
Преди него не съм видяла друг автомобил да предприема маневра
изпреварване, тъй като ми пречеше микробуса, който се движеше пред мен. Аз се
движех на десетина метра зад автобуса. Него го възприех първоначално на 10-15
метра, но не съм сигурна.
СТРАНИТЕ – Нямаме въпроси към свидетелката, да се освободи.
Свидетелят се освободи от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ – Поради
ангажираността на вещото лице ще моля да се промени хода на съдебното
следствие, като вещото лице бъде изслушано преди останалите свидетели.
Адв. Б. - Не възразявам,
давам съгласие вещото лице да се изслуша преди свидетелите.
Като чу становищата на
страните, съдът счита, че следва да се измени хода на съдебното следствие, като
вещото лице бъде изслушано преди останалите свидетели. Ето защо,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОМЕНЯ реда на съдебното
следствие, като в.л. бъде разпитан преди останалите явили се свидетели.
Вещото лице Т.П.П. – със снета по делото самоличност. Напомни се
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Вещото лице Т.П.П. - Обещавам да дам вярно
и безпристрастно заключение.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТЕ заключението
на автотехническа експертиза на лист 110-131 от
досъдебното производство.
ПРОЧЕТЕ СЕ СЪЩОТО.
Вещото лице Т.П.П.–Поддържам заключението си. Механизмът на ПТП е следният: Лек автомобил Форд Фиеста, управляван от
Е.Р. се е движил в запад – изток от гр. С. към гр. К.. А между гр. К. и гр. С.
в същия момент лек автомобил Опел Зафира, управляван от обвиняемия, се е движил срещу лекия
автомобил Форд Фиеста. В показанията на обвиняемия Б.Р., същият казва, че
Фолксваген Пасат е тръгнал да изпреварва управлявания от него автомобил и той
му е направил место да влезе пред него в колоната. В колона са се движили той и
другите автомобили, и в момента, в който л.а. Пасат е влязъл пред него, той
задейства спирачната система, лекият автомобил е поднесъл и е навлязъл в
насрещната лента за движение срещу лекия автомобил Форд Фиеста, управляван от
Р..
В момента на навлизане в
насрещната лента автомобилът на Р. се е намирал на около 23 - 24 метра от
мястото на удара. След около 1,2 секунди е настъпил удара, който е бил
неизбежен и непредотвратим от страна на Р.. След удара автомобилите са
преместени незнайно защо и местопроизшествието не е запазено.
По данни на Р. тя се е
движела със 70 км/час и скоростта при изследване на механизма на ПТП съм приел, че л.а. Форд Фиеста се е движил с тази
скорост. По данни на Б.Р. в момента на удара лекият му автомобил е бил спрян.
Той е бил със задействана спирачна система, колоната се е движела с около 40
км/час, най-вероятно и неговият автомобил се е движил с 40 км/час.
Относно ограниченията в следственото
дело нямаше данни за ограничения в района на ПТП, но
като се има предвид, че е извън града най-вероятно ограничението е 90 км/час.
Не съм изследвал дали има пътни знаци за
ограничение на скоростта по-малка от разрешената за извън населено място.
Ударът за л.а. Форд Фиеста
е бил челен с лек откос, а за л.а. Зафира е бил кос,
под ъгъл. По описание на щетите и от разпитите на потърпевшите съм изготвил
заключението си. Той навлиза в лентата с лявата част под ъгъл. Неговият
автомобил е бил завъртян, не се е движил фронтално срещу нея. Автомобилът Опел Зафира е бил под ъгъл спрямо оста на л.а. Форд Фиеста. Фордът се движи направо, а Зафирата
е под ъгъл спрямо Форд Фиеста. Автомобилът на Р. се намира на
23 метра от мястото на удара и на 28-29 метра от предната част на Опел Зафира. Това е първоначалната видимост между двата
автомобила.
На какво разстояние Р. се е движила след микробуса не мога да отговоря в
момента, тъй като е въпрос на изчисления. Конкретните механични повреди
отговарят на конкретните скорости.
По нейните свидетелски показания определих скоростта й 70 км/ч. Тя е
трябвало да се движи с 33 км/час, за да може да спре, ако в този момент
задейства спирачната система. Ние не знаем дали тя се е движила на 5-10 метра
зад микробуса.
Цялата експертиза е изградена върху показанията на свидетелите и на база
на механичните повреди по автомобилите. Нямаме протокол за оглед, автомобилите
са преместени след ПТП.
Възможно е Р. да е задействала
спирачната система, но задействането на спирачната система това е един
процес, който във времето изглежда по следния начин: Първо възприемаме
опасността, имаме около 1 секунда време, в което възприемаме опасността,
натискаме спирачния педал, имаме около 0,2 секунди за сработване на спирачния
педал, имаме 0,4 секунди за достигане на максимално спирачно закъснение, имаме
около 2 секунди време, през което тя може да е задействала спирачната система,
но спирачната система след тези 1,8 секунди започва да действа ефективно.
Р. се движи със 70 км/час, за 1,8 секунди тя изминава 36 метра и
спирачната система задейства и започва да спира ефективно. Вероятно е натиснала
педала, но спирачната система ефективното й действие е започнало след
удара.
Не е възможно работещ айбиес да не задейства
при екстремно спиране. Не би се задействал, ако е бил повреден, но в случая не
можем да твърдим, че е айбиесът е бил изправен или
неизправен.
Въздушните възглавници на автомобилите се задействат при скорост
по-голяма от 27,5 км/час при челен удар. Механизмът отговаря за Р. ударът да е
челен. При всички автомобили, за да се задействат възглавниците, би трябвало да
е сложен колана, т.к. системата за безопасност е изградена по следния начин:
Първо се задейства пиропатрона, това става за части
от секундата, предпазният колан, който придържа водача към седалката, за да
полети напред към отварящата се след това въздушна възглавница. Коланът се
опъва, задържа водача на седалката и след това се отваря възглавницата. Целият
този процес е за мили секунди.
Адв. Б. - Ако коланът не е сложен, възможно ли е възглавницата да нарани
човека?
Вещото лице Т.П.П. – Аз съм виждал много хора,
наранени от въздушни възглавници, да имат изгаряния от взривяването на пиропатрона - по ръце, по лице.
Основната ми дейност е ремонт на автомобили, работя в автосервиз. Когато
подменяме въздушни възглавници на тях има стикер 10 години срок на годност.
Годността на въздушните възглавници е 10 години и като се подменят има стикерче, на което пише кога е произведена новата въздушна
възглавница. Не мога да кажа дали автомобила на Р. е бил с дефектна въздушна
възглавница. Според мен годността на въздушната възглавница е да не се
задейства, когато е необходимо. По принцип въздушната възглавница понякога
нанася и вреди, но в повечето случаи помага.
Щом се е задействала въздушната възглавница на автомобила на Р., значи е
била годна за това, за което е предназначена.
Като се отвори въздушната възглавница се чува звук, като патрон от
пушка, но не мога да кажа дали патронът като е гръмнал, дали този звук е уредил
слуха на Р.. Всяка годна възглавница си гърми. Вътре има барут, който като се
взриви, изпълва този балон с въздух, за да може да предотврати удар във волан,
в предно стъкло и т.н. Отварят се само годните въздушни възглавници.
По данни на обвиняемия в момента на удара той е бил спрял в насрещната
лента. При такова засичане, той казва, че автомобилът му е бил засечен, той е
бил неуправляем. По негови данни той е бил спрял, не може да изпреварваш и да
спреш. В момент, в който лек автомобил навлезе във вашата лента срещу Вас на
около 20-25 метра, няма как да прецените дали извършва маневра „изпреварване“
или просто автомобилът е поднесъл.
ПРОКУРОРЪТ - Да се приеме заключението.
Адв. Б. - Да не се приема заключението, същото е хипотетично, изготвено
е на база само предположения, вещото лице не е посетило ПТП,
няма протокол за оглед. Дори и пътни полицаи към пътна полиция от РУП К. не са посетили ПТП. То е
изготвено само и единствено на показанията на Р. и обясненията на обвиняемия.
Така, че не следва да се приема, същото е необективно, пак казвам, то е
хипотетично, предполагаемо. В НК се работи само и единствено с безспорно
доказани факти и обстоятелства.
ПРОКУРОРЪТ - В момента на
настъпване на ПТП не е имало оглед, правен е в
последствие в хода на разследването.
СЪДЪТ счита, че вещото лице е отговорило на всички поставени задачи
обективно и всестранно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице П.. На същия да се издаде РКО в размер на 60 лева възнаграждение и 20 лева пътни
разноски.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ
Д.С.Ж. - със снета по
делото самоличност.
Напомни се наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят Д.С.Ж.-Обещавам да говоря истината.
Не познавам обвиняемия, нито пострадалата,
нямам отношения с тях. Към датата на ПТП не съм бил младши автоконтрольор,
бил съм старши полицай. Във въпросния ден за кратък период се случиха няколко ПТП и когато пристигаме на въпросното, автомобилите вече не
бяха на мястото. Доколкото си спомням единият беше в С., другият беше изместен
не на мястото на настъпването на ПТП. И от хора, които са били там, дали са
присъствали или не, разбрахме, че хората са се споразумели -момчето да поеме
щетите на другия водач. На място нямаше никой. След това отидохме на друго ПТП. Неговата кола беше в С., а нейната беше изместена на
безопасно място. Като се върнахме от другото ПТП,
това момче /сочи обвиняемият/ и госпожата – свидетелката дойдоха в РУП и там пред нас казаха, че се споразумяват и нямат
претенции. Това си спомням аз. Тествахме ги за алкохол и правихме снимки на
автомобилите.
Изкоментираха, че момчето
е виновно и нямат претенции. Разбрали са се да й поеме щетите, да й оправи
колата. Пред нас в полицията това също се потвърди. Спомням си, че госпожата
някъде със собствен превоз беше ходила на лекар, но не в К., имам някакъв
спомен, че за Х. става въпрос.
В посока К. - С. точно до бившия кантон М. има ограничение 50 км/час, но
то след завоя отпада, защото има кръстовище.
В пътното движение няма промяна от 2016г. до
сега. Маркировката е една съща тогава и сега. По това, което те ни обясниха
къде е настъпило ПТП
има и прекъсната, има и непрекъсната линия. Движещите се от К. за С.
имат право да изпреварват, а обратно – не. Към С. не трябва да има ограничение,
малко по нагоре в посока С. има ограничение 70 км/час. На излизане от С. към К.
не мога да кажа дали има знак ограничение 50 км в час. На мястото на ПТП според мен няма ограничение и за двата автомобила.
Спомням си, че обвиняемият каза – „аз съм виновен“, разбраха се пред
нас, че поема щетите, госпожата беше съгласна и това беше.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Да се освободи свидетеля.
Свидетелят се освободи от
съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ - Моля да
променим реда на съдебното следствие и изслушаме свидетеля В. Н. преди
свидетеля К.Д., тъй като е служебно ангажиран.
Адв. Б. – Не възразявам св. Н. да бъде разпитан преди свидетеля Д..
Предвид
становищата на страните,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОМЕНЯ реда на съдебното
следствие, като свидетеля Б. В.Н. бъде изслушан преди свидетеля К.Д..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛЯ
Б.В.Н. - със снета по
делото самоличност.
Напомня се наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят Б.В.Н.: Обещавам да говоря истината.
Младши
автоконтрольор съм и към онзи момент и сега също
изпълнявам тази длъжност. ПТП е станало между К. и С.
около 253 км. Към онзи момент не помня какви са били пътните знаци там. Нямам
спомен и за маркировката. В полицията няма схема на пътните знаци. АПИ са собственици на пътя.
Като
дата не помня кога стана, с колегата Д.
Ж. бяхме получили сигнали за няколко ПТП, като
две от тях бяха две между К. и С.. Установихме едно произшествие тогава, с
беседа с участниците разбрахме, че в посока К. на язовир М. е настъпило и друго
ПТП. Извън пътя установихме, точно автомобила не помня каква марка беше, но до него нямаше
никой. В последствие разбрахме, че този автомобил е управляван от свидетелката,
която беше преди нас, нямаше я на място. В последствие тя дойде, каза нейната
версия относно ПТП, че е имало сблъсък между двата
автомобила, като обвиняемият е навлязъл в нейната лента, в следствие на което
са се блъснали. По-късно тя отишла до Х., т.к. нещо на ухото й имаше,
заглъхнало, където била прегледана, но на нас документи тя не ни представи. В
последствие установихме и обвиняемия, даже и двамата ги тествахме за алкохол,
въпреки че бяха напуснали ПТП. Установихме и другият свидетел, т.к е бил в автомобила на
обвиняемия. И от проведените беседи с участниците в ПТП
разбрахме, че между тях е имало споразумение, нямали са претенции относно
причините за настъпилото ПТП. В последствие
свидетелката започна да има претенции спрямо обвиняемия. Бяха поканени в РУП за доизясняване на случая и тъй като пак казвам имахме
и други ПТП за посещение, посетихме ги и след нашето пристигане в
управлението, разбрахме, че между тях двамата има споразумение и не желаят
намесата на полицията. По-късно вече разбрахме, че свидетелката е посетила
болнично заведение, от където си й издали документ за трайно увреждане. И по
разпореждане на началника на група пътен контрол е издаден констативен
протокол.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Да се освободи свидетеля.
Свидетелят се освободи от
съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛЯ
К.Г.Д. - със снета по
делото самоличност.
Напомня се отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят К.Г.Д.: Обещавам да говоря истината.
Б.Р.
ми е приятел и към 2016г. пак бяхме в приятелски
отношения. Към 2016г. той имаше Опел Зафира. Прибирахме се от К. за С., беше валежно, влизахме
вече в С.ско,
на влизане към С. вече, имаше голяма колона пред нас. Зад нас мина един
Пасат бял комби, искаше да изпревари и видя, че няма
как, защото имаше дълга колана, и влезе пред нас. Обвиняемият намали, заради
него и при намаляването колата занесе и в този момент стана катастрофата с
госпожата.
Колата
занесе, когато Б. натисна спирачи и занесе странично, и влезе в половината на другата пътна лента и
в този момент получихме удар. Б. се помъчи да даде назад, да се върне обратно,
но нещо стана на колата и тогава получихме удар. Б. беше спрял, помъчи се да
даде назад и тогава стана удара. Колите зад нас спряха, защото стана белята, за
да може Б. да се върне в неговата лента. Времето беше валежно, мъгливо, мокро.
На 20 метра зад нас имаше още катастрофи.
Според
мен колата, която ни удари, се движеше бързо. Тя не успя спре. Според мен
госпожата можеше да избегне удара, но тя нищо не направи. След като слязохме,
видях че въздушната възглавница се беше отворила.
Искахме
да викаме КАТ. Б. се обади на телефон 112, даде сигнал. Казаха, че сигналът е приет, казаха, че ще
пратят полиция. Дойде мъжа й, представи се. Започна да вика, да кряка, закачи
нейната кола, дръпна я настрана. Първо попита Е. има ли и нещо. Тя вика – „не, не, спокойно“. Мъжът й започна да се нерви, даже ми посегна
на мен. Вика ми – „знаете ли какво щеше да стане?“. Той ме удари в корема.
Разбраха
се, че Б. ще поеме щетите на колата. Той дръпна колата, защото каза – „нямам
преглед“ и нещо друго каза, но аз не го разбрах. Дръпна колата на 10 метра от мястото на ПТП в страни. Колата на Б. си остана на мястото на ПТП. Като се ударихме, при удара колата на Б. се върна в
неговата пътна лента и там си остана, без да я мърдаме. На мястото не са идвали
полицаи. Когато се разбраха с мъжа на Е., че няма да се вика полиция, Б. ще
поеме щетите на колата, тогава си тръгнахме. Мен дойдоха и ме взеха с кола
други хора, а Б. се обади и него да го дърпат.
Мъжът
на Е. закачи нейната кола и я издърпа настрани. Непосредствено преди удара не помня
дали е идвал микробус срещу нас. Б. го познавам като добър човек.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Да се освободи свидетеля.
Свидетелят се освободи от
съдебната зала.
Съдът покани обвиняемия да даде обяснения.
ОБВИНЯЕМИЯТ
– Сега искам да дам обяснения. Не съм виновен. Мисля, че беше на 04.10.2016г. идвах си от работа, пътувах от К. към С.. Между К. и
С., след като минах моста на М., валеше дъжд, времето беше лошо, имаше ПТП пред нас на 100-200 метра от нас, всички намалихме. Намаляме, тръгваме, намаляме,
тръгваме, бавно се движим, максимум съм се движил 30 км/час. Имаше колона от
автомобили. От среща нямаше никакво движение. От другата страна имаше ПТП и бяха спрели движението от ляво, за да можем ние да се
движим от дясно. Пускаха ту от едната страна, ту от другата. Това е грешка, но
никога не ми се е случвало до сега. Един господин с бял Пасат комби тръгна да изпреварва, защото нямаше коли, но в този
момент пуснаха движението от среща и той нямаше къде да влезе и аз намалих да
влезе пред мен, защото той вече ме натиска, и поднесох вляво. Влязох в другото
платно, не повече от метър, метър и половина
максимум. Колата ми застана на една страна на самото платно. В момента, в който
колата ми спря, вкарах задна и опитах, понеже нямаше движение отпред, в този
момент, когато вкарах задна, защото исках да си вляза в платното за движение,
отзад се бяха изтеглили, и за части от секундата виждам как една кола, даже не
можах да я видя, тя ме удря, но ударът не беше тежък Беше лек удар - само маски
бяха паднали и бяха изкривени двата капака на моята кола. На другата кола само
маска и фар счупен и леко беше огънат капака отпред. Като стана удара, аз
спирам колата, слизам, познавам госпожата лично, не както каза тя задочно и
цялото семейство ги познавам. Над 15 години работя с това семейство и ги
познавам всички лично,
Спрях,
отидох при нея и я питах как е. Тя слезе от колата и вика – „ушите са ми
заглъхнали“. Дойде И. – мъжът й, развика се, разфучка
се, нормално, жена му е, няма как. Влязох му в положение, никой от нас не
направи нищо. Казах му да се успокои. Като каза, че тя е добре, аз се обадих на
112 да подам сигнал за ПТП. Оттам ми върнаха
обаждане, че полицаите са на друго ПТП със смъртен
случай и казаха да стоим на место, те ще ни се обадят и ние чакахме. След което
дойде мъжът й И., с него се познавам много добре. Вика – „нямам застраховка,
нямам преглед технически, дай да се разберем като хората, ти ще оправиш колата,
да няма полицаи и такива неща“. Аз се съгласих, защото ги познавам тези хора
лично. Аз съм направил на тази жена гроба на сина й без една стотинка, защото
са ми приятели и за това постъпих по такъв начин, да не ги притеснявам. След
като се разбрахме, се обадих на 112 и ги питах дали мога да преместя колата от
пътното платно, защото преча на движението. От 112 ми казаха така - щом сме се
разбрали помежду си, да я махна от пътя.
Аз живеех на не повече от 1 км от ПТП,
преместих си колата с моя личен камион, тогава имах камион, пред нас. След
около 2 часа получих обаждане от И., от мъжа й, че той е на мястоо
на ПТП с двамата полицаи и искат да дадем обяснения
на място какво е станало. Отидох, тестваха ме за алкохол. Тогава полицаите
разбраха, че нейната кола няма преглед, няма застраховка и някакви други неща.
След това отидохме в полицията,
подписахме двустранен протокол, в който аз заявих, че ще поема всички щети по
колата и се разбираме между нас си, ще я закарам на майстор.
Оттам
нататък в рамките на месец ходих в КАТ. Викам - защо аз звъня и нито тя, нито
мъжът й не ми вдигат телефона, не искат да говорят с мен, не искат да оправям
колата. Питах госпожата защо не ми дава да й оправя колата, ще имам ли някакъв
проблем и нямаше и една седмица аз получих призовка да се явя пред дознател и до ден днешен съм тук за това нещо.
Микробус
по време на движението пред нея нямаше. Аз не можех да овладея колата, защото Пасатът се мушка пред мен, аз намалявам постепенно да
влезе и в момента, в който той спира
рязко и аз спирам рязко. Това е инстинкт, не съм искал да го направя. Сигурен
съм в едно, тя не се е движела с такава
голяма скорост. Тя, ако се беше движела с такава скорост, вярвайте, нямаше да
се разминем с нищо, както е в момента.
Аз
бях спрял в момента на удара, давах на заден. Лично аз се обадих на тел. 112.
Със строителство се занимавам, имам жена, живеем на семейни начала.
СТРАНИТЕ
– Нямаме въпроси към обвиняемия.
Съдът
като взе предвид събраните в днешно съдебно заседание доказателства, намери, че
по делото се установиха нови фактически положения, различни от фактическите
положения, приети и твърдени от прокурора. Съобразявайки, че производството по
делото е насрочено по реда на чл. 375
от НПК и следващите, тъй като са били налице основанията за това, и имайки
предвид разпоредбата на чл.
378, ал.3 от НПК, в която е уредено, че съда разглежда делото в рамките на
фактическите положения посочени в постановлението, с оглед установените норми и
фактически нови положения, съдебното производство по делото следва да бъде
прекратено и делото да бъде върнато на прокурора на основание чл.
378, ал.3 от НПК. В случая от страна на представителя на РП К. като
механизъм на процесното ПТП
се твърди, че обвиняемият Р. предприел маневра изпреварване, при което навлязъл
в насрещната лента за движение, тогава загубил контрол над управлявания от него
автомобил и настъпил удар между двете превозни средства, неговия и на
пострадалата, който той не успял да предотврати, въпреки че задействал екстрено
спирачната система. От обясненията на обвиняемия и от показанията на свидетеля
Д. се установява различен механизъм за възникване на ПТП,
възприет и от вещото лице П., изготвило автотехническата
експертиза по делото, а именно, че ударът е настъпил, след като обвиняемият с
цел да предотврати сблъсък с движещия се пред него автомобил е задействал
екстрено спирачната система, но не успял да осъществи контрол върху
управлението на автомобила и напускайки лентата си за движение, навлязъл в
насрещната лента, където макар че неговата скорост на движение не била висока,
а почти бил спрял, настъпил удар между двете МПС. С оглед установеното
разминаване между твърдените и установени факти, имайки предвид, че съдът в
настоящото производство, разглеждано по реда на глава 28 от НПК, не би могъл да
измени формираното от прокурора обвинение, като приеме новото фактическо
положение и постанови своя съдебен акт, разполага с единствената правна
възможност да върне делото на прокурора по смисъла на чл. 378 ал.3 от НПК.
Воден
от горното и на основание чл.
378 ал.3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 509/2019 година по
описа на Районен съд – Карлово и връща делото на Районна прокуратура гр.
Карлово.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 11,27 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
П.В.