Р Е Ш
Е Н И Е
№ 78 / 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД № 15/2022 г. по описа на
Административен съд – Монтана
Производство
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С решение № 106 от 23.11.2021 г.
постановено по АНД № 772/2021 г. Районен съд – Монтана е отменил наказателно
постановление № 26-0000427 от 28.06.2021 г. издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Враца, с което на „Е.е.2.“ ООД ***,
ЕИК ********* на основание чл. 104а от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) е
наложена имуществена санкция в размер 1000 (хиляда) лева.
Недоволен от така постановеното
решение касаторът го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не изпраща представител.
В постъпилия отговор по
касационната жалба, ответникът, чрез пълномощника си адвокат Л.А., оспорва
жалбата, като моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на съдебни
разноски за касационна инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият
състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задаотмениналожената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че в случая безспорно се установява, че е
извършено описаното в АУАН № 282469 от 18.06.2021 г. нарушение на разпоредбата
на чл. 104а от ЗАвтП във вр. с чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международните превози на пътници и товари, но то представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно и обосновано
при съобразяване на релевантни за спора доказателства, в мотивите си въззивният
съд е извел извод, че в случая незаконосъобразно е наложена имуществена санкция
за нарушение, което е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя задълбочените мотиви на въззивния съд, като не
смята за необходимо да ги повтаря в мотивите на настоящето решение, като на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви на настоящето
съдебно решение.
Квалификацията
на нарушението по чл. 28 от ЗАНН е резултат от съвкупна преценка на множество
данни за деянието и за дееца. В конкретния казус са налице единствено
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, което, преценено в контекста
на липсата на настъпили вреди от нарушението, и на липсата на предходно
налагани наказания на ответника за нарушения от същия вид, несъмнено налага
извод, че нарушението е маловажно по смисъла чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд
правилно е съобразил и приложил Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по н. д.
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, като е отчел, че освобождаването от
административнонаказателна отговорност в конкретния случай не противоречи на
целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
С
оглед пълнота следва да се допълни, че с прилагането на чл. 28 от ЗАНН,
съставеният акт за административно нарушение следва да се счита за писмено
предупреждение,че при повторно нарушение ще му бъде наложена имуществена.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид
постъпило по делото искане за присъждане на разноски, касаторът – директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Враца при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, следва да заплати претендираните
разноски за един адвокат в размер на 300 лв., съгласно представения списък на
разноски от процесуалния представител на ответника.
На
основание изложеното, касационната инстанция намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл. 221 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН настоящият
състав на Административен съд – Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение № 106 от 23.11.2021 г., постановено по АНД № 772/2021 г. по
описа на Районен съд – Монтана.
Съставеният
АУАН №282469/18.06.2021 г. да се счита като писмено предупреждение по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Врацада заплати на „Елит
експрес“ ООД – гр. Монтана, бул. „Ал. Стамболийски“ № 58, вх. В, ап. 34, ЕИК
********* разноски по съдебното производство, представляващи хонорар за един
адвокат в размер на 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: