№ 12736
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110152113 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу С. Г. К., В. Р. К. и Ц. Р. К., искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответниците дължат на ищеца следните суми:
1. С. Г. К. - сумата в размер на 1324,87 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 249,54 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 25,66 лева, представляваща неплатена цена
за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022
г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,60 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74
състав;
2. В. Р. К. - сумата в размер на 331,22 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 62,39 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 6,41 лева, представляваща неплатена цена
за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,41 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав;
3. Ц. Р. К. - сумата в размер на 331,22 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до
изплащане на вземането, сумата в размер на 62,38 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 6,41 лева, представляваща неплатена цена
за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,40 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците и въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. К., с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва да е била клиент
на топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Оспорва имотът да е бил е
топлоснабден. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на
вземанията поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците В. Р.
К. и Ц. Р. К., с които оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Твърдят, че
процесният имот не е бил топлоснабден. В условията на евентуалност релевират възражение
за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на
исковата претенция.
Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
2
ползване.
В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства –
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 12.08.1991 г. и удостоверение за наследници от 25.11.2019 г. се установява, че
процесният имот е бил придобит от ответника С. Г. К. и съпруга й рп К.. Установява се, че
последният е починал на 19.01.2003 г., като негови наследници по закон са ответниците С.
Г. К. – негова съпруга и децата му В. Р. К. и Ц. Р. К.. Следователно със смъртта на рп К. се
прекратява съпружеската имуществена общност между него и С. Г. К., като дяловете им са
равни (чл. 28 СК). Така делът на рп К. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния
имот е наследен от съпругата му и техните деца при равни квоти съгласно правилото на чл.
9, ал. 1 ЗН, т.е. ответниците С. Г. К., В. Р. К. и Ц. Р. К. са наследили по 1/6 ид.ч. от имота.
Следователно ответникът С. Г. К. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот, а
ответниците В. Р. К. и Ц. Р. К. – на по 1/6 ид.ч. от процесния имот. При това положение се
налага извод, че същите съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на
топлинна енергия през исковия период. Така придобитото качество законът не ограничава
със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други
законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. По делото не са
ангажирани доказателства и не се твърди ответниците да са отчуждили притежаваните от
тях ид.ч. от процесния имот преди исковия период, поради което се следва да се приеме, че е
налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за процесния период,
по силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците
е възникнало задължение да платят дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота
от съсобствеността на имота.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Съгласно
заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, за топлинна енергия за отопление на имот и за БГВ. Съгласно заключението
стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 1996,70 лева,
изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки или определено
съобразно квотата от съсобствеността задължението на ответника С. Г. К. възлиза на сумата
в размер на 1311,13 лева, а задълженията на другите двама ответници - на сумата в размер
на по 327,78 лева. Именно до тези размери предявените искове се явяват основателни, а за
разликата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В разглеждания
случай обаче по делото не са ангажирани от ищеца никакви доказателства, сочещи за
дължимия размер на претендираната сума за дялово разпределение, дори не е представена и
справка извлечение за начислените ежемесечни суми за дялово разпределение. При това
положение не може да бъде извършена преценка за дължимост на претендираните такива,
3
поради което предявените искове се явява неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца,
по което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
21.11.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 21.11.2019
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва
да тече от 16.07.2019 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2022 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., тъй като давността за задължението за месец юли 2019 г.
изтича на 23.11.2022 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 21.11.2022 г., от който момент се счита подадена исковата молба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза погасените по давност
вземания за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. възлизат на сумата в общ
размер на 154,86 лева, а непогасените такива за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.
възлизат на сумата в общ размер на 1841,84 лева. Следователно определено съобразно
квотата от съсобствеността задължението на ответника С. Г. К. за потребена топлинна
енергия за непогасения по давност период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата
в размер на 1227,89 лева, а това на всеки от другите двама ответници – в размер на по
306,97 лева. Именно до тези размери и период предявените срещу тях искове за главница за
стойност на доставена топлинна енергия се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а
за разликата до пълните предявени размер и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
4
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г. върху установения дължим общ размер на
главницата за стойност на потребена топлинна енергия от 1841,84 лева, възлиза на сумата в
общ размер на 334,52 лева, от които 223,01 лева се дължат от ответника С. К. и по 55,75
лева от ответниците В. К. и Ц. К.. Именно до тези размери предявените срещу тях
акцесорни искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери –
отхвърлени.
С оглед неоснователността на главните искове за цена на извършена услуга дялово
разпределение, неоснователни се явяват и акцесорните такива спрямо ответника С. К. за
сумата от 5,60 лева, спрямо ответника В. К. – за сумата от 1,41 лева и ответника Ц. К. – за
сумата от 1,40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., поради което същите
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 498,17 лева, от
които 48,17 лева за платена държавна такса, 350 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. Определени съразмерно на уважената част от
исковете същите възлизат на сумата в общ размер на 450,14 лева, от които 300,10 лева се
дължат от ответника С. К. и по 75,02 лева – от ответниците В. К. и Ц. К..
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за държавна такса
в размер на 48,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определени
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 88,70 лева, от
които 59,14 лева се дължат от ответника С. К. и по 14,78 лева – от ответниците В. К. и Ц. К..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В случая за ответника С. К. е претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в
настоящото производство. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да
откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При
това положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
освен цената на иска, но и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – за доставка на
топлинна енергия, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че
производството не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични
производства в СРС, по които ищец е т, както и че извършените от процесуалния
представител на ответника действия на процесуално представителство се свеждат до
подаване на отговор на исковата молба. Ето защо възнаграждението следва да бъде
определено на сумата в размер на 460 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 44,34 лева, като именно в този размер следва да бъде
5
присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника –
мл. адв. А. Ч..
Ответникът С. К. претендира направените в заповедното производство разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на същото, което съдът намира за основателно, като дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата в размер на 50 лева. Същото определено
съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 4,82 лева.
По отношение на ответника В. К. също се претендира адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в настоящото производство, което по изложените по-горе съображения следва да
бъде определено на сумата в размер на 400 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част
от исковете възлиза на сумата в размер на 38,57 лева. Претендирано е и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в заповедното производство, което съдът определя на сумата в размер на 50 лева.
Същото съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 4,82
лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника В. К. – мл. адв. А.
Ч. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното
производство в общ размер на 43,39 лева.
По отношение на ответника Ц. К. също се претендира адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в настоящото производство, което по изложените по-горе съображения също
следва да бъде определено на сумата в размер на 400 лева. Същото съразмерно на
отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 38,55 лева.
Ответникът Ц. К. претендира направените в заповедното производство разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на същото, което съдът намира за основателно, като дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата в размер на 50 лева. Същото определено
съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 4,82 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу С. Г. К., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. К. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Фондови
жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1227,89 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. №
192188, ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 223,01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 1227,89 лева до пълния предявен размер от 1324,87 лева и
за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
223,01 лева до пълния предявен размер от 249,54 лева, както и исковете за сумата в размер
на 25,66 лева - неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата в размер на 5,60 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
04.11.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу В. Р. К., с ЕГН
6
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Р. К. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Фондови
жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 306,97 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. №
192188, ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 55,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер от 306,97 лева до пълния предявен размер от 331,22 лева и за периода
от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 55,75 лева до
пълния предявен размер от 62,39 лева, както и исковете за сумата в размер на 6,41 лева -
неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
за сумата в размер на 1,41 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу Ц. Р. К., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Р. К. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Фондови
жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 306,97 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. №
192188, ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 55,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер от 306,97 лева до пълния предявен размер от 331,22 лева и за периода
от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 55,75 лева до
пълния предявен размер от 62,38 лева, както и исковете за сумата в размер на 6,41 лева -
неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
за сумата в размер на 1,40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г.
ОСЪЖДА С. Г. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл.
11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 300,10 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 59,14 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА В. Р. К. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл.
11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75,02 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 14,78 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Ц. Р. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл.
11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75,02 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 14,78 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на С. Г. К. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Фондови жилища“,
7
бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 4,82 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на Ц. Р. К. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Фондови жилища“,
бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 4,82 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на мл. адв. А. В. Ч., САК, личен № **********, с адрес на кантората гр.
София, ул. „Пиротска“ № 5, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на
44,34 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника С.
Г. К. в исковото производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на мл. адв. А. В. Ч., САК, личен № **********, с адрес на кантората гр.
София, ул. „Пиротска“ № 5, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на
43,39 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника В.
Р. К. в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на мл. адв. А. В. Ч., САК, личен № **********, с адрес на кантората гр.
София, ул. „Пиротска“ № 5, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на
38,55 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Ц.
Р. К. в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8