Решение по дело №5356/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3102
Дата: 20 септември 2022 г.
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20215330105356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3102
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330105356 по описа за 2021 година
Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове от
Д. М. М. и Й. Н. В. срещу „Групама животозастраховане“ ЕАД с правно
основание чл.134 ЗЗД, вр. чл.382 КЗ и чл.382, ал.1, изр.3 от КЗ.
Ищците твърдят, че са законни наследници на Н.Д. В., починал на
30.10.2020 г. Сочат че на 23.03.2018 г. наследодателят им сключил договор за
кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД с предоставена заемна
сума в размер на 25000 лв., който кредит бил обезпечен със залог върху
вземания - трудово възнаграждение. За застраховане на изпълнението по
договора за кредит бил сключен групов договор за застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“ с размер на застрахователната сума от 25000 лв.
между „Банка ДСК“ ЕАД като застраховащ и ответния застраховател. След
смъртта на наследодателя кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД поканил ищците в
качеството им на наследници да погасяват кредита, който бил в остатъчен
размер главница 19538,09 лв. чрез месечни вноски в размер на 270,83 лв.
Ищците твърдят, че от месец ноември 2020 г. ежемесечно извършват плащане
на погасяване на кредитното задължение. За настъпилото застрахователно
събитие смъртта на застрахованото лице било уведомено ответното
дружество, за което била оформена застрахователна претенция от 18.12.2020
г. На 11.02.2021 г. застрахователят уведомил наследниците, че отказва да
извърши застрахователно плащане, поради факта, че настъпилото
застрахователно събитие е изключен риск по застраховката. Изложените
твърдения обосновават правен интерес ищците да упражнят имуществените
права на банката кредитор спрямо застрахователя по реда на чл.134 ЗЗД.
1
Поддържат, че са кредитори на банката въз основа на правото им да получат
извършените от тях плащания по кредита за периода от настъпване на
застрахователното събитие до датата на изплащане на застрахователната
сума. Твърдят, че продължават да изпълняват задълженията на наследодателя
си по договора за кредит, а банката бездейства да потърси по съдебен ред
изплащането на застрахователната сума от застрахователя по договора за
застраховка. Предвид извършените от ищците плащания, заявяват искови
претенции, с които претендират от застрахователя заплатените от тях
погасителни вноски като се позовават на нормата на чл.383, ал.1 от Кодекса
на застраховането. Сочат, че общо за платените от тях суми за периода от
месец ноември 2020 г. до месец март 2021 г. са в размер на 1430,83 лв. или за
всяка от ищците по 715,41 лв. Предвид изложените твърдения предявяват
настоящите искове, с които молят за осъждане на ответника да заплати в
полза на съищеца „Банка ДСК“ ЕАД сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща частичен иск от общо дължимата от застрахователя сума от
19538,09 лв., представляваща непогасена част от задължението по договора за
кредит, за осъждане на ответника да заплати на ищцата Д. М. В. сумата от
1000 лв., частичен иск от 2731 лв., представляваща разликата между
дължимата от застрахователя при настъпване на застрахователното събитие
застрахователна сума и сумата дължима от кредитора по договора за кредит,
както и за обсъждане на ответника да заплати на ищцата Й. В. сумата от 1000
лв., частичен иск от 2731 лв. Претендират законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със
становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за
недопустимост на иска, тъй като ищците не били страна по застрахователния
договор. Счита, че за да бъдат ищците легитимирани да водят този иск, то
следва те да са заплатили дълга на своя наследодател. По същество намира
исковете за неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че наследодателят на
ищците е включен в групата на застраховани лица в груповата застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ от 2018 г. Същият обаче не е декларирал
заболявания, за които е диагностициран приживе. Твърди, че укриването на
обстоятелство пред застрахователя, съществено за риска, което е в причинна
връзка със смъртта на застрахования, представлява основание за изключен
застрахователен риск. Сочи, че причината за смъртта на наследодателя
кредитополучател е хронична сърдечно-съдова недостатъчност, мозъчно-
съдова болест. Въпреки това при сключването на договора е декларирано, че
кредитополучателят не е боледувал през последните пет години и в момента
не боледува от хронично заболяване и не провежда медицинско лечение.
Твърди, че Н. В. е знаел за заболяването си и съзнателно не го е обявил, като
по този начин е заблудил застрахователя за съществено обстоятелство от
значение на определяне на риска. Поради това намира, че е налице право на
застрахователя да откаже заплащането на застрахователната сума. Оспорва
иска по размер. Счита, че ищците не са материалноправно легитимирани да
упражняват правата на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като не са кредитори на
банката, а длъжници по договора за кредит. Моли се отхвърляне на исковете
2
и присъждане на разноски.
С разпореждане от 20.04.2021 г. съдът на основание чл.134, ал.2 ЗЗД е
конституирал като съищец „Банка ДСК“ ЕАД, предвид предявения от ищците
косвен иск.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка.
От представения по делото договор за кредит за текущо потребление от
23.03.2018 г. се установява, че същият е сключен между Н. Д. В.и "Банка
ДСК" ЕАД, като кредитът е обезпечен със залог върху вземанията на
кредитополучателя - трудовото му възнаграждение /договор за залог върху
вземанията от 23.03.2018 год./ По силата на договора за кредит за текущо
потребление "Банка ДСК" ЕАД , като кредитор е предоставила на Н.В. като
кредитополучател сумата от 25 000 лв., представляваща кредит за текущо
потребление. Сумата по кредита е била усвоена от Н. В.
Видно от приетото по делото писмо от ответника Групама
животозастраховане до ищците Д. М. и Й. В. с копие до съищеца „Банка
ДСК“ ЕАД Н. В.е бил застрахован при условията на групов договор за
застраховка „Живот свързана с банков кредит“ на „Банка ДСК“ ЕАД, както и
че на наследниците на застраховаия Везиров е отказано изплащане на
застрахователна претенция.
Видно от представените общи условия на групов договор за застраховка
„Живот свързана с банков кредит“ един от покритите рискове по договора е
смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования
през периода на индивидуалното застрахователно покритие /т.8.1. от
цитираните Общи условия/.
Видно от препис - извлечение от акт за смърт на Н. Д. В. , последният е
починало на 30.10.2020 год..
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници,
че ищците Д. М. М. – В. и Й. Н. В. са наследници на Н. Д. В..
Видно от уведомление до наследниците на В. от Банка ДСК ЕАД, а и
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, оставащата главница
към датата на смъртта на В. по договора за кредит е 19 538.09 лева. От
заключението е видно и че към датата на изготвянето му ищците са
депозирали суми по изплащането му в размер на 4710 лева.
По делото е представено заключение по допуснатата СМЕ, като от него
се установява, че причината за смъртта на Н. В. е остра сърдечно-съдова
слабост, мозъчна-съдова болест, хронична сърдечно-съдова недостатъчност.
От представената медицинска документация по делото В. е страдал също от
неинсулинозависим захарен диабет, хипертонично сърце без /застройна/
сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, дислипидимия. В
заключението на вещото лице се сочи също, че на 17.11.2009 год. В. е с
поставена диагноза неинсулинозависим захарен диабет, на 01.06.2012 год. му
е поставена диагноза хипертонична болест на сърцето, на 27.01.2016 год. му е
3
поставена диагноза неинсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения, на 26.07.2018 год. е поставена диагноза дислипидимия, а на
03.04.2018 год. – исхемична болест на сърцето. Според вещото лице е налице
причинно –следствена връзка между заболяванията, от които е страдал В. и
настъпилата мърт на 30.10.2020 год.
В съдебно заседание вещото лице, предвид наличните по делото
документи за заболяване на В. от Ковид 19, заявява, че не може да изключи
възможността наследодателят на ищците да е починал от Ковид 19, но
предвид факта, че няма извършена аутопсия, се позовава на съобщението на
смърт, изготвено от медицинско лице, което за него е меродавният документ
и сочи, че в този документ е отразено, че В. е починал от остра сърдечна
недостатъчност, а не дихателна, каквото би било заключението, ако
причината за смъртта е бил Ковид 19.
Съдът кредитира и двете заключения, тъй като са изготвени от вещи
лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се
съмнява.
По делото показания са дадени и от личния лекар на Н. В., който
съобщава, че В. е бил с диагностицирани заболявания неинсулинозависим
диабет и артериална хипертония. Няколко дни преди да почине се е обадил с
оплаквания – температура, кашлица, задух, които сочи за типични симптоми
на Ковид 19, но направените три теста на Везиров за болестта били
отрицателни.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. П. като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал, с изключение на извода на личния лекар за
причината за смъртта на В. – че е починал от Ковид 19, доколкото това
заключение не кореспондира с приобщеното съобщение за смърт, изготвената
съдебно-медицинска експертиза, а почива на вероятности, включително и на
фиш за спешна медицинска помощ, който изказва предположения и по
съществото си е работна диагноза.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
В действащия Кодекс за застраховането е уредено правото на пряк иск
на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение: "В правната норма, уредена в чл.
382, ал. 1, изр. последно КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), е регламентирано
субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска
непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение
дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка
като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични
задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова
разпоредба на длъжника е признато качеството на страна - застрахован, по
учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно
4
правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на
застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск
по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага,
чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за
банков кредит - "по повод изплащането на обезщетение по застраховка
длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи
обезщетението до размера на непогасената част от задължението".
С нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) е уредено
правното задължение на кредитора при смърт на длъжника-застраховано лице
по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо да
предприеме с грижата на добър стопанин, всички необходими действия
относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователното обезщетение. " С последното изречение на ал. 3 изрично се
предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1
наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по
кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението
до размера на непогасената част от задължението. С тази разпоредба се
защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования
кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се
въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3, изр.
последно КЗ и чл. 382, ал. 3, ирз. първо от КЗ води до извод, че при
неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу
застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило
застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за
кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на
иск срещу застрахователя. Допустимото искане е за осъждане на
застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно
обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита.
Ето защо и съдът не споделя възраженията на ответника, че исковете
предявени от ищците, като наследници на длъжника по договора за кредит са
недопустими.
Основателността на предявения иск по чл.134 от ЗЗД, вр. чл. 382, ал.1 от
КЗ е поставена в зависимост от това по делото да се установи при условията
на пълно и главно доказване сключване на договор за застраховка "Живот ,
свързана с банков кредит" в полза на банката - кредитор, който покрива
рискове, свързани със живота, здравето и телесната неприкосновеност на
наследодателя на ищците, настъпване на застрахователно събитие при
действието на застрахователния договор, както и плащане по договора за
кредит и размер на платените суми.
Не се спори между страните, а и е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване от съда, че на 23.03.2018 г. между Н. Д.В. и
5
„Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление с
предоставена заемна сума в размер на 25000 лв., който кредит бил обезпечен
със залог върху вземания - трудово възнаграждение; че за застраховане на
изпълнението по договора за кредит е сключен групов договор за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ с размер на застрахователната сума от
25000 лв. между „Банка ДСК“ ЕАД като застраховащ и „Групама
Животозастраховане“ ЕАД – застраховател, както и че на 30.10.2020 г. Н. Д.
В. е починал.
Установява се от събрания доказателствен материал по делото, че при
действието на договора е настъпило и застрахователно събитие - смърт на
застрахованото лице, което видно от представените общи условия по групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ представлява покрит риск. От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 30.10.2020 г. размерът на
задължението по договора за кредит е в общ размер на 19538.09 лева.
Спорът между страните е в това дали е налице изключен риск по
смисъла на общите условия по застрахователния договор.
Разпоредбата на чл. 362. КЗ предвижда следното: " (1) При сключването
на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси,
застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен
брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства,
които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и
за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана
информация и от него.
(2) За съществени за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за
които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато
застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по
претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на
сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено
въпрос.
(3) Когато застрахователят е сключил договор, въпреки че
предварително е поставил на застраховащия въпроси и на тях не е отговорено
или е отговорено неясно, застрахователят няма право да прекрати
едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да намали
неговия размер на основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.
(4) Когато застраховащият е разкрил обстоятелствата по ал. 2 и
застрахователят е сключил застрахователния договор, застрахователят не
може да се позовава на разкритите обстоятелства, за да прекрати едностранно
договора, да откаже плащане или да намали неговия размер.
(5) Застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на
съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при
сключване на застрахователния договор.
(6) Неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има
6
укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за
едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на
неговото изменяне или за отказ за плащане на безщетение по чл. 363.
С тълкуване на разпоредбите на чл. 362 КЗ налага изводът, че
застрахователят, който предвижда, че едно обстоятелство е съществено за
застрахователния риск, следва писмено да постави пред застрахованото лице
въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на договора за
застраховка.
В случая по делото не се установи, че на наследодателя на ищците
писмено са поставени въпроси и е предоставена възможност да посочи едно
или няколко заболявания, ако има такива. По делото липсват доказателства,
че застрахователят - ответник е поставил на застрахованото лице въпрос за
наличието на заболявания, за които е лекуван, поставена ли му е диагноза, за
да може да се направи и извода, че застрахованият съзнателно е обявил
неточно или е премълчал съществено за риска обстоятелство, което да е в
причинно следствена връзка с настъпване на покрития риск, така както се
твърди в отговора на исковата молба. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест
на ответното застрахователно дружество е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е налице обстоятелство, което изключва
отговорността му за плащане на застрахователната сума. При разпределяне
доказателствената тежест съдът е указал на ответното дружество, че следва да
докаже възраженията си, сред които твърдяното деклариране от страна на
Везиров, че през последните пет години и в момента не боледува от хронично
заболяване и не провежда медицинско или медикаментозно лечение във
връзка с хронично заболяване или увреждане, че не е боледувал и в момента
не боледува от сърдечносъдови заболявания, включително артериосклероза,
рак, злокачествено заболяване на кръвта диабет, нефрит, други описани в
съгласието. Липсва представено по делото съгласие, въпросник, декларация,
формуляр или какъвто и да е било друг документ, от който да се установи
твърдяното от ответника по-горе деклариране, за да се извърши преценка от
съда дали са налице съществени за риска обстоятелства по смисъла на чл. 362
от ЗК, дали застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос за тях и
доколко добросъвестно длъжникът по договора на кредит е отговорил на тях.
Ето защо, предвид липса на събрани доказателства за противното, следва да
се приеме, че наследодателят на ищците е бил добросъвестен и не е било
налице основание за отказ на ответника да извърши застрахователното
плащане, поради което намира и предявения като частичен иск по чл. 134, вр.
чл. 382 от КЗ за сумата от 1000 лева за основателен и като такъв следва да
бъде уважен изцяло. Горният извод намира опора и в т.45.1 от Общите
условия на груповата застраховка „Живот, свързана с банков кредит“
съгласно която при настъпване на покрит риск смърт за застрахования
застрахователят плаща на застраховащия застрахователно плащане мразмер
до остатъка от кредита, включващ главница, натрухана лихва и разноски към
датата на настъпване на смъртта. Ответника следва да заплати на
7
застраховащия и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска – 26.03.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
Относно другата искова претенция – съгласно чл. 382, ал.1, изр.2 от КЗ,
когато дължимото обезщетение или застрахователната сума съгласно
условията на застрахователния договор надхвърлят размера на непогасената
част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на
кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници.
Доколкото е определено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е
налице сключен групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“ с размер на застрахователната сума от 25 000 лева, доколкото се
установи от събрания доказателствен материал по делото, че при действието
на договора е настъпило и застрахователно събитие - смърт на застрахованото
лице, което е наследодател на ищците по делото, както и че неизплатената
сума по договора за кредит е 19538.09 лева, предвид т.45.2 от Общите
условия по груповата застраховка „Живот, свързана с банков кредит“
съгласно която при настъпване на покрит риск смърт за застрахования
застрахователят изплаща на законните наследниците на застрахования,
посочени в удостоверението за наследници застрахователно плащане в размер
на разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ
главница, натрупана лихва и разноски към датата на настъпване на смъртта / в
случая сумата от 5461.91 лева/, а когато наследниците са повече от едно лице,
дължимото се разпределя по равно на тях, както и не се установи основание
за отказ от изплащане от страна на застрахователя, то съдът намира, че и тази
искова претенция – предявена като частична за сумата от 1000 лева за всяка
една от ищците е основателна. На всяка от тях се дължи и законната лихва
върху сумата от 1000 лева от датата на предявяване на иска – 26.03.2021 г. до
окончателно й изплащане.
Относно възраженията, че не са изпълнени изисванията на чл. 380 от КЗ
и ищците не са предоставили данни за банкова сметка за изплащане на
обезщетение, поради което лихва не се дължи, то съдът намира същото за
ирелевантно, доколкото видно от писмото на ответника до ищците с копие до
съищеца „Групама животозастраховане“ ЕАД е отказало извършването на
каквото и да е плащане по застрахонвателната претенция, за да е необходимо
съотвено посочване на банова сметка.
С оглед изхода на спора и изцяло уважените претенции на ищците, съдът
намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да им заплати
сторените от тях разноски в общ размер на 854.80 лева, от които 154.80 лева
платена държавна такса, 100 лева депозит за вещо лице и 600 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА по иск, предявен по реда на чл. 134 ЗЗД, вр. 382 КЗ от Д. М.
М. ЕГН ********** и Й. Н. В. ЕГН ********** „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на
конституираната като съищец "Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ****** сумата от
1000.00 /хиляда/ лева, предявена като частичен иск от сумата от 19538.09
лева, представляваща дължимо застрахователно плащане по договор за
застраховка "Живот, свързана с банков кредит", сключен между „Банка ДСК“
ЕАД като застраховащ и „Групама животозастраховане“ ЕАД като
застраховател за застраховане на изпълнението по договор за кредит за
текущо потребление от 23.03.2018 год. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор и Н.Д.В., наследодател на Д. М. М. ЕГН ********** и Й. Н. В.
ЕГН **********, починал на 30.10.2020 год. като длъжник, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска – 26.03.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА по иск, предявен по реда на 382 КЗ „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д. М.
М. ЕГН ********** сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, предявена като частичен
иск от сумата от 2731 лева, представляваща половината от сумата от 5462
лева, посочени като представляващи разликата между дължимата от
застрахователя „Групама животозастраховане“ ЕАД при настъпване на
застрахователното събитие съгласно договор за застраховка „Живот, свързана
с банков кредит“, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като застраховащ и
„Групама животозастраховане“ ЕАД като застраховател застрахователна сума
в размер на 25 000 лева и сумата дължима на кредитора по договор за кредит
за текущо потребление от 23.03.2018 год. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор и Н. Д. В., наследодател на Д. М. М. ЕГН ********** и Й. Н. В.
ЕГН **********, починал на 30.10.2020 год., като длъжник, представляваща
непогасената част от задължението в размер на 19 538.09 лева, ведно със
законната лихва от датата на предяваване на иска – 26.03.2021 год. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА по иск, предявен по реда на 382 КЗ „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д.
М. М. ЕГН ********** сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, предявена като
частичен иск от сумата от 2731 лева, представляваща половината от сумата
от 5462 лева, посочени като представляващи разликата между дължимата от
застрахователя „Групама животозастраховане“ ЕАД при настъпване на
застрахователното събитие съгласно договор за застраховка „Живот, свързана
с банков кредит“, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като застраховащ и
„Групама животозастраховане“ ЕАД като застраховател застрахователна сума
в размер на 25 000 лева и сумата дължима на кредитора по договор за кредит
за текущо потребление от 23.03.2018 год. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор и Н. Д. В., наследодател на Д. М. М. ЕГН ********** и Й. Н. В.
ЕГН **********, починал на 30.10.2020 год., като длъжник, представляваща
непогасената част от задължението в размер на 19 538.09 лева, ведно със
9
законната лихва от датата на предяваване на иска – 26.03.2021 год. до
окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д. М.
М. ЕГН ********** и Й. Н. В. ЕГН **********, направените от тях по
делото разноски в общ размер на 854.80 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10