Присъда по дело №380/2021 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н. Х.. Д.. от гр. Севлиево е предявено обвинение
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че в периода от месец февруари 2006 година до месец
октомври 2018 година включително в гр. Севлиево, след като с Решение № 19 от
24.01.2006 година по гр.д. № 607/2005 година по описа на Севлиевски районен съд,
влязло в сила на 13.02.2006 година, е осъден да издържа свой низходящ – Я.. Н. Д..,
заплащайки чрез нейната майка и законен представител Т. Е.. П. ежемесечна
издръжка в размер на 30,00 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер
на повече от две месечни вноски – 153 месечни вноски, общо за сумата от 4590,00 лева.
Прокурорът и частният обвинител Я.Д., чрез процесуалния си представител адв.
М., поддържат предявеното обвинение.
От обясненията на подс. Д., показанията на разпитаните свидетели и останалите
доказателства, събрани в хода на ДП и по време на съдебното следствие се установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Д. и свидетелката Т. Е.. П. сключили граждански брак на
30.12.1990 година. По време на брака им се родили две деца – А. Н. Д., родена на ***
година и Я.. Н. Д.., родена на *** година.
През 2005 година подсъдимият Д. и свидетелката Т.П. се разделили, като децата
останали да живеят при майката, която полагала непосредствени грижи за тях.
С Решение № 19 от 24.01.2006 година по гр.д. № 607/2005 година по описа на
Севлиевски районен съд бракът между подсъдимия и свид. П. бил прекратен, като
подсъдимият Д. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 30,00 лева за
всяко едно от двете си деца, чрез тяхната майка и законен представител Т.П..
Издръжката следвало да се плаща по местоживеенето на децата, което било в гр.
Севлиево.
От момента на влизане в сила на решението за развод и съответно за
определЯ.ето на издръжка, подсъдимият Д. не изпълнил задължението си да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 30,00 лева за детето Я.., чрез нейната майка и
законен представител Т.П., като за периода от месец февруари 2006 година /датата на
влизане в сила на съдебното решение/ до месец октомври 2018 година, когато Я..
навършила 18 години, той не бил изпълнил това си задължение за повече от две
месечни вноски, а именно 153 месечни вноски, общо за сумата от 4590 лева.
Подсъдимият не изпълнявал и задължението си да заплаща ежемесечна
издръжка в същия размер и за другата си дъщеря А. Д., но тъй като същата на
16.04.2009 година навършила 18 години, по отношение на нея е изтекла предвидената в
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давност за наказателно преследване.
За целия период от времето, в което подсъдимият не изпълнил задължението си
да заплаща ежемесечна издръжка за детето Я.. /месец февруари 2006 година до месец
октомври 2018 година включително/, Д. е бил работоспособен и не е имал обективни
пречки да не се издължава.
Подсъдимият Н.Д. се яви в провелото се съдебно заседание и не отрече
обстоятелството, че не е заплащал сумата от 30,00 лева месечно, дължима за издръжка
за дъщеря му Я.., превеждайки я по банков път на майка – свид. Т.П., но заяви, че
реално е давал много повече пари от тези, още повече, че петък, събота и неделя и
двете деца били в дома му в гр. Севлиево, където същият живее с майка си.
Подсъдимият твърди, че е давал пари за дрехи и ученически пособия и че не е
1

преставал никога да се грижи за Я.., въпреки че тя преди четири или пет години
заминала в Англия при майка си. Тогава той се виждал с нея при всяко едно от
връщанията ѝ в България и ѝ давал пари за всяко едно нещо, което тя поисквала.
Подсъдимият не отрече обстоятелството, че през инкриминирания не е работил,
като обясни, че причината за това била, че пробвал на много места, но заплатата не го
устройвала.
Като причина за подадената жалба от бившата си съпруга за неплащане на
издръжка за детето Я.., подсъдимият обясни с влошените им отношение в следствие на
даване на показания от негова страна против другата му дъщеря А. Д. по гражданско
дело за предоставЯ.е на родителските права върху сина , където заявил, че към
момента на делото А. не била в състоЯ.ие и адекватна да се грижи за малкия си син.
Според обясненията на подсъдимия до този момент отношенията с бившата му съпруга
били много добри и че тя никога не е имала претенция за тези 30 лева ежемесечна
издръжка, както и че не е завеждала изпълнителни дела срещу него за плащането ѝ.
Т.П. обясни, че от 2006 година, откакто се е развела с подсъдимия, не е
получавала никаква издръжка от него, както за Я.., така и за А.. Преди развода
подсъдимият я заплашвал, че ако при развода ще иска издръжка за децата, ще се
случат лоши неща. Според показанията на П., тя нямала намерение, предвид заплахите
на подсъдимия, да претендира издръжка за децата си, но тогава адвокатът ѝ обяснил, че
е задължително при развод да се определя издръжка за децата. Въпреки че бил осъден
да заплаща минимална издръжка за Я.., подсъдимият нито веднъж не е превел по
банков път дължимата й се издръжка, а грижите му за детето се ограничавали с това,
ако тя отиде в заведението, което той държал преди време, да я почерпи с нещо и за
Нова година да получи подарък. П. обясни, че дори когато заминала за Англия през
2013 година подсъдимият отказал да се грижи за детето си Я.., която тогава била на 13
години, и същата останала да живее в дома на сестра си, която била бременна, и която
се грижела за нея.
Що се касае до твърдението на подсъдимия, че през почивните дни Я.. и другата
му дъщеря ходели при него в дома на майка му, свид. П. обясни,, че децата са
посещавали и оставали при баба си, а не при него.
На въпрос на процесуалния представител на подсъдимия защо не се е обърнала
към съдебен изпълнител за неплащането на издръжката, свидетелката заяви, че
подсъдимият изпитвал страх от това да бъде заставен да плаща издръжка и я заплашвал
многократно за това, както я и пребивал. По същия начин и от страх да не се случи
нещо, свидетелката не е завеждала и гражданско дело за увеличаване размера на
издръжката.
Свидетелката каза, че мотивът ѝ да подаде жалба до прокуратурата за неплащане
на дължимата издръжка за Я.. е поведението на подсъдимия в заседание по гражданско
дело за родителски права върху детето на другата дъщеря А., където подсъдимият
застанал срещу нея и заявил, че тя не била в състоЯ.ие да се грижи за малкото си дете.
По делото бе изслушана в качеството на свидетел и сестрата на Я.. – А.. Същата
потвърди изнесеното от майка си, че баща не е заплащал нито веднъж дължимата се
издръжка за Я.., както и че не е правил това и за нея. „Грижите“ му за Я.. са се
изчерпвали с това тя да отиде до „незаконната“ му кръчма, където той я черпел, и до
идването му до портата на къщата й, когато Я.. живеела при нея след отиването на
майка им в Англия през 2013 година, за да я пита как е. Свидетелката Д. заяви, че през
всичките тези години баща й не работел на постоЯ.ен трудов договор, а си „набавял
2

средства от бракониерство и от незаконно съществуващата му кръчма“.
Показанията на свидетелката Я.Д., дадени пред нея пред съдия в хода на ДП,
бяха прочетени по предвидения в НПК ред /стр. 60 от ДП/. Тогава Я.. е заявила, че е в
добри отношения с баща си, който никога не е давал пари за издръжката, както не е
давал такива и на майка и на сестра . От време на време получавала малки подаръци
или дрехи от баща си, който понякога я черпел и в заведението си. След заминаването
на майка в Англия през 2013 година, Я.. живяла в дома на сестра си в гр. Севлиево,
която полагала грижи за нея. В заключение Я.. е заявила пред съдията по време на
разпита , че баща никога не е давал на нея, на сестра или на майка 30 лева,
представляващи ежемесечната ѝ издръжка според решението на съда.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства съдът прави
следните правни изводи: по делото безспорно се установи според съда, че след като е
осъден с влязло в сила решение да заплаща ежемесечна издръжка за детето си Я.. в
размер на 30,00 лева, подсъдимият Д. не е заплащал тази издръжка през периода от
месец февруари 2006 година до месец октомври 2018 година включително. Безспорно е
също така, че през този период от време той е бил работоспособен и не е имал
обективни пречки да не се издължава. Самият подсъдим не отрича факта, че не е
заплащал тази издръжка чрез превод на сумата от 30,00 лева по банков път на майка ,
или да я е давал на ръка, но твърди, че е полагал грижи за отглеждането и че е
купувал всичко необходимо. Предвид това твърдение на подсъдимия съдът намира, че
следва да отбележи, че задължението за плащане на издръжка е ежемесечно, като
същото следва да става чрез майката на детето, и че всяка друга грижа, която се полага
за него, дори и свързана със закупуването на необходими неща, не изключва
задължението на осъденото лице да заплаща тази издръжка. В случая е без значение и
каква е била причината за образуване на настоящото дело, тъй като след като едно
лице е осъдено да заплаща ежемесечна издръжка за детето си, той е длъжен да я плаща
до навършване на пълнолетие на детето. По делото не се представиха никакви
доказателства от страна на подсъдимия за някаква обективна пречка за неплащане на
тази издръжка /заболявания или други/, които да го поставят в обективна
невъзможност да изпълнява задължението си за плащане на издръжка, поради което,
съобразявайки и събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за
безспорно доказано, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 от
НК.
Що се касае до възражението на процесуалния представител на подсъдимия, че в
обвинителния акт не били посочени обстоятелства или факти, според които да се
приеме, че подсъдимият е нямал доходи, да е работил постоЯ.но, за да има възможност
да изплаща тази издръжка, съдът намира, че прокурорът ясно е посочил в
обвинителния акт, че приема, че подсъдимият е нямал обективни пречки да не се
издължава и че е бил работоспособен. Противно на твърдението на защитата на
подсъдимия, че не били събрани доказателства в тази насока, съдът е на становище, че
такива се събраха както от показанията на разпитаните свидетели – бившата съпруга на
подсъдимия и двете му дъщери, така и от обясненията на самия подсъдим, който заяви,
че не е работил на постоЯ.ен трудов договор, тъй като заплатата не го
удовлетворявала.
Основното възражение на защитата на подсъдимия се изразява в твърдението, че
е изтекъл давностния срок за погасяване на задълженията на подсъдимия за плащане
на издръжка за детето Я.., предвиден в ГПК. В тази връзка адвокат Иванова твърди, че
няма извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като всички задължения за
3

плащане на издръжка и за причинени вреди в тази връзка са погасени по давност.
Поради тази причина и подсъдимият не би могъл да се ползва от възможността по чл.
183, ал. 3 от НК да не бъде наказан, в случай че изпълни задължението си преди
постановяване на присъдата от първата инстанция. Съдът намира това твърдение за
несъстоятелно, тъй като е безспорно, че давността за преследване на престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК по смисъла на чл. 81 от НК не е изтекла към момента на
образуване на настоящото производство, като е без значение дали е налице изтекла
погасителна давност за вземанията за издръжка, които са периодични, и съгласно чл.
111 б. „в“ от ЗЗД се погасяват с изтичането на три годишна давност, още повече, че
разпоредбата на чл. 112 регламентира по – дълга погасителна давност от 10 години за
парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато
задължението е отсрочено или разсрочено, като алинея втора, точка четвърта от този
текст изключва давността за вземания за издръжка. В заключение съдът следва да
отбележи, че наличието на изтекла гражданско – правна погасителна давност за
погасяване на задължения за плащане на издръжка, каквато според съда в случая не е
налице, не изключва наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК, визирана в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
След преценка на гореизложеното, съдът счита за установено и доказано по един
безспорен и положителен начин, че подс. Н.Д., след като в периода от месец февруари
2006 година до месец октомври 2018 година включително в гр. Севлиево, след като с
Решение № 19 от 24.01.2006 година по гр.д. № 607/2005 година по описа на Севлиевски
районен съд, влязло в сила на 13.02.2006 година, е осъден да издържа свой низходящ –
Я.. Н. Д.., заплащайки чрез нейната майка и законен представител Т. Е.. П.
ежемесечна издръжка в размер на 30,00 лева, съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски – 153 месечни вноски, общо за
сумата от 4590,00 лева, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. ДеЯ.ието е осъществено при форма
на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер
на деЯ.ието и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици.
При определЯ.е вида и размера на наказанието на подс. Н.Д. за извършеното от
него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на деЯ.ието и
подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Извършеното от подс. Д. деЯ.ие не е тежко престъпление по смисъла на НК, но е
с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът взима предвид единствено чистото съдебно минало на подсъдимия. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът взима предвид изключително дългия период
на неплащане на дължимата издръжка, като следва да се отчете обстоятелството, че от
момента на възникване на задължението на Д. за плащане на издръжка за детето Я.., до
края на инкриминирания период – навършването на 18 години на последната,
подсъдимият не е заплатил нито веднъж дължимата се издръжка. Отегчаващо вината
обстоятелство е също факта, че неизпълнението на това задължение е оказало до
известна степен влиЯ.ие върху формирането на личността на Я... Не на последно
място, въпреки че не е в предмета на делото, като отегчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете и факта, че подсъдимият не е заплащал издръжка и за по – голямата
си дъщеря А. до навършването й на пълнолетие. При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, съдът намира, че е обществено оправдано и целесъобразно на подс. Д.
4

да се определи наказание по текста на обвинението, поради което и съобразявайки
разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът му наложи наказание ПРОБАЦИЯ,включващо
пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.т. 1 и 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА с периодичност
на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от
СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36
от НК.
Разноски по делото не са правени. Искането за заплащане на сумата от 1920,00
лева, представляващи адвокатски разноски, направени от частния обвинител Я.Д.,
съдът отхвърли като неоснователно и недоказано, тъй като по делото не се представиха
платежни документи, от които да е видно, че сумата по фактурата от 13.10.2021 година
е платена от Я.Д. и е постъпила по сметка на АД „Арнаудов и Узунова“.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
5

Номер на акта:	9
Дата:	7 март 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия:	Гергана Николаева Божилова

Дело:	20214230200380
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 август 2021 г.

Присъда по дело №380/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите