№ 907
гр. Плевен, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430106418 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „****“ *** с предишно наименование
„****“ *** с ЕИК ****, представлявано от **** против А. Ц. Л. ЕГН
********** от гр.**** №31, а по искова молба гр.Со****а бл.34 вх.В ап.7.
Ищецът твърди, че въз основа па додадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение било образувано ч.гр.дело 4352/2022г. по описа на РС Плевен и
издадена заповед за изпълнение. В законовия срок срещу заповедта постъпило
възражение, което обуславя правния интерес от завеждане на настоящия иск.
Твърди, че вземането било прехвърлено на ищцовото дружество „****“ *** с
предишно наименование „****“ *** от „*****. Ищецът встъпил в правата си
на кредитор , тъй като е придобил правата върху вземанията ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегии, обезпечения и други
принадлежности. Ищецът твърди, че между „Б**** и ответника А. Ц. Л. е
сключен договор за далекосъобщителни услуги от 24.11.2018г., с който бил
добавен за ползване мобилен номер ********* по избран тарифен план „i-
1
Traffic L+“, с месечна абонамента такса 20,99 лева с ДДС за срок от 24
месеца. Въз основа на сключените договори били издадени фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга за отчетен период от
31.08.2019г. на стойност 72,56 лева. Абонатът ползвал, но не заплатил
мобилни услуги, фактурирани за последователни отчетни месеци. Поради
незаплащане в срок на задълженията, на основание чл.50 ОУ, вр. чл.43 т.1, за
оператора възникнало право да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. След едностранното прекратяване на договора, мобилният
оператор издал фактура, в която била начиклена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 52,47 лева. Сумата е формирана като
сбор от три месечни абонаментни такси. Твърди, че вземането е прехвърлено
на „*****, а впоследствие на „****“ ***. За извършените цесии за изготвени
уведомления, приложени към исковата молба и връчени на ответника. В
заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 52,47 лева, представляваща
неустойка по договорите, сключени между ответника и ***** за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4352/2022г. по описа
на Рс Плевен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор и не
ангажира становище по исковата претенция. За проведеното по делото
съдебно заседание, ответникът е редовно призован. Както в съобщението, с
което е изпратен препис от исковата молба, така и в призовката, ответникът е
уведомен, че в случай, че не представи в срок писмен отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановява на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска
си. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище и не е подал
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 4352//2022г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение,
че не дължи изпълнение. Съдът е указал на кредитора да предяви
установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от
кредитора на 30.11.2022г. и в едномесечния срок – на 07.12.2022г.,
кредиторът е предявил установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 4352/2022г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК. В едномесечния срок ответникът не е представил писмен
отговор и не е изразил становище по предявените искове. Ищецът е бил
уведомен редавно за предявената искова молба, което се установява от
приложения по делото отрязък. За проведеното по делото съдебно заседание,
призовката е изпратена на същия адрес, както и по месторабота, откъдето е
върната в цялост.
Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба, така
и в призовката, ответникът е уведомен, че в случай, че не представи в срок
писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановява на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска си. С оглед изпълнената процедура по
връчването на книжата със съобщение, съдът е приел, че ответникът е
редовно призован за съдебно заседание.
В проведеното на 20.06.2023г. ответникът не се е явил и не е подал
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
3
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. С исковата молба е представено копие на договор, сключен на
24.11.2018г. между ответника в качеството на потребител и „**** по силата
на който страните са се договорили „Б***** да предостави на ответника
мобилни телекомуникационни услуги със стандартен план „i-Traffic L+“ и
мобилен апарат , който договор е сключен за срок от 24 месеца. Към исковата
молба е представена декларация, в която ответникът е декларирал, че са му
връчени Общи условия на договора между „**** и абонатите на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството. Представени са фактури за дължими от абоната суми, които
са връчени на ответника ведно с преписа от исковата молба и не са оспорени.
Представени са Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „Б***** и
„****, по силата на който вземането на длъжника е прехвърлено на „****.
Представен е втори договор за цесия, по силата на който вземането срещу
длъжника е прехвърлено от „**** на „****“ ***. Впоследствие дружеството
цесионер е променило наименованието си от „****“ *** на „****“ ***.
Представените писмени доказателства не са оспорени от страните. При
така представените доказателства, съдът приема, че по делото се установиха
посочените в исковата молба обстоятелства. В определението за насрочване, с
което е разпределена доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на
ответника е да представи доказателства за извършени плащания на
дължимите суми. Такива не се представиха по делото, поради което съдът
приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени, като на основание чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК, следва да
бъде признато за установено, че А. Ц. Л. ЕГН ********** от гр.**** №31
дължи на ищеца „****“ *** с предишно наименование „****“ *** с ЕИК
****, представлявано от **** сумата от 52,47 лева, представляваща
неустойка по договорите сключени между ответника А. Ц. Л. ЕГН
********** и „**** ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.05.2022г. до изплащането на
сумата.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
настоящето производство в размер на 205 лева, от които 25 лева държавна
4
такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. За заповедното производство
ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати сумата от 205 лева, от
които 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.79 ал.1 от ЗЗД, че А. Ц. Л., ЕГН **********, от гр. **** № 34, вх. В, ап.
7, ДЪЛЖИ на кредитора „****” ***, (с предишно наименование „****“***),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****” №81, вх.В, ет.8,
представлявано от *****, сумата от 52,47 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор, ведно със законната лихва, считано от
25.05.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2428/15.08.2022г. по ч.гр.д.№4352/2022г по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК А. Ц. Л., ЕГН **********,
от гр. **** № 34, вх. В, ап. 7, ДЪЛЖИ на кредитора „****” ***, (с предишно
наименование „****“***), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
****” №81, вх.В, ет.8, представлявано от *****, разноски в исковото
производство в размер на 205 лева и разноски по ч.гр.д. № 4352/2022г. на
ПлРС в размер на 205 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5