Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Добрич, 30.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, в публично заседание на тридесет и първи май
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина Михова
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2296/2019 г. по описа на
Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и
уточняващи такива от 08.07.2019 г. и от 16.07.2019 г. на Д.Н.С. с ЕГН **********
***, чрез упълномощения адвокат Ю.О. ***, с която срещу Д.Г.С. с ЕГН **********
*** и И.Г.С. с ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен
представител Д.Н.К. с ЕГН **********,***, са предявени, в условията на обективно и субективно
съединяване искове за отмяна на сключения на 06.02.2015 г. договор за дарение между ищцата, от
една страна като дарител, и наследодателя на ответниците Г. С. Г., б.ж. на гр.
Д., като надарен, обективиран в
нотариален акт № ***, т. ***, peг. № ***, дело № *** год. на нотариус № *** на
Нотариалната камара, вписан с акт № ***, т. **, дело № 408/2015 год. на
Службата по вписвания – гр. Д., на собствените си 4/6 ид. ч. от следните
недвижими имоти, представляващи: */ Апартамент под № ***, находящ се в гр. Д.,
ж.к. „***” бл. **, вх. *, ет. **, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 93,64 кв.м., което жилище представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на града, попадащ в
сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
ведно с избено помещение № *** с площ от *** кв.м., както и припадащите се
0,951% от общите части на сградата и толкова процента от отстъпеното право на
строеж върху поземления имот; 2/ Гараж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Д., находящ се в гр. Д., ж.к. „***”,
пред блок № *** на етаж първи със застроена площ от 15,20 кв.м., който имот се
намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, поради
това, че надареният отказва да дава издръжка на дарителя, от която същият се
нуждае – чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
Според
изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез
упълномощения адвокат, на 06.02.2015 год. ищцата прехвърлила на сина си Г.
С. Г. по силата на дарение, описаните по-горе недвижими имоти.
С. сочи, че от лятото на 2018 г. има здравословни проблеми: хипертонично
сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия, както и
от други болести на костната и двигателна система, свързани с възрастта й, за лечението
на които отделя значителни средства. Здравословното й състояние налага много
средства не само за лечение, а и за нормалното й съществуване и препоръчителен
здравословен начин на хранене и живот. Ищцата твърди, че провежда непрекъснато
медикаментозно лечение с много скъпо струващи лекарства, като само минимална
част от тях се заплащат от НЗОК.
Във връзка с влошеното си здравословно състояние ищцата настоява, че се нуждае от средства, допълващи нейните,
даващи й възможност за лечение и начин на живот, съобразен с разклатеното й
здраве. Според Д.С. получаваната от нея пенсия не е достатъчна, за да покрие
всички свои разходи, свързани с нейното лечение, както и тези необходими за покриване
на ежедневните й нужди, включително и сумите, нужни за посрещане на режийните
разноски. Ищцата сочи, че не разполага с недвижима собственост, като
понастоящем живее в жилището, предмет на договора.
Приживе на сина си ищцата му отправила покана да й заплаща месечна сума от
не по-малко от 300 лв., като такова плащане, въпреки дадените й обещания не
постъпило. Сега след смъртта на Г. С. Г. здравословното състояние на ищцата се
влошило, което породило необходимостта от допълнителни средства за лечение. С
настоящата искова молба ищцата отправя покана до ответниците да заплащат месечна
издръжка в размер на 400 лв.
Доколкото съпругата на починалия Г. Г. е извършила отказ от неговото
наследство ищцата претендира правата си спрямо двете му деца.
Предвид изложеното Д.Н.С. настоява, че са налице
предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „б” и б. „в” от ЗЗД за отмяна на
извършеното в полза на ответника дарение на посочените две основания.
И.Г.С., представлявана от своята майка и законен
представител Д.Н.К., и Д.Г.С. са представили отговор на исковата молба в срока
и по реда на чл. 131 от ГПК, според който предявените искове са недопустими,
тъй като ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят по тези искове.
Сочи се, че ищцата не е била поискала приживе издръжка от Г. С. Г. /наследодателят на ответниците/, поради което задължението за издръжка не
е възникнало за наследниците на надарения, тъй като към момента на откриване на
неговото наследство, това задължение не е фигурирало в наследствената маса.
Едва с отправянето приживе на надарения на покана да заплаща издръжка в полза
на дарителя моралното задължение да издържа и подпомага своя дарител се
трансформира в правно такова и отказът да се даде издръжка от наследниците на
надарения се санкционира от закона, чрез отмяна на дарствения акт. В случая И.С.,
чрез своята майка и законен представител, и Д.С. отричат техният баща Г. С. да
е бил канен от ищцата да й заплаща месечна издръжка.
В условията на евентуалност, ако предявените искове се
допустими, ответниците оспорват предявените искове и настояват за тяхното отхвърляне.
Настоява се от И. и Д. С., че дарителката не е изпаднала в нужда, респективно същата
няма необходимост от издръжка, която надареният да й е отказал. Позицията на
ответниците е, че ищцата разполага с достатъчно финансови средства, за да
осигури собствената си издръжка, като в този смисъл непредставянето на такива
средства от страна на И. и Д. С. не е проява на непризнателност.
На следващо място С. са категорични, че самите те са в обективна
невъзможност да предоставят издръжка, тъй като не разполагат с достатъчно
средства за осигуряване на собствената такава. Аргумент в подкрепа на този извод е малолетната
възраст на втората ответница, липсата на собствени средства и за двете
ответници, което ги лишава от възможността да предоставят такива на ищцата.
Оспорват се всички изложени от ищцата твърдения, факти и обстоятелства,
като се обръща внимание относно факта на извършена от Д.Н.С. разпоредителна
сделка през 2019 г. с притежаваните от нея недвижими имоти, които са продадени
на нейната дъщеря М.С.М., като с получената продажна цена би следвало
материалното положение на ищцата чувствително да се е подобрило. Също така Д.С.
е запазила правото на ползване върху част от продадените имоти, което се
отразява положително на имущественото й състояние.
Ответниците обръщат внимание, че ищцата в качеството си на собственик на
непокрити недвижими имоти – земеделски земи, получава техните граждански
плодове, чиято пазарна стойност не е малозначителна.
Районният съд,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.02.2015
г. между Д.Н.С. и М.С.М., от една страна като дарители, и Г. С. Г., от друга
страна като надарен, е сключен Договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № * т. *, peг. № *, дело № 129/2015 год.
на нотариус № * на Нотариалната камара, вписан с акт № *, т. ***, дело № **
год. на Службата по вписвания – гр. Д., по силата на който ищцата е дарила собствените
си 4/6 ид. ч. от следните недвижими имоти, представляващи: */ Апартамент под № *,
находящ се в гр. Д., ж.к. „** бл. **, вх. **, ет. **, състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения със застроена площ от ** кв.м., което жилище представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на града, попадащ в
сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
ведно с избено помещение № *** с площ от 4,74 кв.м., както и припадащите се
0,951% от общите части на сградата и толкова процента от отстъпеното право на
строеж върху поземления имот; 2/ Гараж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Д., находящ се в гр. Д., ж.к. „***”,
пред блок № ** на етаж първи със застроена площ от 15,20 кв.м., който имот се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***
Не е спорно по
делото, че Д.Н.С. е майка на Г. С. Г. Последният е починал през 2018 г., като е наследен
от своята преживяла съпруга Симона Н. Георгиева и низходящите от първи ред
/дъщери/: Д.Г.С. и И.Г.С.. Предвид малолетната възраст на детето И. в
съдебно заседание то е представлявано от своята майка и законен представител Д.Н.К..
В подкрепа твърденията на ищцата за влошеното
й здравословно състояние по делото са представени следните документи: удостоверение
с изх. № *** г., издадено от ГППМП „***” ООД – гр. Д.; епикриза, издадена на
ищцата от МБАЛ „***” ООД гр. В.,
Отделение по Хирургия, изписана на 22.07.2015 г.; епикриза, издадена на
ищцата от Отделение по Нервни болести на „МБАЛ-Д.”АД - гр. Д.
По делото е
прието заключението на в.л. Й.Т., според което справедливата пазарна стойност
на 4/6 ид.ч. от нива с площ 6 249 дка с идентификатор *** в землището на
село П.С. е 9 457 лв.; справедливата
пазарна стойност на 4/6 ид.ч. от нива с площ 14 дка с идентификатор *** в
землището на село П. С. е 21 187 лв.; справедливата
пазарна стойност на 1/14 ид.ч. от нива с площ 20 дка с идентификатор **** в
землището на с. С. е 1 892 лв.
По назначената
съдебно-оценителна експертиза вещото лице П.М. дава заключение, че пазарната
стойност на 1/3 част от дворно място от 1 050 кв.м. /имотът е предмет на
сключения между Д.Н.С. и М.С.М. договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ***, том *, рег. № **, дело № *** г. на нотариус с район на
действие при ДРС, вписан под № *** на Нотариалната камара/ е в размер на
2 244 лв., като вещното право на ползване е оценено на 2 244 лв.
Според същото
в.л. пазарната стойност на 1/3 идеална част от дворно място от 1 980
кв.м., ведно с построената жилищна сграда с площ от 60 кв.м. и стопанска
постройка с площ от 20 кв.м. /посочените имоти също са предмет на посочения
по-горе договор от 11.03.2019 г./ е 7 320 лв., а правото на ползване се
равнява на 3 045 лв.
За останалите
имоти, предмет на същия договор, а именно: земеделска земя с обща площ от
13,499 дка стойността е 29 300 лв., а правото на ползване е 12 189
лв.
Според в.л. В.П. по назначената
съдебно-социално битова експертиза и допълнителна такава, съгласно
статистическите данни необходимите средства за издръжка на едно лице в
самостоятелно домакинство са в размер на 597,05 лв. В тази сума са включени
следните ежемесечни разходи: за храна и безалкохолни напитки; облекло и обувки;
поддържане на жилище, вода, ел.енергия и горива; жилищно обзавеждане и
поддръжка на дома; здравеопазване; транспорт; съобщение; свободно време,
културен отдих и образование; разнообразни стоки и услуги; заплащане на данъци;
регулярни трансфери към други домакинства; други разходи; влог; изплатен дълг и
даден заем. Разходите средно на месец на база представени фискални бонове за
закупени ел. уреди са в размер на 585,73 лв.
Средномесечните
приходи за процесния период са в размер на 422,46 лв./01.02.2015 лв.-01.03.2019
г./. В това число: приходите от пенсии за процесния период са
средномесечно в размер на 291,50 лв.; Приходите само от
продажбата на недвижими имоти на 01.03.2019 г. средномесечно са в размер на
142,86 лв.
По
представеното допълнително заключение в.л. П. докладва, че съгласно
представените на 21.07.2020 г. от ЧЗП И. К. Т. копия на РКО изплатената рента за
имот № ***, представляващ нива от 14 дка, е в размер на 5 530 лв., от
която:
·
2 800 лв.,
изплатена рента за стопанските 2015-2017 г. в полза на Г.С. Г.;
·
1 400 лв.,
изплатена рента за стопанската 2017-2018 г. в полза на Д.Н.С.;
·
1 300 лв.,
изплатена рента за стопанската 2018-2019 г. в полза на М.С.М.
По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, като са
изслушани посочените от ищцата свидетели: М.С.М. – дъщеря на Д.С., и И. Д. М. –
зет на ищцата /съпруг на първата свидетелка/, както и свидетелката, ангажирана
от ответниците: С. Н. Г. – снаха на ищцата /съпруга на Г.С. Г/.
Първата свидетелка сочи, че
отношенията на брат й Г. към майка им било „небрежно“ - 15-20 дни преди смъртта си Г. Г. „категорично
отказал“ издръжка на ищцата с думите: „Аз за мен нямам, а на теб откъде да
взема, за да дам“. М. разказва, че ищцата се намира в недобро здравословно
състояние, като е диагностицирана с „*****“, като единствено можела да се
обслужва сама и да отиде за хляб до магазина. Получаваната от нея пенсия в
размер на 291 лв. се използвала главно за закупуване на лекарства – около
100-130 лв. месечно и за храна. Свидетелката сочи, че нейното семейство за
закупили за ищцата: печка, пералня, фризер.
М.С.М. разказва, че е присъствала на разговора между ищцата и брат й Г. Г.,
когато отношението му към майка им било
ужасно и неадекватно.
Свидетелката сочи за необходимостта ищцата да бъде постоянно обгрижвана,
поради тежкото й здравословно състояние: Д.С. е
диагностицирана с **, ошипяване на дясната страна,
стеснен аортен съд от лявата страна.
На следващо място според М.
получените от ищцата средства от продадените от нея имоти са изразходвани за
лечението й, като към момента единствените й спестявания са „около 1 500
лв.“.
Свидетелят И. Д. М., зет на
ищцата и съпруг на първата свидетелка, споделя пред съда, че поради тежкото
здравословно състояние на Д.С. са нужни ежемесечно около 120-150 лв. за
закупуване на лекарства. Семейството на свидетеля е закупило на ищцата нови пералня, бойлер, печка.
М.категорично
заявява, че ищцата никога не е получавала финансова помощ от своя син Г., както
и от двете ответници Д. и И.. Единствено
неговата /на свидетеля/ съпруга полага лаежедневни грижи за Д.С..
Според свидетеля здравословното състояние на ищцата
се влошило преди смъртта на Г., тъй като същият приживе я е „*** много“. М. разказва
за чут разговор, когато ищцата поискала от сина си да й даде пари, за да й
подпомогне бюджета – да покрива ежедневните си нужди, а Г. отказал.
На следващо място свидетелят сочи, че рентите за притежаваните по
наследство от съпруга на Д.С. земеделски земи са били получавани единствено от
Г. Г.
С. Н. Г., снаха на ищцата и преживяла съпруга на Г. Г., разказва, че никога
не е чувала Д.С. да иска пари за издръжка от своя син. Свидетелката сочи, че
всяка седмица са посещавали дома на ищцата, за да й помагат, като категорично
отрича Г. Г. да е тормозел майка си.
Г. разказва пред съда, че ищцата е получавала рентите за наследствените
земеделски земи, като е определяла кой какви суми да реално да вземе от тях.
Предвид противоречието в показанията на свидетелите С. Н. Г. и М.С.М., относно въпроса кой е получавал
рентите за предоставените по аренда наследствени земеделски земи,на осн. чл.
174 от ГПК, съдът е постановил назначаването на очна ставка между тях.
Във връзка с
този въпрос по делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза,
в.л. по която П.Ч. докладва, че предоставените за изследване подписи, положени
върху РКО за получени ренти и върху списък за получени ренти, не са изпълнени
от Г. С. Г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Възникналите
между страните взаимоотношения се регулират от разпоредбите, регламентиращи договора
за дарение – чл. 225-227 от ЗЗД. Договорът е едностранен, безвъзмезден,
комутативен, консенсуален, формален, с изключение на случаите на дарение на
движимости, когато договорът се счита сключен с предаването им /чл. 225, ал. 2
от ЗЗД/, с вещно-прехвърлително действие, по силата на който дарителят отстъпва
безвъзмездно на надарения имотна облага, която надареният приема, т.е. от
договора възникват права в полза единствено за надарения.
Предявеният
конститутивен иск за отмяна на дарение, по причина, че надареният отказва да
дава издръжка на дарителя, черпи правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Същият е процесуално допустими, доколкото е предявен в рамките на
едногодишния преклузивен срок. Разгледан по същество е неоснователен.
По повод възражението, поддържано от Д.Г.С. и И.Г.С., че предявените срещу тях обективно и субективно съединени
искове за отмяна на дарението са недопустими по съображение, че страна по
процесния договор е техният наследодател и ответниците не са носители на
задължения по него, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. От цитираната
разпоредба следва да се направи извода, че задължението на надарения да дава
издръжка на дарителя при предпоставките на закона също се наследява, т.е. ако
надареният почине и неговите наследници откажат да дават издръжка, договорът
може да бъде отменен. На следващо място аргумент в полза на извода, че
правоприемниците следва да отговарят пред дарителя по повод на неизпълнение от
тяхна страна е и аналогията, който може да се направи по повод характера на
задължението на приобретателя по договора за гледане и издръжка, което
преминава по наследство и се поема от неговите наследници. В тази насока е и
обвързващата съдебна практика – ТР № 30/1981 г., ОСГК.
Дарението е
едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да
издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т.е. с осъществяването на дарствения
акт не възниква автоматично задължение за надарения. Такова задължение се
поражда, когато са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че
дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения, от който момент
моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото
неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението, а отменително
основание – непризнателност, се изразява в отказ на дарения да даде издръжка на
дарителя, от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да
бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във
връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар
трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то
задължението на дарения остава морално и неизпълнението му не представлява
основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Когато искът
за отмяна на дарението, поради недаване на издръжка, е предявен срещу
наследниците на надареното лице, необходимо е да се установи, че това
задължение е възникнало, докато надареният е бил жив. Виновното неизпълнение на
това задължение е израз на непризнателност от страна на дарения и е основание
за отмяна на дарението. При *** на дарения, наследниците встъпват в правата и
задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. Ако обаче
такова задължение не е възникнало за техния наследодател, то те не са носители
на правното задължение за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя
на техния наследодател не е проява на непризнателност.
Фактическият състав на
основанието по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД включва три групи обстоятелства: 1) изпадане на дарителя в нужда; 2) отправено искане до надареното
лице; 3) отказ на последното да даде
исканата издръжка.
В закона
липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка”, при наличие на която
и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителя възниква
субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл.
227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. В теорията и трайната съдебна практика по
приложението на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД се приема, че нуждата от
издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки
конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя,
неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности,
социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.
При оценката
на доказателствата относно наличието или не на предпоставките по чл. 227, ал.
1, б. ”в” от ЗЗД следва да се има предвид характерът на сделката за дарение
като безвъзмезден договор, с който се прехвърля правото на собственост върху
дадена вещ. От гледна точка на дарителя този договор е акт на щедрост, на
благотворителност, а дареният приема този акт с благодарност и в негова тежест
възниква задължение от морален характер да подпомага със средства при нужда
своя дарител. Изпадне ли в нужда дарителят той може да поиска дарения да му
осигурява издръжка и тогава моралното задължение прераства в правно такова.
Нуждата не следва да бъде инцидентна, а да има траен характер и тя означава, че
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства
и имущества.
Нуждата от
издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към
датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото /приключване на
съдебното дирене/. Продължителността на периода, през който дарителят е имал
необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно
това състояние. Тази нужда може да се изразява в недостиг на парични средства
за покриване на най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи,
покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може
да е още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от
болногледач. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на
всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства
или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по
смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
В заключение
следва да се отбележи, че е важно дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това
да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или
към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните
състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция.
Вторият
елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е
необходимостта дарителят да е поискал
издръжката, от която се нуждае. Наличието на
покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в
тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до
знанието на ответника. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЗД „Искът може да се предяви
в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за
отменяване на дарението. До изтичане на този срок искът може да бъде предявен и
от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това“.
Ако в течение
на производството по иска за отмяна на дарението дарителят почине, по общото
правило на чл. 227 от ГПК, делото следва да продължи в лицето на
правоприемниците, всеки от които встъпва в процеса за своята идеална част,
придобита по силата на наследственото правоприемство. Ако някой от наследниците
се откаже от иска, за неговата идеална част се запазват правата на дарения,
респективно на лицата, в полза на които той се е разпоредил след дарението. При
отмяната на дарение по отношение на един или част от наследниците, те встъпват
в правата на дарителя само за своята идеална част.
Третият
елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е
надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице
отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и
категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който
заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя.
Съгласно ТР
№ * от *** г. по тълк. дело № * от *** г. на ОСГК не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако
поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният
би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя.
За
установяването на отказа са допустими всички доказателствени средства.
Доколкото се касае до отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е
равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да установи,
че е предоставил исканата му издръжка чрез предоставяне ползването на дарения
или на друг имот, заплащане на консумативни разноски на дарителя, заплащане за
лечение, даване на парични средства или подпомагане в натура и т.н.
От изложеното
във връзка с третото основание за отмяна на договора за дарение може да бъде
направен изводът, че поначало моралното задължение на надарения се трансформира
в правно задължение за даване на издръжка при настъпването на определени в
закона нови обстоятелства като правно-релевантни факти – изпадане на дарителя в
трайна нужда и липсата на средства за съществуване, както и отправено от негова
страна до надарения искане за даване на издръжка. Неизпълнението на това правно
задължение от страна на надарения, т.е. недаването на поисканата от дарителя
издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора за дарение
(с изключение на визираната в ТР № ** г. хипотеза). Докато дарителят не поиска
издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава,
задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено
със санкция (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о.;
Решение № 153/20.02.2009 г., по гр.д. № 1225/2008 г., на I г.о.; Решение №
177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г., на IV г.о.). (Автор: К. Т).
Дарението може да бъде отменено, ако дареният отказва
издръжката, стига „да е в състояние да я даде”, т.е. ако
дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на
достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, непризнателност не е налице и дарението не може да бъде отменено.
Същественият
въпрос, който подлежи на изясняване е дали действително дарителят има нужда от
издръжка, която той не може сам да удовлетвори, и при покана надареният да е
отказал да му даде издръжката. Отмяната на извършено дарение е изключителна
мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична
форма.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира, че по безспорен начин е установено, че
ищцата е изпаднала в трайна нужда от средства за издръжка. Безспорно е
установено е, че прехвърлителката Д.Н.С. е в пенсионна възраст и в общо
увредено здравословно състояние. С оглед на тази възраст и съпътстващите естествени
промени в общото й здравословно, психо-физическо и емоционално състояние, тя се
нуждае от спокойни и нормални условия за живот, обезпечаване на медицинска
помощ при необходимост. Нуждата, преценена като физическо състояние, съобразно
средата в която живее индивида и конкретните потребности, като се изхожда от
едно средно равнище на живота, сочи, че дарителите са с установено влошено
здравословно състояние, изискващо отделянето на допълнителни средства, извън
тези, необходими за хора на тяхната възраст.
В настоящия случай установената фактическа обстановка по
делото дава основание да се приеме, че предявените срещу ответниците обективно
и субективно съединени искове за отмяна дарението на процесните имоти са
неоснователни.
Ищцата, макар
и да доказа в хода на производството, че има трайна нужда от издръжка, поради
липса на достатъчно средства, не успя да опровергае позицията на ответниците,
че с даването на издръжка на дарителя дарените биха поставили себе в по-лошо
положение от това на дарителя.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, на ищеца е вменено задължението за главното и пълно доказване на
релевантните по делото обстоятелства: трайна необходимост от издръжка,
възможност на надарения да я осигурява и отказ на последния да предоставя
такава след отправена покана.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира, че прехвърлителят към датата на
сключване на договора е бил човек над средната възраст, намиращ се в увредено здравословно
състояние, изискващо отделянето на допълнителни средства, извън тези,
необходими за човек на неговата възраст. Но на следващо място следва да се
отбележи, че дарителката разполага с имущество, от което е могла да реализира
допълнителни приходи към бюджета си.
Наличието на
допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, в случая е ясно
и конкретно посочено, като съдът следва да вземе предвид и обстоятелството относно
доходите на дарителя, които очевидно са по-високи от определения от държавата
размер на линията на бедност. Д.Н.С. е извършила прехвърлителни сделки със свое
недвижимо имущество, от което е реализирала приходи през 2019 г., като са
продадени дворни места и ниви в землището на с. П.С, общ. Д. На следващо място
притежаването на земеделски земи или на идеални част от тях позволява на
дарителя да реализира доходи от събраната реколта. Ако дарителят е отчуждил
безвъзмездно или на ниска цена свои недвижими имоти, следва да се прецени дали
сам не се е поставил в нужда.
Възможностите
на дарения, по смисъла на чл. 84 от СК, следва да се ограничат само в рамките
на подареното, с оглед едностранния и безвъзмезден характер на договора за
дарение, за разлика от задължението, което възниква по повод сключен договор за
издръжка и гледане. Обективната невъзможност да се престира издръжка в полза на
дарителя не може да бъде основание за отмяна на дарението.
За разлика от
договора за издръжка за гледане, при който със сключването му настъпва
транслативният ефект на същия и от този момент приобретателят дължи пълното,
точно и своевременно изпълнение на алеаторното /по своя характер/ задължение,
изразяващо се в полагането на ежедневни грижи и издръжка, съобразно нуждите на
прехвърлителя, то при договора за дарение задължението на надарените да се
отзоват и да предложат на дарителите издръжка, от която те имат необходимост,
от морално се превръща в правно такова и възниква единствено при установена
трайна нужда на дарителите от издръжка, която не биха могли да си набавят по
друг начин. Основанието за отмяна на договора за дарение е такава проявна форма
на непризнателност, която надареният не предоставя на дарителя цялата или
значителна част от сумата, необходима за допълване на издръжката му,
съответстваща на неговите материални възможности, така че надареният и лицата,
за които дължи грижи по закон, да не изпаднат в по-тежко положение от
дарителя.
За
основателността на иска, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните
предпоставки: наличието на договор за дарение на процесния недвижим имот,
изпадането си в трайна нужда от издръжка и отправянето на покана за предоставянето
на такава. Ответната страна следва да проведе насрещно доказване, както и да
установи възражението си за невъзможност поради липса на достатъчно средства за
предоставя издръжка, а при установяването им, да докаже, че е предоставил
такава.
Безспорно се приема
както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по
себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения.
Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от
закона причина, която да я оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът
за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните
сделки, разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна
материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да
прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора,
поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде
наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе
си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената
договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за
благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на
дарения, при които за дарителя се поражда правото, материалното право на
собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на
дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с
оглед неморалното поведение на дарения, е правно неприемливо и поражда правната
възможност дарителят да поиска да прекрати възникналата правна връзка.
Едно от
основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза,
отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае. Константната съдебна практика и
правна теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения
възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални
задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице.
Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва
определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното
задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение
поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде
уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в
трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал от
надарения необходимата му издръжка. Доказателствената тежест относно
необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и
отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.
Трайна нужда
от издръжка е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от
получаваните от него средства или притежаваното имущество /в т .см. Решение №
275/26.03.2009г. по гр.д. 5837/2007г. на ВКС, IV г.о./. В случая не се
установява елемент от фактическия състав на нормата на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД – нужда от
издръжка, като доказателствената тежест за наличието на посочената предпоставка
лежи върху ищеца.
Съгласно изисканата справка от ТП на НОИ – Д. няма
регистрирани трудови договори на името на Д.Г.С.. Установено е също така, че малолетната
И.Г.С. получава наследствена пенсия за инвалидност в размер на 274,82 лв. – л.
471-ви от делото.
Не се установи по делото ответниците да притежават
движимо и недвижимо имущество на значителна стойност, от управлението и
използването на което да биха могли да акумулират допълнителни доходи.
Събраните доказателства касателно податните възможности
на Д.Г.С. и И.Г.С. мотивират безспорен и категоричен извод, че същите не са в
обективна възможност да отделят средства от своите доходи за издръжката на
ищцата по делото. Не би могло да се приеме, че задължението на надарените да
обгрижват дарителите е абсолютно по своя характер и всяка форма на неизпълнение
да влече като санкция отмяна на дарението. Неоправдано е с оглед характера на
дарението, като вид облигационен договор, да се търси неминуемо насрещна
престация дори и при явна невъзможност да се осигурява такава, като явно се
злепоставят интересите на надарените. Вменявайки в задължение на надарения да
осигурява издръжка на дарителя, когато той изпадне в нужда, би довело до довело
до смесване на характера на задълженията, който съществуват за приобретелите по
договора за издръжка и гледане и по договора за дарение.
Не се установи
по делото ответницата Д.Г.С. да реализира доходи от трудова или друга
дейност. На следващо място не са налице доказателства И.Г.С. да притежава движимо и недвижимо имущество на значителна
стойност, от което да е обективно възможно да се генерират доходи. Ето защо предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да се
добави, че с оглед събраните доказателства, се установява да е налице и още
едно основание за отхвърляне на претенцията. Отмяната на дарението е изключителна
мярка, която се допуска от закона, само ако непризнателността на надарения е
приела драстична форма. В тази връзка, според ТР № 1/2013 г. от
21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, правото на дарителя да иска
отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на
дарения, а такова не се установява.
Ето защо,
съдът приема, че отказът на надарения да допълва средствата за издръжка над
размера набавен от личните доходи и средства на дарителя, не може да бъде
квалифициран като проява на непризнателност. Възприетите морално-етични норми
на обществото не допускат дарителя да бъде поставен в положение на рисково
оцеляване, поради нужда от средства за издръжка, но случая не е такъв – няма
данни да е възникнала трайна и незадоволена нужда от издръжка, нито отказът на
ответниците е необоснован, с оглед на собственото им затруднено материално
състояние.
При постановяване на
настоящото решение е съобразена практиката на ВКС (Решение №
894 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3132/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 1031 от
30.12.2009 г. по гр. д. № 4849/2008 г. по описа на ВКС, І г.о., Решение № 145
от 01.11.2017 г. по гр. д. № 786/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., Решение №
275 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 5837/2007 г., по описа на ВКС, IV г.о., Решение
№688 от 18.11.2010 г. по гр. дело № 1699/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.,
Решение № 67 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 4166/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 79 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 238 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 6464/2007 г., на ВКС, I г.о., Решение
№ 66 от 19.02.2009 г. по гр.д. № 4621/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение
№ 526 от 03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение
№ 293 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1302/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 1124 от 01.10.2008 г. по гр.д. № 5177/2007 г. по описа на ВКС, V
г.о., Решение № 526/03.02.2012 г., по гр.д. № 681/2010 г., на IV г.о., Решение
№ 435 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1370/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение №147 от 01.08.2013 г. по гр. дело №805/2012 г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №
186 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 5147/2016 г. по описа на ВКС, ІV г.о., Решение
№ 1155 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 3650/2007 г. по описа на ВКС, III г.о.,
Решение № 1500 от 16.03.3009 г. по гр.д. № 52/2007 г. на ВКС, V г.о., Решение №
67 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 4166/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение
№ 586 от 24.06.2009 г. по гр.д. № 1949/2008 г. по описа на ВКС, III г.о.).
Въз основа на
всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД
следва бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, Районният съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.С. с ЕГН ********** *** срещу
Д.Г.С. с ЕГН ********** *** и И.Г.С. с ЕГН **********, представлявана от своята
майка и законен представител Д.Н.К. с ЕГН **********,***, искове за отмяна на сключения на
06.02.2015 г. Договор за дарение между ищцата от една, като дарител, и
наследодателя на ответниците Г.С. Г., б.ж. на гр. Д., като надарен, обективиран в нотариален акт № 142,
т. I, peг. № 1254, дело № 129/2015 год. на нотариус № *** на Нотариалната
камара, вписан с акт № ***, т. ***, дело № 408/2015 год. на Службата по
вписвания – гр. Д., на собствените си 4/6 ид. ч. от следните недвижими имоти,
представляващи: * Апартамент под № ***, находящ се в гр. Д., ж.к. „**” бл. **,
вх. * ет. *, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена
площ от 93,64 кв.м., което жилище представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КККР на града, попадащ в сграда с идентификатор ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с избено помещение № **
с площ от 4,74 кв.м., както и припадащите се 0,951% от общите части на сградата
и толкова процента от отстьпеното право на строеж върху поземления имот; **
Гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР
на гр. Д., находящ се в гр. Д., ж.к. „***”, пред блок № *** на етаж първи със
застроена площ от 15,20 кв.м., който имот се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, поради това, че надареният отказва да дава
издръжка на дарителя, от която същият се нуждае – чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :