Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр. Първомай, 18.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 109 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда чл.
124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът „Т. П. Е. Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ******, представлявано от Я. Д. Д.в качеството на
управител и по процесуално пълномощие от адв. Б. С. И., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, моли
съда да признае за установено по отношение на ответника „Е. Б. Е.” ЕАД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: *****, процесуално представлявано по
пълномощие от юрисконсулт К.Н.Н., че не дължи сумата от 2 489, 64 лева (две
хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки) –
стойност (с ДДС) на допълнително начислена електрическа енергия за обект на
потребление с адрес: *****, и с ИТН: *****, за периода от 01.12.2018 г. до 30.01.2019
г., и отчетена по партида с клиентски номер *****.
Исковата претенция се обосновава с фактически
твърдения, че при извършена на 30.01.2020 г. проверка на измерването на
доставяната в горецитирания обект електроенергия, отчитана от ответника по партида
на ищеца с клиентски номер *****, било констатирано, че електромерът регистрира
консумация с грешка минус 68, 37 %, поради което с Фактура № *****г.
доставчикът начислил допълнително електропотребление на стойност 2 489, 64
лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г. по уредената в чл. 48 от
ПИКЕЕ корекционна процедура, която според ищцовото дружество е неприложима, тъй
като в противоречие на чл. 82 от ЗЗД въвежда обективна отговорност на
клиента.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № ***** г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник
застъпва становище за неоснователност на иска с доводи за наличие на годно
материалноправно основание, пораждащо вземането му по издадената от него Фактура
№ *****г.
Изтъква, че с нея е документирана доставка на
допълнително количество използвана в имота на ищеца електроенергия от
13 136 kWh, определено за периода от 01.12.2018 г. до
30.01.2019 г. при стриктно спазване на чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г.) и остойностено по цени, утвърдени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР).
В резултат на проверка, осъществена на 30.01.2019 г. от двама
служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България – „Е.
Ю.” ЕАД, при съблюдаване на регламентирания в ПИКЕЕ ред и отразена в Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ***г.,
съставен от тях в присъствието на представител на клиента в съответствие с
изискването на чл. 63, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. Б. Е.” ЕАД,
одобрени с Решение № ***г. на ДКЕВР, било установено, че електромер № ***,
отчитащ потребяваната във въпросния обект електроенергия, измерва с отклонение
от 68, 37 % вследствие на извършена на 30.11.2018 г. манипулация във
вътрешността му. За така предприетото преизчисление ищцовото дружество било
уведомено по електронен път с Писмо изх. № ***г.
Според ответника правото му на
едностранна корекция на сметка не е предпоставено от доказване на виновно
поведение на потребителя за интервенцията в измервателното средство, нито от изричното
предвиждане в Общите условия на ред за информирането му за стореното изменение.
В открито
съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, като ищецът с
Молба вх. № ***г., а ответникът с Молба вх. № ***г., депозирани от
пълномощниците им, поддържат заявените процесуални позиции.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
съдът намира от фактическа страна следното:
Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните и
представените с отговора и неоспорени писмени доказателства, се установява, че през
процесния период от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г. ответното дружество, вписано
в Търговския ръгистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с предмет
на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите, доставяло
електроенергия до имот на ищеца в *****, с ИТН *****, отчитана по партида на
последния с клиентски номер *****.
На 30.01.2019 г. двама
служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България – „Е.
Ю.” ЕАД, ЕИК: ***, осъществили техническа проверка на измервателната система на
гореуказания адрес в присъствието на представител на ищцовото дружество в
лицето на неговия управител Я. Д. Д., документирана в Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ***г. (л.
18), подписан от тях и присъстващото лице, при която констатирали, че в обекта
е монтиран статичен трифазен двутарифен електромер марка „L.” с фабр. идентификационен № ***, обхват по напреждение: ***V, и обхват по ток: ***А. След снемане на показанията му за измерено
електропотребление по нощна и дневна тарифа съответно от *** kWh и *** kWh същият бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с плоба № ***,
за предаване за метрологична експертиза. Според Констативен протокол № ***г.
(л. 19), изготвен от експерти при Българския институт по метрология (БИМ),
Главна дирекция „М. и И. У.”, Регионален отдел – София, Сектор ЕВРО, уредът,
опакован по горепосочения начин, постъпил за изследване в института по
Заявление № ***№ ***г. на „Е. Ю.” ЕАД и при извършената му на 11.02.2020 г.
метрологична експертиза било установено, че техническите му параметри и
показанията му съвпадат с гореописаните, че горният му капак и датчикът за
регистриране на отварянето му са пробити, че до вътрешността му е бил осъществен
достъп, при който към електронната му платка са присъдинени три електронни
компонента, и посредством тях е изменена електрическата схема така, че
преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение от - 68,
37% извън границите на допустимото от +/- 2%, като е заключено, че устройството
не съответства на техническите изисквания.
Приложената по делото извадка от
паметта му (л. 21) съдържа данни за регистрирана на 30.11.2018 г. аларма за
отваряне на главния и клемния му капак.
Със Справка за коригиране на сметката
за електроенергия от 18.02.2020 г. (л. 20) мрежовият оператор начислил по
партидата на ищеца допълнителна консумация за 60 календарни дни от 01.12.2018
г. до 30.01.2019 г. от 13 136 kWh, от които 8 893 kWh дневна и 4 243 kWh нощна тарифа, остойностени при цена за единица kWh с ДДС от 0, 189528 лева в общ размер на 2 489, 64 лева (с начислен ДДС).
За така предприетата корекция ответникът издал на клиента Фактура № *****г. (л.
22), платима в срок до 16.03.2020 г., и го уведомил на 15.03.2020 г. по
електронен път с Писмо изх. № ***г. (л. 23 – л. 24).
При така очертаната
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Ищецът отрича съществуването на притезание за заплащане на цена на електрическа енергия, доставена за имот му в *****,
с ИТН *****, за времето от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г., основано на сключен
между страните договор за продажба на такава и формирано вследствие на предприета от ответното
дружество поради неточно отчитане едностранна корекция на сметката на клиента.
В приложение на правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК с
оглед характера на иска като отрицателен установителен за успешната си защита
ответникът носи тежестта да докаже фактите, от който произтича спорното право,
и по-конкретно, че е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ищеца
за доставка на електроенергия, което е породило за него въпосното изискуемо
задължение. От последния се очаква да установи пълно обстоятелствата, които го изключват,
унищожават или погасяват.
Като юридическо лице, което
реализира дейност по обществено снабдяване с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти ответното дружество се легитимира със статут
на „енергийно предприятие” и „краен снабдител” по смисъла съответно на т. 24 и
т. 28а, б. „а” от § 1 на ДР на ЗЕ в меродавната му към казуса редакция от ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 13.12.2018 г.,
който, съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, предоставя услугата „снабдяване” при
публично известни общи условия.
В случая
качеството на договорящите на „търговци” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, действащи
във връзка с упражняваното от тях занятие, и същественото съдържание на
съглашението го определят като търговска покупко-продажба по понятието на чл.
318, ал. 1 във вр. с чл. 286, ал. 1 от от ТЗ (в този смисъл Решение №
18/01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2020 г., III г. о., и Решение №
60268/25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 391/2021 г., III г. о.), която се подчинява на
уредбата на ТЗ за търговските сделки и в
частност на тази, поместена в Глава двадесет и втора на ТЗ, а по препращане от чл. 288 от ТЗ – и на гражданското
законодателство.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, с
който по разбирането на
чл. 183 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ продавачът
се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху тях срещу цена, която
последният се обременява да му заплати, се характеризира като
консенсуален, неформален, комутативен, двустранен и възмезден, тъй като от
момента на постигане на съгласие относно насрещните конкретизирани престации и
без за действителността му законът да изисква специално оформяне, създава
задължения и за двете страни. Основните такива на продавача, систематизирани в
чл. 183, ал. 1 и чл. 187, изр. 1 от ЗЗД, са да прехвърли на контрагента си
правото на собственост върху стоките и да му ги предаде, а на купувача, както
гласи чл. 200 от ЗЗД – да му заплати уговорената за тях продажна цена и да ги
получи.
Отделно, предвид
специфичния си предмет сделката намира своята специална регламентация в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
В разглежданата
фактическа обстановка принадлежността на правото на собственост върху
гореописания правомерно присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.
Ю.“ ЕАД недвижим имот към патримониума на ищеца очертава профила му на „небитов” и „краен клиент” и „потребител на енергийни
услуги” по разума съответно на т. 33а, т. 27г и т. 41б, б. „а” от § 1 на ДР на ЗЕ, и респективно, съобразно чл. 92,
т. 4 от ЗЕ, му придава качеството на
страна по валидно сключен с ответното дружество договор за търговска продажба
на електроенергия за небитови нужди за имот в *****, с ИТН *****, отчитана от доставчика
по партида с клиентски номер *****.
Визираното правоотношение е
породило за електроснабдителя ангажимент, закрепен и в чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията му от ДВ, бр. 103 от
13.12.2018 г., в сила от 13.12.2018 г.), периодично
да прехвърля правото на собственост и да предава владението върху съответно
количество електрическа енергия на ответника купувач, като я доставя до обекта му, а за последния – да я получава и да заплаща на
продавача стойността й ежемесечно (в този смисъл Решение № 18/01.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1504/2020 г., III г. о., и Решение № 60268/25.03.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 391/2021 г., III г. о.).
Възможността за едностранно
преизчисляване от доставчика на сметките за потреблението за минал период е
законово въведена за първи път с редакциите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, приети
със Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. Чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ гласи, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които според чл.
83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ подлежат на приемане от ДКЕВР (понастоящем КЕВР) по предложение на
енергийните предприятия и които уреждат принципите, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Коментираната законодателна промяна поставя в чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
изискване Общите условия, при които, съобразно ал. 1 от същия член,
крайният снабдител продава електрическа енергия, да съдържат задължително ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
както в полза на доставчика в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване
или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „а”), така и в интерес на
абоната при неправилно и/или неточно измерване поради повреда на уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „б”).
С
разпоредбите от чл. 47 до чл. 51 на Раздел ІХ от ПИКЕЕ, приети с Протоколно решение №
147/14.10.2013 г. на ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) в изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 във вр. с ал. 2 от ЗЕ, са нормирани методика и
ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи според следните конкретни причини за неизмерването й или
неправилното й измерване: липса на
средство за търговско измерване (чл. 48, ал. 1, предл. 1), грешка извън
допустимата (чл. 48, ал. 1, предл. 2), промяна на схемата за свързване (чл. 48,
ал. 2), повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл. 49, ал. 1) и
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и тези,
въведени за нея в информационната база (чл. 50).
По
съображения че ПИКЕЕ гарантират обективно и добросъвествно извършване на
проверките и достоверността на констатациите им с цел въстановяване
на настъпилото без основание имуществено разместване, след влизането им в сила
крайният снабдител вече разполага с възможността да коригира едностранно
сметките само поради обективния факт на неизмерването или неточното измерване,
установен по стриктно съблюдаване на регламента на Раздел ІХ от ПИКЕЕ, като не
е нужно да доказва продължителността на некоректното отчитане, причиняващото го
виновно поведение на клиента и реално потребеното количество електроенергия (в
този смисъл Решение № 115/20.09.2017 г. на ВКС по т. дело № 1156/2016 г., ІІ т.
о.).
Чл. 120,
ал. 1 от ЗЕ, в редакцията си от ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 13.12.2018 г., изисква количеството на доставката да
се измерва с разположени до или на границата на електроснабдения имот средства
за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната или на
съответната електроразпределителна мрежа, които § 1, т. 58 от ДР на ЗЕ дефинира
като технически средства с метрологични характеристики,
предназначени и използвани за измерване самостоятелно или свързано с едно или
повече други такива при продажбата на електрическа и топлинна енергия или
природен газ.
С Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от същата
дата) нормите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.), с
изключение на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл.
51, са
отменени, което впоследствие е сторено и по
отношение на последните четири с Решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 3879/2017 г. (обн. ДВ, бр. 97 от
23.11.2018 г., в сила от същата дата). Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен занапред от деня на влизането в сила на
съдебното решение на ВАС (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК). Тъй като
новоприетите ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.) са без ретроактивен ефект, към датата на процесната проверка
– 30.01.2019 г., правните последици, възникнали от съдебно отменените ПИКЕЕ, не
са били служебно уредени от ДКЕВР в кръга на компетентността й по чл. 83, ал.
2, изр. 2 от ЗЕ, както повелява чл. 195, ал. 2 от АПК, поради което следва да се счете, че липсва
специалната материалноправна регулация
на отношенията между страните и както константно поддържа актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., ІІІ
г. о., Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. №
4160/2018 г., ІІІ г. о., Решение №
144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г., ІV г. о., Решение № 54/24.03.2021 г. по
гр. д. № 1843/2020 г., ІV г. о., Решение № 50/12.05.2021 г. по
гр. д. № 1737/2020 г., ІV г. о., Решение № 82/12.05.2021 г. по
гр. д. № 2844/2020 г., ІV г. о., Решение № 60210/07.10.2021 г. по
гр. д. № 4110/2020 г., ІV г. о., Решение № 27/07.02.2022 г. по
гр. д. № 1975/2021 г., ІV г. о. Решение № 50/30.03.2022 г. по гр. д. №
2149/2021 г., IV г. о., Решение № 60268/25.03.2022 г. по гр. д. № 391/2021 г.,
III г. о., Решение № 18/01.02.2021 г. по гр. д. № 1504/2020 г., III г. о., Решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., Решение № 216/13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г., ІV г. о., Решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ г. о.,
Решение № 72/23.06.2021 г. по гр. д. № 1769/2020 г., IV г. о., Решение №
60153/28.07.2021 г. по гр. д. № 3232/2020 г., IV г. о., и пр.), за ответника не е съществувала правна възможност за едностранно
увеличение на сметката на ищеца за минало време по реда и на основание
отменените ПИКЕЕ и в частност при фактическия
състав на чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.). След
като обаче се твърди, че процесната сума представлява цена на доставена и
реално консумирана електрическа енергия, същият има право да търси доплащане за
нея на основание чл. 200 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, защото липсата на регламентация на процедурата
на ПИКЕЕ за преизчисляване на количеството й при грешки в измерването й,
включително и в резултат на неправомерно въздействие върху електромера, не
изключва задължението по чл. 183 от ЗЗД
на купувача по договор за продажба да заплати стойността на цялата
фактически изразходвана, но неотчетена енергия, без да е от значение дали неточното й отчитане е следствие от виновно
поведение на абоната.
Подчертава се, че принципното начало за равнопоставеност на страните в
състезателното съдебно исково производство по ГПК е достатъчна гаранция за
защита на добросъвестните потребители и гражданските съдилища не могат да се
позовават на отсъствието на уредени специални предварителни процедури в тази
насока, за да отхвърлят искове за заплащане на цената на действително използваната
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз
основа на събраните доказателства.
За да
убеди съда в съществуването на оспореното си вземане, за което сочи, че е цената на доначислената енергия, която е фактически
престирана, но е погрешно измерена, следва да проведе пълно доказване на: неправомерното
въздействие върху средството за
търговско измерване, довело до неправилно отчитане на консумацията през
посочения период, и действително доставеното за същия количество
електроенергия.
Конкретната доказателствена съвкупност инкорпорира
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № ***г. (л. 18), съставен от служители на „Е. Ю.” ЕАД, ЕИК: ***, съгласно
чл. 47 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.). Към релевантната дата 30.01.2019 г. юридическата сила на този текст,
който разпорежда документиране на извършваните от оператора на съответната
мрежа проверки по чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ на измервателните уреди в нарочен констативен протокол и задава начина на
оформянето му (съставител, пристващи при изготвянето му лица, връчване
при отсъствие или отказ на клиента да се подпише), е била отречена с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г. (обн., ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от същата дата). Очевидно в разрез с чл. 83, л. 1, т. 6 от ПИКЕЕ
дерогацията на чл. 47 от ПИКЕЕ оставя нормативна празнота относно реда за
изготвяне на коментирания констативен протокол и неговите реквизити. Като частен
свидетелстващ документ с неоспорена автентичност той следва да се цени като годно
доказателствено средство (в този смисъл Решение
№ 60222/08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1630/2021 г., III г. о., и Решение № 51/25.03.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 4170/2021 г., IV г. о.), чието съдържание не е обвързващо и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед останалите доказателствени източници. В случая
данните от него изцяло кореспондират с тези в Констативен протокол № ***г. от метрологична експертиза на средство за
измерване (л. 19), изготвен от експерти при БИМ, който също не е оспорен и доколкото е
издаден от длъжностни лица в кръга на службата им по уредените в чл. 57 и чл.
58 от Закона за измерванията форма и ред, се ползва с материална
доказателствена сила на официален удостоверителен документ по чл. 179, ал. 1 от ГПК за
удостоверените в него факти и връзки между тях (в
този смисъл Решение № 60222/08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1630/2021 г., III г. о., Решение №
60245/29.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 142/2021 г., IV г. о., Решение № 51/25.03.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 4170/2021 г., IV г. о., Определение № 305/31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1764/2020 г., II т. о.).
От вписаното в двата протокола се
изяснява, че при проверката и демонтажа му на 30.01.2019 г. от представители на „Е. Ю.” ЕАД, ЕИК: ***, монтираният в обекта на
ищеца електромер с фабр. идентификационен № *** е бил с показания за нощна и дневна
тарифа съответно от *** kWh и *** kWh и че в резултат на външна
нерегламентирана човешка намеса във вътрешността му, която е била осъществена
на 30.11.2018 г., когато, видно от неоспорената извадка от паметта му (л. 21), е
била регистрирана аларма за отваряне на главния и клемния му капак, е била
изменена електрическата му схема така, че преминаващата през него електрическа
енергия е била измервана с отклонение от - 68, 37% извън границите на
допустимото от +/- 2% от 01.12.2018 г. – датата, следваща тази на
неправомерното вмешателство, до деня на демонтажа – 30.01.2019 г.
Неотчетената поради това за
посочения период и действително изразходвана енергия е изчислена от мрежовия
оператор на 13 136 kWh по метода, указан в отменения чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а” от ПИКЕЕ, като
функция на измерителя на грешката, по който страните не спорят и може да служи
за определяне размера на вземането в съгласие с чл. 162 от ГПК.
Така при цена за единица kWh с ДДС от 0, 189528 лева, утвърдена от КЕВР, допълнително установената
консумация се равнява на 2 489, 64 лева (с начислен ДДС), за плащането на които
липсват сведения.
Изложеното позволява на съдебния
състав да заключи, че правната
сфера на ищеца се явява обременена с изискуемо, но неизпълнено задължение за
заплащане на цитираната сума, което налага отхвърляне на иска като
неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника съдебноделоводните му разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на довереника в него.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т. П. Е. Б.” ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Я. Д.
Д.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Б. С. И., вписан
в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция:
****, срещу „Е. Б. Е.” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****,
процесуално представлявано по пълномощие от юрисконсулт К.Н.Н., за признаване
на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 2 489, 64 лева (две хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и
шестдесет и четири стотинки) – стойност (с ДДС) на допълнително начислена
електрическа енергия за обект на потребление с адрес: *****, и с ИТН: *****, за
периода от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г., и отчетена по партида с клиентски
номер *****.
ОСЪЖДА „Т. П. Е. Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ******, представлявано от Я. Д. Д.в качеството на
управител и по процесуално пълномощие от адв. Б. С. И., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, да
заплати на „Е. Б. Е.” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****,
процесуално представлявано по пълномощие от юрисконсулт К.Н.Н., сумата от 100
(сто) лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от
юрисконсулт.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД