№ 1784
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110213256 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д -63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХ“ООД, с ЕИК ХХХ, представлявано от БАА, срещу
Наказателно постановление (НП) №СФИ23-РД29-21 от 01.08.2023 г., издадено от ДПБ –
заместник - кмет на Столична община (СО), упълномощен със Заповед №РД-09-
2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя, на основание
чл.36, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столичната община (наричана за краткост „Наредбата“ или НРУИТДТСО), е
наложена „имуществена санкция” в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл.28а
от същия подзаконов нормативен акт.
В жалбата се релевират доводи за процесуална незаконосъобразност на издадения
санкционен акт. Оспорва се изчерпателността на формулировка на елементите на
предявеното нарушение. Обсъждат се допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които се преценяват като съществени и ограничаващи правото на
защита на санкционирания субект. Формулирана е молба за цялостна отмяна на издадения
санкционен акт.
В последното съдебно заседание жалбоподателят „ХХХ“ООД, редовно призован, не
изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон. От
упълномощен за участие в производството представител - адв. И. – САК, е постъпила молба,
с която изразява съгласие делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Въззиваемата страна - заместник - кмет на Столична община, редовно призована, не
се представлява. Преди даване ход на делото пред съдебната инстанция, по реда на чл.322 от
НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба от юрк.
Стоименова, упълномощена от наказващия орган. В него е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е формулирана молба да се потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
1
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
доводите и възраженията на страните, прецени събраните доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, предвид разпоредбите на закона, установява следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Дружеството-жалбоподател „ХХХ“ООД е вписано в търговския регистър с ЕИК
ХХХ, със седалище и адрес на управление: ХХХ. Представляващи дружеството, заедно и
поотделно, били БАА и КАМ. Във връзка с извършваната търговска дейност юридическото
лице стопанисвало стационарен обект – бърза закуска, разположен на адрес: гХХХ В него се
предлагали супи, салати, сандвичи, дюнери, десерти и безалкохолни напитки. Пред
заведението, на тротоара, бил разположен подиум, който заемал площ от около 20 кв.м. С
цел по-добро обслужване на клиентите и за да се позволи консумация на открито, върху
него били изнесени три броя столове и 1 брой маса, тип „буре“. За разполагането на тези
подвижни съоръжения пред търговския обект и върху тротоара, като терен, представляващ
общинска собственост, обаче жалбоподателят не подал заявление и съответно не разполагал
с издадено изрично на основание чл.28а от НРУИТДТСО разрешение.
На 03.04.2023 г. свидетелят Н. Т. А. и колегата й – А. К. Т. - длъжностни лица в
Дирекция „Икономическа и търговска дейност“ на Столична община, извършили проверка,
като посетили закусвалнята на ХХХ. Те забелязали изградения подиум на тротоара пред
заведението, върху чиято площ се намирали трите стола и масата, тип „буре“, ползвани от
клиенти. След като се легитимирали пред работещите в обекта, проверяващите изискали
документи за извършваната дейност. Установили, че дружеството не е изпълнило
задължението си да инициира издаването от кмета на район „Люлин“ към Столична община
на разрешение за ползване на място за разполагане на подвижни съоръжения пред
стационарен търговски обект, произтичащо от чл.28а от НРУИТДТСО.
За констатираните обстоятелства бил съставен протокол №1401 от дата 03.04.2023 г.
Той бил връчен на служител в закусвалнята. В документа контролните органи вписали
изрично покана до управителя на „ХХХ“ООД да се яви на няколко дни по- късно в сградата
на общинската администрация, за да представи документи, относими към предмета на
проверката, както и за да бъде съставен в негово присъствие акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството за нарушение на чл.28а от НРУИТДТСО.
Издали и задължително предписание да не се използват подвижните съоръжения пред
обекта за консумация на открито.
Управител или пълномощник на въззивника не се отзовал на отправената покана в
указания срок, поради което на 07.04.2023 г., по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН – в отсъствие
на представляващ нарушителя, свид. Н. А. съставила АУАН №118/07.04.2023 г. В него
приела, че от страна на „ХХХ”ООД е допуснато нарушение на чл.28а от НРУИТДТСО, за
това, че „на 03.04.2023 г., в обект - бърза закуска, находящ се на ХХХ, гр.София… пред
обекта се разполага (на тротоара) подиум, заемащ около 20 кв.м. Върху подиума са
разположени бар- плотове с 3 броя стола за консумация на открито и 1 брой маса (тип буре)
, без разрешение за ползване на място за разполагане на подвижни съоръжения пред
стационарен търговски обект върху терен общинска собственост”. Актът бил съставен в
присъствието на двама свидетели. Препис от него бил връчен на въззивника на 01.06.2023 г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 01.08.2023 г. заместник - кметът на Столична
община издал и атакуваното наказателно постановление (НП) №СФИ23-РД29-21/01.08.2023
2
г. С него при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
дружеството – въззивник, на основание чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 300,00 /триста/ лева за неизпълнено правно задължение
по чл. 28а от НРУИТДТСО.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Н. А., А. Т. и Г. Т., както и в писмените доказателства по
делото: констативен протокол №1401/03.04.2023 г., фискален бон, пълномощни за
процесуално представителство, заповед №СОА22-РД09-942/18.05.2022 г. на кмета на
Столична община, Заповед №РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, покана за връчване
на АУАН, писмо с разяснения, приложено към АУАН, покана за връчване на НП, известия
за доставяне, писмени отговори от Столична община, вх.№296883/23.10.2023 г., от Район
„Връбница“, с вх.№296490/23.10.2023 г., от район „Илинден“, вх.№297886/24.10.2023 г., от
район „Студентски“, с вх.№299247/24.10.2023 г., район „Надежда“, с вх.№302101/26.10.2023
г., район „Овча купел“, вх.№302725/26.10.2023 г., район „Нови Искър“, с вх.
№301305/26.10.2023 г., район „Подуяне“, с вх.№301415/26.10.2023 г., район „Красно село“,
вх.№304324/27.10.2023 г., район „Възраждане“, вх.№303386/27.10.2023 г., район „Искър“,
вх.№303383/27.10.2023 г., район „Панчарево“, с вх.№305951/30.10.2023 г., район „Изгрев“,
вх.№305915/30.10.2023 г., район „Средец“, вх.№305840/30.10.2023 г., район „Оборище“, вх.
№305728/30.10.2023 г., с приложения, район „Кремиковци“, вх.№306648/31.10.2023 г.,
район „Нови Искър“, вх.№306716/31.10.2023 г., район „Банкя“, вх.№306653/31.10.2023 г.,
район „Красна поляна“, вх.№307538/31.10.2023 г., Столичен инспекторат, вх.
№308646/01.11.2023 г., район Младост“, вх.№312615/03.11.2023 г., район „Слатина“, вх.
№310102/02.11.2023 г., район „Витоша“, вх.№314972/07.11.2023 г., район „Лозенец“, вх.
№315201/07.11.2023 г., район „Люлин“, вх.№31043/31.01.2024 г., приобщени по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетел А., като ги намира за обективни
и логични, последователни и без вътрешни противоречия. Те отразяват непосредствените й
възприятия. Свидетелката изрично уточнява етапите на проверката, констатираните
обстоятелства, извършването на личен оглед на мястото, обозначено като стационарен
търговски обект и пространството пред него като общинска собственост, както и следвания
ред по съставяне на АУАН и неговото връчване. Описателно представя наблюдаваните
върху положения пред закусвалнята подиум столове и маса, които категоризира като
подвижни съоръжения. Категорична е, че към дата 03.04.2023 г. за дружеството – търговец е
отсъствало надлежно издадено разрешение за разполагане на подвижни съоръжения върху
терен общинска собственост. Изложеното от свидетеля намира цялостно потвърждение,
както в отразеното в съставения от контролните органи констативен протокол на мястото на
проверката, така и в изявленията на друг служител на общинската администрация - свид. Т.
– също очевидец на описаните от актосъставителя събития. Подкрепя се, макар и косвено от
изложеното по фактите, изхождащо от втория свидетел, присъствал в процедурата по
съставяне на АУАН – свид. Т.. Той възпроизвежда пресъздадени в разказите на колегите му
сведения за установеното входа на проверката.
Показанията на разпитаните по делото лица не са фрагментарни и се отличават с
характеристиките на носители на реализирани в действителността факти, относими към
конкретното нарушение и неговите обективни измерения. Тяхната информационна стойност
е достатъчна за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Принадлежността
на служителите към йерархичната структура на администрацията на наказващия орган не
може a priori да предпостави разглеждането им като лица, заинтересовани от негативни
последици за жалбоподателя. По делото не се откриват данни, указващи на проявена
предубеденост от контролните органи, поради което и подобна претенция се явява
необоснована. Този извод се налага още повече предвид действието на основната
3
процесуална гаранция, въведена с разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК „Доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”,
пораждаща действието си и в административнонаказателния процес по силата на
препращащите разпоредби на ЗАНН. По изложените съображения съдът се доверява на
гласните изявления на свидетелите А., Т. и Т. и ги поставя в основата на своите изводи по
съществото на делото.
Писмените доказателства са от изключително значение за изясняването на
обстоятелствата по делото, допълват и служат за проверка на гласните доказателства. Те са
приобщени по надлежния процесуален ред, предвид на което съдът ги кредитира и изгради
фактическите си изводи въз основа на тях. Даден изцяло в корелация със свидетелските
показания е констативният протокол, изготвен от контролните органи към Столична община
при огледа на търговския обект, стопанисван от „ХХХ“ООД, материализиращ
наблюденията на проверяващите върху елементите от заварената на мястото обстановка.
От приобщения по делото отговор на район „Люлин“- Столична община, с вх.
№31043/31.01.2024 г., се извежда отсъствието на заявено или издадено разрешение за
разполагане на подвижни съоръжения пред стационарен търговски обект, което да
материализира основание за подреждане на намерените пред закусвалнята на ХХХ, подиум,
столове и маси, съобразно разписаното в текста на чл.28а от НРУИТДТСО. Важен източник
на информация се явява и писмената справка, изготвена от Столична община, заведена с вх.
№296883/23.10.2023 г. От нея се черпи информация за предходно идентично по своя вид
нарушение, допуснато в дейността на въззивника, макар то да не обуславя хипотезата на
повторност. Този факт съвпада и с установеното чрез свидетелските показания.
Що се отнася до приложените по делото заповеди, те отразяват възложените на
контролния орган и наказващия орган, по силата на тяхната длъжност, правомощия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите
на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в
пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗМСМА: „Наказателните
постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт,
съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата”. Правилото е намерило проекция и в
текста на чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО. В разглежданият случай се разкрива една от
уредените хипотези - санкционният акт е издаден от лицето с пряко делегирани от закона
правомощия. Свидетел А., заемаща длъжността „главен експерт” в дирекция „Икономика и
търговска дейност“ при Столична община, също се явява материално компетентна да
състави процесния АУАН, което се извлича от нормата на чл.35, ал.1, т.4 от НРУИТДТСО,
посочваща лицата с право да инициират административнонаказателни процедури и
представената по делото заповед №СОА22-РД09-942/18.05.2022 г. на кмета на СО.
4
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на
лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Въведени са
съставомерните признаци на съответно приложимия състав на нарушение на позитивно
правило на чл.28а от НРУИТДТСО, санкцията за което се съдържа в текста на чл.36, ал.1 от
същия подзаконов нормативен акт - като задължено по Наредбата лице „ХХХ“ООД не е
изпълнило ангажимента си да извършва дейност по разполагане на маси и столове за
консумация на открито пред стационарния обект – бърза закуска и върху тротоарната площ,
представляваща терен - общинска собственост, едва след снабдяване по надлежния ред със
заповед на кмета на съответния район, по силата на което се разрешава ползването на
мястото за тези цели и предназначение. Надлежно отразени са обстоятелствата, при които е
реализирано нарушението – провереното място, адресът, на който се намира, механизъм и
конкретно описание на предметите, които са отнесени към категорията „подвижни
съоръжения“. Изрично е посочена и датата на нарушението, като тя съвпада с оглед
конкретните параметри на казуса, с датата на неговото установяване. Касае се за
консумиране на състав на нарушение посредством изпълнителната форма на деянието -
бездействие - непроявена инициатива за обезпечаване за нуждите на извършваната дейност
със заповед - разрешение от кмета на съответния общински район. Създава се едно трайно
състояние, което продължава до момента, в който то бъде преустановено от субекта или
бъде разкрито от органите, натоварени с компетентност да упражняват контрол. Последното
разбиране е поставено в корелация и с правилата за изчисление на давностните срокове в
НК (чл.80, ал.3 от НК), към които препраща нормата на чл.11 от ЗАНН (в подобен смисъл са
дадени множество решения на АССГ, макар и постановени по различни от настоящия казус
като материя, но обсъждащи бездействието като форма на деянието, датата на нарушенията
в тези случаи, както и течението на сроковете по ЗАНН, в частност Р№ 5187/20.07.2015г.,
по н.д.№ 146/2015г. на АССГ, ІV к.с, Р № 4826/07.07.2016г., ІІ к.с. на АССГ, Р №
6518/28.10.2016г., VІІІ к.с. на АССГ, Р № 6270/17.10.2016г., ІІІ к.с. на АССГ, Р №
7153/16.11.2016г., ХVІІ к.с. на АССГ, Р № 8019/19.12.2014г., VІІІ к.с. на АССГ, Р№
880/15.02.2016г. АССГ, V к.с., Р№ 7237/23.11.2015г. VІ к.с. АССГ). Съответствие се
разкрива и между фактическите параметри на нарушението, изложени в наказателното
постановление и приложеното към тях право.
В духа на изложените аргументи, според настоящия съдебен състав, правото на
жалбоподателя е охранено в степен, позволяваща му да организира защитата си въз основа
на ясно и пълно описано „административнонаказателно обвинение”.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния давностен срок. Ето
защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ХХХ“ООД е ангажирана
5
за неизпълнено правно задължение по чл.28а от НРУИТДТСО, като на основание чл.36, ал.1
от НРУИТДТСО му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300,00 /триста/ лева.
По делото се установи по безспорен начин, че на 03.04.2023 г. в гр.София, на ул.“Луи
Пастьор“ №13, от стационарния обект, стопанисван от жалбоподателя, е била извършвана
търговска дейност – продажба на закуски. За нейните нужди, върху тротоара пред
закусвалнята, върху подиум, са били разположени три броя стола и един брой маса (тип
„буре“), без за това ползване на общинския терен предварително дружеството да е
изпълнило задължението си да поиска издаване на разрешение от кмета на съответната
община. С това бездействие е накърнено правилото на чл.28а от НРУИТДТСО. Цитираният
нормативен текст гласи: „Разполагането на подвижни съоръжения по чл. 28, ал. 2 се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета
на района, на територията на който ще се извършва дейността“ Съгласно правилото на
чл.28, ал.2, към което разпоредбата препраща, „Подвижни съоръжения по смисъла на ал. 1
са: т.1 маси и столове за консумация на открито”. Текстът на чл.28а от Наредбата е част от
регламент, въведен за случаите, в които се налага усвояване на допълнителни общински
площи, разположени пред стационарни търговски обекти, за нуждите на подпомагане на
тяхната дейност, изрично предвидено и в чл.28, ал.1 от Наредбата, като са разписани в
хронология конкретни мерки, които следва да бъдат предприети задължително от
адресатите на установените правила. Субект на нарушението може да се яви всяко лице,
което има качеството на търговец. Това произтича и от сравнително тълкуване на
разпоредбите на чл.28а и чл.28г, ал.2, т.1 от Наредбата, последната изрично боравеща с
понятието „търговец“. Дефиниция на същото се открива в §3, т.3 от Допълнителните
разпоредби на НРУИТДТСО, която норма препраща към определението, ситуирано в текста
на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите:
„"Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за
продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка“.
Качеството на търговец, съобразно дефиницията на §3, т.3 от Наредбата, безспорно се
обладава от въззивника. То не се и оспорва от него. Разполагането на подвижните
съоръжения, в случая, е било изпълнено във връзка с обслужване на извършваната от
закусвалнята търговска дейност, поради което и установените от контролните органи пред
обекта столове и маса са експлоатирани именно от „ХХХ“ООД. Касае се за вещи, които
попадат в категорията „подвижни съоръжения“, съобразно дефиницията в чл.28, ал.2, т.1 от
Наредбата. Както бе отразено и при анализа на доказателствата по- горе, изводимо от
свидетелските показания, респ. от приложените писмени доказателства, в случая не се
подлага на съмнение наличието на упражнявана търговска дейност и нейния вид и
съдържание, свързано именно с предлагане на бърза закуска от посоченото място.
Следователно, приложими за нея са правилата на чл.28 и следващите от НРУИТДТСО,
включително и това по чл.28а от Наредбата. Фиксирани от доказателствата са мястото,
където е било разположението на подвижните съоръжения и обстоятелството, че към датата
на проверката – 03.04.2023 г., те са били подредени върху тротоарната площ – терен
общинска собственост, за да обслужват търговската дейност от стационарния обект. За
изнасянето пред заведението и ползването на маси и столове обаче не е било издадено
разрешение на търговеца, осъществяващ дейност през стационарния търговски обект.
Последното е видно, както от показанията на свидетелите, така и от отсъствието на заповед
на кмета на район „Люлин“, изрично вписана в съответни регистри (чл.28 е от
НРУИТДТСО). По силата на чл.28а от НРУИТДТСО задълженията са вменени на
въззивника като търговец и ползвател на съответния стационарен търговски обект. Нему е
било поставено в тежест създаването на нужната организация за предприемане на мерки по
обезпечаване инициирането на производство по предварително издаване на кметската
6
заповед за разрешение за разполагане на подвижни съоръжения пред закусвалнята и едва
след това да пристъпи към подреждането и експлоатирането на столовете и масата.
По всички изложени по- горе аргументи съдът счита, че тезата на
административнонаказващия орган е подкрепена с убедителни аргументи, които водят до
единствения извод за обезпеченост на твърдението за извършено нарушение и неговия
автор.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл.36, ал.1 от НРУИТДТСО, която предвижда
отговорност за лицата, несъобразяващи уредените в текстовете на Наредбата свои
задължения. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен
правилно.
Не се разкриват предпоставки проявата да се разглежда като „маловажен случай” на
административно нарушение. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към
държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но
преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото
правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т.н. Решението на наказващия орган да санкционира дружеството
за установеното нарушение се основава на обективен и всестранен анализ на всички
обстоятелства по преписката, в т.ч. и на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, и законосъобразно е приел, според съда (вж. и ТР №1/2007г. на ОСНК), че
нарушението на императивната разпоредба на чл.28а от НРУИТДТСО засяга обществените
отношения, свързани с реда за разрешаване, поставяне и ползване на подвижни съоръжения
пред стационарните търговски обекти на територията на Столична община, регламентирани
с Наредбата, в достатъчна степен, за да се конституира бездействието като административно
нарушение и същото да бъде санкционирано по установения за това ред. В случая
неглижирането на задълженията на дружеството е реализирано на оживено място, върху
непренебрежимо голям участък от тротоарна площ, предназначена основно за придвижване
на пешеходци. Не без значение се явява и обстоятелството, свързано с наличието и на друго,
санкционирано през 2020 г., идентично по вид нарушение, констатирано в дейността на
дружеството, видно от отговор на Столична община, с вх.№296883/23.10.2023 г. (л.19 от
съдебното дело). По тези съображения не може да се приеме, че фактите разкриват по- ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушения от същия
вид. В този смисъл и институтът на „маловажен случай” на административно нарушение е
неприложим.
Предвидената санкция за юридически лица в разпоредбата на чл. 36, ал.1 от
НРУИТДТСО е относително определена в границите от 300,00 до 2 000,00 лева.
Административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ за нарушението в
размер равен на минималния такъв, а именно 300,00 лева. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на
закона/: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба
7
(имуществена санкция б.м.)…”, поради което е юридически невъзможно така отмерената
имуществена санкция да бъде намалена под фиксирания в закона минимум. В санкционния
акт са изложени ясни мотиви относно преценката за определянето на този размер и
причините, поради които той не надвишава законовия минимум. Целите на
административните наказания, заложени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, са съобразени в
цялост, а наложеното наказание се явява справедлива проекция на относителната тежест на
реализираното от въззивника административно нарушение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-
жалбоподател е ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №СФИ23-РД29-21 от
01.08.2023 г., издадено от ДПБ - заместник - кмет на Столична община (СО), упълномощен
със Заповед №РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на
„ХХХ“ООД, ЕИК ХХХ, на основание чл.36, ал.1 от Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столичната община (НРУИТДТСО), е
наложена „имуществена санкция” в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл.28а
от НРУИТДТСО, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8