Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Маргарита Димитрова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16 429 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на К.Ч.Л., В.К.Л. и М.Л.Л. се
твърди, че на 30.03.2017 г., в гр. София, около 08.45 часа, Н.Е.К. при
управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, излизайки от
паркинга на бул. „*******непропуснала и реализирала с движещия се по булеварда
лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *******,
управляван от ищеца К.Л.. Останалите двама ищци били пътници в лекия автомобил
„Нисан“. В следствие на пътния инцидент ищецът К.Л.
получил травма на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб. Ищцата В.Л. получила мозъчно сътресение, а ищецът М.Л.
получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, шийна радикулопатия
С6-С7-С8-Тh1 и шиен травматизъм,
както и протрузия на ниво С6-С7. От травматичните
увреди ищците търпели болки, страдания и ограничения в обичайния си ритъм на
живот.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Фолксваген“,
да заплати: на К.Л. и В.Л. сумата от по 4 000 лв. за всеки един от двамата
- обезщетение за причинени неимуществени вреди, на М.Л. сумата от 26 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се законна лихва и
сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на заявените
искове, ведно с възражение за съпричиняване. Претендират
се разноски.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. И..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по
делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1
от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 28.06.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата
на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно релевантните факти по отношение
на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка
с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали
спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства – изслушаната
по делото САТЕ, протокол за ПТП № 1659930 на СДВР и
показанията на свидетеля Н.Е.К., в съдебно заседание от 26.04.2021 г. Съобразно
изводите на вещото лице В.Д. причините за ПТП не са от технически характер, а е
с оглед субективните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген“, който е
имал техническата възможност да спре и пропусне преминаването на лек автомобил
„Нисан“, след което да извърши маневрата.
Настъпилите вреди за ищците, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.П.. Вещото лице е посочило,
че при ПТП-то ищецът К.Л. е получил травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб без рентгенови
данни за счупване на тела и израстъци на прешлени и луксация.
Посочено е, че ищцата В.Л. е получила черепно-мозъчна травма, състояща се от
сътресение на главен мозък и контузия на лява ябълчена /зигоматична/
област на лицето, а ищцата М.Л. е получила навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отделна гръбначния стълб /дисторзио коли/ без рентгенови данни за счупване на тела,
израстъци на прешлени и разместване /луксация/.
Вещото лице е посочило, че при К.Л., възстановителният период е в границите на
1-2 месеца като болките и страданията са в период от около 20 дни,
най-интензивни в първите десет дни. Обективиран е
извод, че възстановителният период при В.Л. е в границите на 3-5 седмици като
същата е търпяла болки и страдания за време от три седмици, най-интензивни в
първите 7-10 дни. Посочено е, че възстановителният период при М.Л., предвид
травматичните увреди е индивидуален, като 70% от пострадалите се възстановяват
за период от шест месеца по отношение навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел, а навяхването и разтягането
на свързващия апарат на шийния отдел причинява болкови усещания с на-голяма интензивност в първите десет –
петнадесет дни.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените им травматични увреждания са довели до болки и
страдания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищците, степента и вида на
увредите, продължителността на възстановителния период, с оглед на които
критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от по 4 000 лв. за К.Л. и В.Л., а на ищцата
М.Л. се следва сума в размер на 15 000 лв. При определяне размера на
обезщетението на ищцата М.Л. настоящият съдебен състав взе предвид и
показанията на свидетеля Н.П.Л. в съдебно заседание от 02.11.2020 г., съгласно
които тази ищца се е възстановявала за период от около три месеца.
При проведено насрещно доказване, ответникът е заявил възражение за съпричиняване. С оглед изводите на СМЕ, че травмата у
ищцата В.Л. е получена поради липса на обезопасителен
колан, настоящият съдебен състав намира това възражение срещу сочената ищца за
основателно като определя процент на съпричиняване от
30% т.е. на същата се следва сума в
размер на 2 800 лв. По отношение на останалите двама ищци, липсват
доказателства по делото, че с поведението си са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат, поради което заявеното по отношение на тях възражение,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 28.06.2019
г. Предвид диспозитивното начало
в гражданския процес обаче началният период на законната лихва следва да се
присъди от 01.08.2019 г., както е поискано в исковата молба.
По разноските: На основание чл.
78 ал.1 от ГПК на ищцата М.Л. се следват
разноски в размер на 222,12 лв., а на ищеца К.Л. се следват разноски в размер
на 385 лв. На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищците доколкото по делото са установени предпоставките на сочената разпоредба,
с оглед представения договор за правна защита се следва адвокатско
възнаграждение респ. данни, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС.
Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на възнаграждението –
минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е. Наредба 1/2004 г.
Тези минимални размери се изчисляват на основата на уважената част от исковете/
определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо ТО на ВКС/.
Изчислено по сочения ред и с оглед извършените процесуални действия и при
съблюдаване фактическата и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 426 лв. – за иска на ищцата В.Л., сумата от
510 лв. – за иска на ищеца К.Л. и сумата от 980 лв. – за иска на ищцата М.Л.
т.е. сума в глобален размер на 1 916, върху която сума следва да се начисли и
дължимото ДДС т.е. следва се сумата от 2 299, 20 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 216, 60 лв., платими от ищцата В.Л. и разноски в размер на 461, 15 лв.,
платими от ищцата М.Л.. Заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК,
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия по него, цената на заявените искове, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 217 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда, в тяхната припадаща се част, съобразно уважената част от
претенцията на ищцата В.Л..
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на К.Ч.Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата от 4 000 /четири хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 30.03.2017
г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019
год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 385 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на В.К.Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата от 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано
на 30.03.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.08.2019 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 4 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на М.Л.Л.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата
от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано
на 30.03.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.08.2019 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като
неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 222,12 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв.
В.О. сумата от 2 299, 20 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 217 лв. – ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА В.К.Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
В.О. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** – адв. Я.Д. сумата от 216, 50 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.Л.Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. В.О. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Я.Д. сумата от 461, 15 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: