№ 263
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501983 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Росица Йорданова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство Е. И. К. чрез адв. К. Е. срещу решение 262247 от 06.04.2021 г. на Софийски
градски съд по гр.д. 5224/2020 г., I гражданско отделение, 20 състав, в частта, в която тя е
осъдена да плати на Н. К. К. сумата от 51051,34 лева, с която ответницата неоснователно се
е обогатила за сметка на ищеца, частичен иск от 102600 лева, ведно със законната лихва
върху сумата от 51051,34 лева от 15.06.2020 г. до плащането, както и 5017,50 лева разноски.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност.
Поддържат се направените с отговора на исковата молба доводи, че с факта на откриване на
наследството на общия наследодател на страните те само са призовани към наследство и от
този момент са придобили правото да приемат наследството му, а не права върху конкретни
имущества. Паричните суми, с които К. К. е разполагал приживе в банковата си сметка в
„ПИБ“ АД, не са били част от наследството. Поради това, имущественият актив на ищеца от
наследството, касаещо парични суми, които не са били част от наследствената маса, от
наследственото имущество, не е намалял, респективно същият не се бил обеднил. Наред с
това, няма неоснователно обогатяване, тъй като двамата съпрузи са изпълнявали своето
съпружеско нравствено задължение за грижи и взаимопомощ. Неправилно съдът е разгледал
твърдения, които не били въведени в производството. От приетото за установено, че за
прехвърлянето на средства от К. К. към съпругата му в размер на 100 000 лева няма
облигационно правоотношение, следвал погрешният извод, че той е имал вземане към
съпругата си за тази сума, което е наследено от ищеца. Този извод не съответствал на
твърденията в исковата молба. Излагат се съображения, че прехвърлянето на средствата е
станало по изрично искане на титуляря на сметката, поради което същото има основание.
1
На следващо място, чрез прехвърлянето на средства К. К. е изпълнил съзнателно свой
нравствен дълг към съпругата си. Прави се нарочно оплакване за непълен доклад, в който не
са включени възраженията на ответницата и е налице неточност по отношение на правната
квалификация на иска.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца чрез адв. Й. П. Й., в който се твърди
нейната неоснователност. Няма процесуални нарушения във връзка с доклада.
Произнасянето на съда съответства на твърденията в исковата молба и възраженията в
отговора на исковата молба. Правилно е прието, че липсва правно основание за ответника да
получи сумите, както и връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответницата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания от
страните.
По повод оплакването за непълен доклад и неточна правна квалификация въззивният
съд е приел следното с определението за насрочване на делото. Правната квалификация,
дадена с доклада, е правилна – чл. 59 ЗЗД и не се налага нейната промяна. Тежестта за
доказване от ищеца е правилно определена. Допълнена е тежестта за доказване на ответника
съобразно въведените от него възражения в отговора на исковата молба и поддържани пред
въззивната инстанция оплаквания. На ответницата е указано, че следва да докаже, че общият
на страните наследодател е изпълнил съзнателно свой нравствен дълг към нея чрез
прехвърляне на средства от неговата към нейната банкова сметка. Съобразно разпределената
тежест съдът е допуснал и разпитал по двама свидетели на всяка от страните.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
По правилността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и доводите на страните
въззивният съд намира следното.
Не е спорно пред въззивната инстанция, че ищецът и ответницата са единствени
наследници по закон на К. К., починал на 22.09.2018 г. и че са приели наследството му. Не е
спорно, че от неговата банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, по банкови
сметки, открити на името на съпругата му Е.Н. в „Първа инвестиционна банка“ АД, са
били преведени следните суми: - 20 000 лева, наредени на 29.08.2018 г., 20 000 лв., наредени
на 31.08.2018 г., 30 000 лв., наредени на 03.09.2018 г., 30 000 лв., наредени на 07.09.2018 г.,
като тези суми са наредени лично от К. К. и 2 102.69 лв., наредени на 25.09.2018 г., от Е.Н. в
качеството на пълномощник на К. К.. Във всички преводни нареждания, като основание за
превода е посочено „прехвърляне на средства“. С пълномощно с рег. № 24802/09.12.2015 г.
по описа на нотариус с рег. № 595 от НКРБ на 09.12.2015 г., К. К. е упълномощил
ответницата Е.Н., да го представлява пред „Първа инвестиционна банка“ АД, като се
разпорежда неограничено със средствата по откритите на негово име сметки, открива и
закрива банкови сметки, внася и тегли суми без ограничения в размера и др.
Претенцията на ищеца е за заплащане на ½ от прехвърлените по сметките на
ответницата суми от сметката на баща му, съответстваща на дела му от наследството, тъй
като твърди, че тези суми са получени без основание. При доказателствена тежест за ищеца
да докаже своето/на своя наследодател обедняване, обогатяването на ответницата и връзката
между двете, а на ответницата да докаже наличието на основание за това разместване,
включително че съпругът й е изпълнил съзнателно свой нравствен дълг към нея и предвид
събраните и пред настоящата инстанция доказателства съдът намира иска за основателен. В
2
подкрепа на този извод са следните аргументи.
Съгласно СК в сила от 01.09.2009 г., паричните влогове са изключени от режима на
съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име
са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на
съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗРСК правилата на този
кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити от съпрузите по заварени бракове. Следователно влоговете на К. К. са били
негова лична собственост към момента на смъртта му.
Вън от съмнение е, че вземанията към банката по банковите сметки на К. К. са станали
част от наследството на двамата наследници, насрещни страни по делото, едва с откриване
на наследството, т.е. със смъртта на общия им наследодател, каквито са доводите във
въззивната жалба. Първоинстанционният съд обаче не е излагал мотиви в подкрепа на
обратната теза. Приетото от СГС, което се споделя и от въззивния състав, че в
патримониума на ищеца е преминало вземането на баща му срещу съпругата му (ответник
по делото) за неоснователно обогатяване, а не че ищецът има право да получи пари, които
към момента на смъртта на К. К. не са били налични по банковата му сметка. Неоснователно
е оплакването, че съдът е разгледал твърдения, които не били въведени в производството. С
исковата молба се твърди, че К. К. е предоставил без основание на Е.Н. сумата от 203 100
лева, ½ от която би следвало да е на ищеца и затова с частичен иск се търси заплащане на
половината от припадащата се част от наследството.
По делото не се доказва наличието на основание за предоставянето на сумата –
например договор за дарение или изпълнение на нравствен дълг, каквито са твърденията на
ответницата. Не се доказва и основание за задържане на сумата, например поради
опрощаване на задължение. Няма доказателства дали и за какво, включително дали за нужди
на К., са изразходвани сумите, прехвърлени от К. К. на Е.Н.. Доведените от нея свидетели Б.
И. Б. и Ю. А. И., съседи на Е. и К., разказват, че К. К. бил болен и бил на хемодиализа, че е
разполагал с пари, с които можел да си плаща лечението, както и че съпругата му се грижела
за него. Доведените от ищеца свидетели неговата майка С. М. Б.а, първа съпруга на К. К. и
Н. В. Н., разказват за болестта на починалия, че синът му бил в обтегнати отношения с
втората му съпруга и че същият се грижел за баща си, като му носел пресни зеленчуци и
лекарства, както и го водил на лекар. От показанията на всички свидетели се установява, че
К. е имал бъбречно заболяване, имал е нужда от посещения в болница за хемодиализа и че е
приемал лекарства. Грижи за него е полагала съпругата му, с която са живеели заедно, както
и от време на време синът му. Тези факти обаче не са достатъчни, за да обосноват наличието
на основание за имущественото разместване – наличието на благодарност за грижите на
съпругата му или плащане от нейна страна на изследвания, лечение, лекарствени продукти
или специализирана грижа за К. К.. Съпругата има морално задължение да се грижи за
съпруга си и тези грижи не могат да се приемат за основание на прехвърлянето на
средствата, без да е доказано друго основание на това прехвърляне.
Неоснователни са доводите, че тъй като прехвърлянето на средствата е станало по
изрично искане на титуляря на сметката, същото има основание. Поддържаното от страна
изпълнение на нравствен дълг от починалия към ответницата не се доказва чрез допуснатите
и разпитани от настоящата инстанция свидетели. Както вече беше посочено, не се доказва и
наличието на друго основание за това прехвърляне.
По отношение на сумата, изтеглена на 25.09.2018 г. от ответницата от 2 102.69 лева от
банковата сметка, открита на името на наследодателя в „Първа инвестиционна банка“ АД,
използвайки даденото й от него пълномощно, следва да се посочи, че то е прекратено със
3
смъртта на наследодателя на 22.09.2018 г. съгласно чл. 41, ал. 1 ЗЗД. ½ от тази сума следва
да бъде заплатена на ищеца съобразно дела му от наследството, тъй като със смъртта на К.
К. и приемането на наследството и от двамата му наследници по закон, парите по банковите
му сметки, следва да се разделят поравно между тях.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да бъде
потвърдено. Предвид оставянето на въззивната жалба без уважение на ответника по нея се
дължат разноски съобразно представения списък и доказателства за извършването им.
Възражението за прекомерност съдът намира за основателно предвид характера на
въззивното производство и хонорарът следва да се намали до предвидения в Наредбата на
ВАдвС размер от 2060 ( две хиляди и шестдесет) лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № решение 262247 от 06.04.2021 г. на Софийски градски
съд по гр.д. 5224/2020 г., I гражданско отделение, 20 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Е. И. К. да заплати на Н. К. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 2060 ( две хиляди и шестдесет) лева за адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4