РЕШЕНИЕ
№ 403
град Пловдив, 28.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - V
състав, в открито заседание на тридесети януари , две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с
участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ като разгледа административно дело №
2242/2022г. по описа на съда, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Д.М.Б. с ЕГН
**********, чрез адв. М.П. с адрес ***, против Заповед № ЛС-01-22/10.08.2022 г.
на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с която
на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност „главен
юрисконсулт“, ранг IV-ти (четвърти) младши в дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ БД ИБР, считано от 11.08.2022 г.
С жалбата се иска отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна и издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че уволнението
се явява преждевременно, доколкото
служебното правоотношение на жалбоподателя било прекратено преди да е влязъл с
сила административния акт за съкращаване на съответната длъжност, а именно –
заповедта за прекратяване на правоотношението е от 10.08.2022 г., а
административното основание за нейното издаване, което се явява новото
длъжностно разписание, влиза в сила на 11.08.2022 г. Също така се иска
присъждане на обезщетение за времето, през което жалбоподателят е останал без
работа. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – директорът на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ чрез процесуалния си
представител Г. – ст. юрисконсулт,
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира съдебни разноски и прави възражение за размерът на адвокатското
възнаграждение над минимума, по съображения в писмени бележки.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата .
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в предвидения
процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА,
а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Д.М.Б. е бил назначен
на служебно правоотношение в БД ИБР на
длъжност „старши юрисконсулт“. Същият е изпълнявал длъжността от 14.06.2017 г.,
видно от представеното копие от Заповед за назначаване. От 17.07.2018 г., както и към момента на
прекратяване на служебното
правоотношение, Б. е заемала длъжност – „главен юрисконсулт“, ранг IV-ти
(четвърти) младши в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“
/АФПД/ БД ИБР.
На 22.07.2022 г. директорът на БД ИБР
е уведомил МОСВ, с писмо изх. № ЛС-06-28 за необходимостта от оптимизация на
работата в институцията, като е предложил ново длъжностно разписание. В писмото
до МОСВ, директорът, е посочил, че длъжността главен юрисконсулт се съкращава и
се открива позиция на старши експерт в дирекция „Планове и разрешителни“, отдел
„Разрешителни и регистри“. Като основание за трансформиране на щатната бройка
от една страна е посочено необходимостта от осигуряване на по-голям брой
служители в отдел „Разрешителни и регистри“ пряко ангажирани с изпълнението на
експертните дейности по отношение на процедури по издаване, изменение и
продължаване на разрешителни, като по този начин ще може да се намали
закъснението при обработката на преписки. От друга страна е посочено, че по
действащото длъжностно щатно разписание са представени 4 броя щата за
юрисконсулт – 1 главен, 2-ма старши и 1 юрисконсулт, също така позицията
директор на дирекция „АФПД“ се заемала от лице с юридическо образование и 13
години опит, който извършвал част от задълженията на юрисконсулт по длъжностна
характеристика. Като извод е направено, че съкращаването на гл. юрисконсулт
няма да се отрази съществено върху дейността по правно обслужване в БД ИБР,
поради наличието на оставащите 4 служителя с юридическо образование.
Вследствие директорът на БД ИБР е
утвърдил, а министърът на околната среда и водите е одобрил, ново длъжностно
разписание в БД ИБР, в сила от 11.08.2022 г. Съгласно новото разписание е
увеличена специализираната администрация с 1 щатна бройка, за длъжността
„старши експерт“ в дирекция „Планове и разрешителни“, отдел „Разрешителни и
регистри“ за сметка на намаление на числеността на общата администрация с 1
щатна бройка, в дирекция „АФПД“, в която е била длъжността „главен юрисконсулт“
. Не е променен общият числен състав, не е имало незаети позиции.
На 10.08.2022 г. е издадена е заповед
№ ЛС-01-22 на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с
която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение,
считано от 11.08.2022 г. на Д.Б. на длъжност „главен юрисконсулт“, ранг IV-ти
(четвърти) младши в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ БД
ИБР, разпредено е изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, изплащане на обезщетение в размер на основната заплата за неспазен срок
на предизвестие. Назначаващият орган се е позовал на утвърдено длъжностно
разписание на администрацията в БД ИБР в сила от 11.08.2022 г. В заповедта е
посочено, че служителят следва да възстанови сумата от 148, 41 лв., получена за
представително облекло, установена пропорционално на неотработените дни в
годината.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни
изводи:
В частта, в която жалбата на Д.Б. има
характер на искова молба с правно основание чл. 104, ал.1 от Закона за
държавния служител настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. Същата е
преждевременно предявена и подлежи на разглеждане по различен процесуален ред
след влизане в сила на окончателния съдебен акт, касаещ законосъобразността на
оспорената заповед. Служебно известно е на съда, че по искова молба, с правно с
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е образувано адм. д. № 3110/2022 г., като същото
производство е спряно до окончателното решаване на настоящия спор.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл,
служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. Оспореният административен акт се явява издаден от компетентен
орган, предвид изричната разпоредба на чл. 5, ал. 6, т. 1 от Правилника за
дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (ПДОРСБД),
според която норма, директорът на Басейнова дирекция извършва административни и
административнонаказателни дейности, като назначава държавните служители,
изменя и прекратява служебните правоотношения с тях, както и сключва, изменя и
прекратява трудовите договори с лицата, работещи по трудово правоотношение.
Оспорената заповед е постановена и в
предписаните от закона - чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и при спазване
изискването за задължително съдържание - посочено е правното основание за
издаването й - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
По процесуалната законосъобразността
на акта:
Липсват нарушения на процесуалните
правила при издаване на заповедта. Спазени са общите норми на чл. 35 и чл. 36
от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за прекратяване
на служебното правоотношение на служителя и са събрани всички относими по
случая доказателства. При издаване на заповедта е съобразено утвърденото от
органа по назначаване ново длъжностно разписание на БД ИБР, в сила от
11.08.2021 г., съгласно което длъжността „главен юрисконсулт“ не съществува.
Длъжностното разписание е по образец и със съдържанието по чл. 11 ал. 1 и ал. 2
от НПКДА. Правното основание, на което е издадена заповедта, не изисква
излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на
служителя, а с политика на редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка
по целесъобразност на органа, без да е необходимо допитване или съвещаване със
служителя, съответно актът е в достатъчна степен мотивиран, в това число и с
оглед данните в преписката.
В закона липсва установена специфична
процедура за издаване на заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Единственото изискване е наличието на отправено едномесечно предизвестие за
прекратяване на служебното правоотношение, но това изискване не е абсолютно,
доколкото неспазването на едномесечния срок на предизвестие може да бъде
компенсирано с обезщетение, съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В случая,
установеният от закона едномесечен срок за отправяне на предизвестие не е
спазен, тъй като предизвестие не е връчено. Неспазването на едномесечното
предизвестие обаче е компенсирано, съгласно закона с изрично разпореждане за
изплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че към датата на издаване на оспорения акт,
новото длъжностно разписание от 11.08.2022 г. все още не е влязло в сила. В
оспорената заповед изрично е посочено, че служебното правоотношение се
прекратява, считано от 11.08.2022 г., към който момент вече е в сила ново
утвърдено щатно разписание.
Предвид изложеното, съдът намира, че
не са налице съществени процесуални нарушения, които да обусловят
назаконосъобазност на процесната заповед на това основание.
По материално-правната
законосъобразността на акта:
Легална дефиниция на понятието
"длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2 от Наредбата за
прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Според тази
дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена
позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово
правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с
конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от
функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това
определение е видно, че основните белези на понятието са два: 1. нормативно
определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения,
утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по
назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и
като наименование (като нормативно определена позиция) в щатното разписание за
съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и
задължения, утвърдени с длъжностната характеристика.
В случая безспорно е налице първото
от двете условия, като при съпоставка на длъжностните разписания, преди и след
съкращението - от 05.05.2022 г. и от 11.08.2022 г., се установява, че заеманата
от жалбоподателя длъжност „главен юрисконсулт“ не съществува като нормативно
определена обособена позиция, в последното длъжностно разписание от 11.08.2021
г.
Събраните по делото доказателства
установяват наличието и на втората законова предпоставка, при която е налице
реално съкращаване на щата – длъжността е престанала да съществува в новото
щатно разписание, като позиция включваща система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика.
Не се установява в случая да е налице
прехвърляне или трансформиране на функциите и задълженията, присъщи на
длъжността „главен юрисконсулт“ към длъжността „старши експерт“ в дирекция
„Планове и разрешителни“, отдел „Разрешителни и регистри“. Последното се установява
от съпоставката между двете длъжностни характеристики, приложени по делото.
Отделно от горното, констатират се и
различни изискванията за заемане на длъжностите, като за „главен юрисконсулт“
се изисква висше образование – степен магистър, професионална област – право,
професионален опит минимум 3 г. юридически стаж, а за „старши експерт“ в
дирекция „Планове и разрешителни“ се изисква висше образование – степен
бакалавър, специалност – хидротехническо строителство, хидромелиоративно
строителство, ВиК профил „Мрежи и състояния“, ВиК профил „Пречистване“,
професионален опит 1 г. Следователно и наличието на различна квалификация в
съответната професионална област, не може да доведе до прехвърляне на функции,
задължения и отговорности
Не се установява от събраните по
делото доказателства превратно упражняване на власт по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Липсата на промяна в числеността на персонала, не е пречка за реално
съкращаване на длъжността на конкретен държавен служител, след като са
изпълнени законовите предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
1, във връзка с чл. 11 от ЗА административният орган разполага с правото да
реорганизира отделите и секторите по начин, който да осигурява ефективност на
работния процес, като може да прецени в кои отдели и дирекции ще направи
реорганизация, като утвърди ново длъжностно разписание. В този смисъл, право на
органа по назначаването е да определи длъжностите, които ще бъдат съкратени и
самите служители, които ги заемат, както и от кога да бъде прекратено
правоотношението.
В допълнение, ЗДСл не съдържа
разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството
или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. В този смисъл в съдебната практика, в това число и на ВАС, се
приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното правоотношение при
условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за органа по назначаването не
съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното
служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на
съдебен контрол. /В ТР № 2 от 25.06.2012г. , по тълк. Дело № 2/2011г. на ВАС/
За органа по назначаването не съществува задължение да предложи на служителя,
чиято длъжност се съкращава друга подходяща, нито да извърши подбор.
При условията на чл. 169 от АПК съдът
не открива незаконосъобразност при упражняване на дискреционната власт от
админинистративния орган. Съкращаването на определена длъжност и създаването на
нова длъжност, без прехвърляне на функции и дейности към последната е вид
преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на
органа по назначаването. След като оптимизирането на работата в администрацията
е предоставено на преценката на административния орган, при спазване на
императивни нормативни разпоредби в съдебното производство е недопустимо да се
преценява правилността на структурната промяна.
От извършения анализ по-горе се
налага извод, че длъжността „главен юрисконсулт“ не съществува като нормативно
определена позиция в дирекция „АФПД“, като не се доказва съществуването и на
друга новоразкрита длъжност в рамките на цялата дирекция с идентични функции,
задължения и изисквания, които да са определени в длъжностна характеристика.
Предвид гореизложеното, съдът приема,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на
метериалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона.
Изложеното обуславя извода за валидност и законосъобразност на оспорения
административният акт, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
С оглед направеното от процесуалния
представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, на същата се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.,
определен съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Б., ЕГН **********, против Заповед № ЛС-01-22/10.08.2022 г. на
директора на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД
ИБР/, с която е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 106, ал. 1,
т. 2 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН **********, да
заплати в полза на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ разноски в
размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: