Р Е Ш Е Н И Е № 114
Гр.Сливен, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми
май, през две хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 144
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 268 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД, ЕИК …………….., представлявано от у. К.В.М., с адрес *** против Решение № 38/25.02.2019 г. Директор на ТД на НАП Бургас, с което е отменено частично разпореждане № С 190020-137-0000698/29.01.2019г. по описа на ТД на НАП Бургас офис Сливен за отказ от погасяване по давност на дължимите от предприятието на жалбоподателя публични задължения с падеж до края на 2013г. да бъдат отписани поради изтекла давност по ИД № 1166/2010г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас офис Сливен като неправилно и незаконосъобразно и е върната преписката на публичния изпълнител за предприемане действия по компетентност съобразно мотивите изложени в решението.
Решението се оспорва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с действащите материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Основното възражение на жалбоподателя е, че публичният изпълнител е предприел способ за принудително изпълнение с наложените обезпечителни мерки с ПОМ Изх.№ 1166-2010/000022/13.09.2013 г., и е налице прекъсване на давностния срок по чл. 172, ал. 2 от ДОПК. От прекъсването на давността, заявява, че започва да тече нова давност, която е изтекла в края на 2018 г. В резултат на изложеното, моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови дължимите от предприятието му публични задължения с падеж до края на 2013 г. да бъдат отписани поради изтекла давност.
Ответникът по жалбата - директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите Бургас, чрез п. си п. юриск. Д. Ж. в представено писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и недоказана, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт по мотивите, изложени в него. Посочва, че с ПНОМ на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността по отношение на задълженията е спряна, считано от датата на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, както и че не е изтекъл 10-годишния абсолютен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Счита, че задълженията със срок на доброволно изпълнение до края на 2013г. не са погасени по давност, както правилно е приел и публичният изпълнител. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Решение № 38/25.02.2019 г. Директор на ТД на НАП Бургас, с което е отменено частично разпореждане № С 190020-137-0000698/29.01.2019г. по описа на ТД на НАП Бургас офис Сливен за отказ от погасяване по давност на дължимите от предприятието на жалбоподателя публични задължения с падеж до края на 2013г. да бъдат отписани поради изтекла давност по ИД № 1166/2010г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас офис Сливен като неправилно и незаконосъобразно и е върната преписката на публичния изпълнител за предприемане действия по компетентност съобразно мотивите изложени в решението. В решението е прието, че за всички публични задължения по ИД №1166/2010г., за които е следвало да бъдат платени в рамките на 2008г. е в сила разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК и следва публичният изпълнител да издаде ново разпореждане, в което да бъдат отписани всички задължения за които е изтекла абсолютната погасителна давност
С разпореждане изх. № С190020-137-0000698/29.01.2019 г., във връзка с подадена молба/възражение вх. № С190020-000-0022210/14.01.2019 г. с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД, публичният изпълнител е прекратил поради изтекла погасителна давност, събирането на публични вземания, определени в НП / Глоба СН118 / 17.06.2011 г. в размер на 1000 лева и по НП /Глоба СН5022/ 27.05.2012 г. в размер на 700 лева и е отказъл да прекрати производството по принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания - задължения за данък върху доходите по подадени декларации, за ДОО, НЗОК, ДЗПО, КД, ГВРС, описани в 361 титула по Изпълнително дело № 20100001166/2010 г.
Разпореждането е връчено на 06.02.2019 г. на у. на дружеството, който на 11.02.2019 г. е подал жалба до Директора на ТД на НАП – Бургас. На 25.02.2019 г. е издадено обжалваното в настоящото производство Решение № 38. Същото е съобщено на у. на 23.03.2019 г., а жалбата до административен съд Сливен е подадена чрез органа на 29.03.2019 г.
Към преписката са приложени : Съобщение за доброволно изпълнение на публичен изпълнител изх. № 1166-000002/02.11.2010 г. за общо задължения към 02.11.2010 г. главница 5 924, 39 лева, лихва 1707, 12 лева; Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 1166/2010/000022 от 13.09.2013 г. по изпълнително дело № 1166/2010 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас за установени и изискуеми публични вземания в размер на главница 26 284, 26 лева, лихва 12 306,63 лева, нелихв. част 1700 лева за задължения за корпоративен данък, ДОО, ЗО, ДЗПО, ФГВРС, УПФ за години 2009 г. до юли 2012 г. с което е наложен запор върху всички банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника в УНИКРЕДИТ БУЛ БАНК АД; Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания изх. № 1166/2010/000027 от 30.09.2013 г. на публичен изпълнител; Разпореждане за присъединяване изх. № 001166/2010/000065/19.03.2015 г., с което е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публични взискатели за описани вземания по изпълнителни основания по декларации от 2012 г. до 22.08.2014 г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С160020-105-0095951/06.10.2016 г., с което е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публичен взискател за описани вземания по изпълнителни основания по декларации от 2013 г. до 2016 г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С170020-105-0062883/18.04.2017 г., с което е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публичен взискател за корпоративен данък от нефинансови предприятия по данъчна декларация по ЗКПО за период 01.01.2016-31.12.2016 г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С180020-105-0101784/24.04.2018 г., с което е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публичен взискател за корпоративен данък от нефинансови предприятия по данъчна декларация по ЗКПО за период 01.01.2017-31.12.2017 г.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна по следните съображения:
В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган /от титуляра на длъжността/ и в кръга на законоустановените правомощия на териториален директор по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас, в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната давност не е изтекла, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.
Независимо от горното, съдът приема, че обжалваното Решение на ТД и потвърденият изричен отказ на ПИ да приложи института на погасителната давност са материално незаконосъобразни, по следните съображения:
В случая се спори между страните погасени ли са по давност публичните задължения на оспорващия с падеж до края на 2013 г.
Погасителната давност/по вид обща и абсолютна, като срок, съответно 5 и 10 годишна и последици – погасяване на правото на принудително изпълнение/ е материалноправен институт. Поради това, следва да се приложи тази материалноправна разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение, т.к. липсва изрична правна норма в противна насока. Според приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която определя срока на погасителната давност е тази на чл. 171 от ДОПК. Същата има следното съдържание:
" ал.1 Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
ал.2 С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника."
Нормите предвиждащи спирането и прекъсване на давността са процесуалноправни и също се намират в ДОПК.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно ал.3 на чл. 172 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Действията по принудителното изпълнение са уредени в Глава 25"Принудително изпълнение", Раздел ІV"Действия" на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор, вписването на възбрана и др.
В представеното като административна преписка копие от изпълнителното дело се съдържат доказателства, че ПИ е наложил обезпечителни мерки с ПНОМ изх. № 1166/2010/000022 от 13.09.2013 г. в рамките на срока на давността. Наложен е запор върху вземания на длъжника, като е връчено ЗС на третото задължено лице и разпореждане за изпълнение по чл. 230, ал.4 от ДОПК. Това действие по аргумент от нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК би трябвало да предизвика спиране на давностния срок за събиране на вземанията описани в постановлението, отнасящи се за задължения от 2009 г. до юли 2012 г. Доколкото обаче ПНОМ е издадено от ПИ в хода на започнато принудително изпълнение, т.е. касае се вече за действие по принудително изпълнение, то на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, приложими на основание чл. 130 от ЗСВ, вр.§2 от ДР на ДОПК: " В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи)."
Предвид изложеното налагането на запора е произвело правния ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането, т.к. е действие по изпълнението, което на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК прекъсва давността. Поради това, считано от 13.09.2013 г. за тези задължения е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 13.09.2018 г. Същите са погасени по давност, поради което следва да бъдат отписани, а изпълнителното производство прекратено в тази му част.
Изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания, съгласно чл. 168, т.3 от ДОПК. Погасяването на публичните вземания по давност пък съставлява основание за отписване на същите, регламентирано в разпоредбата на чл. 173 от ДОПК. Доколкото давността за вземането е изтекла, то материално незаконосъобразен се явява оспореният изричен отказ на публичния изпълнител да прекрати изпълнителното дело в тази част и да отпише вземането, както и потвърдителното Решение на ТД в тази част.
Жалбата е основателна в частта й, касаеща погасяването по давност на задълженията, описани в постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 1166/2010/000022/13.09.2013 г.
Относно задълженията, които са присъединени в изпълнителното производство с разпореждания от 19.03.2015 г. и разпореждане от 06.10.2016 г. правилно органът е приел, че давностния срок не е изтекъл. Присъединяването на публични вземания е уредено в чл. 217 от ДОПК, чието систематично място е в глава Двадесет и пета "Принудително изпълнение", раздел ІІІ "Способи", поради което представлява действие по принудително изпълнение, с извършването на което съдът счита, че се прекъсва давността на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК.
С оглед на изложеното, с разпореждане за присъединяване изх. № 001166/2010/000065/19.03.2015 г. е прекъсната давността по отношение на публичните вземания, установени с описаните в същото изпълнителни основания. На основание чл. 172, ал.3 от ДОПК, от прекъсване на давността започва да тече нова давност, т.е. от 19.03.2015 г. за описаните в него публични задължения е започнала да тече нова 5-годишна давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК, която ще изтече на 19.03.2020 г.
Същото е относимо и за разпореждане за присъединяване изх. № С160020-105-0095951/06.10.2016 г. за установени с описаните в същото изпълнителни основания. На основание чл. 172, ал.3 от ДОПК, от прекъсване на давността започва да тече нова давност, т.е. от 06.10.2016 г. за описаните в него публични задължения е започнала да тече нова 5-годишна давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК, която ще изтече на 06.10.2021 г.
С оглед гореизложеното жалбата се явява основателна в частта й, касаеща погасяването по давност на задълженията, описани в Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 1166/2010/000022 от 13.09.2013 г.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 38/25.02.2019 г. Директор на
ТД на НАП Бургас, в оспорената част, с която е потвърден изричен отказ на
публичния изпълнител да приложи института на погасителната давност за
задълженията на оспорващия, описани в Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 1166/2010/000022 от 13.09.2013 г., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № С190020-137-0000698/29.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното производство, чрез прилагане на погасителна давност за задълженията на оспорващия, описани в Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 1166/2010/000022 от 13.09.2013 г.
ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД
на НАП – Бургас,
в отменената част, за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД, ЕИК ……………….., представлявано от у. К.В.М., с адрес *** срещу Решение № 38/25.02.2019 г. Директор на ТД на НАП Бургас и разпореждане изх. № С190020-137-0000698/29.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас, в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :