Решение по дело №2913/2020 на Районен съд - Шумен

                                                                           Препис!

Р Е Ш Е Н И Е

260291/25.6.2021г.

 

25.06.2021 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2021                    Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                  седми  състав

На 27 (двадесет и седми) май                                                      Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2913 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При условията на евентуално съединяване на искови претенции, са предявени и искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България твърди, че на 17.07.2018 г. сключило с ответницата И.А.П. договор за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта, по силата на който предоставило на последната максимален кредитен лимит в размер на 2000,000 лева. На същата дата ответницата се възползвала от предвидената в договора възможност и закупила стока на изплащане в размер на 1469,00 лв., като общата стойност на плащанията й възлизал на 1645,20 лева.  Страните по договора се договорили общата дължима сума от П. да бъде разсрочена на 15 месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Ответницата платила част от вноските, като на 01.12.2019 г. преустановила плащанията. Поради това, ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем. П. дължала и обезщетение за забава. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2106/2020 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на П. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2106/2020 г. по описа на ШРС: в размер на 1146,97 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 17.07.2018 г.; в размер на 212,78 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода 01.12.2019 г. до 11.05.2020 г. върху заета сума по договор за кредит от 17.07.2018 г.; в размер на 38,71 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 11.05.2020 г. – 16.09.2020 г. по договор за кредит от 17.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 30.09.2020 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на описаните установителни претенции, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата И.П. да му заплати цитираните по-горе суми, както и разноските по делото.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. Назначеният й особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. Позовава се на нищожност на клаузата в договора касателно уговорената между страните възнаградителна лихва. Ищецът не посочил какви месечни погасителни вноски е извършила ответницата. Липсвали и доказателства за надлежно съобщаване на обявена предсрочна изискуемост. Моли, претенциите, вкл. и предявените при условията на евентуалност, да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16229021 от 17.07.2018 г. е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България предоставило на И.А.П. револвиращ кредит в размер на 2000,00 лева. При годишна лихва и такси, описани в него. Във връзка с това, на заемателката била издадена кредитна карта Мастъркард, като било предвидено, че може да ползва услугите превод на пари по сметка, покупка на изплащане в мрежа от търговски партньори. В чл. 13 е посочено, че месечните погасителни вноски се правят до 10во число на месеца, следващ извлечението. Според чл. 14, за ползването на кредита се дължи годишна лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит, а за ползването на кредитната карта се дължат такси според тарифата. В чл. 17 е посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. По делото е представен документ от 17.7.2018 г., съдържащ данни за извършено усвояване на кредита чрез функционалността покупка на изплащане, като общата цена на стоките е в размер на 1469,00 лв., а общата стойност на плащанията – 1645,20 лева. Документът съдържа и погасителен план. Съдът констатира от приложеното писмо от 21.05.2020 г, че ищецът поканил ответницата да плати дължимите суми и обявил кредита за предсрочно изискуем. Не са налице доказателства за изпращане на това писмо.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между страните договор за кредит, на 17.07.2018 г. ответницата усвоила сума в размер на 1469,00 лв. за закупуване стока от „Технохолис България“ ЕАД. По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на И.П. към ищеца, както следва: главница – 1146,97, включваща главница; договорна лихва в размер на 212,78 лв. и мораторна лихва – 45,56 лева. Вещото лице сочи, че последното извършено плащане на вноска било на 07.11.2019 г. от страна на ответницата по договора за кредит. Заключава, че определения в договора ГПР е в по-малка стойност от петорния размер на законната лихва.

От приложеното ч.гр.д. № 2106/2020 г. по описа на ШРС се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 30.09.2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260052/02.10.2020 г. срещу ответницата за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 30.09.2020 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 77,97 лв., направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на П. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответницата И.А.П. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260052/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2106/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

            По основателността на исковете:

            Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за потребителски револвиращ кредит от 17.07.2018 г.

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2106/2020 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и изготвените заключения по експертизи.

            По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че на 17.07.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и ответницата И.А.П. бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Установи се, че на същата дата, ответницата се възползвала от една от възможностите за ползване на кредита – покупка на стоки, като сумата, която й била предоставена възлизала общо на 1645,20 лева.

Възражението на особения представител на ответницата за противоречие на договора за кредит с нормата на чл. 22 от ЗПК се явява неоснователно. Подписаният от кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено и детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план. По отношение на възражението на особения представител на ответника за нищожност на договора за кредит, като противоречащ на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК: същото е неоснователно, тъй като чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че уговореният между страните размер на ГПР е в по-нисък размер от петкратния размер на законната лихва.

По делото се установи, че след 07.11.2019 г. не са извършвани плащания по договора, поради което следва да се приеме, че П. не изпълнила задължението си да върне заетата сума. Съобразно предвиденото в договора, заемодателят упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тази предсрочна изискуемост, обаче, не е съобщена на ответницата преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Тази изискуемост, обаче, е настъпила с връчване на съобщението на особения представител на ответницата – обстоятелство, което съдът взема предвид и прави извода, че понастоящем всички суми по процесния договор са изискуеми.

Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че размерът на дължимата сума от ответницата, представляваща неплатена главница по договора възлиза на 1146,97 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Поради това, следва да бъде признато за установено между страните, че съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България от И.А.П. за парична сума в размер на 1146,97 лв., представляващо задължение за задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 17.07.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:

В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването на изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период.

Особеният представител на ответницата прави възражение за нищожност на клаузата, предвиждаща плащане на договорна лихва поради накърняване на добрите нрави. Според приетото в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. При възмездните сделки (каквато е процесната), накърняване на добрите нрави е налице когато се нарушава принципа на справедливостта, респ. еквивалентността на престациите. В случая, ответницата се позовава на обстоятелството, че уговорения в договора за заем размер на възнаградителната лихва надвишава драстично приетото в правната доктрина допустимо надвишение в трикратен размер над законната лихва. Според настоящия състав, обаче, това становище е неотносимо при наличието на нормите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Именно с нормативното уреждане на максимален размер на годишния процент на разходите е предвидено максимално допустимото оскъпяване на кредита. Съгласно цитираните разпоредби, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС. Възнаградителната лихва съставлява компонент от ГПР и законовото изискване е тя, в съвкупност с останалите части на същия да не надвишават петкратния размер на законната лихва. В случая, уговорения в договора ГПР не надхвърля размера, предвиден в ЗПК, поради което съдът намира, че клаузата за възнаградителна лихва е действителна и не е налице твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България от И.А.П. за парична сума в размер на 212,78 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от 17.07.2018 г.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че И.П. не изпълнила в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично задължение. Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в размер на 38,71 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 11.05.2020 г. – 16.09.2020 г. по договор за кредит от 17.07.2018 г.

Поради уважаване на установителните претенции, съдът не дължи произнасяне по предявените осъдителни такива.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А гр. София направените разноски по настоящото исково производство, в размер на 882,03 лв. и по заповедното производство в размер на 77,97 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

         На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен търговец с ЕИК *********, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София сгр. 14, представлявано от Д. Тодоров Д., Нели Панчева Недялкова и Жозе Мануел Салоио, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от И.А.П. в размер на 1146,97 лв. (хиляда сто четиридесет и шест лева и 97 стотинки), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 17.07.2018 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260052/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2106/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.П. с ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *********, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от И.А.П. в размер на 212,78 лв. (двеста и дванадесет лева и 78 стотинки), представляваща договорна лихва върху заета сума по договор за кредит от 17.07.2018 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260052/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2106/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.П. с ЕГН ********** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *********, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от И.А.П. в размер на 38,71 лв. (тридесет и осем лева и 71 стотинки), представляваща задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 11.05.2020 г. – 16.09.2020 г. по договор за кредит от 17.07.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260052/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2106/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

            ОСЪЖДА И.А.П. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 882,03 лв. (осемстотин осемдесет и два лева и 03 стотинки).

            ОСЪЖДА И.А.П. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2106/2020 г. на ШРС, в размер на 77,97 лв. (седемдесет и седем лева и 97 стотинки).

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

Районен съдия: /п/ не се чете