№ 84070
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА Гражданско дело
№ 20211110171093 по описа за 2021 година
Постъпила е молба с вх. № 157711/28.07.2022г. от ответника ЗАД
„**********“, в която същият моли по реда на чл. 247 ГПК съдът да отстрани
допусната в решението очевидна фактическа грешка. Излага, че съобразно
мотивите на постановеното решение съдът правилно определил, че общият
размер на причинените в резултат на процесното ПТП вреди възлизал на
26 203.57 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски, както и че
доброволно, преди процеса ответникът заплатил на ищеца сумата 26 558.89
лева. Отдава, че поради грешка в пресмятането, съдът определил дължимо
застрахователно обезщетение в размер на 370.32 лева, а всъщност разликата
съставлявала отрицателно число. Същата грешка съдът възпроизвел в
диспозитива на съдебното решение, признавайки за установено по реда на чл.
422 ГПК, че ответникът дължал на ищеца сумата 370.32 лева. Моли съдът да
поправи решението по реда на чл. 247 ГПК, като постанови отхвърляне на
установителния иск и съответно се произнесе и относно разноските. В
условията на евентуалност поддържа депозираната молба като въззивна
жалба.
В срока за становище по молбата ищецът ЗК „*********“ АД не е
депозирал такова.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата на ответника ЗАД
„**********“ с вх. № 157711/28.07.2022г. следва да бъде администрирана по
евентуално поддържаното му искане, а именно като въззивна жалба срещу
постановеното от настоящия съдебен състав съдебно решение. Това е така,
1
тъй като очевидна фактическа грешка би била налице, ако се касае до
хипотеза на противоречие между правните изводи на съда, обективирани в
мотивите на съдебното решение и волята му, отразена в диспозитива на
същото. В случая, съобразно твърденията на ответника в молбата му с вх. №
157711/28.07.2022г., а и видно от мотивите на постановеното съдебно
решение, такова противоречие не е налице. Съдът е достигнал до извод, че
правото на регрес на ищеца възникнало за сумата 26 218.57 лева, а
доброволно, преди процеса, ответникът заплатил 26 588.89 лева. Съдът в
мотивите си е изложил, че ищецът има право на вземане за разликата от
370.32 лева, като е постановил и диспозитив в съответствие с този си извод.
Касае се не до грешка в пресмятането, а до неправилен логически извод на
съда, рефлектирал в неправилност на постановеното съдебното решение.
Молбата на ответника ЗАД „**********“ с вх. № 157711/28.07.2022г. е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. На въззивника ЗАД „**********“
следва да бъдат дадени указания за представяне на доказателства за внесена
по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 25 лева.
Поради това на основание чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на въззивника ЗАД „**********“ в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото доказателства за внесена държавна
такса за въззивно обжалване по сметка на Софийски градски съд в размер на
25 лева. При неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба с вх. №
157711/28.07.2022г. ще бъде върната.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2