№ 4334
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100503172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20074414/13.01.2023г., постановено по гр. д. № 8870/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, са частично уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. С. П. положителни искове, като е признато за
установено, че дължи част от вземанията предмет на издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.12.2018г. по ч.гр.д. № 76327/2018г., в
размер на 514.64лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.12.2015г. до 30.04.2018г., до имот, находящ се в гр.София, ж.к.
*********, ателие № 3, аб.№ *********, ведно със законната лихва от 30.11.2018г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 51.60лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.12.2015г. до 30.04.2018г.,
ведно със законната лихва от 30.11.2018г. до изплащане на вземането, като исковете са
отхвърлени в частта, относно исковете за главница за топлинна енергия за разликата
над уважената част от 514.64лв. до пълния претендиран размер от 547.87лв., ведно със
законна лихва върху отхвърлената част от 30.11.2018г. до изплащане на вземането; за
сумата от 34.90лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2015г. до
21.11.2018г., както и за разликата над уважената част от 51.60лв. до пълния
претендиран размер от 55.06лв. за дялово разпределение за периода от м.10.2015г. до
30.11.2015г., ведно със законна лихва върху отхвърлената част от 30.11.2018г. до
1
изплащане на вземането; за сумата от 9.79лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.11.2015г. до 21.11.2018г.
Ответникът е осъден да плати разноски в размер на 852.48лв. за исковото и 65.57лв. за
заповедното производство.
Производството е образувано по въззивна жалба на особения представител на
ответника срещу решението в частите, в които са уважени предявените искове, по
съображения, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно по делото било прието
наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия, както и не било
установено възникване на облигационното отношение между ЕС и третото лице –
помагач.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София”
ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. с чл. 153 от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че
ответникът дължи суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8870/2021г. по описа на СРС, 69 състав. Навел
е твърдения, че ответникът е битов клиент на топлинна енергия в апартамента,
потребител е енергия за процесния период, като страните били обвързани от договор
при Общи условия.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че е
ответникът е клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на
топлоснабдения имот, което се установявало и от изричното заявление-декларация. По
отношение на потребената топлинна енергия е кредитирал заключението на
допуснатата и събрана пред първата инстанция СТЕ за сумата от 547.87лв., като с
оглед приетото за частично основателно възражение за давност е приел, че
необхваната от давността е претенцията за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г. в
размер на 514.64лв. С оглед чл.153, ал.1, 2 и 6 вр. чл.36, ал.3 ЗЕ вр. Наредба № 5 от
23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и чл.36 от Общите
условия е приел, че е доказан искът за услугата дялово разпределение, като с оглед
приетото за частично основателно възражение за давност е приел, че необхваната от
давността е претенцията за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г. в размер на 51.60лв.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а
разглеждано по същество е ПРАВИЛНО, като по направените оплаквания с
въззивната жалба следва да се добави следното:
Неоснователно се поддържа от въззивника, че не е потребител. С оглед
приетото заявление-декларация (л.14) за откриване на партида на името на ответника,
съобразявайки постигнатото между ищеца и ответника съгласие по този въпрос, което
се установява от издадените документи за партидата и имота, както и за потреблението
там, съдът намира, че с оглед указанията на ОУ (чл.60, ал.2) на ищеца облигационното
правоотношение във връзка с доставяна в имота ТЕ е възникнало с ответника.
Следователно от заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал
разкриване на партида при ищеца, с което между страните е възникнало облигационно
отношение (в този смисъл съобрази т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК –
подлежи на доказване по общия ред откриването на партида, съответно сключването
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора). Поради което и настоящият въззивен състав приема за
доказано, че ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ
за процесния период.
Неоснователно е и оплакването на въззивника за недължимост на вземането за
цената за дялово разпределение: Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия клиентите
заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите
заплащат на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП). Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ
възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на
разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
3
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да
заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. В случая от приетата техническа експертиза се установява, че
за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се установява и от
приетите от ТЛП доказателства. Приети са по делото доказателства за избор и
възлагане на ТЛП да извършва дяловото разпределение на енергията, определени са
цените по размер, които писмени доказателства съвкупно със заключението по СТЕ
водят до извод, че ищецът е доказал осъществявана услугата за дялово разпределение
в размер на претендираната претенция, размерът на който се доказва от заключението
по ССчЕ. С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница
за дялово разпределение.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е
претендирал разноски за юрк.възнаграждение, поради което следва да му се присъди
такова в размер на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и
250лв. за особен представител или общо 350лв. Съобразно разясненията, дадени с т. 7
на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по
жалбата в размер на 25лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20074414/13.01.2023г., постановено по гр. д. №
8870/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, в частите, в които е
признато за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
4
установителни искове, че А. С. П., ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Красно село”, ул.”********* на основание чл.150 ЗЕ част от вземанията предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.12.2018г.
по ч.гр.д. № 76327/2018г., в размер на 514.64лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2015г. до 30.04.2018г., до имот,
находящ се в гр.София, ж.к. *********, ателие № 3, аб.№ *********, ведно със
законната лихва от 30.11.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 51.60лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.12.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 30.11.2018г. до изплащане на
вземането.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК А. С. П., ЕГН:
**********, да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК: *********, гр.София,
ул.”Ястребец” №23Б, разноски за въззивното производство размер на 350лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК А. С. П., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 25лв., представляваща държавна такса
за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД като трето
лице - помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5