РЕШЕНИЕ
№ 16954
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110162171 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД ***“ АД срещу
„***“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1345,93 лв. (след допуснато в о.с.з. на 18.06.2024 г.
изменение на иска чрез увеличение на размера му), с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 04.08.2023 г.
в гр. ***, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Дайхатсу“,
модел „Сирион“ с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
била застрахована при ответника.
Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. в гр. ***, е настъпило ПТП по вина на водача на
лек автомобил „Дайхатсу“, модел „Сирион“ с рег. № ***, който при потегляне и извършване
на маневра „движение на заден ход“ удря в предната част паркираното зад нея МПС марка
„Тойота“, модел „Корола“ с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени
имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Toйота“, модел „Корола“
с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в
причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.
Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е
платил обезщетение в размер на 2 676,86 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер
на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното
обезщетение в размер на 2 676,86 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, но ответникът е заплатил част от претендираната сума в
размер на 1345,93 лв., при което част от вземането е останало неудовлетворено. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“
ЕАД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
1
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил „Дайхатсу“, с рег. № ***. Твърди виновен за
причиняването на щетите да е водачът на лек автомобил „Тойота“, с рег. № ***, евентуално
– твърди съпричиняване. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно
завишен. Претендира разноски, включително юристконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № ***,
което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. №
*** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на лек автомобил лек автомобил „Дайхатсу“, модел „Сирион“ с рег. №***; настъпването на
ПТП на 16.11.2021 г. в гр. *** със сочените в исковата молба участници; заплащане от
страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 1345,93 лв. по предявената
извънсъдебно регресна претенция.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата в гр. *** е натъпило ПТП с участието
на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № ***, управляван от Р. М., и лек
автомобил „Дайхатсу“, модел „Сирион“ с рег. № ***, управляван от Н. Д.. Отразена е схема
на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС,
като за лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № *** е посочено рег. номер, щипки
на броня, а за лек автомобил Дайхатсу“, модел „Сирион“ с рег. № *** – незасегната броня.
Протоколът е подписан от двамата водачи. Двустранният констативен протокол
представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен
формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга
призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин
съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има
доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно
останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая,
двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да
удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях.
Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно
ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му,
която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за
2
механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по
делото свидетели, и заключението на САТЕ.
За установяване механизма на процесното ПТП в производството са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Н. П. Д. и Р. Р. М..
Свидетелката Д., водач на лек автомобил „Дайхатсу“, модел „Сирион“, разказва, че
била спряла с автомобила на служебния паркинг на магазин „Т-Маркет“, в гр. ***. Тръгнала
на заден ход, за да излезе към улицата. В същото време другото МПС влизало в паркинга на
магазина, при което настъпил удар между двете МПС. Поддържа, че другият автомобил не е
имал право да влиза в паркинга, тъй като паркингът е служебен, ползвал се за товаро-
разтоварителна дейност. Свидетелката посочва, че към момента на процесното ПТП, както и
понастоящем е служител на фирмата. При предявяване на протокола за ПТП в о.с.з. на
18.06.2024 г. свидетелката потвърждава, че подписът до буква „А“ в протокола е положен от
нея, както и че отразената схема в същия отговаря на механизма на настъпване на ПТП.
От показанията на св. Р. М., водач на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“, се
установява, че ПТП е настъпило м. август 2023 г. на паркинга на магазин „Т-Маркет“ в гр.
***. Посочва, че навлязла в паркинга и спряла на „прилично“ разстояние зад другия
автомобил. Сестра й влязла в магазина за да пазарува, а свидетелката и детето й останали да
я чакат в колата. В този момент другият автомобил потеглил внезапно назад, при което
ударил в предната част управлявания от свидетелката лек автомобил. Свидетелката посочва,
че не е имало храсти или дървета, които да са ограничавали видимостта на водача на другия
автомобил. Поддържа още, че двата автомобила са били в спряло състояние, като между тях
е имало разстояние повече от 2 метра и половина. Добавя, че при навлизане в паркинга не е
видяла знаци, които да указват дали е забранено паркирането.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М., като ясни, подробни, логични
и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно
съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. в частта им относно обстоятелствата, при
които е настъпил ударът, тъй като същите са фрагментарни, вътрешно противоречиви и
изолирани от останалите събрани по делото доказателства. На първо място твърденията й,
че при излизане на управлявания от нея лек автомобил, другото МПС влизало в паркинга на
магазина, при което настъпил удар между двете МПС, не намира опора в нито едно друго
събрано по делото доказателство. Точно обратното, при предявяване на протокола за ПТП в
о.с.з. на 18.06.2024 г. свидетелката потвърди, че отразената в протокола за ПТП схема
отговаря на механизма на ПТП. Видно от схема на ПТП, в същата е отразено, превозно
средство „Б“ е в спряло състояние, като превозно средство „А“ (управляваното от св. Д.) е
извършило маневра на заден ход. На следващо място показанията на свидетелката, в частта,
в която същата заявява,че не е описвала, че в резултат на удара са настъпили щети по
управляваното от нея МПС, въпреки че е имала такива, противоречи на отразеното в
протокола за ПТП, където свидетелката е посочила в графа „видими щети на превозното
средство“ - незасегната броня. Ето защо показанията на свидетеля Д. съдът оценява като
такива, които не могат да служат като достоверна основа за изграждане на фактическите
констатации на съда.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза и
допълнителна такава, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От него се установява, че от техническа гледна точка и при
кредитиране от страна на съда на показанията на св. М., може да се направи извод, че
причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил
„Дайхатсу“, модел „Сирион“, който при маневра за движение на заден ход, не се е убедил, че
зоната зад превозното средство е свободна, вследствие на което е настъпил удар с
намиращия се зад него в спряло състояние лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“.
Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил марка „Тойота“,
3
модел „Корола“ с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на лек автомобил „Дайхатсу“, модел „Сирион“ с
рег. № ***, съставлява граждански деликт за това, че е извършвайки маневра назад водачът
не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
респективно по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него,
в който случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая от събраните по делото доказателства, не се установява, поведението на
водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № *** обективно да е способствало
за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото настъпване. На
първо място, по делото не се доказаха твърденията на св. Д., че при тръгване на заден ход, за
да излезе от улицата, другото МПС е влизало в паркинга на магазина, при което настъпил
удар между двете МПС. На следващо място, по делото не са събрани доказателства в
подкрепа на твърденията на св. Д., че тъй като мястото се ползва за товаро-разтоварителна
дейност за стоки на магазина, другият автомобил не е имал право да спира на това място.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
4
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В случая съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехниеската
експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил „Тойота“,
модел „Корола“ с рег. № ***, определен на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
2676,86 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е
посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Експертът е
констатирал, че към релевантния момент увреденият автомобил е бил на 1 година, 8 месеца
и 16 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация. От представеното и
приобщено към доказателствения материал удостоверение, изх. № 143/10.06.2024 г.,
издадено от „***“ ЕООД (официален представител на марката „***“ за Република България),
към датата на реализиране на процесното произшествие – 04.08.2023 г. лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“ с рег. № *** е бил в период на основна заводска гаранция.
Същевременно, от приетото като писмено доказателство преводно нареждане от 13.09.2023
г., се установява, че ищцовото дружество е заплатило на автосервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил сума в размер на 2676,86 лв. С оглед изложеното, настоящия съдебен
състав намира, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се
определи по пазарни цени (стойността на официалния представител на марката), а не по
средни пазарни цени, доколкото в случая от доказателствата по делото се установява, че
реално заплатената от ищеца сума за авторемонтните дейности е 2676,86 лв.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил
сумата от 1345,93 лв., поради което релевираната претенция се явява изцяло основателна.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –13.11.2023 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените в производството разноски. Същият претендира и доказва такива в общ размер
на 853,84 лв., от които 53,84 лв. – заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за САТЕ, 60
лв. – депозит за свидетел и 540 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки задължителните разяснения, дадени в т. 3
от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. ограничение и е
5
свободен да намали възнаграждението до предвидения в съща наредба минимален размер.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения (в редакцията изм. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г.) за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела при интерес от 1000 лв. до
10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, минималното
адвокатско възнаграждение за предявения иск възлиза на сумата от 434,59 лв. При
съобразяване на обема на извършените от процесуалния представител на ищцата
процесуални действия, фактическата и правната сложност на делото с оглед обема от
събрания доказателствен материал, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 540 лв. не се явява прекомерно, поради което направеното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. С оглед изложеното и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 853,84 лв.,
представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, ет. ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1345,93 лв. (след допуснато в
о.с.з. на 18.06.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие
на 04.08.2023 г. в гр. ***, причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил
„Дайхатсу“, модел „Сирион“ с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
13.11.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 853,84 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6