№ 27
гр. С., 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900104 по описа за 2024 година
М. В. М. от гр. К., ул. „Ю.Г.“ 15, с ЕГН **********, е предявил срещу „ЗК.Л.И.” АД,
ЕИК *********** обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429,
ал.3 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени му телесни
увреждания – фрактура на дисталната част на сакрума на ниво Ес4 и хематом в меките
тъкани в съседство, оток и кофлуиращи ограничени течни колекции с кръвеквивалентна
плътност в лява глутеална област – хематоми, контузия в областта на тазобедрената става,
контузия на гръдния кош, открита рана по окосмената част на главата, множество охлузвания
по лицето и тила, пристенен тромб по цялата циркумференция и аневризъм на
абдоминалната аорта, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.11.2023 год. около
08.15 часа в гр. К. на ул. „О.“, по вина на И. В. К. с ЕГН ********** – водач на автобус с ДК
№ СО 1022 СТ, със застрахователна полица № BG/22/123002849144 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
18.09.2023 год. до 17.09.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.01.2024 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 1 875.54 лева за причинени на ищеца
имуществени вреди – направени разходи във връзка с лечението на причинените му при
горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.01.2024 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
1
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 08.11.2023 год. около 08.15 часа в гр. К. по ул. „О.“
в посока към ул. „С.“ се движил автобус с ДК № СО 1022 СТ, управляван от И. В. К. с ЕГН
**********. Същият в района на № 56, извършвайки маневра изпреварване, поради
неспазване правилата за дистанция реализирал ПТП с велосипедиста М. В. М..
Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП от сектор ПП при ОДМВР –
С., който съставил протокол за ПТП № 1855288/08.11.2023 год., а на виновния за
произшествието водач на МПС бил съставен АУАН № GA 923339.
Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът бил откаран и хоспитализиран
от ЦСМП в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД с оплаквания от силни болки в областта на лявата
тазобедрена става, гръдния кош и лявото рамо. След извършени прегледи и изследвания
медицинските лица установили следните травматични увреждания – фрактура на дисталната
част на сакрума на ниво Ес4 и хематом в меките тъкани в съседство, оток и кофлуиращи
ограничени течни колекции с кръвеквивалентна плътност в лява глутеална област –
хематоми, контузия в областта на тазобедрената става, контузия на гръдния кош, открита
рана по окосмената част на главата, множество охлузвания по лицето и тила, пристенен
тромб по цялата циркумференция и аневризъм на абдоминалната аорта. С оглед получения
хематом лекарите взели решение за оперативно лечение, състоящо се в отбременяваща
фасциотомия. По време на болнични престой и с оглед множеството получени травми и
наранявания била проведена обезболяваща и антикоагулантна терапия с медикаменти. На
17.11.2023 год. ищецът бил изписан от болничното заведение с дадени съвети за режим на
покой, ненатоварване на оперирания крайник, продължаване на антикоагулантната терапия и
прием на обезболяващи.
Твърди се, че получените от ПТП травми и увреждания са причинили болки и
страдания на ищеца, които са били със значителен интензитет през първите няколко седмици
след инцидента. Предвид характера на нараняванията пострадалият е следвало да спазва
щадящ режим на покой, без натоварване. Изпитвал е непрестанни силни болки, усилващи се
и при най-леко движение, трудно повлияващи се от обезболяващи. За задоволяване на
ежедневните си нужди – хранене, обличане, тоалет, е разчитал изцяло на семейството си,
което допълнително е засилило чувството за безпомощност и уязвеност у него, като се е
считал за постоянно бреме за своите близки. Поради напредналата му възраст неговото
възстановяване протича много по-продължително и трудно, като е придружено от много
болки и страдания. Преди инцидента М. В. М. е бил активен за годините си човек, грижил се
е грижел сам за себе си и за нуждите си, а последиците от инцидента са го изправили пред
невъзможността да се обслужва, което повлияло на емоционалното му състояние – станал е
тревожен, неспокоен, напрегнат и затворен в себе си.
Твърди се, че във връзка с лечението на причинените му при горното ПТП телесни
увреждания ищецът извършил разходи в размер на 1 875.54 лева – за заплатени лекарства и
и болнични такси по приложените с исковата молба фактури и касови бонове.
2
Твърди се, че за автобуса с ДК № СО 1022 СТ, управляван при ПТП от деликвента И.
В. К., е била сключена със „ЗК.Л.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/123002849144, валидна от 18.09.2023
год. до 17.09.2024 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на произшествието неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че ищецът подал по пощата застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ до ответника, получена от него на 24.01.2024 год., по която не се е произнесъл до
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като определи и заплати обезщетение
или откаже плащане на такова.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗК.Л.И.” АД
за автобуса с ДК № СО 1022 СТ, със застрахователна полица № BG/22/123002849144,
валидна от 18.09.2023 год. до 17.09.2024 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП,
вината на сочения за деликвент водач на автобус с ДК № СО 1022 СТ, както и
противоправността на неговите действия. Оспорват се и причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и твърдените увреждания, както и описаните в исковата молба
негативни последици за ищеца.
Ответникът прави и възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от действията на пострадалия, конкретизирано в о.с.з. на 15.11.2024
год. – че ищецът не е спазил законово регламентираните задължения, предвидени в чл.79 и
чл.80 от ЗДвП, като в качеството си на участник в движението като велосипедист не е
оборудвал велосипеда със светлинен и светлоотразителен сигнал, не е използвал
светлоотразителна жилетка и не е спазил задължението си да се движи възможно най-близо
до дясната граница на платното за движение.
С отговора се сочи, че исковата претенция за неимуществени вреди е прекомерна и не
отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като
обезщетение за неимуществени вреди от ищеца, е прекомерно завишена, като не отговоря на
установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен
род вреди.
Ответникът също претендира направените по делото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
3
Видно от изисканите по реда на чл.186, изр.2-ро, предл. първо от ГПК от РУ К. АУАН
№ GA923339/08.11.2023 год. и НП № 23-0286-000612/25.01.2024 год.,
административнонаказателната преписка е била образувана срещу И. В. К. за това, че в гр.
К. управлявал по ул. „О.“ в посока към ул. „С.“ автобус „Мерцедес 530“, с ДК № СО 1022
СТ, като извършил неправилна маневра изпреварване и ударил движещия се велосипедист
М. В. М., с когото реализирал ПТП. В АУАН е посочено, че с горното водачът на автобуса е
нарушил разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП – не се е убедил, че ППС, което
ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение. АУАН е бил
съставен от И. А.П., мл. автоконтрольор при РУ К..
С исковата молба е представен и протокол за ПТП № 1855288/08.11.2023 год., също
съставен от актосъставителя Пенев, в който са отразени горните констатации, залегнали и в
АУАН. В протокола е изготвена и схематична скица, отразяваща местоположението на
участниците в ПТП след настъпването му – дотолкова схематична, че от същата не могат да
се направят никакви изводи за отразеното в нея.
От показанията на свидетеля И. В. К. – водачът на автобуса, участвал в ПТП, се
установява, че управлявал същия по автобусна линия от с. П. към кв. „Н.“ в гр. С..
Преминавайки през гр. К. със скорост от 40 км/ч по ул. „О.“, предприел изпреварване на
велосипедист, който се движил в крайната дясна част на платното за движение. Подал мигач,
за да сигнализира за маневрата, предприел изпреварване и точно когато се изравнил с него,
велосипедистът внезапно рязко завил наляво към него. Свидетелят веднага се опитал да
предотврати сблъсъка, като също рязко завил наляво и навлязъл в насрещната лента, но
въпреки това велосипедистът се ударил странично в автобуса и паднал на земята.
Велосипедът нямал светлоотразителни знаци и не бил оборудван със светлини. Било
преди обяд, валяло дъжд, било мрачно, но светло. Велосипедистът бил изплашен, но видимо
му нямало нищо, дори първоначално тръгнал да си ходи, но шофьорът и пътниците в
автобуса го разубедили да изчакат полиция и линейка. След около 10 минути ПТП
местопроизшествието било посетено от органите на МВР.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, оспорено от
пълномощника на ищеца, изготвено след запознаване с обсъдения горе писмени
доказателства и показанията на свидетеля И. В. К., се установява следния механизъм на
ПТП :
На 08.11.2023 год. около 8.15 часа – светлата част от денонощието, в гр. К. по ул. „О.”
в посока към ул. „С.”, със скорост около 40 км/ч се е движил автобус „Мерцедес 530” с ДК №
CO 1022 СТ, управляван от И. В. К.. Платното за движение по същата улица било
двупосочно. В същото време и условия на движене, пред автобуса, в дясната част на дясната
лента, в същата посока се е движил велосипедистът М. В. М., 83-годишен. Тъй като
скоростта на велосипедиста била по-ниска от скоростта на автобуса, водачът на последния
предприел действия за изпреварване на велосипедиста, като подал ляв пътепоказател и
отклонил автобуса вляво по отношение посоката си на движение. В момента, когато челната
част на автобуса почти се изравнила с велосипедиста, последният предприел действия за
4
завиване вляво, при което велосипедът се ударил в лявата странична габаритна част на
автобуса, велосипедистът изгубил равновесие и паднал на дясната си страна.
Анализът на посочения по-горе механизъм на възникване на ПТП показва, че
причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка следва да се търсят единствено
в субективните действия на водача на велосипедиста, който преди да предприеме маневра за
отклоняване наляво по платното за движение не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Вещото лице сочи, че за водача на автобуса ПТП е било непредотвратимо, тъй като
велосипедистът е предприел маневра за изменение на посоката си на движение към
момента, когато челната част на автобуса почти се е била изравнила с велосипеда.
Видно от представените с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на М. В. М. до ЗК „Л.И.” АД, изпратена по пощата, ведно с обратна разписка за
доставянето й, ответникът е бил сезиран на 24.01.2024 год. с искане на пострадалия при
горното ПТП за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, като няма данни да се е произнесъл до изтичане на тримесечния срок
по чл.496, ал.1 от КЗ, като определи и заплати обезщетение или откаже плащане на такова.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М. В. М. до
ЗК „Л.И.” АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя на 24.01.2024 год., по
5
която няма данни ответникът да се е произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, като определи и заплати обезщетение или откаже плащане на такова.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки : 1.
делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които
от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2.
травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили
твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищецът не проведе пълно и главно доказване на сочените
материални предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на застрахователя по
предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ, поради което същите следва да се отхвърлят.
По делото ищецът не установи главен факт от значение за спора – че вината за нанесените
му телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на И. В. К. – водач на автобус с ДК
№ СО 1022 СТ – застраховано МПС при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
От показанията на разпитания свидетел И. К. и базираното върху неговите показания
заключение по назначената автотехническа експертиза, прието от съда като обективно,
обосновано и логично, се установи, че ПТП е било непредотвратимо за водача на автобуса и
предотвратимо за ищеца. Свидетелят сочи, че е предприел маневра изпреварване, като е
подал ляв пътепоказател и отклонил автобуса вляво по отношение посоката си на движение
и точно в момента, в който се е изравнил с велосипедиста, последният рязко се е отклонил
вляво – вероятно с цел да завие в тази посока, но без да се увери, че зад него попътно не се
движи друго ППС; свидетелят не сочи да е възприел някакъв знак от велосипедиста,
сигнализиращ маневрата – за него тя е била внезапна и за да избегне сблъсъка, се е принудил
рязко да завие и да навлезе в насрещната лента за движение, но сблъсък все пак е последвал.
Показанията на свидетеля в случая следва да се преценяват през призмата на чл.172
от ГПК, но съдът не намери основания да не кредитира същите, доколкото не противоречат
6
на други събрани по делото доказателства; на свидетеля в о.с.з. е разяснено правото му по
чл.166, ал.2 от ГПК, като същият не се е възползвал от възможността да не отговаря на
въпроси, с които би се уличил в извършване на престъпление, поради което на общо
основание носи за показанията си наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК.
От изложеното е видно, че с действията си към момента на ПТП водачът на МПС не е
нарушил законови разпоредби, визирани в ЗДвП, включително сочената в АУАН и НП на
чл.42, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП – че не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва, не е
подало сигнал за изменение на посоката си на движение. Следва да се отбележи, че не е
видно на какво се базират горните констатации на актосъставителя, доколкото същият не е
очевидец на произшествието, а според показанията на свидетеля К. е пристигнал там 10
минути по-късно, когато местопроизшествието не е било запазено – пак, видно от
показанията на св. К., велосипедистът първоначално е направил опит да се отдалечи с
велосипеда от мястото на ПТП, но се е върнал.
Нито констатациите на длъжностното лице в обсъдения горе протокол за ПТП в
частта му „Обстоятелства и причини за ПТП“, нито дословно възпроизведеното от същия
актосъставител в АУАН обвързват съда с материална доказателствена сила именно поради
обстоятелството, че съставителят им не е възприел лично настъпването на инцидента, а
изготвената схематична скица не е на запазено местопроизшествие. Поради горното и
разпита на актосъставителя не би допринесъл за изясняване на фактическата обстановка, а
отделно – искането на пълномощника на ищеца за такъв разпит е било и преклудирно, както
е посочено в протокола от проведеното второ о.с.з. на 11.02.2025 год.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищецът не установи наличието на всички
твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установява и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказани по основание предявените искове за заплащане на
обезщетения за причинени на ищеца неимуществени и имуществени вреди и следва да ги
отхвърли изцяло.
С оглед горния краен извод не се налага обсъждане на останалите събрани по делото
доказателства във връзка с вида и характера на причинените на ищеца неимуществени
вреди.
С оглед отхвърляне на главните искове съдът следва да отхвърли и обусловените от
тях аксесорни иск по чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава в плащането
на застрахователните обезщетения.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 252/27.05.2024 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е
бил освободен от заплащане на такси и внасяне на разноски по настоящото производство, то
с оглед изхода на делото няма основание за възлагане на дължимата за производството
7
държавна такса върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Направените разноски от
бюджета на съда в размер на 1 000 лева – за възнаграждения на в.л. по АТЕ, СМЕ и
допълнителна СМЕ, остават за сметка на републиканския бюджет.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 400
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по АТЕ и за призоваване на свидетел.
Ответникът, независимо, че е бил представляван от адвокат /с пълномощно на л.93 от
делото/, не е представил сключен договор за правна помощ, съотв. не е удостоверил
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, поради което такова
не следва да му се присъжда. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да се осъди да заплати на ответника с оглед отхвърлените искове направените в цялост по
делото разноски в размер на 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. М. от гр. К., ул. „Ю.Г.“ 15, с ЕГН **********,
срещу „ЗК.Л.И.” АД, ЕИК *********** обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./ за
причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес
вследствие нанесени му телесни увреждания – фрактура на дисталната част на сакрума на
ниво Ес4 и хематом в меките тъкани в съседство, оток и кофлуиращи ограничени течни
колекции с кръвеквивалентна плътност в лява глутеална област – хематоми, контузия в
областта на тазобедрената става, контузия на гръдния кош, открита рана по окосмената част
на главата, множество охлузвания по лицето и тила, пристенен тромб по цялата
циркумференция и аневризъм на абдоминалната аорта, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 08.11.2023 год. около 08.15 часа в гр. К. на ул. „О.“, по вина на И. В. К. с ЕГН
********** – водач на автобус с ДК № СО 1022 СТ, със застрахователна полица №
BG/22/123002849144 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 18.09.2023 год. до 17.09.2024 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.01.2024 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 1 875.54 лева /хиляда осемстотин
седемдесет и пет лв. и петдесет и четири ст./ за причинени на ищеца имуществени вреди –
направени разходи във връзка с лечението на причинените му при горното ПТП телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2024 год. до
8
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от М. В. М. от гр. К., ул. „Ю.Г.“ 15, с ЕГН **********,
да заплати на „ЗК.Л.И.” АД, ЕИК *********** направените в цялост по делото разноски в
размер на 400 лева /четиристотин лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9