Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Хасково, 17.01.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд……………………………………………………….
на
осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в
състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
секретар:
Стефка Ангелова……………………………………………………..
прокурор…………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д. № 77 по описа на
съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.422 ал.1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „БАНКА ДСК” - ЕАД
- гр.София /Банката/ твърди, че със Заповед № 443 от 10.04.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист, издадени
от РС - Хасково по
ч.гр.д.№ 840 / 2017 г., въз основа на извлечение от счетоводни книги, ответниците
били осъдени солидарно да заплатят на Банката следните суми – 58 011.32 лева
– главница; 21 198.97 лева – договорна
лихва за периода от 01.09.2016 год. до
06.04.2017 год.; 1 830.57 лева – санкционираща лихва за периода от
21.03.2013 год. до 06.04.2017 год.; 806.11 лева – заемни такси, ведно със
законната лихва, считано от 07.04.2017 год. и разноски по делото. От страна на
длъжниците били подадени възражения срещу
заповедта за изпълнение, което обусловило и правния интерес от
предявяването на иска за установяване съществуването на присъдените в
заповедното производство вземания, основани на договор за ипотечен кредит от
28.11.2007 год. и сключени към него две допълнителни споразумения, по силата на
които на ответниците бил предоставен
кредит в размер на 60 000 лева за срок от 360 месеца. През месец март 2013 год. ответниците
преустановили изплащането на договорените месечни вноски по кредита. Поради
допусната забава в плащанията над 90 дни, Банката упражнила правото си да
превърне кредита в предсрочно изискуем, за което кредитополучателите били
уведомени на 14.02.2017 год. До подаване на заявлението, плащания по кредита от
страна на ответниците не било извършено. С оглед на изложеното, моли за
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията,
присъдени в заповедното производство. Претендира присъждане на разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ – Д.Б.К. и Б. Д. Б. -
оспорват иска.
Съдът, като взе
предвид фактическите и правни твърдения на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството
ч.гр.д.№ 840 / 2017 год. по
описа на Районен съд - Хасково е образувано по Заявление с вх.№ 8485 от 07.04.2017
г., изпратено по пощата на 06.04.2017 год., за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Банка ДСК” ЕАД - гр.София /Банката/ против Д.Б.К.
и Б.Д.Б.. Към заявлението са приложени и документите, от които произтича вземането
на Банката, а именно: извлечение от счетоводните книги от 07.04.2017 год., договор за ипотечен кредит от 28.11.2007 год.
и сключени към него две допълнителни споразумения от 06.11.2009 год. и от
21.02.2011 год., погасителни планове, общи условия, уведомления и разписки.
Със Заповед
№ 443 / 10.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по цитираното по-горе дело, съдът е
разпоредил длъжниците Д.Б.К. и Б.Д.Б. солидарно да заплатят на Банката сумите
от 58 011.32 лева – главница;
21 198.97 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2016 год. до
06.04.2017 год., 1 830.57 лева – санкционна лихва за периода от 21.03.2013
год. до 06.04.2017 год., 806.11 лева – заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.04.2017 год. до изплащане на сумата, както и
разноски по делото в размер на 1 636.94 лева – държавна такса и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК,
считано от връчването на заповедта – 09.05.2017 год., длъжниците са депозирани
писмени възражения, подадени на 11.05.2017 год. срещу издадената против тях
заповед. В предвидения в чл.415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, считано от
получаване на съобщението, връчено на 25.05.2017 год., заявителят - ищец в
настоящето производство е предявил иска с правно основание чл.415 ал.1,
вр.чл.422 ал.1 от ГПК против длъжниците - ответници в настоящето производство, като
исковата молба е подадена в Окръжен съд – Хасково на 23.06.2017 год.
Видно от приетото като писмено доказателство
копие от договор за ипотечен кредит от 28.11.2007 год. е, че между „Банка ДСК” ЕАД – гр.София - кредитор и Д.Б.К.
и Б.Д.Б. – кредитополучатели е
възникнала договорна обвързаност, по силата на която Банката е предоставила на ответниците кредит в размер на 60 000 лева, със срок
за издължаване - 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване –
07.12.2007 год. – данна, която съдът възприема от заключението на вещото лице Н.,
представено по допуснатата счетоводна експертиза.
На
06.11.2009 год. към договора за кредит е сключено допълнително споразумение, с
което страните са приели за установено, че остатъкът на дълга възлиза на
60 478.43 лева, включващ главница от 59 193.81 лева и лихва от
1 284.52 лева. Договорен е гратисен период от шест месеца за издължаване
на главницата, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита.
Променена е и падежната дата за издължаване на месечните вноски, като е запазена
крайната падежна дата за окончателното издължаване на кредита. Изготвен е нов
погасителен план.
На
21.02.2011 год., страните по договора за кредит са сключили второ допълнително
споразумение, в което е посочено, че остатъкът от дълга възлиза на
63 728.49 лева. Изготвен е нов погасителен план.
Като
писмени доказателства по делото бяха приети Общи условия за предоставяне на
ипотечни кредити, в раздел VII, т.20.2 от
които е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие.
С
писма от 08.02.2017 год., ответниците са уведомени от ищеца, че поради забава в
погасяване на задълженията по договора за кредит, банката обявява кредита за
предсрочно изискуем, като от датата на получаването им цялата непогасена
главница по договора става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава. Писмата са връчени на ответниците на 14.02.2017 год., видно от
приложените потвърждения за получаване.
По искане на ищеца по делото бе
назначена счетоводна експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че договореният кредит в размер на 60 000 лева е усвоен от
кредитополучателите на 07.12.2007 год. След подписване на второто по ред
допълнително споразумение – 21.02.2011 год. до 21.03.2013 год. вноските по
кредита били погасявани, макар и със закъснение, като последното плащане по
вноската, дължима на 21.03.2013 год., е направено на 08.11.2013 год. До датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем не били правени други вноски.
Счетоводното записване на задължението на кредитополучателите като предсрочно
изискуемо било наредено на 22.02.2017 год. Размерът на неиздължената главница
към датата на подаване на заявлението – 07.04.2017 год., възлизал на
58 011.32 лева, като същият не бил
променян след 11.11.2013 год. – датата на последната вноска по кредита.
Размерът на дължимата договорна лихва към датата на подаване на заявлението е
определен от експерта на 21 198.97 лева,
този на лихвата за забава – на 1 591.01 лева / наказателна лихва 10
%/, а на дължимата санкционираща лихва – на 239.56 лева. Непогасените,
падежирали погасителни вноски към датата на подаване на заявлението били 48.
Видът и размерът на начислените от ищеца и дължими от ответниците такси
съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните били общо в размер на 806.11
лева, от които 475 лева – такса за управление на кредита, 211.11 лева – такси
по застраховки и 120 лева – такса изискуемост. Лихвеният процент по кредита от
датата на сключване на договора до настъпване на предсрочната изискуемост е
променян както следва – на 07.12.2007 год. -
7.29 , на 02.04.2008 год. – на 7.79 и на 21.10.2008 год. – на 8.79.
Промените на лихвения проценти били извършвани на основание протокол № 13 от
20.03.2008 год. и протокол № 46 от 16.10.2008 год. на Комитета за управление на
активите и пасивите на Банката, с които кредиторът едностранно променял базовия
лихвен процент.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.422 ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземане
от страна на заявителя против длъжниците, срещу които е издадена заповед за изпълнение.
Допустимостта на положителния установителен иск се обуславя от наличието на
правен интерес, предвид факта на подадени от страна на длъжниците в заповедното
производство възражения срещу издадената против тях заповед за изпълнение. Като
необосновано съдът намира извършеното от ответниците позоваване на чл.126, ал.1
от ГПК, основаващо искането им за прекратяване на производството по делото,
предвид това, че към момента на разглеждане на настоящото дело няма друго
висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане.
Обстоятелството, че между същите страни се е развило и приключило т.д.№ 32 /
2014 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, не обуславя приложението на
нормата на чл.299, ал.2 от ГПК. Формираната с постановеното по това дело
решение, сила на присъдено нещо не следва да се приеме като отвод на присъдено
нещо, предвид липсата на идентичност в предмета по двете дела. Съдебно
отреченото право с решението, постановено по т.д. № 32 / 2014 год. по описа на
ОС – Хасково, с което е отхвърлен установителния иск на Банката против
кредитополучателите, е възникнало на 14.02.2017 год. – с връчване на
уведомленията, обективиращи изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, т.е след влизане в сила на решението по предходното дело -
23.11.2016 год. Установяването, което се търси с новия иск се отнася до друг,
следващ период от живота на правото, а не този предходен период, за който важи
силата на присъдено нещо, формирана с цитираното съдебно решение.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на банката, основано
на договор за ипотечен кредит и сключени към него две допълнителни споразумения
е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно
която заемателят се задължава да върне
отпуснатата му от банката парична сума след изтичане на срока.
Безспорно по делото е
установено, че на 28.11.2007 год. между страните е
сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който Банката - ищец е предоставила на ответниците кредит в размер на 60 000 лева. Безспорно
установено е още, че банката е изпълнила своевременно и при условията на
договора задължението си да предостави на ответниците цялата сума по договора в
размер на 60 000, която както се установява и от заключението на вещото лице Н.
е усвоена от кредитополучателите на 07.12.2007 год. Неточното изпълнение на
договора, допуснато от ответниците и изразяващо се в преустановяване плащането
на дължимите лихви и вноски се установява от заключението на вещото лице Н.,
което съдът цени като обективно дадено и установяващо, че последното плащане по
вноската, дължима на 21.03.2013 год., е направено на 08.11.2013 год., с което е
осъществена и първата от двете предпоставки обуславящи правото на Банката да
трансформира кредита в предсрочно изискуем, съгласно разпоредбата на т.20.2,
раздел VII от Общите условия, явяващи се неразделна част от
договора - т.11, според която при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от договора, включващ падежирали и непадежирали вноски за главница
от 58 011.32 лева, съгласно заключението на експерта, става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.
Като недоказано съдът намира заявеното от ответниците възражение, че не
са били надлежно уведомени за упражненото от банката право да трансформира
кредита в предсрочно изискуем, предвид това, че изходящите номера на
уведомленията са идентични с тези, отразени и в разписките – потвърждения за
получаване /копия от които, обективиращи пълното им съдържание са приложени и в
заповедното производство/, от което следва извода, че изявлението на Банката е стигнало до знанието
на ответниците – обстоятелство, сочещо за наличието и на втората предпоставка
от фактическия състав на основанието за превръщане на кредита в предсрочно
изискуем.
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответниците възражение за давност по
отношение на претендираната главница, по следните съображения: Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. по тълк.д. № 4
/ 2013 год. на ВКС, ОСГТК, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Безспорно в случая е, че на
14.02.2017 год. на ответниците са били връчени уведомления, обективиращи изявлението
на Банката за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, поради което и
считано от тази дата вземането за непадежиралите вноски е станало изискуемо, от
което следва извода, че към момента на подаване на заявлението – 06.04.2017
год., давностния срок не е изтекъл. Необосновано в тази насока ответниците се
позовават на представеното по ч.гр.д. № 1550 / 2013 год. по описа на Районен
съд – Хасково, като изпълнително основание, извлечение от счетоводни книги от
07.06.2013 год., в което като дата на предсрочна изискуемост на вземането е
посочена – 27.09.2011 год., предвид обстоятелството, че предмет на установяване
в настоящото производство е вземането на банката, отразено с представено от нея
извлечение от счетоводни книги от 07.04.2017 год., представено като
изпълнително основание по ч.гр.д. № 840 / 2017 год. по описа на същия съд,
подадено след влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска за
установяване съществуването на вземания, присъдени в рамките на предходното
заповедното производство, поради недоказаност на заявеното от кредитополучателя
твърдение за надлежно уведомяване на кредитополучателите за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, и съответно след осъществяване на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, въз основа на което е
образувано новото заповедно производство, продължение на което се явява и
настоящото исково такова. В тази връзка следва да бъде зачетена и силата на
присъдено нещо, формирана с решението, постановено по предходното, водено между
страните дело, досежно това, че към момента на разглеждането му изискуемостта
на вземането не е била настъпила, поради ненадлежно уведомяване на длъжниците
за правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Обстоятелството, че последното плащане по договора е извършено от ответниците
на 08.11.2013 год., съгласно заключението на вещото лице Н., се явява в
потвърждение на извода за неоснователност на заявеното с отговора на исковата
молба възражение за изтекла давност и по отношение на падежиралите вноски,
доколкото към момента на подаване на заявлението - 06.04.2017 год. не е изтекъл
пет годишния давностен срок, считано от последното плащане, с извършването на което давността се
прекъсва.
Като
частично основателно съдът намира заявеното от ответниците възражение за
давност по отношение на претендираните санкционни /санкциониращи/ лихви за
периода от 21.03.2013 год., посочен в заявлението и в исковата молба като
начален момент на забавата до 06.04.2014 год. – три години преди подаване на
заявлението – 06.04.2017 год., поради което иска в тази му част – за разликата
над 1 820.38 лева до предявения размер от 1 830.57 лева, като погасен по давност следва да се
отхвърли, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. При определяне размера на вземането,
съдът цени приложените към заключението на вещото лице Н., Приложение № 6 и
Приложение № 7, неоспорени от страните.
Искът за присъждане на договорна лихва, претендирана за периода от
01.09.2016 год. до 06.04.2017 год. – отразен както в заявлението, така и в
исковата молба, следва да бъде уважен в размер на 3 073.96 лева, като за
разликата до предявения размер от 21 198.97 лева, искът следва да се отхвърли. В тази насока съдът
цени изготвеното от вещото лице Н. Приложение № 7 А към заключението, от което се установява, че действително размерът
на дължимата от ответниците договорна лихва възлиза на 21 198.97 лева,
но за периода от 07.12.2007 год. до
07.04.2017 год., който обаче не е заявен нито в заявлението, нито в исковата
молба, поради което същата следва да бъде уважена за претендирания период
- 01.09.2016 год. до 06.04.2017 год.,
възлизаща на сумата от 3 073.96 лева и определена въз основа на отразените
от експерта данни в Приложение № 7 А за исковия период.
Като
неоснователни съдът намира и заявените от ответниците възражения за това, че
неправомерно лихвата по кредита е била променяна едностранно от Банката, от
страна на която не било изпълнено задължението за изготвяне и представяне на
нов погасителен план, отразяващ промяна в размера на месечната вноска, предвид
обстоятелството, че към момента на извършване на промените в лихвения процент -
на 02.04.2008 год. и на 21.10.2008 год., кредитът е бил редовно обслужван от
ответниците, поради което и твърдението им за това, че е съществувала неяснота
относно размера на дължимата от тях вноска, се явява необосновано.
Предвид
изложените по – горе съображения, съдът намира за частично основателен и
доказан предявения установителен, положителен иск за съществуване на
вземанията, заявени от ищеца и присъдени
в издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение, поради което същия
следва да бъде уважен в посочените по-горе размери – 58 011.32 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението,
3 073.96 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2016 год. до
06.04.2017 год., 1 820.38 лева – санкционираща лихва за периода от
06.04.2014 год. до 06.04.2017 год. и 806.11 лева – заемни такси, като за
разликата до предявените размери - 21 198.97 лева – договорна лихва и
1 830.57 лева – санкционираща лихва, се отхвърли.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
отношение на Д. Б.
К., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН **********,*** съществуването на вземания на
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“ № 19, представлявано от юрисконсулт Стела Валентинова Петрова, с
адрес за призоваване – гр.София, бул.“Витоша“ № 15, ет.3, за които са издадени
Заповед № 443 от 10.04.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 11.04.2017 год. по ч.гр.д.№
840 / 2017 г. по описа на Районен съд –
Хасково, произтичащи от Договор за ипотечен кредит от 28.11.2007 год.,
допълнително споразумение от 06.11.2009 год. и допълнително споразумение от
21.02.2011 год., включващи: 1. Вземане
за главница в размер на 58 011.32 / петдесет и осем
хиляди и единадесет лева и тридесет и две стотинки/ лева; 2.
Вземане за договорни лихви в размер
на 3 073.96 /три хиляди
седемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, дължима за периода 01.09.2016 год. до 06.04.2017
год.; 3. Вземане за санкционираща
лихва в размер на 1 820.38 /хиляда осемстотин и двадесет лева и тридесет
и осем стотинки/ лева, дължима за периода от 06.04.2014 год. до
06.04.2017 год.; 4. Вземане за заемни
такси в размер на 806.11 /осемстотин и шест лева и единадесет
стотинки/ лева и 5. Вземане за законна лихва за
забава върху главницата, считано от 07.04.2017 год. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част – за разликата над уважения размер от
3 073.96 лева до предявения размер от 21 198.97 лева – договорна
лихва и като погасен по давност – за разликата над уважения размер от
1 820.38 лева до предявения размер от 1 830.57 лева – санкционираща
лихва за периода от 21.03.2013 год. до 06.04.2014 год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Б. К.,
ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН **********,*** да заплатят на „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“
№ 19, представлявано от юрисконсулт Стела Валентинова Петрова, с адрес за
призоваване – гр.София, бул.“Витоша“ № 15, ет.3 сумата в размер 1 522.64 /хиляда
петстотин двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ лева – разноски в исково производство, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: