№ 348
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20224500100091 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.558,ал.5 КЗ , вр чл.519,ал.1 КЗ вр
вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.
Ищецът А. А. И. твърди, че на 21.10.2021г около 18.50часа на
ул.“Изгрев“-кръстовище с ул.“Филип Станиславов“ е настъпило ПТП с
неизвестен автомобил с неустановена марка, модел и водач. Същият,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, го блъска докато пресичал
като пешеходец от левия тротоар на ул.“Изгрев“ към десния тротоар на
ул.“Филип Станиславов“ . Неизвестният водач не е съобразил поведението си
на пътя със законово регламентираното задължение да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
Местопроизшествието е посечено от служител сектор ПП при ОДМВР-Русе,
който е съставил констативен протокол с пострадали лица № 804/253.
Образувано е ДП № 465/21 по описа на ОДМВР-Русе, пр.пр. № 7196/21 по
описа на РП-Русе. Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведение на водача на неизвестното МПС,
който с поведението си е нарушил разпоредбите на чл.116 ЗДвП, § 6, ал.1,т.54
от ЗДвП и ТР № 2/16 ОСНБК,т.6,б.“А“. Твърди, че е потърсил спешна
медицинска помощ в УМБАЛ“Канев“АД с оплаквания за силни болки и
ограничени движения в областта на дясна коленна става и дясна глезенна
става. Слез извършени прегледи и консултации със специалисти му е
поставена диагноза „ счупване на талуса и контузия на коляното“. Поставена
му е гипсова имобилизация за срок от 30 дни, дадени са му указания за режим
на покой и ходене с патерици. Получените от ПТП-то травми са му
причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет
първия месец след инцидента, като общият му възстановителен срок
продължавал и към настоящата дата. С оглед характера на уврежданията и
предвид поставената имобилизация, трябвало да спазва щадящ режим на
покой без натоварване. Това го изправило пред затруднение при посрещане
на обикновени битови потребности, за задоволяване на които получавал
1
помощ от близките си. Изпитвал непрестанни силни болки, трудно
повлияващи се от обезболяващи.Преди инцидента бил активен човек, а след
него нормалното му ежедневие се променило. Ограничила се социалната и
семейната му ангажираност. ПТП се отразило негативно и на емоционалното
му състояние-станал тревожен, неспокоен и напрегнат. Изживеният стрес и
душевни страдания ще го съпътстват до края на живота му. Счита, че след
като автомобилът, чиито водач е причина за настъпилите вреди, не е известен,
е налице хипотезата на чл.519, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на Г.ф..
Поради това сезирали фонда с писмена претенция вх.№ 24-01-548/09.11.21 с
искане за определяне и изплащане на обезщетение. С писмо изх.№ 24-01-
542/21/27.01.2022 фонда отказал изплащане на такова. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
от ПТП от 21.10.21 в размер на 30 000лв, ведно със законната лихва от
27.01.22-датата на постановеният от страна на Г.ф. отказ до окончателно
изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.
Ответникът Г.ф.-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по
чл.131 ГПК, не оспорва, че е сезиран във връзка с процесното ПТП и е
образувана щета № 21210230/09.11.21. УС на ГФ е отказал изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като освен констативен протокол
за ПТП и медицински документи, не са представени никакви други
доказателства за установяване на основанието и размера на претендираните
вреди. Липсват доказателства, установяващи механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на
участниците в него. Оспорват твърденията на ищеца за механизма на ПТП
като в тежест на ищеца да установи същия. Не са представени доказателства с
оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма,
причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с
оглед изясняване поведението на пострадалия. Освен това считат, че размерът
не претендираните неимуществени вреди е изключително завишен. Считат,
че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази, че
застрахователното обезщетение се претендира не от застраховател, а от Г.ф.,
както и да се съобрази нормата на чл.558,ал.1 КЗ относно размера на
обезщетението. Лимитите по чл.492 КЗ се явяват за фонда максимални. В
условията на евентуалност, ако съдът прецени, че иска срещу Г.ф. е
основателен, правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца в размер на 50%, който като пешеходец сам се е поставил в
опасност, който се е движел неправилно по пътното платно и пресичайки на
непозволено за целта място, в нарушение на чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114
ЗДвП.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.10.2021 г. в 18:30 часа св.А. Ю. И. се обадил на сина си А. А. И. и
той му казал, че се прибира. В 18:55часа той му се обадил и ми казал, че е
станал инцидент и че го е блъснала кола на пешеходна пътека на
кръстовището при бл. 302, в ж.к. Чародейка-Север. Той тръгнах към мястото
и от сина си разбрал, че някаква друга кола е искала да му окаже първа
помощ, но той е казал, че баща му ще отиде. Отново от сина си разбрал, че
синът му също е тръгнал, но се е спрял по пътя, тъй като не е можел да върви
и не можел да стъпва на крака си. Синът му бил успял да мине около
десетина метра от мястото на инцидента. Когато отишъл на място, синът му
2
му обяснил, че е бил по средата на пешеходната пътека, а лекият автомобил е
идвал от ж.к. Родина към ж.к. Чародейка и го е блъснал в дясната страна,
отстрани на дясното бедро. Казал му, че от удара той се е повдигнал рязко
във въздуха, след което е паднал на пътното платно около тротоара. Лекият
автомобил не е спрял. Синът му видял, че колата е тъмна, но не е видял
марката, видял е само, че на табелата на лекия автомобил е пишело „РР“,
което е разградска регистрация. Когато свидетелят видял сина си, той си бил
навил крачола на панталона и баща му видял, че има охлузване на десния
крак от коляното надолу, оплаквал се много от болки в десния глезен.
Свидетелят веднага викнах такси и завел сина си в спешното отделение
където го прегледал доц. А.. Направили му снимка и се оказало, че е счупена
костта на глезена. Поставили му гипс, с който стоял 20 дни. След това една
седмица бил с чорап, който се поставял след гипса. През този период от време
синът му се придвижвал с патерици, боляло го и пиел обезболяващи, за които
имал издадена рецепта. Докато бил с гипса, синът му се нуждаел от помощта
на близките си, за да се справя в ежедневието.Свидетелят го придружавах до
тоалетна. Близките му му носели храната. Свидетелят му помагал му при
обличане и събличане. След като махнали гипса, синът му се придвижвал с
помощта на близките си за около две седмици, а след това вече ходеше
самостоятелно. Не е ходил на рехабилитация. Сега се оплаквал, че кракът го
наболява, когато се променя времето. Според свидетеля, синът му все още
бил стресиран, когато пресичали пътното платно, си избирал пешеходните
пътеки, по които да върви в зависимост от това дали смята някоя за по-
безопасна за пресичане. Към настоящият момент бил по-затворен в себе си.
Три месеца след инцидента синът му отишъл на интервю за работа като
сервитьор, но като разбрали, че е имало такъв инцидент, не го приели на
работа. Движението на крака му понастоящем е възстановено, според
свидетеля. Преди инцидента ищецът играел футбол с приятели, но
понастоящем / м.май 2022г/ все още не смеел да пробва.
Според закл ючението на назначената съдебна автотехническа
експертиза, въз основа на събраните гласни доказателства, схема на ПТП от
21.10.2021г, оглед на местопроизшествие от 14.01.2022 и снимки към него,
метеорологична справка за времето към деня на инцидента, може да се
приеме следният механизъм на ПТП : на 21.10.2021 г, около 18:50 часа, в
условията на сумрак, в гр. Русе по ул. „Изгрев“, в посока от кв. „Родина“ към
кв. „Чародейка“ се е движил неизвестен автомобил, управляван от
неустановен водач. Когато автомобилът е приближил кръстовището на
улицата с ул. „Филип Станиславов“, по продължение на велоалея
(велопътека), през улицата е започнал да пресича пешеходеца А. А. И. на
около 18 г. Посоката му е била отляво надясно, спрямо посоката на движение
на автомобила. При описаното движение, автомобилът е ударил с предната си
дясната част страничната дясна част на А. И.. Мястото на удара е било: по
дължина на пътя, на около 68,0 метра след приетия Ориентир по посока за
огледа (към Гробищния парк или кв. Чародейка), а по широчина на пътя, на
около 5,20 метра вдясно от базовата линия (лявата граница на ул. „Изгрев“,
гледано към Гробищен парк или кв. Чародейка ). След удара, автомобилът не
е преустановил движението си, има данни, че е завил наляво по ул. „Филип
Станиславов“ в посока към кв. „Чародейка“. А. И. е паднал на платното за
движение. Вследствие от произшествието са причинени наранявания на А. И..
Пострадалият е бил проверен за алкохол, като е установено, че такъв не е бил
употребил. Произшествието е настъпило на улица „Изгрев“ в гр. Русе, преди
3
кръстовището с ул. „Филип Станиславов“, гледано в посока към Гробищния
парк. Широчината на улицата е била около 5,80 метра, изградена е от
дребнозърнест асфалт, била е двупосочна. По улицата не е имало видима
пътна маркировка. Ударът е настъпил на повдигнато продължение на
велоалея, напречно разположена на улицата (велопътека), със слабо видима
маркировка. В този район улицата е с малък надлъжен наклон на изкачване -
около 1,5 % в посока към Гробищния парк. В посоката, от която се е движил
автомобила са установени на 1 метална основа 2 пътни знака, обърнати с
лицевата си част за идващите от кв. „Родина“. Горният знак е бил А20
„Велосипедисти“, долният - А13 „Изкуствени неравности по платното за
движение. Произшествието е настъпило на 21.10.2021 г. около 18:50 часа.
Времето е било сумрачно и тъмно, не е имало мъгла, не е валяло дъжд.
Пътната настилка е била леко влажна. Температурата е била около плюс 12 до
плюс 13 градуса по Целзий. Според, приложената по ДП метеорологична
справка, залеза на датата на произшествието е настъпил в 18:24 часа, като
продължителността на сумрака е била около 31 мин., т.е. следва, че до 18:55
минути е било видимо. Има данни, че в района на произшествието е имало
работеща улична лампа. Няма данни за обекти, които да са ограничавали
видимостта между участниците в движението. Техническа причина за
произшествието е пресичането на траекториите на движение на
неустановения автомобил и пострадалия пешеходец, в района на
произшествието в един и същ момент. Според приложеното ДП № 336-Д-
465/2021 по описа на ОД на МВР - Русе /пр.пр. № 7196/2021 г. по описа на
РП-Русе/ и протокола за оглед към него от 14.01,2022г., е установено, че на
43,40 м. от ОР и на 1,20 м. вляво от базовата линия е намерен стълб, в горния
край, на който е имало лампа. На 45,90 м. от ОР и на 7,26 м. вдясно от БЛ е
установена метална основа с 2 пътни знака, обърнати с лицевата си част за
идващите от кв. „Родина“. Горният знак е бил А20 „Велосипедистидолният -
А13 „Изкуствени неравности по платното за движение. Под знаците е имало
временни знаци В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената - 40 км/ч“, а под него А8 „Платно за движение, стеснено отдясно.
На 64,40 м. от ОР и на 6,97 м. вдясно от БЛ е имало пътен знак БЗ „Път с
предимствообърнат с лицевата част към идващите автомобили от кв.
„Родина“. От 65,10 м. от ОР до 71,10 м. от ОР по широчина на платното за
движение, пътния участък е бил повдигнат. На 65,80 метра от ОР и на 0,30 м.
вляво от БЛ е установен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимствокойто е бил обърнат към десния край на платното за движение. От
67 м. от ОР до 69,5 м. от ОР е установена велоалея, която е пресичала
платното за движение на ул. „Изгрев“. Мястото на удара е установено на 68 м.
от ОР и на 5,20 м. вдясно от базовата линия (лявата граница на ул. „Игрев“,
гледано към Гробищен парк ). Мястото, от което пострадалия е пресичал
платното за движение е на 68 м. от ОР и от левия тротоар, върху велоалеята,
отляво надясно. На 70,40 м. от ОР и на 2,10 м. вляво от базовата линия е
имало пътен знак Г14 „Задължителен път само за велосипедисти“. Върху
повдигнатия участък на платното за движение, където велоалеята е пресичала
платното за движение е имало слабоизразени бели петна от пътна
маркировка. Според вещото лице, от изложеното може да се направи извода,
че мястото на удара е било по дължина на пътя, на около 68,0 метра след
Ориентира по посока за огледа (към Гробищния парк) и по широчина на пътя,
на около 5,20 метра вдясно от базовата линия (лявата граница на ул. „Изгрев“,
гледано към Гробищен парк ). Според вещото лице в материалите по делото
4
не са установени данни, относно скоростта и характера на движение на
пострадалия пешеходец в района на произшествието. Към датата на
произшествието 21.10.2021 г., същият е бил на около 18 години. Според
източниците, ползвани от вещото лице, посочени в т.4 и т.5, скоростта на
движение на юноши, момчета на възраст от 15 до 20 г. е: при бавен ход 3,9
км/ч (1,08 м/сек); при спокоен ход 5,4 км/ч (1,50 м/сек) и при бърз ход 6,8
км/ч (1,89 м/сек). Според вещото лице при съобразяване на данните от
делото, предполагаемият неизвестен автомобил се е движил по ул. „Изгрев“ в
гр. Русе, в посока от кв. „Родина“ към кв. „Чародейка“. Когато при пътната
обстановка няма явни признаци за опасност от произшествие, но в
полезрението на водача е имало обекти или е имало голяма вероятност да се
появят такива, които биха могли да я създадат се приема време за реакция на
водача 1,0 секунда. Водачът в тези случаи няма техническа възможност да
предвиди мястото, времето и характера на опасността. Времето за реакция,
зависи още от общото психофизическо състояние на водача: натрупаната
умора, употребата на алкохол или упойващи вещества, от възрастта на водача
и други субективни фактори, които не могат да се отчетат, тъй като водачът
не е установен.
При огледа на произшествието е установено, че от 67 м. от ОР до 69,5
м. от ОР е имало велоалея, която е пресичала платното за движение на ул.
„Изгрев“. Мястото на удара е установено на 68 м. от ОР и на 5,20 м. вдясно от
базовата линия (лявата граница на ул. „Изгрев“, гледано към Гробищен парк ).
Мястото, от което пострадалия е пресичал платното за движение е на 68 м. от
ОР и от левия тротоар, върху велоалеята, отляво надясно. На 70 м. след ОР и
на 6,70 м. вдясно от базовата линия започва закръглението надясно към ул.
„Филип Стниславов“. В показанията си от 23.05.2022г., бащата на
пострадалия, посочва, че по информация от сина му, лекия автомобил се е
движил от кв. „Родина“ в посока към кв. „Чародейка“. Това се потвърждава
от схемата на ПТП, приложена към ДП. От което, според вещото лице,
следва, че ударът е настъпил на повдигната част от пътя, върху, която е
преминавала напречно велоалея („вело пътека“). Същата е била разположена
непосредствено преди кръстовището за ул. „Филип Станиславов“, която е
водела към кв. „Чародейка“. т.е. непосредствено след удара, автомобилът е
извършил ляв завой. Извършено е наблюдение на мястото на произшествието,
където установено, че съобразно с геометричните характеристики на мястото
на произшествието и завоя след него, скоростта на автомобила е била не по-
голяма от 30 до 40 км/ч. Установено е, че пешеходецът е навлязъл на
платното за движение на 68,0 метра след ОР от лявата граница улицата,
гледано по посоката към Гробищен парк. Ударът е настъпил на 68,0 метра
след ОР и на 5,20 м. вдясно от базовата линия (лявата граница на ул. „Изгрев“,
гледано към Гробищен парк ). От това следва, че пешеходецът е пресичал
улицата перпендикулярно на надлъжната й ос и е изминал около 5,20 метра
по нея. Времето за движение на пешеходеца пресичайки улицата, в
зависимост от темпа му на движение е: при бавен ход 3,9 км/ч (1,08 м/сек),
5,20/1,08 = 4,81 секунди; при спокоен ход 5,4 км/ч (1,50 м/сек), 5,20/1,50 =
3,47 секунди и при бърз ход 6,8 км/ч (1,89 м/сек), 5,20/1,89 = 2,75 секунди.
Няма данни, автомобилът да е спирал интензивно, както преди удара, така и
след него. Ако се приеме, че автомобилът се е движил равномерно,
разстоянието на което се е намирал автомобила преди удара, в зависимост от
скоростта му на движение на автомобила и темпа на движение на пешеходеца
е представено в таблица 1 от заключението. В материалите по делото няма
5
данни за цвета на дрехите, с които е бил облечен пострадалия по време на
произшествието. Съобразно с посоченото състояние на времето в района на
произшествието и ако се приеме, че уличната лампа е осветявалата
достатъчно мястото на удара, след сравняване на опасната зона на
автомобила, както с 30, така и с 40 км/ч с разстояние, на което се е намирал
автомобила преди удара за различните варианти,посочени в колона 3 на
табл.1 от заключението, следва извода, че за всички изследвани варианти,
водачът на автомобила е има техническа възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати произшествието.
Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, от
представената медицинска документация е видно, че А. А. И. е получш
следните увреждания: счупване на латералния туберкул на задния израстък на
дясна скочна кост.Характерът на описаното увреждане при И. може да се
разглежда по медика биологичния признак (според НК) - Трайно
затрудняване на движенията на десен долеь крайник, за срок повече от 30
дни.
Така описаното увреждане е резултат на дорзална или плантарна
хиперфлексия (авулзия или директна компресия) в дясна глезенна става, като
при този вид счупване по-характерен механизъм на получаване е директната
компресия, при която латералният туберкул се притиска от задния ръб на
голямо пищяли ата кост и петната кост. Увреждането може да бъде получено
при ПТП на 21.10.2021 г. и да бъде в причинно- слсдствена връзка със
същото. Такова счупване не може да се получи от директен удар в дясна
глезенна става, а по описания горе начин. Това положение на ходилото е
възможно да възникне в редица случаи, включително при падане от собствен
ръст със и без придадена инерция от съприкосновение с автомобил.
По делото няма представен друг механизъм на получаване на
увреждания, освен ПТП на 21.10.2021 г.
При такова счупване, като полученото от И., болките обичайно са най-
силни непосредствено след получаване на увреждането и са със сравнително
голям интензитет до налагане на имобилизация и бързо отшумяват. След
премахване на и мобилизацията и при раздвижването е възможно да се
изпитват по-слаби по интензитет болки, които постепенно намаляват и
отшумяват, в зависимост от индивидуалните особености. Възможно е да се
изпитват сравнително слаби болки при по-голямо физическо натоварване и
при промяна в атмосферните условия.
В приложената по делото медицинска документация няма данни да не е
настъпило възстановяване при И., няма данни да са настъпили усложнения.
От данните по делото е видно, че полученото от И. увреждане е
установено на 21.10.2021 г. и няма данни същото да е с по-голяма давност от
процесното ПТП.
В представената по делото медицинска документация при извършения
преглед не са установени травматични увреждания, които да са специфични
или характерни за блъскане на пешеходец от автомобил, т.е. не са налице
обективни данни, от които да се съди дали се е осъществило съприкосновение
между ищеца и лек автомобил.
От извършения по експертизата преглед към момента на извършване на
експертизата и представената при прегледа медицинска документация е
видно, че А. И. е в добро общо състояние към 27.07.2022 г. Към изготвяне на
6
експертизата по делото не са налични данни за влошаване на състоянието на
ищеца. Устно в съдебно заседание вещото лице е посочило, че с оглед
задължението й да посочи медицинска документация, свързана със
здравословното състояние на ищеца, е посочила, че такава е налична за
предходни счупвания на крайници. Според вещото лице от това не може да се
прави извод, че ищецът има по-чупливи кости, тъй като за това са
необходими допълнителни изследвания, нито пък че има склонност към
такива наранявания от друго психогенно естество.
При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните
изводи:
От представените по делото писмени доказателства е видно, че е
провеждено производството по чл. 558 КЗ вр чл.498, ал. 1–3 КЗ, а именно, А.
И. като увредено лице е отправило към Г.ф. писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ и Г.ф. е отказал да изпрати застрахователно
обезщетение по образуваната щета № 21210230 от 09.11.2021г. на основание
чл.496, ал.2, т.2 б.“Б“ и б.“В“ КЗ. По тези съображения съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
Г.ф. за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, е
ищецът, като увредено лице, да е получил твърдените в исковата молба вреди
от моторно превозно средство, което е неидентифицирано./чл.557,ал.1,т.1 КЗ/.
Останалите предпоставки за възникване на задължение на Г.ф. за плащане на
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите са: настъпване на ПТП; наличието на предпоставките на чл.
45 ЗЗД /извършване на виновно противоправно деяние от страна на прекия
причинител на вредите, управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП,
причинно-следствената връзка между деянието и причинените на пострадалия
вреди.
От събраните по делото доказателства-писмени, гласни доказателства,
приетите експертизи-съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
съдът приема за установено, че на 21.10.2021г около 18.50 в условията на
сумрак, в гр. Русе по ул. „Изгрев“, в посока от кв. „Родина“ към кв.
„Чародейка“ се е движил неизвестен автомобил, управляван от неустановен
водач. Когато автомобилът е приближил кръстовището на улицата с ул.
„Филип Станиславов“, по продължение на велоалея (велопътека), през
улицата е започнал да пресича пешеходеца А. А. И. на около 18 г. Посоката
му е била отляво надясно, спрямо посоката на движение на автомобила. При
описаното движение, автомобилът е ударил с предната си дясната част
страничната дясна част на Адриано И.. Мястото на удара е било: по дължина
на пътя, на около 68,0 метра след приетия Ориентир по посока за огледа (към
Гробищния парк или кв. Чародейка), а по широчина на пътя, на около 5,20
метра вдясно от базовата линия (лявата граница на ул. „Изгрев“, гледано към
Гробищен парк или кв. Чародейка ). След удара, автомобилът не е
преустановил движението си, има данни, че е завил наляво по ул. „Филип
Станиславов“ в посока към кв. „Чародейка“. А. И. в качеството му на
пешеходец е бил блъснат от това неидентифицирано МПС в счупване на
латералния туберкул на задния израстък на дясна скочна кост. Според
съдебно-медицинската експертиза това счупване е възможно да бъде
получено при пътно-транспортно произшествие, но не при директен удар
между автомобила и областта на счупването/дясна глезенна става/, а в
7
резултат на дорзална или плантарна хиперфлексия (авулзия или директна
компресия) в дясна глезенна става. Този начин на получаване на травмата се
установява и от показанията на св.А. И., който свидетелства, че синът му е
обяснил, че от удара се е повдигнал рязко във въздуха, след което е паднал на
пътното платно около тротоара. При така установените по делото факти,
съдът намира, че макар и по делото да не са установени очевидци на пътното-
транспортно произшествие, че такова е възникнало между неизвестен
автомобил и ищеца А. И. в качеството му на пешеходец по описаният по-горе
механизъм на пътното-транспротно произшествие. Произшествието е
възникнало при виновното поведение на водача на неизвестното МПС, който
е можел технически да предотврати ПТП-то и при управлението на МПС е
нарушил вмененото му в чл.20 ЗДвП задължение да контролира непрекъснато
пътните превозни средства, които управлява и при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Освен това
водачът на МПС е нарушил и правилата за движение при начилие на
пешеходна пътека, регламентирани в чл.116 ЗДвП и чл.119 от същия закон да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.По делото е установено, че И. е преминавал по
пешеходната пътека когато е последвал ударът от неизвестния лек автомобил.
В този смисъл съдът намира, че водачът на неизвестното МПС виновно е
нарушил правилата на ЗДвП, както и че е налице причинно-следствена връзка
между неговото противоправно поведение и настъпилото за И. увреждане-
счупване на латералния туберкул на задния израстък на дясна скочна кост. По
делото по никакъв начин не е установено увреждането на И. да е настъпило
по някакъв друг разричен от ПТП начин, включително не е установено, че И.
има по-чупливи кости или е склонен към наранявания от друго психогенно
естество. Обстоятелството, че преди инцидента И. е имал предходни
счупвания, не е доказателство за обратното. Следва да се има предвид, че се
касае за млад мъж на 18г и с оглед активността на момче в пубертета е
възможно същият да има периодични счупвания на крайници и това да не е
необичайно.
В този смисъл съдът намира за установени всички елементи от
фактическият състав на чл.557 КЗ, за да се ангажира отговорността на Г.ф. за
репариране на вредите, причинени на А. И..
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент./ В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г.,
ІІ т.о, ТК./
8
Съдът като съобрази всички установени по делото увреждания, които е
получил ищеца, тяхната тежест, по-силните болки, който е търпял
непосредствено след катастрофата, периода от 20дни в гипс, а след това
седмица с „чорап“, придвижването с патерици в период на около месец
съссъпровождащите болки и неудобства, свързани с обслужването в
ежедневието и необходимостта от непрекъсната помощ от близки през този
период, страха, които е претърпял и който се установи от събраните гласно
доказателства, че не е преодолят напълно. Всички тези болки, страдания,
притеснения и изобщо негативни усещания, свързани с полученото счупване
вследствие на ПТП-то, мотивират съда да приеме, че справедливото, по
смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение, което в пълен обем би репарирало
вредите, които са причинени на И., е в размер на 10 000лв.
Съдът намира възражението на Г.ф. за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца за неоснователно. По делото не се събраха
никакви доказателства за виновно съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Не се доказа същият да е извършил нарушение на правилата
на ЗДвП и то такова, че пряко да допринесе за настъпилото за него
увреждане.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане от
Г.ф. на обезщетение за причинени на И. неимуществени вреди, вледствие на
пътното-транспортно произшествие, е основателен и доказан до сумата от
10 000лв и следва да се уважи до този размер, а над него до претендираните
30 000лв обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли. Въпру присъденото обезщетение се дължи
и законна лихва, считано от датата на постановеният от Г.ф. отказ да се
изплати застрахователно обезщетение.
На основание чл.38,ал.2 ЗА вр чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 за
минималните адвокатски възнаграждения, съдът определя възнаграждение на
адв.Я. Д. в размер на 830лв., което следва да се заплати от ответника.
В тежест на ответника е и държавна такса по сметка на РОС, както и
направените от бюджета на съда разноски, съразмерно с уважената част от
предявеният иск.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.ф. – гр.София, ***** да плати на А. А. И., ЕГН **********
от гр.Русе, ул.“Обзор“№ 27 на основание чл. 557,ал.1,т.1 КЗ вр чл.519, ал.1,
т.1 КЗ вр чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, сумата от 10 000лв/ десет хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-
транспортно произшествие в гр.Русе на кръстовището на ул. „Изгрев“, в
посока от кв. „Родина“ към кв. „Чародейка“ с ул. „Филип Станиславов“, по
продължение на велоалея (велопътека) на 21.10.2021г около 18.50часа,
причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от подаване на исковата молба-27.01.2022г до
окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Андриано А. И. срещу Г.ф.-гр.София иск
за заплащане обезщетение за неимуществени вреди над 10 000лв до 30 000лв
като неоснователен и недоказан.
9
ОСЪЖДА Г.ф. – гр.София, ***** да плати на адв.Я. Д.- САК, гр.София,
***,на основание чл.38,ал.2 ЗА, сумата от 830лв, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.ф. – гр.София, ***** да плати по сметка на РОС държавна
такса в размер на 400лв, както и 150лв разноски, направени от Бюджета на
съда.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Велико Търново
с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10