Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари пР.з две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 889 по описа на съда за 2015
г., взе пР.двид следното:
Производството
е по Р.да на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от М.Р.К. искова молба, с която моли ответникът З. „Е.Р.“ АД да
бъде осъден да й заплати сумата от 48 000 лева, пР.дставляваща обезщетение за пР.търпени
неимуществени вР.ди от ПТП, настъпило на 10.06.2013 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 10.06.2013 г. около 08.00 ч. в гр. Нови Искър пострадала
като пешеходец в района на спирка „МГТ – поща – кв. Курило“. Л.а. „Ровер 25“ с
ДК № ********, управляван от Д.Р.М.,*** в посока от ул. „Теменуга“ към ул. „И.“
и в района на спирка „МГТ – поща кв. Курило“ реализирал ПТП с пресичащата от
ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила М.К., при което й
нанесъл телесни повреди. На пострадалата била оказана спешна медицинска помощ
във ВМА – София, където се установило вътреставно счупване на шиловидния
израстък на лявата лъчева кост и счупване на главичката на дясната малкопищялна
кост. След проведено амбулаторно имобилизационно лечение К. била освободена за следващо
възстановяване под амбулаторен ортопедичен контрол.
Водачът
на л.а. „Ровер 25“ имал сключена валидна към 10.06.2013 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. З.Е.РЕ“ АД
следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера на действителните
неимуществени вреди. Ответникът определил и изплатил на ищцата сумата от
2 000 лева, която била недостатъчна за репарира претърпените от нея болки
и страдания. Поради това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати допълнително сумата от 48 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че водачът Д.М.
не носи вина за настъпване на произшествието. Счита, че претендираният размер е
завишен, като навежда и доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която пресичала на необозначено за това място и внезапно
навлязла на пътното платно.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
В
приетия по делото констативен протокол № К-551 от 10.06.2013 г. е отразено, че
л.а. „Ровер 25“ с ДК № ********, управляван от Д.Р.М. *** с посока от ул.
„Теменуга“ към ул. „И.“ и в района на спирка „МГТ – поща кв. Курило“ с № 1407
участва в ПТП с пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила М.Р.К..
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, включително протокол за
оглед на местопроизшествието и скица и данни от показанията на св. Д.М.,
управлявала увреждащото МПС „Ровер 25“, е изготвена и приета съдебна авто-техническа
експертиза. Описан е механизма на ПТП. Счупването на челното стъкло на
автомобила говорело за скорост, не по-ниска от 50 км/ч. Поради липса на данни
за други автомобили на пътя, ограничение във взаимната видимост на двамата
участници в ПТП не е имало. При движение със скорост от 50 км/ч, опасната зона
за спиране на лекия автомобил е била 33 м. При анализ предотвратимостта на
удара от страна на водача Д.М. при скорост от 50 км/ч и съобразно различна
скорост на движение на пострадалия пешеходец М.К. и при перпендикулярно
движение на пешеходката, вещото лице е дало заключение, че ударът би бил
непредотвратим при бърз ход или тичане. При бавен и спокоен ход на пешеходеца и
при неограничена видимост ударът е бил предотвратим.
Поради
обстоятелството, че показанията на М. са неясни относно траекторията на
движение на пешеходката, вещото лице е изследвало предотвратимостта на удара и
при косо движение, под ъгъл 45°. При вървене на пешеходката с бавен, спокоен
или бърз ход, ударът е бил предотвратим, но не и при тичане. В зоната на
произшествието не е имало пешеходна пътека.
Предвид
данните от показанията на св. М. и по искане на процесуалния представител на
ищцата, вещото лице е дало заключение за предотвратимостта на удара при
движение на автомобила с 40 км/ч и косо движение на пешеходката. При спокойно
тичане ударът би бил предотвратим.
Въз
основа на медицинската документация е изготвена съдебно-медицинска експертиза,
която е дала заключение, че в резултат на ПТП на 10.06.2013 г., като пешеходец М.К.
е получила травми в областта на лява гривнена става и дясна колянна става.
Първа помощ й е била оказана във ВМА – София, където е била консултирана с
травматолог и хирург. Била й е поставена гипсова имобилизация на лява гривнена
става за 21-25 дни и ортеза на дясна колянна става за 14-21 дни. Изписана й е
обезболяваща терапия. Вещото лице е описало начина на получаване на счупване на
стилоидния израстък на лъчевата кост – падане върху дланта на ръката, при което
силата на удара се предава към гривнена става. Счупването на главичката на
малкопищялната кост на подбедрицата обикновено се получавало при директен удар
в областта на колянната става. Описаните травматични увреждания при М.К. са
били получени вследствие процесното ПТП. Този свой извод вещото лице е обяснил
в съдебното заседание на 30.09.2016 г.: въпреки че при първоначалното разчитане
на рентгеновата снимка е записано, че няма счупване, пострадалата е била приета
за лечение като за счупване – поставена била гипсова имобилизация на лява
гривнена става и пластмасова шина на дясна колянна става.
По време
на лечението К. търпяла болки и страдания, с по-интензивен характер през
първите две седмици след получаване на травмите. Обичайният период на
възстановяване при този вид увреждания бил 3-4 месеца.
Ангажирани
са гласни доказателства чрез разпит на св. И., майка на ищцата. Непосредствено
след инцидента свидетелката видяла дъщеря си. Десният крак на М. бил гипсиран
догоре. Тъй като не можела да се обслужва, И. й помагала в продължение на
четири месеца. През този период М. ползвала болнични, а впоследствие взела още
един месец болничен. М. изпитала стрес и уплаха. Страдала от неспокоен сън, но
постепенно, за около два месеца, се успокоила.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Ровер 25“ и З. „Е.РЕ“ АД, с което
застрахователят се е З.ължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с протоколно определение от 22.04.2016 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От заключението
на съдебната авто-техническа експертиза се установява, че пешеходката се е
движила косо спрямо управлявания от Д.М. лек автомобил, пресичайки от ляво на
дясно спрямо посоката му на движение. От данните по делото и съобразявайки обоснованото
заключение на вещото лице относно извода за скоростта на л.а. „Ровер 25“,
поради счупеното челно стъкло, както и заинтересоваността на св. М.,
управлявала увреждащото МПС, съдът приема, че скоростта на автомобила е била 50
км/ч. Показанията на св. М. съдът не кредитира и по причина на това, че в
съдебното заседание на 30.09.2016 г. при разпита си по настоящото дело е
заявила, че не е имало насрещно движение, а според показанията й от 12.06.2013
г. по ДП № 11294/2013 г., приобщено по гр.д. № 889/2015 г. насреща е идвало
превозно средство, а тя е трябвало да заобиколи автобуса.
М. е
могла и е била длъжна да контролира непрекъснато управляваното от нея МПС по
начин да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Още
повече, че същата се е намирала в района на автобусна спирка и е следвало да
управлява превозното средство с повишено внимание към уязвимите участници в движението.
Поради това, независимо от скоростта, с която М.К. е предприела пресичане на
пътното платно, заниженото внимание на М. е резултирало в удар, от който за
ищцата са настъпили телесни увреждания. При допълнително извършените от вещото
лице А. изчисления, ударът е бил предотвратим и при 40 км/ч и бързо тичане от
страна на К..
М. не е
проявила достатъчен контрол върху автомобила и не се е съобразила с пътната
обстановка – движение в район на автобусна спирка, предполагаща възможност за
внезапна поява на пешеходци както от дясно, където се е установил автобуса,
така и отляво – за пресичащи в посока автобусната спирка граждани. Нарушаването
на правилата за движение е една от причините за произшествието, което обуславя
извода за ангажиране на отговорността на застрахователя на гражданската
отговорност на причинителя на телесните уврежданията на М.К..
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира са
причинени именно от процесното ПТП. На К. е била поставена гипсова имобилизация
за 21-25 дни. Съдът намира, че показанията на св. И. за продължило четири
месеца възстановяване, довело и до нетрудоспособност на ищцата не следва да
бъдат кредитирани. Те не се подкрепят от доказателствата по делото – издаден
болничен лист за периода 24.06.2013 г. – 23.07.2013 г. и липса на данни за
продължаването му, нито от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Обездвижването на
гривнената става и на десния долен крайник е продължило за около месец.
Последвало е раздвижване, което не предполага непрекъснато ползване на чужда
помощ при ежедневно-битовото обслужване.
Липсват
категорични данни за актуалното здравословно състояние на ищцата, нито са
налице доказателства за остатъчни явления от получените увреждания.
Свидетелката И. не съобщава към момента К. да има здравословни проблеми,
намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП.
Безспорно
за период от около два месеца нормалният начин на живот на К. е бил нарушен. През
първите две седмици е изпитвала болки с по-висок интензитет. Търпяла е и
нарушения на съня и невъзможност за упражнява трудова дейност или да води
обичайния си социален живот.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 50 г. към датата на процесното ПТП,
тежестта на уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, промененият начин на живот, но и липсата на остатъчни
последици с траен характер, съдът намира, че 15 000 лева е справедлив
размер на обезщетението. За да определи обезщетението на тази стойност, съдът
взе предвид лимитите на застрахователните суми и конкретните икономически
условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 10.06.2013 г.,
когато е настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Ответникът
- застраховател е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, която пресичала на необозначено за целта място и
навлязла внезапно на пътното платно. Пешеходна пътека или функциониращ
светофар, позволяващ на К. да пресече пътното платно, не е имало. Нормата на
чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП предвижда възможност за пешеходците, когато в
близост до тях няма пешеходна пътека, да
пресичат пътното платно за движение по двулентовите двупосочни пътища в
населените места и извън определените за това места, но преди да предприемат
пресичането следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане и да не спират без необходимост на платното за движение
и не преминават през ограждения от парапети или вериги. В случая М.К. не е изпълнила
изискванията на закона. Внезапно и съобразявайки се единствено с желанието си
да се качи на спрелия на отсрещната страна автобус на градския транспорт,
ищцата е предприела пресичане на платното, на което не е имало обозначена
пешеходна пътека. К. не се е убедила, че няма преминаващи превозни средства, които
да застрашат безопасността й.
Възражението
на ответника съдът намира за основателно и доказано, включително от
заключението на вещото лице А. в съдебното заседание на 24.02.2017 г., че
причина за настъпване на произшествието е и рискованото пресичане на
пешеходката, за да се качи на автобуса. Определеният размер на обезщетението
следва да бъде намален с 1/3, или с 5 000 лева.
Ответникът
доказа и не се спори, че е извършил плащане на обезщетение в размер на 2 000
лева на ищцата, поради което ответникът дължи да заплати допълнително
8 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното З.ължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което е в размер законната лихва, предвид паричния
характер на главното задължение - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал.
2 от КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение за вреди, пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Законната
лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането – 10.06.2013
г.
Тъй като ищцата е била частично освободена от държавна
такса, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС сумата от 53.33 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. От заплатените от ищцата
700 лева разноски (200 лева държавна такса и 500 лева депозити) й се дължат 33.33
лева държавна такса и 83.33 лева депозити.
На
ответника се дължат разноски в размер на 400 лева.
Пред
настоящата съдебна инстанция М.К. е била представлявана от адвокат К.Д., която
й е оказала безплатна правна помощ и защита, поради което й се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 394 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, З. „Е.РЕ“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Р.К., ЕГН **********, с
адрес гр. Нови Искър, кв. „К.“, ул. „******** сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на 10.06.2013 г.,
ведно със законната лихва от 10.06.2013 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 48 000 лева, а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 116.66 лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Е.РЕ“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 53.33 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. вр. 78,
ал. 1 от ГПК, ЗАД „Е.РЕ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат К.А.Д., с адрес *** сумата от 394 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Р.К., ЕГН **********,
с адрес гр. Нови Искър, кв. „К.“, ул. „******** да заплати на ЗАД „Е.РЕ“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 400 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: