О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София ...........2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря ........... и с участието на прокурора ................,
изслуша докладваното от съдия Ангелова ВНЧД 4501 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Софийски градски съд е
депозирана жалба от Б.К.С. чрез негов процесуален представител срещу определение
от 26.08.2019г. по НЧД 11583/2019г. на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 16 състав, с което е потвърдено постановление от 23.05.2019г. на
прокурор при Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 15420/2016г. на 4 РУ- СДВР, пр.пр.1064/2015г.
на СРП, образувано срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 210,
ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 НК.
В жалбата се
излагат твърдения, че първостепенният съд е тълкувал превратно събраните
доказателства – в подкрепа на своите твърдения процесуалният представител на С.
посочва, че независимо от това, че С.П.не отрича наличие на задължения към С.,
то още към момента на сключване на спогодбата между двамата - на 28.05.2013г., П.
е знаел че представляваното от него дружество обективно не може да изпълни поетите
от своя управител задължения, тъй като делото за несъстоятелност е образувано на
12.10.2012г. Твърди се, че ирелевантно е обстоятелството, че С. не е потърсил
защита на своите права по гражданскоправен път. Твърди се, че сумата, получена
в заем от П. в размер на 54 000 евро изобщо не е осчетоводена и не е постъпвала
в патримониума на дружеството. Моли да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпроса дали сумата е постъпвала в дружество „С.
– 98“ АД, както и да бъде проведен допълнителен разпит на С.П.с конкретно
посочени въпроси, касаещи отношенията с ЖСК“Б.09“ и за изясняване на налично
негово знание относно финансовото състояние на управляваното и представлявано
от него дружество „С. – 98“ АД. В жалбата се твърди, че доводите на районен
съд, че С.П.изначално е имал намерение да се задължи по договори с Б.С. са
декларативни като процесуалният представител навежда аргументи, че с
непрехвърляне на имоти на П. в ЖСК“Б.09“ той не е изпълнил задълженията си към
него, а дори се е разпоредил с тези имоти, което наред с налично знание за
влошеното финансово състояние на дружеството, мотивира осъществяване на
обективния състав на престъплението измама спрямо Б.С.. Моли да бъде отменено
атакуваното опрделение и делото да бъде върнато със задължителни указания за прилагане
на закона – извършено деяние с правна квалификация чл. 210, ал.1, т.5 вр.
чл.209, ал.1 НК с пострадал неговият доверител Б.С..
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата на Б.С. чрез процесуалния му
представител следва да бъде разгледана по същество, тъй като той спада към
кръга лица, притежаващи право да атакуват коментирания съдебен акт, явяващ се
пострадал съобразно дадената при образуване на досъдебното производство правна
квалификация на разследваното деяние, а и самата жалба е подадена в срока,
визиран в разпоредбата на чл. 243, ал.7 НПК.
При разглеждане по същество
на жалбата, въззивният съдебен състав счита, че тя е неоснователна.
Наказателното производство е
образувано въз основа на сигнал от Б.С. от 26.01.2016г. на 16.09.2016г. срещу
Неизвестен извършител за това, че на 28.06.2013г. с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Б.К.С. и с това
му причинил имотна вреда в размер на 134 000 евро като измамата е в големи
размери - престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 НК.
Фактите, описани от първостепенния съд
в атакуваното определение, напълно съответстват на установеното по делото,
намерило отражение и в прекратителния прокурорски акт, въз основа на множеството
доказателствени източници – носители на относима информация и тази фактология
се възприема и от настоящия съдебен състав при извършен самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност.
На
29.05.2006г. бил сключен консултантски договор между „С.-98“ АД, представлявано
от изпълнителния директор св. С.П.и св. Б.С.. По силата на този договор „С.-98“
АД възлагал на св. Б.С. извършването на консултантски услуги във връзка с
получаване на финансиране от няколко банкови институции. Услугата била
изпълнена, а дружеството „С.-98“ АД следвало да заплати договорената сума в
размер на 80 000 евро, чийто падеж бил до отпускане на финансиране, но не – по
– малко от три години, считано от датата на подписване на договора, т.е. до 29.05.2009г.
Начинът на плащане бил уговорен или в брой, или по банков път или чрез
прехвърляне на собственост върху недвижим имот. Била уговорена и неустойка –
0.5% от сумата за всеки просрочен ден. Тъй като св. С. въпреки изпълнение на
задълженията си не получил възнаграждението си, той неколкократно устно поканил
изпълнителния директор С.П.да извърши плащане. Междувременно св. С.П.предложил
вместо заплащане на сумата по договора да предостави имоти на „С.-98“ АД в ЖСК
„Б.09“. На 19.02.2007г. на общо събрание на ЖСК „Б.09“ АД св. Б.С. бил приет за
член – кооператор. На 13.03.2007г. бил сключен договор за проектиране и
строителство между ЖСК „Б.09“ и „С.-98“ АД. На 28.05.2009г. /след изтичане на
тригодишния срок за плащане по договора за консултантски услуги/ по настояване
на св. Б.С. бил сключен анекс към него съгласно който „С.-98“ АД се задължавало
едновременно да заплати сумата от 80 000 евро в срок до 30.05.2012г. В този
анекс С. депозирал съгласие вместо да получи плащане от дружеството, с чийто
управител подписал анекса, да му бъде прехвърлена собствеността върху ап.6 и
ап.9, както и върху паркоместа 13 и 21 в жилищната кооперация, намираща се в
гр.София, ул. „******. На същата дата - 29.05.2009г. св. С. предоставил сумата
от 54 000 евро в заем на „С.-98“ АД, за което бил сключен писмен договор за
заем между него и изпълнителния директор на акционерното дружество. Заетата
сума следвало да бъде върната до 31.12.2012г. За обезпечаване на вземането била
съставена запис на заповед, авалирана от св. С.П.с падеж 28.05.2013г. С.П.като
изпълнителен директор на „С. – 98“ издал разписка на Б.С., че получил от него
сумата от 54 000 евра. На 28.05.2013г. по настояване на св. С. била
подписана спогодба между него и св. С.П.с нотариална заверка на подписите.
Съгласно спогодбата св. С. следвало да получи сумата от 134 000 евро в срок от
три работни дни. Плащане на сумата не последвало. На 12.10.2012г. било
образувано търговско дело № 6929/2012г. по описа на СГС - TO, VI-14 състав, касаещо
неплатежоспособността на дружеството „С.-98“ АД. С решение № 1462/16.07.2013г. на СГС - TO VI-14 състав била обявена
неплатежоспособността на дружеството „С.-98“ АД и било открито производство по
несъстоятелност. За начална дата на неплатежоспособността била обявена
31.12.2012г. С решение №1603/16.10.2014г. на СГС – TO, VI - 14 състав била обявена
несъстоятелността на дружеството. С определение на СГС от 12.07.2016г. за
постоянен синдик на „С.-98“ АД бил назначен св. В.А.и в списъка на кредиторите не присъствал св. Б.К., който не заявил претенции
спрямо имуществото на дружеството.
Тази фактология въззивният състав
възприема въз основа на показанията на свидетелите Б.С., С. П., Й.Т., К.Б., К.П.,
В.А., В. С., Н.Х.и М.К., както и от тези, изнесени от свидетелите П. и С. в
проведената между тях очна ставка и в очната ставка между Т.В.и Б.С., от
писмените доказателства – консултантски договор от 29.05.2006г., протокол от ОС
на ЖСК „Б.09“ от 19.02.2007, договор за проектиране и строителство между ЖСК „Б.09“
и „С. – 98“ АД от 13.03.2007г., анекс към договор за консултантски услуги от
28.05.2009г., договор за заем от 28.05.2009г., запис на заповед, разписка,
протокол от ОС на ЖСК „Б.09“ от 30.10.2010г. и 30.11.2011г., протокол от
извънредно общо събрание на кооперацията от 01.06.2011г., спогодба от
28.05.2013г., съдебни решения, касаещи ЖСК „Б.09“, решения, касаещи производството
по несъстоятелност, списък с кредиторите, предоставен от св. А., справка от
Търговски регистър и удостоверение от Агенция по вписванията за „С. - 98“ АД,
нотариални актове за жилищата на членове на ЖСК „Б.09“ и справка за съдимост на
С. П..
Тези
доказателствени източници са взети предвид от контролирания съд, за да възприеме
фактическа обстановка, която безпротиворечиво се установява в резултат на
извършени множество процесуално-следствени действия и която, както бе отразено,
се възприема и от настоящия съдебен състав. Всъщност, от събраната в
необходимия обем доказателствена маса се изяснява фактологията по делото, по
която страните и не спорят. Основното оплакване на процесуалния представител на
С. както пред първия, така и пред настоящия съд е, че прокурорът и
контролираният съд са тълкували превратно доказателствата по делото, за да
възприемат, че не е налице измама в наказателно-правния смисъл на понятието, а
са касае за наличие единствено на гражданскоправни отношения, решими от
граждански, а не от наказателен съд. Въпреки пространно изложените от
процесуалния представител доводи, настоящият въззивен състав споделя идентична
позиция. От показанията на свидетелите С. и П. непротиворечиво се установява,
че между тях са налице дългогодишни приятелски и делови отношения, изразяващи
се в множество договорености помежду им, при които С. е финансирал
управляваното от П. дружество чрез заем, който бил изцяло обезпечен – с
подписване на документ от страна на П., че получил сумата, с издаване на запис
на заповед с конкретно посочен падеж. С. е извършвал и консултатнтски услуги за
дружеството, оценено между страните при условията на напълно свободно формирана
воля на 80 000 евра със съгласувани начини на плащане, включително и чрез
прехвърляне на собственост върху недвижими имоти. Именно в изпълнение на този
начин на плащане св. Б.С. е бил приет за член – кооператор на ЖСК, впоследствие
сключила договор с управляваното от П. дружество за проектиране и строителство.
От показанията на св. Т.В.в проведената между него и С. очна ставка се
установява, че С. се отказал от членство в кооперацията, което обстоятелство
индиректно се потвърждава и от депозираното от св. К.П., заявяваща, че не
притежава знание за договорки между П. и С., и от тези на св. Й.Т., който се
отказал от членство в кооперацията, в която бил приет и на които последващи събрания
не присъствал, включително и за разпределение на жилища, гаражи и паркоместа
/както вплочем и и самият Б.С. заради отказ от членство в нея/. От показанията
на св. В. С. – счетоводител на „С.-98“ АД се изяснява, че дружеството не е
притежавало имоти в ЖСК, а ги е продало и в патримониума му са постъпили пари,
а не недвижими имоти, че не познава св. Б.С. и не притежава знание за сключен с
него консултантски договор, както и не знае С. да е извършвал такива услуги.
Изясняването на действителността на този договор, както и на последващите
договор за заем и спогодба, обаче, не е обект на разглеждане от органите по
прилагане на наказателни закони, а е в полето на гражданското правораздаване. В
своите показания С.П.заявява и това не оборено от други доказателстевни
източници, че Б.С. е знаел за влошаване състоянието на дружеството –
доказателство за това е и даване на заем от страна на последния на 28.05.2009г.
като лично П. е уведомил С., че управляваното от него дружество има
затруднения, а по отношение на наличната неплатежоспособност на „С. -98“ АД е
уведомил С. след вписване в Търговския регистър на несъстоятелността. Въпреки
това С. не е заявил претенциите си като кредитор на дружеството, за да бъде
включен в списъка на кредиторите и бъде удовлетворен при твърдения за дължима
от дружеството немалка сума пари – 134 000 евра. В своите разпити и в
проведените очни ставки П. отговаря на въпросите, поставени от процесуалния
представител, за да мотивира искането си извършване на негов допълнителен
разпит. Въпреки множеството обезпечения, съпътстващи финансовите
взаимоотношения между С. и П. /като управител на търговско дружество/, първият
не се е възползвал от предоставените му от правото възможности по граждански
път да защити правата си. Тезата, развита във въззивната жалба, че са налице
доказателства, че още към момента на сключване на спогодбата П. не имал
намерение да изплати задължението си, не издържа при преценка на носената от
останалите източни информация, тъй като тази спогодба е обобщение на дължимите
от дружеството към С. пари – 134 000 евро, които задължения, обаче са
възникнали назад във времето – при сключване на договора за консултантски
услуги от 29.05.2006г. и при сключване на договор за заем, при който С.
предоставя 54 000 евро на дружеството на 28.05.2009г. – деня на изтичане
на тригодишнвия срок, уговорен в договора от 29.05.2006г. и деня, в който се
подписва анекс към договора, касаещ консултантски услуги, в който анекс е
налице и изрична уговорка, че ако „С.-98“
АД не прехвърли собственост върху две жилища и две паркоместа /съответно индивидуализирани/,
ще заплати на С. възнаграждените по договора от 29.05.2006г. Цялото поведение
както на П., така и на С., не афишира изначално намерение у П. да не заплати
дължимата цена по договора за консултантски услуги, нито да не върне взетия за
дружеството заем – към онзи момент – 29.05.2006г. - липсват индикации
дружеството, управлявано от св. П. да е било в перманентна финансова
нестабилност – индикация за това е и сключения между ЖСК „Б.09“ и него договор
за проектиране и строителство от
13.03.2007г. Въпреки наличното знание у св.Б.С., че „С.-98“ АД изпитва затруднения,
той е настоял пред П. да подпишат спогодбата от 28.05.2013г., очевидно целейки
впоследствие да търси правата си по съдебен ред. Въпреки неплащането в
уговорения в спогодбата срок – очакван от С. факт предвид информираноста му за
неблагополучията на дружеството, той не е предявил претенции като кредитор,
поради което не е и включен в списъка на кредиторите, а едва на 26.01.2016г. е
подал сигнал до прокуратурата, служещ като законен повод за образуване на това
наказателно производство, за използване властовия инструментариум на органите
на досъдебното производство по уреждане на свои облигационни спорове. Всички
договори между С. и П., въз основа на които първият претендира, че е въведен в
заблуждение, са подписани преди решението на съда по обявяване на „С.-98“ АД в
неплатежоспособност – на 16.07.2013г. или в несъстоятелност – 16.10.2014г.,
поради което и в конкретния случай неизпълнение на задълженията от страна на
св. С.П.към св. Б.С. не определя изначално налично негово желание за
недобросъвестно поведение по договора и изначална невъзможност той да ги изпълни.
По
отношение искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде отговор на въпроса дали взетата назаем сума от 54 000 евра е
постъпвала в патримониума на дружеството, този съдебен състав счита, че
заключението е ирелевантно към разследваното деяние, квалифицирано като
престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК при образуване на
делото, още повече, че категоричната позиция и на второстепенния съд е, че
липсва изначална измамлива цел у С.П.да въведе в заблуждение Б.С., за да набави
за себе си или управляваното от него търговско дружество облага.
Воден от изложените мотиви съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
Потвърждава определение
на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 16 състав от 26.08.2019г., с
което е потвърдено постановление от 23.05.2019г. на прокурор при Софийска
районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15420/2016г. на 4 РУ- СДВР, пр.пр.1064/2015г. на СРП, образувано
срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209,
ал.1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.