Определение по дело №1639/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от АПК.

Образувано е по частна жалба на С.П.С., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, против Определение № 1750/17.07.2023г. постановено по адм.дело № 1048/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставено без разглеждане искане за прекратяване на действия и бездействия на администрацията на Затвора Бургас, свързани със забавяне и невръчване на адресирана до жалбоподателя кореспонденция, както и да бъде предупредена администрацията да се въздържа от такива за в бъдеще и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател посочва, че не споделя мнението на съда, а в обстоятелствената част на частната жалба е възпроизвел оплакванията си относно обжалваните от него действия и бездействия на администрацията на Затвора Бургас, свързани с водената от него кореспонденция, за която се твърди, че постоянно се объркват изходящи номера, не се изпраща до съответните орган навреме, което му причинява притеснения и опасения за изхода на водението от него дела.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Видно от мотивите на обжалваното определение съдът е квалифицирал оспорването като такова по чл.276 и сл. от ЗИНЗС. Обосновал е извод, че действията и бездействията на затворническата администрация, от които частният жалбоподател се оплаква, не попадат в хипотезата на чл.3 от с.з., в чийто контекст се преценява приложението на чл.276 от закона. Допълнително е посочил, че по същество с искането се цели предоставяне на гаранция за бъдещо спазване на закона, което е недопустимо и не може да бъде презумирано възможно бъдещо нарушение на закона.

Определението е правилно.

Съобразно наведените от страната фактически основания съдът правилно е преценил, че сочените действия и бездействия на затворническата администрация не се вместват в някоя от възможните хипотези на чл.3 от ЗИНЗС, за да бъде разгледано искането за тяхното преустановяване по реда на чл.276 от с.з. Твърдяните действия и бездействия не се отнасят до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, респ. не е налице хипотеза, която да изисква тяхното прекратяване, така че да се преустанови понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение.

Подкрепя се и изводът за недопустимост на оспорването поради твърдения за възможно бъдещо нарушаване на закона. Защитата е приложима при установено нарушение, а не при хипотетично възможно, което би могло да настъпи в бъдеще.

На основание изложените мотиви, поради отсъствие на отменителни основания, съдебният акт следва да бъде оставен в сила, поради което Бургаският административен съд, ХІII -ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ в сила Определение № 1750/17.07.2023г., постановено по адм.дело № 1048/2023г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: