МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №53 ОТ 30.05.2012 Г. ПО НОХД №140/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимите
Н.Г.Ж. и Д.Т.Д. са предадени на съд
затова, че на неустановени с точност дати през месец август 2010 г., в гр. Н.,
област Ш., като се сговорили предварително за това, при условията на
продължавано престъпление и повторност, отнели от
владението на Р.Н.А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвоят 32 кг.мед - скрап на стойност 240 лв. и 55,6
кг. бронз - скрап, на стойност 278 лв., всичко на
обща стойност 518 лв., като случаят не е маловажен, а вещите са собственост на
„***”ЕАД- гр. Н. - престъпление по чл. 195, ал.1 , т.
5 и т.7 от НК, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.Т.Д.
е предаден на съд и затова, че на 17.08.2010 г. и на 20.08.2010 г. в гр. Н., обл. Ш., при условията на продължавано престъпление, в
пункт на „Вторични суровини” ООД – гр. Н. противозаконно си служил с официален документ - лична карта №*********/ 09.10.2010 г., издадена на И. Х.И.,
ЕГН:**********, с цел да заблуди длъжностното лице Г.С.Г. от гр. Ш. -
престъпление по чл. 318, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
По предявените
му обвинения подсъдимият Д.Т.Д. твърди, че признава, че е отнел от помещение на
горепосоченото дружество 20, 500 кг. мед –скрап и 55,
600 кг. – бранз, а останалото количество медни
отпадъци намерил, но те не били собственост на дружеството. По отношение на
обвинението по чл.318, във вр. с чл.26, ал.1 от НК
твърди, че не е виновен, тъй като действително ползувал чужда лична карта, но
това направил поради грешка, без да забележи, че представя чуждата карта.
Подсъдимият Н.Г.Ж.
се признава за виновен в извършване на кражба на 55, 600 кг. – бронз и на 13,
900 кг. медни отпадъци. В останалата част на обвинението твърди, че не се
признава за виновен. Също така твърди, че в помещението на дружеството двамата
с Д. влезнали само веднъж.
Назначените на
двамата защитници особени представители смятат, че подсъдимите следвада бъдат оправдани по обвиненията за кражба, тъй като
считат, че по делото не е установено с категоричност чия собственост са били
медните и бронзови отпадъци, поради което и по делото не се открива кое е
пострадалото от деянието на подсъдимите лице.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимите Н.Г.Ж.
и Д.Т.Д. са от гр. Н., област Ш. и имат дългогодишно познанство. Един
ден през месец август 2010 г., на неустановена с точност дата, двамата се
срещнали в града и решили и влезли в двора на „***”- ЕАД - гр. Н. /бившия завод
„***”/, като подсъдимият Д. предварително знаел, че там има метални предмети,
които двамата могат после да продадат. Така подсъдимите вечерта влезнали в
двора на дружеството през съборена част от оградата на фирмата. Отишли в мазето
на една от сградите, като там преминали през врата, която не била заключена.
Във въпросното помещение намерили складирани бронзови шини и медни кабели,
които били останали в резултат на ремонтни дейности по ел. захранването и
подмяна на части по оборудването на машините за производство. Подсъдимите
изнесли от помещението 8 бр. шини, като към едната от тях имало и прикрепена
медна плочка, както и медни кабели. После укрили извън територията на фирмата
така отнетите вещи, като ги оставили в храсите на
близката поляна. При отнемането на вещите, подсъдимият Д., без да го забележи Ж.,
взел от помещението на дружеството още медни кабели, които оставил също в
храстите, но по-встрани от останалите вещи. След това на 17.08.2010 г. двамата
подсъдими посетили пункт за изкупуване на отпадъци от цветни и черни метали на
„Вторични суровини” - ООД в гр. Н. и там
предали общо 0, 900 кг. медни отпадъци, като всъщност това била медната плочка,
прикрепена към шината, както и 55,600 кг. отпадъци от бронз /шините/, като
всеки бил запИ.н в документацията на пункта с по 27,8
кг бронз, тъй като подсъдимите настоявали предаденото количество бронз да им се
раздели поравно а на подсъдимия Т. бил запИ.н и
медния отпадък от 0,900 кг. При предаването подсъдимият Д.Т. представил не
своята лична, а личната карта на св.И. Х. И.от гр. Ш. №*********/09.10.2010 г.,
която била у него, легитимирайки по този начин самоличността си с нея. На
служителката в пункта – свидетелката Г.С.Г. не направило впечатление
несъответствието в снимката на личната карта. Тя познавала подсъдимия по
физиономия, но не обърнала внимание на снимката. На 20.08.2010 г. подсъдимият Д.Т.
сам предал 6,6 кг. медни отпадъци, тези които незабелязано от Ж. отнел,
представяйки се отново с посочената лична карта. На 30.08.2010 г. двамата
подсъдими предали отново в пункт за изкупуване на метали в гр. Н., но този път
на „***”- гр. С., с Управител в гр. Н. св. П.Р. останалата част от отнетите от
„***” – ЕАД вещи, а именно медните кабели. Подсъдимият Н.Ж. представил своята
лична карта и предаденото количество било запИ.но на
негово име като продавач в дневника. Медните кабели при тегленето се оказали 13
кг.
В
хода на делото е назначена оценителна експертиза, а в хода на съдебното
следствие е назначена повторна такава, която съдът счита, че следвада приеме за установяваща пазарната стойност на
вещите, към момента на деянието на подсъдимите, от която се установява, че
стойността на 13, 900 кг. мед /скрап/ е 104, 25 лв.,
55,600 кг. бронз /скрап/ са на стойност 278 лв., съответно 6,6 кг. мед/скрап/ са на стойност 49,50 лв.
ГореопИ.ната фактическа обстановка съдът прие за установена
по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства – показанията на
свидетелите И.Х.И., Р.Н.А., П.Р., Г.Г., Н.Н., от заключението по назначената в
хода на съдебното следствие повторна оценителна
експертиза, от приложените по делото писмени доказателствени средства и
доказателствени средства – 2 бр. прокупко изплащателни сметки от 17.08.2010 г. и една от 20.08.2010
г., протокол за личен обиск от 21.08.2010 г., копие от страница от регистър на
продажбите, протокол за доброволно предаване от 07.12.2010 г. придружен с
длъжностна характеристика на касиер-фактурист, от
представената по делото лична карта №*********/09.10.2010 г., издадена на И. Х.И.,
ЕГН:**********, както и частично от обясненията на подсъдимия Ж., дадени на
съдебното следствие и тези, дадени от него на досъдебното
производство и прочетени на съдебното следствие по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК, а също и от обясненията на подъсимия Д. пред
друг състав на съда, прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК.
Анализът на събраните доказателства налага
извода, че с деянието си подсъдимите от обективна и субективна страна са
осъществили състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Те са отнели от
владението на свидетеля Р.Н.А. горепосочените 13, 900 кг. мед /скрап/ на стойност 104, 25 лв. и 55,600 кг. бронз /скрап/ на стойност 278 лв., а само подсъдимият Д.Т. и 6,6
кг. мед /скрап/ на стойност 49,50 лв., без съгласието
на свидетеля и с намерението противозаконно да ги присвоят, като вещите са
собственост на „***”ЕАД- гр. Н.. Намерението на
подсъдимите за своене е безспорно, предвид
обстоятелството, че кратко след отнемането на вещите, подсъдимите са се
разпоредили с тях в свой интерес. Съдът прие, изхождайки от данните по делото,
че предметите на престъпно посегателство са собственост на посоченото търговско
дружество - „***”ЕАД- гр. Н.. Това е така, независимо
от факта, че в дружеството няма назначен служител, с изрично възложени функции
по съхранение на инкриминираните вещи и липсва вътреведомствен
документ за констатиране липса на същите. Безспорно се установи, че
инкриминираните вещи са се намирали в района и в помещение, собственост на
дружеството, а по естеството си представляват отпадъчни материали, складирани
след на подмяната им от ел. инсталация и части за машини, собственост
на дружеството. Те са отнети именно от владението на свидетея
Р.А., тъй като същият имайки качеството на ръководител на отдел в дружеството,
несъмнено е лицето, което би следвало да следи и отговаря за вещите. В този
смисъл съдът счете възраженията на защитниците на подсъдимите в противната
насока за неоснователни. От друга страна съставът на престъплението кражба е
осъществен от подсъдимите и поради това, че по отношение на тях вещите се
явяват чужди, а в случая и съдът прие, че собственикът им е категорично
установен и това е „***”ЕАД- гр. Н..
От субективна
страна деянието е осъществено от всеки
един от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като всеки е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му
последици.
Съдът отчете
по делото, че стойността на предметите на посегателството е ниска – същата е
под размера на две установени за страната минимални работни заплати към датата
на деянието. Също така съдът отчете, че е от съществено значение
обстоятелството, че отнетите от подсъдимите вещи всъщност представляват
отпадъчни материали, непредназначени да се ползуват
от дружеството, а и видно самото ръководство на дружеството ги е считало за
отпадък, по която причина очевидно не е водило документация за тези вещи.
Поради тези обстоятелства съдът счете, че осъщественото от Д.Д. и Н.Ж. деяние
кражба, следва да се окачестви като маловажен случай и да се квалифицира по
чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Обвинението
спрямо двамата подсъдими е предявено по квалифицирания състав на престъплението
кражба – чл.195, ал.1, т.5 и 7 от НК, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК – при условията на предварителен сговор, повторност
и продължавано престъпление., като е посочено, че деянието е извършено, след
като подсъдимите са се сговорили предварително, при условията на продължавано
престъпление и повторност. Действително от
приложените по делото справки за съдимост и за двамата подсъдими се установява,
че с присъда по НОХД №1242/2008 г. на РС - гр. Н., в сила от 12.02.2009 г., Д.
и Ж. са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
във вр. с чл.18, ал.1 от НК като и на двамата е наложено наказание лишаване от свобода от 6
месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години и в този
случай е налице „повторност” по смисъла по чл. 28,
ал.1 от НК. Но доколкото съдът прие, че случаят е маловежен,
то деянието не следвада се квалифицира като повторно
извършено. По същата причина то не следва да се счита извършено и при условията
на предварителен сговор, тъй като тези квалифициращи признаци са налице, само в
случаите, които не са маловажни. В случая деянието следва да се счита извършено
при условията на чл.20, ал.2 от НК, а именно в съучастие, при условиятана съизвършителство. По
тези мотиви съдът счете, че не са налице квалифициращите признаци по т.5 и т.7
на чл.195, ал.1 от НК. Освен това не се доказа и наличието на продължавано
престъпление, доколкото се установи, че подсъдимите веднъж са проникнали в
района на предприятето и са отнели вещите. В този
смисъл са и обясненията им и твърденията им не са опровергани от събрания по
делото доказателствен материал. Ето защо подсъдимите бяха признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл.195, ал.1, т.5 и
7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Също
така не се установява с категоричност по делото, че двамата подсъдими са
извършили кражба на 11, 500 кг. мед /скрап/ на
стойност 86, 25 лв. Въпросното количество медни отпадъци са били намерени у
подсъдимия Д.Д., но не е установено от къде е този отпадък, а още по-малко, че
това количество мед /скрап/ е собственост на „***”ЕАД- гр. Н.. По тази причина подсъдимият Д. бе оправдан в
тази част на обвинението. Подсъдимият Н.Ж. също бе оправдан за извършена кражба
на 11, 500 кг. мед /скрап/, собственост на „***”ЕАД- гр. Н., по същите мотиви, но също така бе оправдан и
за извършена кражба на мед /скрап/ от 6, 600 кг. на
стойност 49, 50 лв., тъй като по делото безспорно се установява, че това
количество меден отпадък е било отнето само от подсъдимия Д.Д., и то без
знанието на Ж..
По
гореизложените мотиви, считайки, че по делото е безспорно установено, както от
обективна, така и от субективна страна, че всеки от подсъдимите е осъществил
състава на престъплението кражба по чл.194, ал.1 във вр.
с чл.20, ал.2 от НК, съдът призна всеки
от тях за виновен в извършването му.
Анализът
на доказателствата сочи също така, че подсъдимият Д.Т.Д. е осъществил състава
на престъплението по чл.318 от НК. Видно е, че той си е служил с официален
документ, издаден за друго лице /горепосочената лична карта на името на
свидетеля И.И./. Той е представил този документ на свидетелката Г.Г., за да я
заблуди относно данните за самоличността си и за да бъдат впИ.ни
в документацията на пункта за метали данни за друго лице, а не за самия него.
Подсъдимият твърди, че погрешно е представил чуждата карта, но съдът не прие
тези му твърдения за правдиви, на първо място поради това, че подсъдимият два
пъти е сторил това, а и птредвид обстоятелството, че
през времето, докато свидетелката е вписвала данните, подсъдимият е бил пред
нея, виждайки отбелязванията, при което е следвало да забележи, че се вписва не
негово име, а чуждо. Този извъд съдът смята за
подкрепен и от обстоятелството, че подсъдимият е предавал в пункта вещи,
придобити чрез престъпление, поради което за него е било благоприятно в
документацията да не бъде впИ.но неговото име. В тези
два случая подсъдимият също е действал с пряк умисъл. Двете деяния на
подсъдимия по чл.318 от НК са извършени през непродължителен период от време,
при една исъща обстановка и при еднродност
на вината, осъществяват един и същ състав на престъпление, като предхождащото е
продължение на предшествещото. Поради това в случая е
налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, аб.1
от НК. Затова съдът, като прие, че в тази му част обвинението е дакозано напълно и по категоричен начин, призна Д.Т.Д. за
виновен в извършването на престъпление по чл.318 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимите наказание за извършеното престъпление по
чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК съдът отчете на
първо място тежестта на обществената опасност на осъщественото деяние. Същото
не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Обстоятелството, че вещите, предмет на престъплението са били отпадъчен
материал за собственика им следва да се отчита като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство. Но в случая са
налице и отегчаващи вината на всеки от подсъдимите – обремененото им съдебно минало, което ги характеризира
като личности с немалка степен на обществена опасност. Отчитайки тези
обстоятелства, съдът определи и наложи на всеки от подсъдимите наказание ПРОБАЦИЯ със следните ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – в гр.
Н. и за двамата подсъдими ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ и 3.
По чл.42а, ал.2, т.6 от НК БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 320
/ТРИСТА И ДВАДЕСЕТ/ ЧАСА ГОДИШНО ЗА СРОК ОТ ТРИ ПОРЕДНИ ГОДИНИ. При определяне
на вида и размера на пробационните мерки съдът също
отчете смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимите обстоятелства и прие,
че те следва да са в максималния срок и размер. Независимо от относително
ниската стойност на предмета на престъпното посегателство и наличието на
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, то е видно, че настоящото
деяние е извършено от подсъдимите Д.Д. и
Н.Ж. в изпитателния срок на предишното им осъждане с цитираната по-горе присъда,
поради което съдът прие, че за постигане целта на наказанието спрямо всеки от
тях, срокът и размерът на наложените му пробационни
мерки следва да са максималните, предвидени в закона.
За
осъщественото от подсъдимият Д.Т.Д. престъпление по чл.318, във вр. с чл.26, ал.1 от НК
съдът счете, преценайки смекчаващите и
отегчаващи вината му обстоятелства, че следва да му наложи наказание ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА.
На основание
чл.23, ал.3 от НК към наложеното на подсъдимия Д.Т.Д. наказание пробация, съдът присъедини наложеното му наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева.
Представеното
по делото веществено доказателство лична карта №*********/09.10.2000 г.,
издадена на името на И.Х.И. с ЕГН********** съдът постанови да остане по
делото.
Представените
по делото веществени доказателства – медни кабели с различни размери и чанта от
синтетична материя, съдът постанови да се върнат на Д.Т.Д., доколкото относно
тях не се установява да са налице условия за отнемането им в полза на
държавата, или да бъдат унищожени..
Двамата
подсъдими Д.Т.Г. и Н.Г.Ж. бяха осъдени
да заплатят направените по делото разноски в размер на 215 лв. /двеста и
петнадесет лева/, от които 25 лв. /двадесет и пет лева/ по сметка на ОД
“Полиция” – гр. Ш. и 190 лв. /сто и деветдесет лева/ по сметка на Новопазарския районен съд, като съдът определи и частта,
която всеки следва да заплати, а именно от по 12, 50 лв. /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш. и от по 95 лв. /деветдесет и пет
лева/ по сметка на Новопазарския районен съд.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си .
15.06. 2012 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: