№ 12997
гр. С., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110160998 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е предявил осъдителни искове срещу М. Т. А. и А. Т. К.
за заплащане разделно при равни квоти по 1/2 от всеки от ответниците на
сумите, както следва: сумата от 3 355,89 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия в апартамент №....., находящ се в гр. С., ж.к.Л.,
бл......, вх....., ет....., аб. № ......, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
/26.10.2021г./ до плащането, сумата от 510,67 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 11.10.2021г., сумата от 24,35 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до
30.04.2020г., както и сумата от 4,82 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
31.10.2018г. до 11.10.2021г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. Т. А. и А. Т. К. са депозирали
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Поддържат, че не са
имали качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот и
период. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на част от
вземанията. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФИРМА не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е
престирал/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. По делото е представено удостоверение за наследници на
Т. К. Т., починал на 04.03.1998г., който е оставил наследници по закон С. Д. Т.
– съпруга, Н. Т. К., А. Т. К. и М. Т. А. – дъщери. От приетия по делото списък
на етажните собственици в жилищна сграда в гр.С., ж.к. Л., бл. ....., вх...., е
видно, че Т. К. Т. фигурира в него под №..... като ползвател на ап..... Видно от
молба-декларация за откриване на партида с вх. № ОП-7184 от 26.11.2001г. е,
че съпругата на Т. К. Т. – С. Д. Т. е заявила искане до ищеца да бъде открита
партида на нейно име за процесния топлоснабден имот, като е декларирала,
2
че ще ползва имота за жилищни нужди на членовете на семейството си.
Същият имот е деклариран и пред Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, отдел „Л.“, като видно от постъпилото по делото писмо данъчно
задължени лица за недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.Л., бл. ....., вх....,
ет...., ап...., са наследниците по закон на Т. К. Т. – С. Д. Т., Н. Т. К. и
ответниците по делото М. Т. А. и А. Т. К. при квоти 5/8 за С. Д. Т. и по 1/8 за
останалите. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси
данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти, поради което и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
приема, че С. Д. Т., Н. Т. К., М. Т. А. и А. Т. К., в качеството на наследници по
закон на Т. К. Т., са били собственици на процесния имот при посочените
квоти към датата на декларирането му пред данъчната администрация. Видно
от удостоверение за наследници с изх. № РЛН21-УГ51-19760 от 26.11.2021г.,
издадено от Столична община, район „Л.“ е, че С. Д. Т. е починала на
12.02.2012г., като е оставила наследници по закон три дъщери – М. Т. А., А.
Т. К. и Н. Т. К., като последната е починала на 15.10.2013г., към който момент
е била неомъжена и без деца, поради което и на основание чл. 8, ал.1 ЗН е
наследена от сестрите си при равни квоти по 1/2. В качеството на титуляри на
правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № .......
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
3
наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ФИРМА при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния
период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от
време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са
начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г., при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на
3276,74 лв.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
4
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 26.10.2021г., като в периода 13.03.2020г. –
20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
26.10.2021г. и като вземе предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г.
давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода
от 01.05.2018г. до 30.06.2018г., вкл. са погасени по давност, поради което
исковете за посочения период следва да се отхвърлят.
Ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания само за
останалата част от исковия период от 01.07.2018г. до 30.04.2020г. При
кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за непогасения по давност период,
при съобразяване с изравнителните сметки през непогасения по давност
период, е в размер на 3 058,06 лв. Ответниците дължат посочената сума
съобразно квотите им – по 1/2 всеки от тях, или всеки от тях дължи сумата от
1 529,03 лв., до който размер исковете са основателни и следва да се уважат, а
за горницата до пълния предявен общ размер от 3 355,89 лв. и за периода от
01.05.2018г. до 30.06.2018г. следва да се отхвърлят.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и
исковете за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като
по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в
процесния период. По делото се установява, че за исковия период от
01.09.2018г. до 30.04.2020г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 24,35 лв. /или по
12,17 лв. за всеки от ответниците/, поради което и исковете се явяват изцяло
5
основателни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019г. и
2020г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
6
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на
462,26 лв. /или по 231,13 лв. от всеки от ответниците/, представляващи
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл.78,ал.8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете.
По делото са представени доказателства действително да са сторени
такива за адвокатско възнаграждение на адв. И. Д. единствено от ответника
М. Т. А., видно от договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022г.,
сключен между тях. Съобразно отхвърлената част от исковете спрямо този
ответника, следва да му се присъдят разноски в размер на 73,07 лв.
Доколкото ответника А. Т. К. до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция не е представила доказателства за направени от нея
разноски, такива не ѝ се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Т. К. , ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, ЕИК ..........,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ сумата от 1529,03 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент №.....,
находящ се в гр.С., ж.к.Л., бл......, вх....., ет....., аб. № ......, за периода от
7
01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.10.2021г. до
плащането, сумата от 12,17 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 231,13 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за горницата до
пълния предявен размер от 1 677,94 лв. и за периода от 01.05.2018г. до
30.06.2018г. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 255,33
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 11.10.2021г., както и сумата от 2,41 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018г. до 11.10.2021г.
ОСЪЖДА М. Т. А. , ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, ЕИК ..........,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ сумата от 1529,03 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент №.....,
находящ се в гр.С., ж.к.Л., бл......, вх....., ет....., аб. № ......, за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.10.2021г. до
плащането, сумата от 12,17 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 231,13 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за горницата до
пълния предявен размер от 1 677,94 лв. и за периода от 01.05.2018г. до
30.06.2018г. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 255,33
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 11.10.2021г., както и сумата от 2,41 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018г. до 11.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ФИРМА, ЕИК .........., да
заплати на М. Т. А., ЕГН **********, сумата от 73,07 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ФИРМА като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9