РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 02.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8896 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази:
“Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ предявява иск срещу “ПАЛЕРМО АУТО“
ЕООД гр. Русе, да бъдат прогласени за нищожни или да бъдат унищожени договори за застраховка
между страните сключени със застрахователни полици № BG/30/116000582200 и полица № BG/30/11**********. По
исковата молба първоначално е образувано гр. дело № 6108/2017г. на РРС, което е
разделено и производството по исковете
за недействителност на договора сключен със застрахователна полица № BG/30/11********** са
отделени в самостоятелно производство и се разглеждат в настоящото дело.
Ищецът твърди,
че на 27.02.2017г. със застрахователна полица № BG/30/11********** е
бил сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на
лек автомобил „RENAULT MEGANE SCENIC“, по който договор като собственик на автомобила
е посочено дружеството ответник- “ПАЛЕРМО АУТО“ ЕООД, а като обичаен водач е посочен румънски
гражданин с адрес в Румъния. След сключване на договора превозното средство
веднага напуснало територията на Република България и до момента се намира във
владението на други трети лица също румънски граждани, различни от обичайния
водач. Няма данни, че ответното дружество е действителен собственик на
автомобила. Ответникът демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния
и фактическия статут на автомобила. “ПАЛЕРМО АУТО“ ЕООД притежавало множество
автомобили, за които имало сключени застраховки „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, от което следвало, че сключва застрахователни полици по
занятие, без да е реален собственик на автомобилите. Прави извод, че ответното
дружество е фиктивно създадено като параван за сключване на застрахователни
договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на регистрирани в България автомобили и последващото им
предаване на румънски и други водачи. Ищеца твърди, че ответникът извършва
следната забранена и заобикаляща закона „услуга“: изнасяне на регистрирани в
България автомобили в „застрахован вид“ в Румъния, със сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с цел избягване на по-високите
такси и премии в Румъния. Счита, че дейността на ответника няма за цел продажба
на автомобили с цел печалба, а извличане на облага от симулативното придобиване
на собственост с цел прикриване на действителните собственици, които са чужди
граждани. Ищеца обосновава правния си интерес с твърдението, че ако настъпи
застрахователно събитие той ще трябва да заплати застрахователно обезщетение, а
това засяга неговия патримониум и увеличава неговия пасив. Твърди, че има
информация за настъпило застрахователно събитие и за това предявява настоящите
искове.
Ищецът иска
процесният договор да бъде признат за нищожен или да бъде унищожен, като в
условията на евентуалност излага множество различни основания за
нищожност/унищожаемост:
1.
Противоречие със закона, заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави- чл. 26, ал.1, предл. 1,2 и 3 от ЗЗД;
2.
Липса на съгласие поради липса на представителна власт-
чл. 26 ал.2 предл.2 във връзка с чл. 42 от ЗЗД;
3.
Липса на предписаната от закона форма- чл. 26 ал.2
предл.3 от ЗЗД;
4.
Липса на основание- чл. 26 ал.2предл.4 от ЗЗД във връзка
с чл. 289 ТЗ и вр. чл. 8 ал.2 от ЗЗД;
5.
Липса на застрахователен интерес- чл. 349, ал.1,2 и 3 от КЗ,
6.
Привидност на застрахователния договор при условията на
персонална симулация- чл. 26 ал.2 предл.5 от ЗЗД;
7.
Измама при сключването на застрахователния договор.
Обосновава
исковете си със следните доводи:
Придобиването
на автомобила е симулативно и представлява злоупотреба с право на
застрахователна закрила, тъй като се заобикаля закона и така ответникът
спестява по-високите по размер данъци, екотакси и застрахователни премии, които
биха се дължали в Румъния. Тъй като ответникът не е собственик на застрахования
автомобил, то за него не може да възникне вреда и за това той няма
застрахователен интерес от застраховката.
По иска за
нищожност с правно основание чл. 26 ал.1 предл.1 от ЗЗД- противоречие със
закона- ищецът излага доводи, че ответникът не го е уведомил, кой е
действителния собственик и ползвател на автомобила, което противоречи на
закона, в частност противоречи на чл. 349 от КЗ.
По иска за
нищожност поради заобикаляне на закона ищецът преповтаря доводите си, че с
практикуваната дейност ответникът спомага за избягване на дабъчно облагане в
Ръмъния и ощетява българския застраховател. Акцентира, че при предаването на
автомобила на румънски граждани не се подписва договор за продажба или ако се
подписва такъв, този договор не се обявява пред съответните държавни органи в
Румъния за да се спестят данъци и такси. Неуведомяването на застрахователя за
това, кой е действителния собственик на автомобила му пречи да прецени застрахователния
риск.
По иска за
нищожност с правно основание чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД- поради злоупотреба с
право поради противоречие с добрите нрави ищецът преповтаря доводите по първите
два иска, разсъждава върху същността на добрите нрави и без да излага конкретни
аргументи защо са нарушени заявява, че нарушението на добрите нрави разкрива
явна недобросъвествност и намерение за увреждане на отсрещната страна.
По иска с
правно основание чл. 26 ал.2 предл.2 във връзка с чл. 42 от ЗЗД ищецът сочи, че
с голяма степен на вероятност застрахователният договор не е сключен нито от
собственика на автомобила, нито от трето лице, което упражнява фактическа власт
върху автомобила на законно основание, а от трето лице, което не е било
надлежно упълномощено да сключи застрахователния договор. По тази причина счита
договора за нищожен на основание чл. 42 ал.1 от ЗЗД. Счита, че липсата на
представителна власт е частен случай на липса на съгласие по чл. 26 ал.2 предл.
второ от ЗЗД поради което договорът е изначално нищожен. Липсата на съгласие
извежда и от липсата на подпис на застрахования.
По иска с
правно основание чл. 26 ал.2 предл.3 от ЗЗД- за нищожност поради липса на
предписана от закона форма ищецът излага доводи, че договорът за застраховка е
строго формален и се сключва в писмена форма, като задължителен реквизит е
подписът на страните. Процесната полица е без подпис поради което е нарушена
предвидената в закона форма и за това договорът за застраховка е нищожен.
По иска с
правно основание чл. 26 ал.2 предл.4 от ЗЗД- за нищожност поради лиса на
основание ищецът сочи, че договорът не е сключен с цел получаване на
застрахователна закрила, тъй като ответникът няма нужда от такава, а последното
се приравнява на липса на основание, което води до нищожност на сделката.
По иска за
нищожност поради липса на застрахователен интерес ищецът преповтаря тезата си,
че ответникът не е собственик на автомобила и за това няма застрахователен
интерес.
По иска с
правно основание чл. 26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за нищожност на застрахователния договор
поради привидност при условията на персонална симулация ищецът излага довод, че
ответникът се явява подставено лице /привидно застрахован/ и за това договорът
за застраховка е нищожен.
По иска с
правно основание чл. 29 ал.1 от ЗЗД- за унищожаване на сделката поради измама
ищецът излага доводи, че е бил въведен в заблуждение като не е бил уведомен за „безконтролното прехвърляне на собствеността
чрез съчетаване на множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на
владението на процесното МПС на лица граждани на различни държави, без значение
целите, които те преследват и без значение дали притежават валидно средство за
управление на МПС“. Иска договорът за застраховка сключен със
застрахователна полица № BG/30/117000661609 да бъде унищожен поради споменатото
въвеждане в заблуждение.
Ответникът не
депозира отговор на исковата молба.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 27.02.2017г.
в гр. Русе е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между „ПАЛЕРМО АУТО“ ЕООД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД за лек автомобил марка „RENAULT MEGANE SCENIC“ с рег. № Р6508ВМ със срок на
валидност на застраховката от 28.02.2017г. до 27.02.2018г. За застраховката е
съставена застрахователна полица № BG/30/117000661609 (л.10). В застрахователната
полица е посочено, че обичайният водач на превозното средство е CALIN LUCIAN STELICA с адрес в Румъния. В застрахователната полица е посочено, че
застрахователната премия за посочения автомобил „RENAULT MEGANE SCENIC“ е 163,67 лева, но
застрахователят е приложил 300,00% увеличение и е сключил договора при завишена
премия в общ размер 654,68 лева плюс 14,90 лева за Гаранционен фонд и данък 13,12 лева или общо 682,70 лева. Застрахователната
полица е сключена чрез застрахователния брокер „Вива Брокер Инс“ ООД. В полето
„застрахован“ в полицата няма положен подпис.
Представена е
разпечатка от електронен документ от който е видно, че „ПАЛЕРМО АУТО“ ЕООД има 327
броя сключени застраховки за леки автомобили в периода 2014-2017 година.
Приложимо право:
Договорът за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е уреден в глава 47 от
Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз и ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка. Съществени разпоредби от
посочените нормативни актове имащи значение за настоящото дело са следните:
1.
Сключването на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ.
Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ може да се
сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно
от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 предл. последно от КЗ.
2.
По задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или
ползването на моторното превозно средство- чл. 477
ал.2 от КЗ.
3.
Застрахователният договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и
пар.1 т.6 от КЗ.
4.
Застрахователят не може под
никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на
премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на
автомобилистите извън територията на Република България и в рамките на
територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата
"Зелена карта", в това число под формата на възстановяване на
отстъпка, предоставена при сключването на застраховката.- чл. 480 ал.5 от КЗ.
5.
Управлението на моторното превозно средство в рамките на
територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не
представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7
от КЗ.
6.
Кодекса за застраховането
дефинира понятието „Територия на която обичайно се намира
моторното превозно средство“ в чл. 482. Тази
дефиниция обаче има правно значение единствено за приложимото право в някои
хипотези (чл. 480, ал.1 т.3 от КЗ) и при определяне на институцията, натоварена да
извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд (чл. 517 ал.2
от КЗ). Територия,
на която обичайно се намира моторното превозно
средство не се свързва с риска от
застрахователно събитие.
8. Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ:
Когато неточно обявено
или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието
или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже
плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното
обезщетение.
В случаите на необявени
обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има
право в срока по чл. 363, ал. 1 от КЗ, съответно по чл. 364, ал. 1 от КЗ, да иска разликата
между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане
на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на
застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата
за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за
правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.
9. Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на
промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не се прекратява.
Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на
собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как
е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска
застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от
приобретателя.
В случаи на промяна на застрахователната
премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят
трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в
който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя
срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на
увеличената премия.
Преди да
изложи аргументи по всеки един от исковете ищецът прави множество твърдения и
общи доводи, чиято очевидна цел е да компроментира ответника. По тези твърдения
и доводи съдът намира следното:
-
Твърдението, че след сключване на договорите за
застраховка превозните средства веднага напуснали територията на Република
България остана недоказано, като за него не са ангажирани никакви
доказателства. Дори и да беше доказано то няма отношение към валидността на
договорите за застраховка, като по-подробна аргументация ще бъде изложена в
мотивите по всеки един от предявените искове;
-
По твърдението, че няма данни, че ответното дружество е
действителен собственик на автомобилите съдът намира следното: ответникът се е
легитимирал пред ищеца при сключването на договор с документ за собственост на
автомобилите, които са регистрирани в КАТ на негово име. Това са достатъчно
„данни“, че ответникът е юридически собственик на автомобилите. В случай, че
ищецът твърди, че действителен собственик е друго лице, то в тежест на ищеца е
да докаже този факт, като не може да се позовава на липсата на данни за
обратното. Правното значение на това кой е „действителния собственик“ на
автомобилите ще бъде анализирано в мотивите по всеки един от предявените
искове.
-
По твърдението, че ответникът е демонстрирал пълна липса
на заинтересованост от правния и фактическия статут- това твърдение също не се
доказа, като и не се обоснова правното му значение.
-
По твърдението, че ответното дружество е фиктивно
създадено като параван за сключване на застрахователни договори по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на регистрирани в
България автомобили и последващото им предаване на румънски и други водачи. Налице е вътрешно противоречие в твърденията
на ищеца- от една страна той подробно описва „забранената от закона“ дейност на
ответника като предоставяне на автомобили с българска регистрация за ползване
от румънски граждани. В един последващ момент ищеца сменя концепцията като
твърди, че дружеството е създадено като параван за сключване на застрахователни
договори. При липса на доказателства както на едното, така и за другото следва
да се посочи, че липсва икономически интерес и житейска логика да се създаде
дружество в твърдяната ситуация с цел сключване на застраховки и е очевиден
икономическия интерес от регистрацията на автомобили в Република България и
предоставянето им за ползване на чужденци, в чиято страна разходите по
автомобила (фискални, административни, застрахователни) са по-високи. В
последния случай застраховането на автомобила е част от цялостната „услуга“
предоставяна от ответника, но съвсем не е най-съществената част.
Юридическите
лица са изкуствени правни образувания и те се създават за да се разграничат от
техните създатели, да ограничат отговорността на последните и евентуално за да
се възползват от права и възможности в юрисдикцията където са регистрирани.
Известно е, че чужденци регистрират търговски дружества в България за да могат
тези дружества да придобият земя и други имоти в България. Тази дейност не е
обявена за незаконна, нито за заобикаляща закона, а напротив в определени
хипотези се счита за чуждестранна инвестиция и се приемат законови мерки за
нейното насърчаване. Аналогично, регистрацията на търговски дружество в
България с цел да се придобие автомобил с българска регистрация, който да се
ползва от чужденец не е незаконно, поне докато законодателят не създаде закон,
който да ограничава тази дейност.
-
Ищецът твърди, че ответникът извършва следната забранена
и заобикаляща закона „услуга“: изнасяне на регистрирани в България автомобили в
„застрахован вид“ в Румъния, със сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с цел избягване на по-високите такси и премии в Румъния.
Дейността на ответника нямала за цел продажба на автомобили с цел печалба, а
извличане на облага от симулативното придобиване на собственост с цел
прикриване на действителните собственици, които са чужди граждани. По тези
твърдения съдът намира следното: Както бе посочено по-горе тази дейност не се
установи да противоречи на закона. В допълнение към изложените аргументи може
да се посочи, че превозните средства са движими вещи и могат да сменят
местоположението си. По тази причина за регистрацията на превозни средства
/като самолети, кораби/ е обичайно и логично е да се избира държавата в която
собственикът ще дължи най-малко разходи /фискални, административни,
застрахователни/ и това явление е част от световната икономика. Известно е също
така, че има юрисдикции, които са предпочитани за регистрация на юридически
лица поради фискални и правни съображения. За това е нормално да се търси и
най-изгодната юрисдикция, за регистрацията на леки автомобили, което има своята
икономическа логика. Макар, че е извън предмета на настоящото производство, и
извън възможностите за подробен анализ, не се установи посочената дейност на
ответника да противоречи на конкретни разпоредби от българското
законодателство. Ако подобна дейност е неприемлива за държавата, то би следвало
да се вземат подходящи законодателни мерки след сериозен анализ на плюсовете и
минусите на дейността. Нарушаването на
фискалния интерес на Румъния не е основание за нищожност на сключена в България
сделка.
-
Ищецът обосновава правния си интерес с твърдението, че
ако настъпи застрахователно събитие той ще трябва да заплати застрахователно
обезщетение, а това засяга неговия патримониум и увеличава неговия пасив. По
това съображение съдът намира следното: Характера на застрахователната дейност
е именно изплащането на обезщетения при настъпване на застрахователно събитие,
като изплащането на обезщетение не може да се разглежда като увреждане на
застрахователя а представлява насрещната престация, която той дължи по
застрахователния договор. Застрахователните договори са алеаторни по характер и
при тях няма съответствие между насрещните престации, като размерът на
застрахователните премии се определя въз основа на преценка на риска. Отношенията
между обстоятелството, че автомобилите се управляват от чуждестранни граждани в
чужбина и риска, съответно и валидността на договорите за застраховка ще бъдат
анализирани в мотивите по отделните искове.
Исковете са
предявени в условията на евентуалност във връзка с което съдът е задължен да се
произнесе по тях в заявената поредност. Съдът ще се произнесе по исковете в
поредността, в която са заявени в петитума на исковата молба.
I. Искът за
нищожност поради липса на съгласие във
връзка с липса на представителна власт е неоснователен. Съгласно Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК висящата
недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е
установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на
нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на
тази недействителност. При мотивирането на това разрешение ОСГТК на ВКС сочи:
„Не на последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД и че на нея може да се позове не само мнимо
представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на
гражданския оборот.“
Полицата е подписана от
застрахователен брокер и по делото не се твърди и не се доказа този брокер да
не е имал представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ „Когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването.“ Дори и застрахователния брокер да не е имал представителна
власт, ищецът не се е противопоставил веднага
след узнаването, което се потвърждава от факта, че процесната полица е заявена
и регистрирана в Гаранционния фонд.
По изложените съображения ищецът не
може да се позовава на опорочаване на волята на другата страна, нито на липса
на представителна власт на другата страна. За това искът за обявяване на сделката
за нищожна като сключена без представителна власт е неоснователен и следва да
се отхвърли.
II.
Исковете за нищожност на договора
поради противоречие със закона и със добрите нрави и поради заобикалянето му са
неоснователни. В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната
от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и
предоставянето им на румънски граждани. Законността на тази дейност обаче няма
отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се сключва задължително
по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона
ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното
правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се
отразяват на действителността на договора за застраховка. Въпросите дали
упражняваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово
име и предоставянето им на румънски граждани „в застрахован вид“ заобикаля
закона или противоречи на добрите нрави също нямат отношение към валидността на
договора за застраховка, който нито заобикаля закона, нито противоречи на
добрите нрави. Ответникът е сключил голям брой договори за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, но за
собствени автомобили, като по този начин е изпълнил свои законови задължения,
поради което не може да се приеме, че осъществява сключването на застраховки
„по занятие“.
III.
Искът за прогласяване на нищожност на
застрахователния договор поради липса на основание е неоснователен. Процесният
договор се сключва задължително по
силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ, която норма
сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието
„основание“ на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на
каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и
непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В
случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и
възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за
застрахователя е получаване на застрахователната премия. Застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ може да се сключи както
от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1
т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна
защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като
не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи
автомобила. Изричната норма в КЗ допускаща всяко едно лице различно от собственика
на автомобила да сключи застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
за този автомобил изключва необходимостта да се търси основанието /като условие
за валидност/ за сключване на застраховката от несобственик. Позоваването на
чл. 289 от ТЗ в този иск е неуместно, като по делото липсват каквито и да е
доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди
застрахователя. Дори напротив- в исковата молба подробно се анализира дейността
на ответника по предоставянето на автомобили на чужди граждани, които
автомобили остават регистрирани и застраховани на името на ответника. Именно от
тази дейност извлича облаги ответника и очевидно тези облаги са целта на
дейността, а застраховката не е сключена само за да се увреди на ищеца. Всъщност към момента на сключване на
застраховката въобще не е известно дали ще настъпи застрахователно събитие,
което би навредило на интересите на застрахователя, което е още един аргумент, че застраховката не е
сключена с цел увреждане на застрахователя. И по този иск следва да се посочи, че на липса на
основание, като аргумент за нищожност може да се позове само страната, за която
липсва основание. В случая застрахователят се позовава на това, че липсва
основание за застрахования, което е
недопустимо. Основанието за застрахователя да сключи договорът за застраховка е
получаването на застрахователната премия, която той е получил.
IV.
Искът за прогласяване на
нищожност на застрахователния договор поради липса на предвидената в закона
форма е неоснователен. Съгласно чл. 344 от КЗ договорът за застраховка се
сключва в писмена форма и процесният договор приложен по делото е сключен в
такава форма. Въпросът дали подписа е част от писмената форма не може да бъде
разгледан обстойно в настоящото решение, но настоящият състав приема, че при
търговските сделки подписът не е част от формата. Т.е. когато е налице писмен
документ дори и да не е посписан, то изискването за форма е спазено (като
евентуално за страните биха възникнали затруднения с доказването на съдържанието
на договора и на това, че той отразява окончателната воля на страните, които
затруднения обаче не са непреодолими). Това следва от чл. 293 ал.4 от ТЗ,
където се сочи- „Писмената форма се смята
за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава
възможност да бъде възпроизведено.“ Фактурите и касовите бележки са типични
примери на документи от търговския оборот, които и без да са подписани, валидно
удостоверяват съответните обстоятелства в писмена форма. Следва да се съобрази
също така и разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ- „Страната не може да се позовава
на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението.“ Съдът
приема, че от поведението на ищеца е видно, че същият не е оспорвал
действителността на договора предвид факта, че е приел плащането, регистрирал е застрахователния договор в
регистрите водени от Гаранционния фонд съгласно чл. 571 от КЗ по реда на НАРЕДБА № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и
отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането. Към настоящия момент
застрахователят не може да се позовава на липсата на подпис като основание за
нищожност, тъй като от поведението й може да се заключи, че продължително време
не е оспорвал действителността на полицата.
Не на последно място по съображенията от цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г. само страната, чийто подпис липсва може да се
позове на тази липса. В случая застрахователя се опитва да се освободи от
отговорност като възползва от един пропуск (случаен или не), който по никакъв
начин не опорочава волята му и не накърнява интересите му. Представляващият ищеца навежда доводи, че договорът
за застраховка е уреден в Кодекса за застраховането, който е специален закон и
дерогира приложението на Търговския закон, от където извежда, че липсата на
подпис на застраховащия (който е задължителен съгласно КЗ) води до нищожност на
застрахователния договор. Този извод е неправилен. Съгласно чл. 343 ал.2 от КЗ:
„За
застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите,
доколкото в този кодекс не е предвидено друго“.
Т.е. само по
въпросите изрично уредени в Кодекса за застраховането не се прилага Търговския
закон, ако между двата нормативни акта има противоречие. Кодекса за
застраховането изрично урежда необходимостта от подпис на застрахователната
полица. Той не урежда обаче недействителността на застрахователните сделки и не
урежда последиците от липсата на подпис.
Липсата на подпис върху
застрахователната полица по начало може да доведе до недействителност на
застраховката, но при следните ограничения:
- само страната,
чийто подпис липсва може да се позове на този факт (следва от цитираното
по-горе ТР № 5 от 12.12.2016 г. на
ОСГТК на ВКС);
- ако от поведението
на страната търговец може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
сделката, то тя не може да се позовава на недействителност поради лиса на форма
(чл. 293 ал.3 от ТЗ).
По тези два
въпроса липсва специална уредба в КЗ, поради което са приложими съответните
разпоредби на ТЗ и ЗЗД и съответното им тълкуване.
V. Искът за прогласяване
на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен
интерес е неоснователен.
Съгласно чл.
349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу
последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната
необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължителна и че може да бъде
сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е
собственик, нито да е водач на автомобила. Липсва застрахователен интерес при
застраховане на чуждо имущество в
полза на застраховащия, който не е собственик на застрахованото
имущество и интересите му няма да бъдат накърнени при настъпване на
застрахователно събитие. Тогава застраховащия ще извлече неправомерна облага от
застрахователното събитие, тъй като последното не е засегнало правната му
сфера. Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ обаче има
специфика- при нея застраховащия не е необходимо да е собственик и водач на
автомобила- изрично в този смисъл чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. Това е така, тъй като
тази застраховка защитава интересите на третите увредени лица, задължителна е
по закон и не облагодетелства застраховащия, ако той не управлява автомобила
(ако го управлява очевидно има застрахователен интерес). По тези съображения
застраховката не е нищожна поради липса на застрахователен интерес.
VI. Искът за
установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация
има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че
всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно
неустановено лице е сключило договор от името на „ПАЛЕРМО АУТО“ ЕООД и е
заплатило застрахователната премия. Това действие дори и да е без
представителна власт (за което липсват доказателства) не води до нищожност
поради персонална симулация по съображенията изложени по-горе (по иска за
нищожност поради липса на представителна власт). Застраховката „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ има спецификата, че права по застрахователния
договор възникват за всички водачи на автомобила, които го ползват на законно
основание, както и за третите лица увредени
при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по
застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната
премия личността на застраховащия няма правно значение за застрахователя и не
може да доведе до нищожност поради персонална симулация.
VII. Искът за унищожаване на застрахователния
договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи, че
измамливите действия на застраховащия били „безконтролното прехвърляне на собствеността,
чрез съчетание на множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на
процесното МПС на лица граждани на различни държави, без значение целите, които
те преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление
на МПС“.
На първо място
тези твърдения на ищеца не се доказаха.
На следващо
място дори да е имало такова множество привидни и прикрити сделки, то те
очевидно са се случили след сключване
на договорът за застраховка поради което към момента на сключването тези факти
не са съществували и няма как застрахователя да е бил измамен за тях.
На следващо
място правото да се прехвърля собствеността е законово гарантирано на
национално и наднационално ниво и не е ясно кой според ищеца следва да го
контролира /във връзка с оплакването му за безконтролно прехвърляне/.
На следващо
място прехвърлянето на собствеността на превозното средство /колкото и пъти да
се случи/ не прекратява договора за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и не дава право на застрахователя да го прекрати на това
основание (чл. 491 от КЗ). Още по-малко
прехвърлянето на собствеността може да бъде основание за нищожност на договора.
Съгласно чл.
485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е
оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на
вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да
намали размера на застрахователното обезщетение.“ Това означава, че дори и да има
премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да
обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.
Съгласно чл.
485 ал.3 от КЗ в случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено
е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и
да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на
обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.
Съгласно чл.
362 от КЗ при
сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил
въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен
брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които
са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства
се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил
въпрос.
По делото
липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на
застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези
въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за
сключването на застрахователния договор.
Съгласно
чл.480, ал.7 от КЗ управлението на моторното превозно средство в рамките на
територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не
представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното
съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на
увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение, което
е аргумент за валидност на договора. По тази причина неуведомяването на
застрахователя за обстоятелството, че автомобила ще се управлява в Румъния не е
основание за нищожност на застрахователния договор. В тази хипотеза
застрахователят би имал правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между
договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по – голям
риск при отчитане на необявеното обстоятелство, но само ако е поставил писмен
въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска. Наличието на това произтичащо от
договора право обаче е аргумент за валидността на този договор.
Съда на
Европейския съюз по дело C-287/16 приема, че не е допустима правна уредба, при
която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност” за
моторно преворно средство, произтичаща от първоначално декларирани от
застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето,
което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от
обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът
за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била
противопоставима на третите пострадали лица. Същото разрешение се съдържа и в националното
ни право- чл.485, ал.2 от КЗ, чл.432, ал.2, от КЗ където изрично е посочено, че
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“
застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4,
чл.364, ал.4
и чл. 365, ал.2
(т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено
обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено,
застрахователят не би сключил договора).
В Директива
2009/103/ЕО, се приема, че „…задължителната застраховка на автомобилистите
следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността.
Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно
през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство
остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат
задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по
отношение на регистрацията на превозните средства”. Т.е. Директивата не
допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на
застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на
застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от
друго лице, различно от това, сключило полицата.
Всъщност с
настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба дейност на
ответника, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС
цел- чрез прогласяването на застрахователния договор за нищожен на някое от
предявените с исковата молба основания, респ. чрез унищожаването му, да изключи
собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на
застрахования автомобил лица на основание това, че той не бил управляван
обичайно в страната или че не бил управляван от лицето, което е сключило
договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова
молба, в която правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин:
„ … ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир,
това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие
застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което
несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на
неговия пасив”. При наличието на законовата забрана по чл.432, ал.2, от КЗ
да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице
пряк иск, ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно
отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си
доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на
застрахователния договор в производство, водено срещу застрахования, който
очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.
Застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на
територията на държава членка на Европейския съюз, или
друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство /чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ/. Т.е. вредите при управление на застрахования
автомобил в Румъния дефинитивно са включени в обема на отговорността на ищеца
без право на промяна на застрахователната премия на това основание / чл. 480 ал.5 от КЗ/, поради което съдът
намира за неоснователни доводите, че бил измамен защото не бил уведомен, че
автомобилът ще се управлява в Румъния.
Застрахователят
е увеличил значително застрахователната премия по процесния договор, което е очевидна индикация, че е
приел, че конкретният договор се сключва при обстоятелства различни от
обичайните и има повишен риск. Увеличението на премията е направено въпреки
забраната на чл. 480 ал.5 от КЗ. Застрахователят е разполагал с необходимата
информация в собствената си информационна система за това, че ответникът (а и
много други лица) сключват множество застраховки „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за автомобили, които се управляват от чуждестранни лица с
адрес в чужбина. Ответникът „ПАЛЕРМО АУТО“ ЕООД е развивал споменатата спорна
дейност, която е включвала и застраховане на автомобили в продължение на
години, като има множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключени с
ищеца. Очевидно оторизиран служител на застрахователя е взел решението да се
увеличи значително застрахователната премия, което сочи за наличие на знание у
ищеца за същността на споменатата дейност и за повишеният риск. На настоящият
състав на съда са служебно известни още много лица занимаващи се с подобна
дейност и застраховали автомобилите при ищеца, за които са заведени дела
аналогични на настоящото. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация
на автомобили на името на местно лице и предоставянето им на трети чуждестранни
лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на
надлежна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ споменатата
спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е
възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал
застраховката на многократно завишена цена. В даден момент обаче
застрахователят е направил преоценка на рисковете от тази практика и е решил да
се позове на нейната незаконосъобразност за да се освободи от отговорност. Както бе посочено по-горе обаче,
законосъобразността на дейността не е свързана с валидността на застраховката.
Предвид
изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост
на сделката.
Желанието на
ищеца чрез
настоящото дело да „пресече със сила на пресъдено нещо (res judicata)“ посочената
дейност на ответника, като обосновка на правният му интерес, не намира опора в
закона. Гражданските дела не са инструмент за защита на обществения интерес,
нито съдът в рамките на едно такова дело би могъл да преценява обществения
интерес. По реда на ГПК могат да се защитават само лични и имуществени права
(чл.2 от ГПК), но не и обществен интерес. Защитата на обществения интерес не е
измежду основните начала на гражданския процес, като този интерес се защитава с
други способи. Гражданският процес няма за цел и не разполага с ресурс да
установява обществения интерес и да дава разрешения в тази насока.
Предвид
изложеното всички искове за установяване на нищожността или за унищожаването на
процесния договор за застраховка са неоснователни. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :