№ 3209
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110204451 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от името на „*******” ЕООД с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление в гр. *******, представлявано от
управителя ГД, чрез процесуален представител, срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-2200604 от 09.03.2023 г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
62, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 за. минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (Наредбата).
В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени процесуални
нарушения и при нарушения на материалния закон, поради което е направено
искане за неговата отмяна. Твърди се, че в случая са нарушени императивните
правила на чл. 40 и на чл. 43 от ЗАНН. Изложени са съображения за това, че
НП не съдържа изискуемото от закона съдържание, тъй като не е посочен
точният адрес на нарушителя. Заявява се, че дружеството-жалбоподател не е
осъществило твърдяното административно нарушение. Твърди се, че
предметът на дейност на дружеството-жалбоподател не е свързан с
осъществяване на строително-монтажни дейности, поради което се
претендира, че не може да бъде ангажирана отговорност за неизпълнение на
задължение по Наредбата. Жалбоподателят не е наредил и нямал представа, че
пострадалият Б. Т., който е машинист на багер, в обедната си почивка се е
1
качил на покрива на фургона, за да провери дали и по какъв начин може да се
монтира ламарина, която да прави сянка през летния сезон. Сочи се, че
административнонаказващият орган (АНО) не е изследвал дали при
дружеството съществува изготвен план за безопасност и здраве, както и дали в
този план са предвидени мерки по предотвратяване падания от височина,
съответно кое лице е определено за отговорник и осъществили ли са то или
пострадалият нарушения. Твърди се, че АНО не е изследвал и не е установил
действителната фактическа обстановка и не е събрал необходимите
доказателства за правилно изясняване на случая. В административната
преписка липсвали трудовият договор и длъжностната характеристика на
пострадалия, както и документация на дружеството относно определянето на
обедна почивка. Не е съобразена трудовата функция на пострадалия и
обстоятелството, че той се е качил по своя инициатива на покрива, а не по
нареждане на работодателя. Твърди се, че по силата на трудов договор от
26.04.2022 г., сключен с работника Б. Т., дружеството-жалбоподател, в
качеството на работодател не е поело задължения за спазване на безопасни и
здравословни условия на труд в случай, че работника не изпълнява трудовите
си задължения. АНО е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е
изследвал дали пострадалият е имал задължение да се качва на покрива и дали
е притежавал необходимата компетентност, за да извършва строително-
ремонтни дейности. Изразява се становище за това, че в АУАН и в НП липсва
изискуемото от закона описание на фактическата обстановка по случая, в
резултат от което не може да се разбере дали нарушението се изразява в липса
на средства за колективна защита или е имало такива, но не са били
подходящи. Не е посочено също какви според АНО са подходящите в
конкретния случай предпазни средства. Твърди се, че АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение и с оглед на това, че не е посочил
правилна правна квалификация на твърдяното административно нарушение, а
НП е вътрешно противоречиво. Сочи се, че не е ясно какви са мотивите на
АНО за налагане на имуществена санкция над минималния размер, предвиден
от законодателя, а именно в размер на сумата от 2000 лева, при положение че
били изложени мотиви за налагане на имуществена санкция в минимален
размер, който е 1500 лева. По тези мотиви се иска обжалваното НП да бъде
отменено или да бъде изменено с намаляване на наложената имуществена
санкция в минимален размер. Направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се
представлява от адв. Б., надлежно упълномощена, която поддържа жалбата и
моли за отмяна на атакуваното НП. Представя писмени бележки, към които
препраща в пренията.
В съдебно заседание административнонаказващият орган Директорът
на дирекция „Инспекция по труда” - София, редовно уведомен не се явява.
Представлява се от пълномощник – юрисконсулт С, която оспорва
основателността на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Страните претендират разноски, като процесуалният представител на
въззиваемата страна възразява срещу прекомерност на претендираните от
името на въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
2
Съдът, след като все предвид събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 15.11.2022 г., около 12.00 часа в стопанисвания от „*******”
ЕООД, ЕИК: ******, обект, находящ се в гр. **** настъпила трудова
злополука с Б. Т. – служител при дружеството на длъжност „машинист багер”,
който паднал от височина при изграждане на покривна конструкция върху
метална конструкция, намираща се в имота на дружеството на посочения
адрес. Тази злополука станала повод за иницииране на проверка от Дирекция
„Инспекция по труда” (ДИТ) – София, служители при ДИТ, а именно ЕС и
СЛ, които посетили обекта в същия ден - на 15.11.2022 г., около 16.00 часа.
При пристигане на място проверяващите влезли в обекта, тъй като вратите
били отворени и непосредствено възприели, че върху металната конструкция
продължава да се изгражда покрив и да се извършват строително-монтажни
дейности, като един от работниците се намирал върху покрива, а други били
долу и подготвяли панелите за монтаж. Общо намиращите се на място
работници били около 4-5 човека, сред които КК и СС, като именно
последният правил заварките при монтажа на панелите на покривната
конструкция. След като първоначално влезли в обекта, проверяващите С и Л
били помолени да излязат и да изчакат отвън управителя, тъй като не било
позволено влизането на външни лица. Така С и Л изчакали отвън 30-40 мин
пристигането на управителя ГД, след което отново били въведени във
вътрешността на обекта, който представлявал ограден имот. В самия имот
била изградена метална конструкция, тип „навес”, върху която се изграждала
въпросната покривна конструкция от служители на стопанисващото имота
дружество. Проверяващите снели обяснения от част от работниците, след
което съставили Акт за спиране на СМР, който бил връчен на управителя. Във
връзка с проверката е съставен протокол № ПР2242092 от 19.12.2022 г. за
извършена проверка, в който били описани констатациите на проверяващите
относно извършени от „*******” ЕООД нарушения. Едно от тези нарушения
се изразявало в това, че при извършената в 16.00 часа проверка на покривната
конструкция продължава да се извършва ремонтна дейност, като служители
работили на покривната конструкция без да са предприети мерки по
обезопасяване.
Въз основа на този протокол и събраната документация, за така
установеното нарушение е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 22-2200604 от 19.12.2022 г., връчен на управителя ГД на
19.12.2022 г. Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното понастоящем
НП № 22-2200604, връчено на 14.03.2023 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото доказателства:
Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля ЕС /л. 53-
54/; показания на свидетеля СС /л. 54-55/; показания на свидетеля Кръстан
Николов Кръстанов /л. 71-73/; показания на свидетеля Спасимир Л /л. 73-74/;
показания на свидетеля Б. Т. /л. 92-93/;
3
Писмени доказателства – справка Търговски регистър /л. 5-8/; заповед №
3-0693 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” /л. 9/; заповед № 1744 от 20.12.2022 г. на на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” /л. 10-13/; заповед № 1280 от 04.09.2020 г. /л. 14/; длъжностна
характеристика за длъжност „главен инспектор” в дирекция „Инспекция по
труда” – София /л. 15-19/; протокол № ПР2242092 от 19.12.2022 г. в дирекция
„Инспекция по труда” – София /л. 20-21/; трудов договор № 23 от 21.04.2022 г.
/л. 22/; справка от НАП /л. 23/; декларация /л. 24/; длъжностна характеристика
за длъжност „машинист еднокофов багер” /л. 25/; молба от Б. Т. до управителя
на „*******” ЕООД /л. 26-27/; застрахователна полица с № 109Е0000002407
от 22.02.2022 г. /л. 28/; свидетелство за правоспособност на Б. Т. /л. 29-30/; Акт
за спиране от 15.11.2022, издаден от главен инспектор при дирекция
„Инспекция по труда” – София /л. 31/; идентификационна карта /л. 32/;
обяснения /л. 33-35/; нотариален акт № 4651 от 10.07.2008 г. /л. 48-50/.
От показанията на свидетеля ЕС се установява, че на 15.11.2022 г.,
към 16.00 часа свидетелката, в качеството на главен инспектор при дирекция
„Инспекция по труда” – София е извършила проверка на обект, стопанисван
от „*******” ЕООД, на ***, която била извършено по повод сигнал за трудова
злополука. На място свидетелката първоначално влязла в обекта, който бил
ограден, но работниците не ги допуснали и помолили да изчакат отвън
идването на управителя. При това влизане в имота свидетелката видяла, че
вътре има метална конструкция, а и докато изчаквали управителя
проверяващите имали възможност да огледат имота. Когато пристигнали в
имота, свидетелката и нейният колега видели, че от няколко човека се
осъществяват строително-монтажни дейности (СМР) на покрива на гараж,
който се намирал вътре в оградения имот, с височина над 2-3 метра, където се
паркират тирове, изразяващи се в изграждане на метален покрив, чрез
поставяне на метални платна, като не била осигурена безопасност от падане от
височина и нямало никакви предпазни средства за това. Хората които
работели на покрива на обекта не били обезопасени по какъвто и да е начин.
На обекта на ул. „**” имало общо 4-5 човека, като проверяващите
първоначално не били допуснати да влязат в обекта на дружеството от страна
на служители под предлог, че работодателят не допуска външни лица. Това
наложило проверяващите да го изчакат на място, през което време те също
имали възможност да погледнат към вътрешността на самия обект, въпреки
наличието на ламаринена ограда, тъй като първоначално влезли в обекта, след
което били отстранени до пристигане на управителя. След като управителят
пристигнал на място и след като проверяващите влезли в обекта, те
констатирали посочените обстоятелства и свидетелката съставила Акт за
спиране на СМР, който бил връчен на управителя на дружеството,
стопанисващо обекта. След това свидетелката съставила Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 22-2200604 за констатираното
нарушение с оглед липсата на колективни защитни средства и обезопасяване
срещу падане от височина.
От показанията на свидетеля С Л се установява, че на 15.11.2022 г. по
4
повод получен сигнал за трудова злополука на адрес гр. София, ул. „**”, той
заедно с колежката му инж. ЕС извършили проверка в обект на посочения
адрес, стопанисван от „*******” ЕООД. На място били установени 4-5 лица,
които полагали труд в обекта, едно от които се намирали на покрива на
намиращата се вътре метална конструкция, а другите подготвяли елементите,
които се полагат върху тази метална конструкция. На място било
констатирано наличието на мобилно скеле, което се намирало под металната
конструкция, мотокар и една метална стълба, но не били установени
колективни предпазни средства при падане от височина. При пристигането на
проверяващите на мястото на обекта, вратата била отворена и те влезли вътре,
при което видели металната конструкция и работниците.
Показанията на свидетелите С и Л се отличават с последователност и
логичност, което мотивира настоящия съдебен състав да им се довери изцяло.
Твърденията им, относно направените констатации по време на проверката
намират потвърждение в приложените по делото писмени доказателства.
Съдът констатира, че свидетелката С е посочила в показанията си година на
проверката 2021, но приема, че се касае до грешка, като свидетелката в
действителност има предвид 2022 г. с оглед изводимите доказателства от
другите гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които са
събрани по делото. Установява се, че свидетелите С и Л не помнят детайлно
всички обстоятелства относно случая, което е съвсем естествено предвид
изминалия период от време и множеството сходни проверки, които извършват.
Същественото в случая е, че тези двама свидетели възпроизвеждат достоверна
информация относно значимите факти, а именно че когато са пристъпили към
извършване на проверка, първоначално те са влезли в имота, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, при което са видели, че се изгражда покрив на
метална конструкция, във връзка с което се осъществяват СМР дейности от
работници на дружеството, един от които се е намирал на покрива на тази
конструкция при липса на каквито и да е обезопасителни средства. Тази
информация напълно кореспондира с писмените доказателства по делото, а и
с гласните доказателства, изводими от показанията на свидетеля Б. Т., които
съдът приема за достоверни. Последният извод следва поради вътрешната
последователност, логичност и съдържателност на показанията, дадени от Б.
Т., от които се установява без съмнение, че на 15.11.2022 г. на мястото, където
той и свидетелят КК са изграждали покрив на металната конструкция – в
обекта на „*******” ЕООД не е имало предпазни средства, които са послужат
в случай на падане от височина. Същевременно се установява, че на свидетеля
Т., който бил назначен при дружеството-жалбоподател на длъжност багерист,
било възложено от управителя на дружеството, посочен от свидетеля като „Ж”
да помага с работата по изграждане на металния покрив, тъй като работникът
Т. следвало „да си оправдае надницата”. Свидетелят Т. ясно сочи, че на
15.11.2022 г. шефът го помолил да направят нещо като стряха. Тази „стряха”
изработвали свидетелят Т. заедно с негов колега на име М, както и КК и А,
които били на земята. Свидетелят Т. се намирал заедно с М върху тази
конструкция, за да изработят покрива, което им било възложено от
работодателя - Ж, като в изработването на покрива участвали всички
5
работници без един, който в този ден не бил там. Двамата – свидетелят Т. и С
били „действащата сила”. Свидетелят Т. ясно заявява, че в този ден Ж е бил в
обекта и е присъствал при изграждане на покривната конструкция.
Единственото което Ж (управителят на дружеството-жалбоподател) им бил
предоставил при изграждането на този покрив било работно облекло и
инструменти, не е предоставят въжета или други обезопасителни средства.
Имало е стълба, с която се качвали на покрива, както и скеле, което се
намирало при сервиза на Марио, но между покривната конструкция и земята
не било поставено нищо.
Тези свидетелски показания са напълно логични, последователни и се
подкрепят от писмените доказателства по делото, поради което съдът ги счита
за достоверен източник на доказателства. Въз основа на тях се установяват
значими факти по случая, но и се констатира, че показанията на свидетелите
КК и СС не отразяват вярно действителността и са недостоверни по
отношение на значимите обстоятелства, а именно извършвани ли са СМР по
изграждане на покрив на металната конструкция на 15.11.2022 г. в 16.00
часа от работници на „*******” ЕООД и предприети ли са били мерки по
обезопасяване на тези дейности, осигурени ли са били средства за
колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др. и за
предотвратяване на риск от падане от височина, а именно от покрива.
В показанията си свидетелят СС твърди, че след настъпилата на
15.11.2022 г. трудова злополука никой не се е качвал на покрива на металната
конструкция, което се опровергава от достоверните гласни доказателствени
средства и от писмените доказателства по делото. Ето защо в тази част
показанията на свидетеля са недостоверни. В достоверната им част обаче
показанията на свидетеля Св допринасят да се изясни, че на 15.11.2022 г.
действително са извършвани СМР дейности, свързани с изграждане на
покривна конструкция върху метална конструкция в двора на стопанисвания
от дружеството-жалбоподател обект, като се установява, че именно
свидетелят Св е правил заварките при монтажа на панелите на покрива. В
голямата им част свидетелските показания на СС касаят преимуществено
трудовата злополука настъпила на 15.11.2022 г. в 12.00 часа и не служат за
установяване на съществени обстоятелства по случая с извършената проверка
на 15.11.2022 г. в 16.00 часа. В достоверната си част показанията на този
свидетел потвърждават, че на 15.11.2022 г. в 16.00 часа в стопанисвания от
дружеството-жалбоподател обект са пристигнали проверяващи служители от
Инспекцията по труда, при което влезли в двора и гледали, след което били
помолени да напуснат, но по-късно отново се върнали. Тази информация
подкрепя заявеното от свидетелите С и Л, които сочат че първоначално при
пристигането си на място са влезли в обекта и са възприели осъществяването
на СМР, при което е имало 1 работник върху покрива, а други под
конструкцията. Съдът отчита, че показанията на свидетеля Св са дадени при
съобразяване интересите на жалбоподателя, който е и работодател на
свидетеля, на което отдава наличието на недостоверна част в показанията на
този свидетел. Въпреки това в останалата част показанията на свидетеля са
надежден източник на доказателства.
6
Няма основание за съмнение в достоверността на дадените от
свидетеля КК показания, които в преимуществената си част касаят трудовата
злополука, настъпила на 15.11.2022 г. в 12,00 часа, а не извършената проверка
в 16,00 часа на същата дата. Относно проверката свидетелят потвърждава, че
се е осъществила такава, като сочи, че той заема длъжността „шофьор” в
дружеството, но въпреки това е помагал на колегата си С при изграждане на
покрива на металната конструкция. От показанията на свидетеля Кръстанов
става ясно, че при изграждане на покривната конструкция е ползвано мобилно
метално скеле, но не се установява да са взети мерки по обезопасяване на
обекта и предпазване в случай на падане от височина.
Достоверните свидетелски показания напълно кореспондират с
писмените доказателства по делото, като при съвкупния им анализ се
установява несъмнено описаната фактическа обстановка.
При установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и неоснователна.
В изпълнение на своите правомощия съдът констатира, че АУАН и НП
са изготвени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП съдържат
изискуемите от закона реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН и напълно кореспондират помежду си. АУАН и НП са издадени
при спазване на законустановените срокове, като е налице е редовно връчване
на същите.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения и не са допуснати нарушения
на материалния закон. Както АУАН, така и НП имат изискуемото съдържание
и са издадени съобразно предвидената за това процедура, при пълно
съобразяване правото на защита на дружеството-жалбоподател. Твърдяното
административно нарушение е описано пълно и ясно, с което правото на
защита на жалбоподателя е осигурено.
Съдът приема, че в хода на административнонаказателната процедура
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на административнонаказаното лице и да са основание за
отмяна на атакувания акт.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в НП и в АУАН
не е посочен адрес на дружеството и че това е ограничило правото на защита
на жалбоподателя, тъй като видно от тези документи е, че макар действително
да е посочен неактуален адрес на седалище и адрес на управление на
дружеството, а именно в гр. *****, вместо ********, дружеството „*******”
ЕООД е индивидуализирано с посочване на ЕИК: ******, който го отличава
от всички останали дружества. Фирмата на дружеството също е посочена
правилно, а това дава възможност за недвусмислена индивидуализация
предвид невъзможността друго търговско дружество да е със същото
7
наименование предвид изключителното право върху фирмата съгласно чл. 11
от ТЗ.
Както в АУАН № 22-2200604, така и в издаденото въз основа на него
НП № 22-2200604 ясно е описано възведеното в обвинение на жалбоподателя
административното нарушение, изразяващо се в това, че на 15.11.2022 г.,
около 16.00 часа в стопанисвания от дружеството обект на ул. „**” 70, на
покривната конструкция, от която по-рано на същата дата е паднал свидетелят
Б. Т., продължава да се извършва ремонтна дейност, като служители на
дружеството работят на покривната конструкция след инцидента, без да са
предприети мерки по обезопасяване, с което АНО е приел, че жалбоподателят
е нарушил чл. 62, ал. 1 от Наредбата.
Описаното административно нарушение се доказва от събраните
доказателства по делото. От показанията на свидетелите С и Л се установява,
че на 15.11.2022 г., около 16.00 часа от тяхна страна са предприети действия по
извършване на проверка на обекта, стопанисван от дружеството „*******”
ЕООД, при което те първоначално влезли в обекта и непосредствено са
възприели, че върху покривната конструкция продължава да се извършват
СМР дейности, като на място са заварени общо около 4-5 човека, един от
които е бил върху покрива на металната конструкция, а останалите подготвяли
елементите за полагане върху покрива. На място е установен намиращ се в
близост мотокар, подвижна количка под формата на скеле под металната
конструкция и еднораменна стълба, която била по-къса и не достигала до
покрива.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от Наредбата „За предотвратяване на риск от
падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват
средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и
др.”.
Според чл. 44, ал. 1 от Наредбата „Поставянето и снемането
на средства за колективна защита се извършват с използването на
предпазен колан, закрепен към специално предпазно устройство или към
конструкцията на строежа, при спазване на технологична
последователност за осигуряване на безопасността на работещите.”.
Определение на понятието „средство за колективна защита” е дадено в
§1, т. 6 от ДР на ЗЗБУТ, съгласно който текст „Средство за колективна
защита” е проектно, конструктивно, технологично, организационно или
друго техническо решение, което изолира пространството, в което може
или се проявява опасността от местонахождението на работещите или
други лица, които биха могли да бъдат увредени.
В конкретния случай безспорно се установява, че към датата на
проверката – 15.11.2022 г., около 16.00 часа на строителния обект на проверка
са се извършвали СМР, като на покривната конструкция е имало един
работник, но въпреки това не са били осигурени каквито и да е средства за
колективна защита, т. е. не се установява да е имало проектно, конструктивно,
технологично, организационно или друго техническо решение, което изолира
пространството, в което може или се проявява опасността от
8
местонахождението на работещите или други лица, които биха могли да бъдат
увредени. Установява се, че на място е имало мобилно скеле, но това не
съставлява колективно средство за защита по смисъла на законовата
дефиниция. Не са такива средства и установената от проверяващите
еднораменна стълба, както и намиращият се в близост мотокар.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че спрямо него не е
приложимо изискването на чл. 62, ал. 1 от Наредбата. Действително,
предметът на дейност на „*******” ЕООД не включва осъществяването на
строително-монтажни дейности, но в случая същественото е, че такива
дейности фактически са се осъществявали на територията на стопанисвания
от него обект. Още повече, че от показанията на свидетеля Т. стана ясно, че
именно управителят на дружеството е възложил на работниците да изградят
покривната конструкция, въпреки ясното съзнание, че част от тези работници
не притежават необходимите за това умения предвид различните длъжности,
които са заемали. Именно такъв е бил случаят със свидетеля Т., който макар да
е заемал длъжността „машинист багер” е бил „помолен” от работодателя да
помага с друга работа, „за да си заработи надницата”. При положение, че
дружеството не е с предмет на дейност, обхващащ извършването на СМР,
следвало е за изграждане на въпросния обект – покрив на металната
конструкция, да бъде нает друг – физическо или юридическо лице със
съответна компетентност. В случая не само, че това не е било сторено, но
работодателят е възложил изграждането на покривната конструкция от своите
служители без да предприеме каквито и да е действия по обезопасяване на
обекта съобразно изискванията на действащото законодателство. При това е
без съмнение, че изискванията за осигуряване на безопасни условия на труд,
вкл. за обезопасяване на въпросния обект важат с пълна сила спрямо този
работодател. Ето защо доводът на жалбоподателя в обратен смисъл е
неоснователен.
Голяма част от доводите на жалбоподателя касаят трудовата злополука
от 12.00 часа на 15.11.2022 г., поради което не следва да се обсъждат. Видно от
съдържанието на АУАН и на НП е, че констатираното нарушение е от същата
дата, но в 16.00 часа и се отнася до констатациите, направени на място от
проверяващите С и Л. Единствено за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че твърдението в жалбата, че работодателят не е знаел, че
работниците осъществяват СМР е категорично опровергано от
доказателствата по делото, тъй като показанията на свидетеля Т. са
категорични в обратен смисъл, а показанията на свидетелите Кръстанов и Св
не допринасят за изясняване на това обстоятелство с необходимата
убедителност, като съдът отчита продължаващата връзка работодател-
работник и специфичното положение спрямо жалбоподателя и техен
работодател, в което се намират тези двама свидетели.
Фактическата обстановка по случая е правилно изяснена от страна на
наказващия орган, който е дал съответна на фактите правна квалификация и е
определил, че нарушението е такова по чл. 62, ал. 1 от Наредбата. Определено
в случая се установява, че са осъществявани СМР във височина, като от
показанията на свидетеля С се установява, че става въпрос за приблизителна
9
височина 2-3 метра, при което е налице риск от падане на хора, инструменти и
др. Този риск засяга, както намиращите се върху самата покривна
конструкция, така и намиращите се под нея, които са подготвяли въпросните
платна за монтаж върху покрива на металната конструкция. Ето защо в случая
не е определящо само това, че върху покривната конструкция е имало
работник когато проверяващите са отишли на обекта, но е с решаващо
значение и това, че под самата покривна конструкция са се намирали други
работници, които също са били ангажирани със строително монтажната
дейност.
Юридическото лице работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ носи безвиновна – обективна отговорност, поради което субективната
страна на нарушението не подлежи на изследване и коментар от съда.
В разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ е предвидена санкция за
работодателите – юридически лица в размер от 1500 до 15000 лева, в
случаите, в които последните не изпълнят задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Предвидена е и отрицателна предпоставка – да не подлежат на по-
тежко наказание.
Съдът не счита, че в случая се касае за маловажност на нарушението
по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Във визираната разпоредба са поставени две условия, за да може
нарушение на трудовото законодателство да бъде прието за маловажно – то да
е отстранено веднага след установяването по надлежния ред и от него да не са
произтекли вредни последици за работник или служител.
В конкретния случай нарушението е формално такова, поради което и
липсата или наличието на вредни последици не следва да бъде обсъждано при
преценка приложението на чл. 415в от КТ, но следва да бъде взето предвид, че
именно поради липсата на колективни средства за защита на 15.11.2022 г.,
около 12.00 часа, т. е. няколко часа по-рано е настъпила злополука с един от
работниците – свидетелят Т..
Съдът не намери смекчаващи отговорността на дружеството
обстоятелства, като счита, че нарушението е не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност, сравнено с обичайните нарушения от този вид.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че в хода на
проверката по работни места са били установени и други нарушения, свързани
с безопасните условия на труд, видно от протокол за извършена проверка №
ПР2242092 от 19.12.2022 г., съставен от свидетелите С и Л. Ето защо в случая
не би могла да намери разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ „Работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.”.
10
В случая е наложена санкция на дружеството в размер на 2000 лева,
която е над установения в санкционната норма минимален размер, въпреки
мотивите на наказващия орган, изложени в НП, че следва да бъде наложена
санкция в минимален размер. Поради това настоящият съдебен състав приема,
че наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера
на наложената имуществена санкция, която следва да се намали от 2000 лева
на 1500 лева и да бъде определена към минимален размер. В подкрепа следва
да се вземе предвид, че това е първо подобно нарушение на дружеството. В
останалата част НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди по
изложените по-горе съображения за това.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Жалбоподателят доказва, че реално е заплатил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 780,00 /седемстотин и осемдесет/ лева,
срещу която е направено възражение за прекомерност, което с оглед чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е основателно до размера на сумата от 400,00 /четиристотин/ лева. Ето защо
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 400,00
лева, за заплащането на която следва да бъде осъдена въззиваемата страна.
Същевременно, въззиваемата страна има право на разноски за юрисконсултско
възнараждение, поради което в нейна полза следва да се присъди сумата от
80,00 лева, представляваща минималният размер на юрисконсултско
възнаграждение, за заплащането на което следва да се осъди въззивникът.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-2200604 от
09.03.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
София, с което на „*******” ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление в гр. *******, представлявано от управителя ГД, е наложена
имуществена в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, т. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 за. минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(Наредбата), като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция
от 2000 /две хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – София да заплати в
полза на „*******” ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление
в гр. *******, представлявано от управителя ГД, сумата от 780,00
/седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски съобразно уважената част
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12