Решение по дело №30/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от М. Л. Ю. от [населено място], действащ чрез адв. С. М., против Решение № 220/11.11.2024 г., постановено по АНД № 597/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 10026/31.05.2025 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище в [населено място], с което на М. Л. Ю. от [населено място], с [ЕГН], на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 88 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1 000 лв. С решението е осъден касаторът да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на изводите и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В тази връзка излага съображения, че процесното административно нарушение не е доказано, респ. липсвали неоспорими доказателства, установяващи, че на описаното в АУАН и НП място, жалбоподателят е осъществявал любителски и стопански риболов чрез косене (търмъчене).

Въвежда доводи, че районният съд необосновано и неправилно е приел безкритично показанията на свидетелите Е. Б., С. Е. и В. А., които били нелогични и противоречиви, а освен това свидетелите били и служители на ИАРА. Същевременно съдът изцяло игнорирал показанията на св. С. С., който бил очевидец на проверката.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 220/11.11.2024 г., постановено по АНД № 597/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. С. М. е постъпила молба,в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище в [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи за нарушения на процесулните правила и явна несправедливост на наложените наказания, както и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 10026/31.05.2025 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище в [населено място], с което на М. Л. Ю. от [населено място], с [ЕГН], на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 88 от ЗРА е наложена глоба в размер на 1 000 лв.

С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив, при ИАРА, със седалище в [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел за установено, че на 08.05.2024 г., около 10.00 часа, свидетелите Е. Б., С. Е. и В. А. – служители на ИАРА, офис [населено място], получили сигнал за незаконен риболов във водите на [река], в района на [населено място], при което се отправили към реката с два служебни автомобила. На место установили спрял лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], а на отсрещния бряг в реката забелязали двама души, които държали въдици в ръцете и с тях извършвали резки движения, представляващо вид косене – търмъчене. След около 15-20 минути наблюдение, единият от служителите Е. Б., заобиколил и отишъл на отсрещния бряг на реката и оттам тръгнал по пътека към двете лица. В това време колегата му С. Е. също се насочил към тях и след като ги приближил на около 200-250 метра, извадил бинокъл и разпознал двете лица в реката, а именно С. С. и М. Ю., които му били познати понеже преди време на същите отправяли предупреждения за незаконно извършване на риболов. Свидетелят Е. наблюдавал с бинокъла двамата(С. и М.) да замятат въдиците във водите на реката със закачени на тях тройни куки, след което с резки движения дърпали въдицата назад, движения, типични за риболова наречен косене/търмъчене, Приближавайки двамата мъже на около 100 метра разстояние, свидетелят Е. им извикал няколко пъти „Риболовен контрол! Стойте на място!“, при което те събрали набързо въдиците си и побягнали нагоре по пътеката на отсрещния бряг, където ги пресрещнал свидетеля Б.. След като последния им се представил, двамата мъже тръгнали да бягат надолу към реката, последвани от служителя на ИАРА, който на два пъти им разпоредил да спрат на място за риболовен контрол, но те продължили надолу и му избягали. На следващия ден – 09.05.2024 г., по искане на проверяващите служители на ИАРА, двамата били призовани при кварталния инспектор на [жк], в канцеларията на който срещу М. Ю. бил съставен АУАН. Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от приложените писмени доказателства, както и от анализа на показанията на свидетелите Е. Б., С. Е. и В. А., които кредитирал изцяло, като достоверни, взаимно допълващи се и незаинтересовани; както и от показанията на свидетеля С. С., които кредитирал само в частта, относно това, че на процесната дата той и жалбоподателят действително се намирали във водите на [река], в района на [населено място], където отишли с автомобила на свидетеля Ю.. В останалата им част, показанията на С. С. не са възприети, като противоречиви на всички останали доказателства по делото. Освен това е отбелязано, че свидетелят С. се явява и заинтересован от изхода на делото, поради това, че в момента на установяване на нарушението е бил заедно с нарушителя.

При така установените факти, районният съд приел за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 37 от ЗРА, тъй като на 08.05.2024 г. е извършвал любителски риболов в [река] чрез резки движения с въдица, на която е имало закачена тройна кука. Посочил е, че тези действия представляват „косене (търмъчене)“ по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗРА, а закона, според горната разпоредба, забранявал подобен начин на риболов. Съдът приел за установено също така, че по време на установяване на горното нарушение, след изрично разпореждания на контролните органи на ИАРА, отправени към касатора, с цел извършване на проверка, последният първоначално се насочил към отсрещния бряг, а впоследствие и в обратна посока, избягвайки от проверяващите, с което възпрепятствал извършването на проверка и по този начин извършил нарушение на чл. 88 от ЗРА. Поради това извел извод, че правилно на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Прието е също, че определените санкции са в минимален размер и съответстват на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя.

При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на наказаното лице. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление били съставени от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, с посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка, били съответни на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Предвид това, районният съд е стигнал до извода, че оспореното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на касатора са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че всяко едно от нарушенията е безспорно установено, поради което е потвърдил НП, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 08.05.2024 г. в [река], М. Л. Ю. е извършвал любителски риболов чрез резки движения с въдица, на която е имало закачена тройна кука. Установено е по делото, че срещу касатора е бил съставен АУАН от служител в сектор „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив, а въз основа на акта е издадено НП, за това, че на 08.05.2024 г. е извършвал любителски риболов по метода на косене (търмъчене), нарушавайки правилото на чл. 37 от ЗРА, като при предприемане от страна на контролните органи на ИАРА на действия по проверка на лицето, същото е препятствало извършването на риболовен контрол, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 88 от ЗРА.

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Е. Б., В. А. и С. Е., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи:

АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № РД09-406/01.04.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица да съставят АУАН и НП по Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.

На следващо място следва да се посочи, че НП очевидно е издадено на 31.05.2024 г., а АУАН на 09.05.2024 г., т.е. спазен е шестмесечният срок по чл. 34 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че в обжалваното наказателно постановление е посочено, че е издадено на 31.05.2025 г., като несъмнено е налице техническа грешка при изписване на последната цифра на годината, а именно вместо „4“ е изписана цифрата „5“. Това обаче само по себе си не би могло да доведе до основание за отмяната на НП. Всички доказателства по делото, установяват факта, че постановлението е издадено 31.05.2024 г. и е връчено на адресата на 05.07.2024 г., поради което и с оглед визираните във въззивната и касационната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, съдът намира, че в случая не е нарушено правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана

Изпълнени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка, както в процесния АУАН, така и в Наказателно постановление № 10026 е налице ясно и конкретизирано описание на нарушението, в какво се състои неговото осъществяване, на коя дата, при какви обстоятелства е било установено нарушението, кой е извършителят и кои доказателства го потвърждават. С други думи изпълнени са императивните изисквания на горецитираната разпоредба от ЗАНН, относно съдържанието на НП.

Водим от горното, съдът счита, че не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с предявяване и връчване на АУАН, респ. при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.

От показанията на свидетелите Е. Б., С. Е. и В. А. – очевидци на извършването на процесните нарушения, се установява по безспорен начин, че касаторът е осъществявал риболов по забранен начин. Използвайки бинокъл, първите двама са възприели как М. Ю. извършва любителски риболов с въдица с монтирана на нея кука, чрез метода на „косене(търмъчене)“ - съставомерно от обективна и субективна страна деяние – административно нарушение по чл. 37 ЗРА и основание за налагане на административно наказание по чл. 73, ал. 1 от ЗРА. От показанията на горните свидетели се установява също така, че касаторът е препятствал проверката на контролните органи, като въпреки изричните им указания да се насочи към тях, той започнал да бяга в посоки отдалечаващи се от служителите на ИАРА, осъществявайки нарушението по чл. 88 от ЗРА. По отношение на относимите факти, горните показания са последователни, логични, еднопосочни и напълно съответстват на описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като липсват данни за тенденциозност при извършване на проверката или заинтересованост от изхода на делото. В мотивите към оспореното решение са изложени доводи за причините, поради които съдът не е дал вяра на показанията на св. С. С., които настоящата инстанция споделя напълно. Тези показания противоречат на всички останали доказателства и единствено подкрепят защитната теза на касатора. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора, че тези свидетелски показания опровергават, направения от районния съд извод за доказаност на процесните нарушения.

Правилно и в съответствие със словесното описание на всяко едно от нарушенията, същите са квалифицирани: по чл. 37, ал. 1 от ЗРА - забрана за извършване на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене), като легалната дефиниция на понятието „косене (търмъчене)“ е дадена в §1, т.15 от ДР на ЗРА, според който, това е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби; чл. 88 от ЗРА - който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. В съответствие с констатираните нарушения са и наложените наказания на основание чл. 88 от ЗРА и чл. 73, ал. 1 от ЗРА, предвиждащ наказание глоба от 1000 до 2000 лв. за лице, което лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл. 39а, ал. 1.

Касационният съд намира, че което и да е от процесните нарушения не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че пряка последица от извършеното административно нарушение е негативно засягане на рибните ресурси във водните екосистеми. Всяко едно от процесните нарушения, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед факта, че се касае за извършен риболов със забранен от закона уред, то според съда целите на наказанието категорично не биха могли да бъдат постигнати с предупреждение.

Предвид изложеното, съдът намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, в оспорената му част, за законосъобразно, като постановено при липса на явна несправедливост на наложените наказания, липса на допуснати нарушения на материалния закон и липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно искане от страна на ответника за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат възлагани в тежест на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220/11.11.2024 г., постановено по АНД № 597/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.