№ 32
гр. С, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. М.
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М. Гражданско дело №
20231110151198 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, №23Б срещу М. С. М. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. „ОК“, бл. 510, вх. Е, ет. 5, ап. 15, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 2489,12 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „ОК“, бл. 510, вх. Е, ет. 5, ап. 15, аб. № 317807 за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 264,34 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2023 г., сумата от
68,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 12,79 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 27.03.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 18645/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Техем сървисис“ ЕООД. Поддържа, че
съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за
доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски. Навежда възражение за прекомерност на
сторените от ответника разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
процесуалния му представител – адв. С. М., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно
правоотношение, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като не се
доказва, че е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва в рамките на
процесния период до имота да е била предоставяна топлинна енергия на процесната
стойност, както и че евентуално извършената доставка не отговаря на БДС по отношение на
топлопреносната мрежа. Сочи, че имотът е необитаем. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенциите, предявени с исковата молба. Твърди, че
в рамките на процесния период в обслужващата имота абонатна станция е липсвал законно
монтиран и сертифициран топломер. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице помагач представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 18645/2023 г., че по депозирано на 06.04.2023 г. заявление на
„ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил, предявявайки
исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
2
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. Видно от Договор за продажба на недвижим
имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредба за държавните имоти от 01.11.1991 г.
ответникът М. С. М. и ЦМ М.а са придобили собствеността върху апартамент № 158 на
адрес: гр. С, ж.к. ОК, бл. 49-59 вх. Е, ет. 5. Видно от Удостоверение изх. № 68-00-1160 от
04.09.2014 г., издадено от ГИС С стар адрес ж.к. ОК, бл. 49-59 вх. Е, е настоящ адрес: ж.к.
ОК, блок 510, вх. Е. Видно от Решение от 22.12.2000 г. на СРС, 83 състав по гр.д. №
1976/2000 г. е прекратен сключения между М. С. М. и ЦМ М.а граждански брак, като
придобитият по време на брака недвижим имот: апартамент №158 на адрес: гр. С, ж.к. ОК,
бл. 510 вх. Е, ет. 5 след прекратяване на брака остава обикновена съсобственост при равни
квоти.
Видно от Постановление за налагане на възбрана изх. № 5923/10.04.2014 г. по изп. д. №
20117880400434 на ЧСИ М. С. М. върху ½ ид. ч. от посочения имот, собственост на ищеца, е
наложена възбрана.
Не се твърди и не се установява разпореждане с придобитата от ответника ½ ид.ч. от
имота преди или в рамките на процесния период, нито да е учредявано право на ползване на
трето лице. Ето защо съдът намира, че в рамките на процесния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. ½ идеална част от топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „ОК“,
бл. 510, вх. Е, ет. 5, ап. 15, аб. № 317807, е била собственост на ответника.
Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на
правото на собственост върху ид.ч. от имота и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния обект, без да е необходимо изричното им приемане. Неоснователно
с оглед установеното са възраженията, че ответникът не притежава вещни права върху
имота.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат в съответствие с
правата им в съсобствеността заплащане на реално потребената топлинна енергия въз
основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани
на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
3
Установява се от заключението на допусната съдебно-техническата експертиза, че в
рамките на процесния период за имота е доставена топлинна енергия на обща стойност
2520,04 лева, като вещото лице подробно и аргументирано е обосновало заключението си,
поради което съдът го кредитира изцяло.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено
коректно. Неоснователни са оспорванията на ответника по отношение размера на
доставената топлинна енергия и нейното остойностяване, тъй като видно от заключението
на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени надлежно и в
съответствие с приложимата нормативна уредба.
Ответникът отговаря за ½ от установената стойност на ТЕ в съответствие с
притежаваната от него идеална част от имота, поради което и вземането на ищеца е
установено до сумата от 1260,02 лева /1/2 от стойността на ТЕ, установена от заключението
на СТЕ/.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 34,06 лева, определена на основание чл. 162 ГПК
от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „ТС” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото лице
изравнителни сметки следва извод, че за процесния имот е извършено дялово разпределение
надлежно и при спазване приложимата нормативна уредба.
По възражението за давност
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
06.04.2023 г
4
При съобразяване изложеното, тригодишният давностен срок за вземанията на ищеца
за цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. към момента на предявяване на иска не са погасени по давност и се дължат от
ответника.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 199,38 лева от общо 436,69
лева и в размер на 48,71 лева /от общо 106,69 лева/ за заповедното производство.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 217,37 лева /от общо 400 лв – адв.
възнаграждение, намалено на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото от възнаграждение в пълен размер 600 лева/. За заповедното
5
ищецът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 27,17 лева от
възнаграждение от 50 лева, намалено от 600 лева с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на единственото действие в заповедното производство – подаване на възражение
по образец, с което се изчерпва защитата на длъжника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че М. С. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. „ОК“, бл. 510, вх. Е, ет. 5, ап. 15 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК
****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1260,02 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „ОК“, бл. 510, вх. Е, ет. 5, ап. 15, аб. № 317807 за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата 34,06 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 06.04.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18645/2023 г. по
описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1260,02 лева до пълния предявен размер от 2489,12 лв,
иска за цена на услугата дялово разпределение над уважения размер от 34,06 лева до пълния
предявен размер от 68,12 лева и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва
в размер на 264,34 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2023 г. и за мораторна лихва в
размер на 12,79 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 27.03.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
18645/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК М. С. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. „ОК“, бл. 510, вх. Е, ет. 5, ап. 15 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, сумата
199,38 лева – разноски за исковото производство и 48,71 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 18645/2023 г. на СРС, 118 –ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на М. С.
М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. „ОК“, бл. 510, вх. Е, ет. 5, ап. 15 сумата 217,37
лева – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 27,17 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение производство по ч. гр. д. № 18645/2023 г. на СРС,
118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7