О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. Пловдив, 07.11.2019 година
Пловдивският апелативен съд, първи
търговски състав, в закрито съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова въззивно частно т. дело № 663 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение № 1915 от 10.09.2019 година, постановено по т.
дело № 741/2019 година по описа на
Окръжен Съд - Пловдив е прекратено
производството по делото и е постановено връщане на искова молба вх. №
46050/12.07.2019 година, подадена от „О.Л.“ ЕООД, ЕИК …, против „З. к. „Н. п.“.
Мотивите за прекратяване на производството по делото са, че искът по чл. 422 от ГПК е предявен извън едномесечния срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК.
Така постановеното определение е
обжалвано с частна жалба от „О.Л.“ ЕООД с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Твърди се, че съдът
е прекратил производството по делото, преди да се произнесе по молбата за изменение на иска с вх. № 51237/05.08.2019
година, подадена от частния жалбоподател. Посочено е, че тази молба е подадена,
след като на 26.07.2019 година частният жалбоподател е получил съобщение за
определение на съда от 15.07.2019 година
за обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на
производството поради предявяване на иска по чл. 422 от ГПК извън преклузивния
едномесечен срок. В частната жалба се
поддържа, че молбата за изменение на иска от установителен по чл. 422 от ГПК в
осъдителен е подадена в законоустановения срок – до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция, съгласно изискването на чл. 214, ал. 1, изречение
последно от ГПК, от лице, имащо правен интерес, поради което били налице
предпоставките за нейното уважаване и продължаване на производството по делото.
По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото на ОС – Пловдив за продължаване на процесуалните действия по него,
включително за произнасяне по молбата за изменение на иска.
Апелативният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на частния жалбоподател, приема
следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на производството,
попадащо в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, като при подаването й е
спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК – определението е съобщено на частния жалбоподател на 24.09.2019 година, а частната жалба е изпратена по куриер на 30.09.2019 година,
видно от приложената по делото разписка.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
По делото няма спор, а и от
представените доказателства е видно, че установителният иск на „О.Л.“ ЕООД против „З.к. „Н. п.“ село Ж.
по чл. 422 от ГПК е предявен извън преклузивния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК.
Срещу издадената в полза на
„О.Л.“ ЕООД / с предишно наименование „С. –Б.“ ЕООД/ по ч.гр. дело № 18342/2018 година по описа
на Районен съд – Пловдив заповед за
изпълнение № 10631 от 04.12.2018 година по запис на заповед е постъпило в срока по чл. 414 от ГПК
възражение от длъжника Кооперация „З. к.
„Н.п.“.
„О.Л.“ ЕООД е уведомено на 07.06. 2018 година за възражението по чл.
414 от ГПК, както и за възможността за предяви иск по чл. 422 от ГПК.
Едномесечният срок за предявяване на иска е изтекъл на 08.07.2019 година / ден
понеделник/. Установителният иск по чл.
422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по посочената по-горе
заповед за изпълнение, е предявен с искова молба вх. № 46050 от 12.07.2019
година, изпратена по куриер на 11.07.2019 година, т.е. извън преклузивния
едномесечен срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК.
Неспазването на преклузивния срок е
основание за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на
предявения иск. Постановеното от първоинстанционния съд прекратително
определение е правилно.
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите, които се поддържат в частната жалба, че при наличие на молба за изменение на иска по
чл. 422 от ГПК в осъдителен такъв не са били налице основания за прекратяване
на производството по делото. Изменение на иска
по чл. 214 от ГПК е процесуална
възможност за страната тогава, когато съдът е сезиран с допустим иск. Не може
да се изменя иск, предявен извън преклузивния срок и като такъв недопустим поради липса на абсолютна
процесуална предпоставка за
предявяването му.
От доказателствата по делото действително е установено, че преди постановяването
на обжалваното прекратително определение от 10.09.2019 година, съдът в исковото производство е сезиран с
молба вх. № 51237 от 05.08.2019 година за изменение на иска по чл. 422 от ГПК в осъдителен такъв. Молбата е мотивирана
с полученото на 26.07.2019 година от „О.Л.“ ЕООД уведомление за определението
на съда № 7880/15.07.2019 година,
постановено в заповедното производство - ч.гр. дело № 18342/2017 година, за
обезсилване на заповедта за изпълнение №
10631/04.12.2018 година поради предявяване на установителния иск извън
преклузивния срок.
Това уведомяване за обезсилването
на заповедта на изпълнение не осигурява на ищеца „О.Л.“ ЕООД процесуална
възможност да иска изменение на недопустимия иск по чл. 422 от ГПК. Съдебната
практика, включително тази, цитирана от частния жалбоподател в молбата за
изменение на иска и в частната жалба действително допуска преминаване от
установителен иск по чл. 422 от ГПК в осъдителен такъв, но само тогава, когато
в хода на висящия исков процес, образуван въз основа на допустима искова молба
по чл. 422 от ГПК, бъде обезсилена
издадената заповед за изпълнение. Настоящият случай не е такъв. Исковата молба
е недопустима като подадена извън преклузивния срок, няма редовно предявен иск,
чието изменение да бъде допускано.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното определение на ОС- Пловдив е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен
съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1915 от 10.09.2019 година,
постановено по т. дело № 741/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния
жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.