Решение по дело №1701/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 298
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20211320101701
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Видин, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320101701 по описа за 2021 година
Предявен е иск от К. З. Х. от с. Флорентин, обл. Видин, ЕГН **********
против „Видахим” АД – гр. Видин, с правно основание чл. 200 от КТ.
Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа /от 1974 г./ в
ответното дружество като мемберист и началник смяна получил
професионалните заболявания „Хроничен Бронхит и Хроничен Ринофа-
рингит“, установени с Протокол на ДК № 4/09.07.1998 г., за което му бил
съставен и акт за професионално заболяване № 15 от 21.07.1998 г.
Сочи се, че още преди да се произнесе Районната диагностична комисия,
заболяването му „хроничен бронхит“ било установено от Видинската болница
и от КПЗ, където му била изяснена необходимостта от спазването на ХДР,
изразяваща се преди всичко от приемане на допълнителна усилваща храна.
Излага се, че заради заболяванията трудоспособността на ищеца била
намалена и бил трудоустроен на 24.09.1997 г. като пазач и работил като такъв
до 16.04.1999 г. когато ответникът прекратил трудовото му правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ.
Поддържа се, че професионалното заболяване на ищеца е от такъв
характер, че изисква ежедневно приемането на допълнителна усилваща
храна, което ищецът твърди, че прави от момента, в който се установило, че
страда от „Хроничен бронхит“. За да поддържа живота се налага да бъде и на
1
болнично лечение, както и да ходи и на диспансерни прегледи, за което и
пътува от с. Флорентин, обл. Видин, където живее, като се налага да пътува
до гр. Видин и за лекарства, и за лекарска помощ. Излага, че независимо от
полаганите от него и лекарите грижи, поради хроничния и невъзвратим
характер на заболяването му, то продължава да се влошава. Сочи, че от
началото на 2006 г. има постоянно издавани ЕР на ТЕЛК при УБ МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕАД гр. София за признаване на ТНР заради професионалното
му заболяване. Актуалното му решение на ТЕЛК е ЕР на ТЕЛК на МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕАД № 1341 от зас. 183 от 08.12.2015 г.,което се превръща в
безсрочно.
Ищецът твърди, че за да поддържа живота си е принуден да продължава
да спазва стриктно хигиенно-диетичен режим, което е свързано с
ежемесечното изразходване на средства в последно време в размер на около
една минимална работна заплата.
Сочи, че след възникване на професионалното заболяване на белите
дробове с различни решения на РС – Видин му били присъждани
обезщетения за претърпените от него имуществени вреди, свързани със
спазването на ХДР, последното от които било по гр. д. № 20/2021 г. на РС –
Видин. За периода от 01.03.2020 г. до 01.06.2021 г. ищецът подал нова искова
молба със същото основание, за което било образувано гр. д. № 906/2021 г. на
РС – Видин, което към датата на подаване на исковата молба не е решено.
Излага, че с оглед на хроничния характер на заболяването му поради
това, че спазването на ХДР е един животоподдържащ режим и след
01.06.2021 г. той търпял и ще продължава да търпи същите вреди, свързани с
изразходването от негова страна на средства за допълнителна усилена храна,
както и средства за лекарства докато е жив. Наред с това ищецът поддържа,
че търпи също така и големи болки и страдания, затруднения в бита и не е в
състояние да полага труд, въпреки, че ако би бил здрав на неговата все още
активна възраст би могъл да работи и да получава около средната работна
заплата за страната, ведно с добавките към нея за продължителен стаж, който
би бил над 35 години.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 765.00 лева, представляваща обезщетения за
претърпените имуществените вреди, настъпили в резултат на
2
професионалното му заболяване „Хроничен бронхит“ и неговите ексцеси,
произтичащи от необходимостта ежедневно да спазва ХДР и настъпилите
негови усложнения, изразяващи се в изразходвани средства за лечение и
средства за приемане на усилена храна в размер на по 255.00 лева месечно за
периода от 01.06.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава
считано от първо число на следващия месец, за които се дължи
обезщетението до окончателното издължаване.
Претендират се направените разноски.
В хода на производството е установено, че ищецът е починал на
09.10.2021 г., видно от препис-извлечение от акт за смърт №8/09.10.2021 г.на
кметски наместник с.Флорентин,общ.Ново село,обл.Видин като в тази връзка
са конституирани правоприемниците на същия,съгласно удостоверение за
наследници от 13.10.2021 г.,издадено от кметски наместник
с.Флорентин,общ.Ново село,обл.Видин, а именно: В. П. Х. – съпруга, Д.К. З. –
Г. – дъщеря, както и П. К. З. – син на ищеца.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и
не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв. На същия са указани
последиците на чл.133, чл.143 ал.3 от ГПК, както и на чл. 238. ал.1 ГПК, а
именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
В съдебно заседание проведено на 02.12.2021 г. адвокат пълномощника
на ищците е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238 ал.1 от ГПК.
Съдът като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че са налице предпоставките по чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
3
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2
ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
В тази връзка и съобразявайки разпоредбата на чл.239 ал.2 ГПК Съдът
приема, че в случая исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като
ответника бъде осъден да заплати на ищците претендираното обезщетение за
претърпените имуществени вреди, произтичащи от необходимостта
ежедневно да спазва хигиенно-диетичен режим и в тази врзъка да изразходва
средства за усилена храна и лекарства, възлизащо в общ размер на сумата
765.00 лева за периода от 01.06.2021 г. до 01.09.2021 г. и представляващо
сбор от по 255.00 лв. месечно за процесния период, ведно със законната лихва
за забава върху всяко ежемесечно обезщетение , считано от първо число на
следващия месец, за който се дължи сумата до окончателното издължаване.
На осн чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна разноските по делото, а именно такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 50.00
лв. дължима държавна такса.
Воден от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИДАХИМ”АД, гр. Видин, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на В. П. Х. от гр. Видин, ж-к „Химик“ № 25, вх. А, ет. 8, ап. 22, ЕГН
**********, Д.К. З. – Г. от гр. Видин, ж-к „Гео Милев“ бл. 14, вх. Б, ет. 7, ап.
34, ЕГН ********** и П. К. З. от гр. Видин, ж-к „Химик“ № 25, вх. А, ет. 8,
ап. 22, ЕГН **********,в качеството на наследници на К. З. Х. от с.
Флорентин, обл. Видин, ЕГН **********,поч.на 09.10.2021 г. , сумата в общ
размер от 765.00 лева/ по 255.00 лв. месечно за периода от 01.06.2021 г. до
01.09.2021 г./, представляваща обезщетение за претърпените имуществените
вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване
„Хроничен бронхит” и неговите ексцеси, произтичащи от необходимостта от
спазване на хигиенно-диетичен режим, налагащ изразходване на средства за
усилена храна и ежедневен прием на животоподържащи лекарства за периода
от 01.06.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
всяко ежемесечно обезщетение от по 255.00 лв., считано от първо число на
следващия месец, за който се дължи сумата до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА „ВИДАХИМ”АД, гр. Видин, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на В. П. Х. от гр. Видин, ж-к „Химик“ № 25, вх. А, ет. 8, ап. 22, ЕГН
**********, Д.К. З. – Г. от гр. Видин, ж-к „Гео Милев“ бл. 14, вх. Б, ет. 7, ап.
34, ЕГН ********** и П. К. З. от гр. Видин, ж-к „Химик“ № 25, вх. А, ет. 8,
ап. 22, ЕГН ********** сумата в размер от 300.00 лв., представляваща
разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ВИДАХИМ”АД, гр. Видин, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Видин държавна такса
в размер на 50.00 лева.
Решението /неприсъствено/ не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5
6