№ 329
гр. Благоевград , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200500858 по описа за 2020 година
Намери за установено следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба с вх.№3263/09.06.2020 г., подадена от
„С. – БГ“ АД/н/, ЕИК *****, представлявано от синдика, срещу Решение № 1476 от
14.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 1023/2018 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което е
отхвърлен иска на „С.-БГ” АД /н/, с ЕИК *****, гр.С. да бъде признато за установено по
отношение на ЕТ „К.Т-КТ“, с ЕИК ,,,,,,,, гр.Х., обл.Благоевград, че съществува вземане на
ищеца в размер на 5819.04 лева - главница, мораторна лихва в размер на 2748.62 лева от
17.04.2013 г. до 21.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащане на
вземането, като неоснователен.
Твърди се, че решението на РС е неправилно и постановено при съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Искането е за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да се уважи исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който
се твърди, че жалбата е неоснователна и се оспорват подробно твърденията в нея. Искането
е за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението на районен съд.
Жалбата е допустима, подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт.
1
С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното
съдебно решение, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
счита, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по
отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 235 ГПК, въззивният съд приема за
установено следното:
Производството пред Районен съд – Гоце Делчев са предявени искове по чл.422 ГПК с
искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземане
на ищеца от ответника в размер на 5819.04 лева - главница, мораторна лихва в размер на
2748.62 лева от 17.04.2013 г. до 21.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми
от 5819 лв. главница и 2748.62 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва от 22.12.2017
г. и сторените по делото разноски от 171.35 лв. По заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което са предявени настоящите искове пред РС.
Ответната страна е депозирала отговор срещу предявения иск, чрез който изцяло оспорва
исковата претенция, излагайки доводи в тази насока.
След служебна преценка на приложеното заповедно производство съгласно т.10а от
т.р.4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира производството за допустимо: налице е
издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1544/2017 г. по описа на PC Гоце
Делчев, постъпило в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, както и упражнено от
заявителя право да предяви иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415 ГПК.
Уважаването на иск по чл.422 ГПК предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало
валидно договорно правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е
изпълнил своите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация,
в твърдения размер и вземането да е изискуемо.
От представените доказателства - хронологична ведомост на ЕТ „К.Т-КТ“ за периода
01.03.2013 г. - 31.05.2013 г., не се установява процесната фактура да е отразена в
счетоводството на ответника, от справка на НАП /макар и представена по-късно по делото/
за периода м.01.2013 г. до м. 12.2013 г. в дневниците за покупки и продажби на ЕТ „К.Т-КТ“
не е отразена фактура № ,,,,/17.04.2013 г., издадена от „С.-БГ“ АД, а видно от самата
фактура, същата не е и подписана от ответника по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, БлОС от правна страна приема
2
следното:
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка не се установява да е
съществувало облигационно правоотношение между страните.
Представената 1 бр.фактура не съдържа подпис на ответника, вземането е оспорено от него
и не е подкрепени с други доказателства, поради което същата не е годна да удостовери
доставка на стоката/строителни материали/ и нейната цена. Фактурата сами по себе си не
представлява основание за плащане, респективно нейната редовност от счетоводна гледна
точка не може да породи задължение за плащане. Основанието за плащане е реалното
предоставяне на договорената стока/услуга, за което, както бе посочено по-горе, по делото
липсват надлежни доказателства. Фактурата по своята същност е частен свидетелстващ
документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният
свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тежестта за
доказване неистинността пада върху страната, която го е представила. Така съставеният
частен документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е
направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ
документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя
си факти. Предоставянето на договорените стоки - стиропор, С. и добавка L и получаването
им от ответника е следвало да се докаже с надлежни доказателства, каквито по делото
липсват. Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът
не е отразил и счетоводно тази фактура, което е индиция, че същият не е запознат с нейното
съществуване. Отразяването в счетоводството на ответника на процесната фактура би могло
да се приеме като признание на задълженията на ответника и на съществуването на
договорна връзка между страните, но както бе посочено по-горе, данни за съобщаването на
тази фактура на ответника или за нейното осчетоводяване от него - липсват. Отделно от
това, по делото липсват и не са ангажирани каквито и да било други, релевантни за казуса
доказателства. Липсват свидетелски показания или други доказателства относно твърдяната
доставката на описаните във фактура № ,,,,/17.04.2013 г. материали на ответника, липсват и
писмени такива, не се представят приемо-предавателен протокол, стокова разписка или др.
Поради изложеното въззивният състав достига до извод за неоснователност на иска, поради
което решението на районен съд следва да бъде потвърдено.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални норми. Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от Районен съд Гоце Делчев.
Не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който трябва да бъде
потвърден.
На основание чл.620,ал.5 ТЗ за предявената от синдика ВЖ, държавната такса не подлежи
3
на предварително внасяне. С оглед изхода на спора обаче пред настоящата инстанция и
предвид неоснователността на ВЖ, въззивника дължи държавна такса в размер на 171, 35
лв. по сметка на Окръжен съд Благоевград, която д.т. следва да се събере от масата на
несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното, окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1476 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 1023/2018 г. по
описа на РС – Гоце Делчев.
ОСЪЖДА на „С.-БГ” АД /н/, с ЕИК ***** да заплати на Окръжен съд сумата в размер на
171, 35 - представляваща дължима за производството държавна такса, по арг. 620, ал.5 ТЗ.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4